Намерението на България да включи в охраната на българското въздушно пространство високоманеврени реактивни изтребители на САЩ разбуни духовете. Не всички представители на правителството гледат с добро око на тази идея. Разцеплението бе продиктувано от вечния дебат каква трябва да е ролята на алианса по отношение на регионалните усилия в областта на отбрана. Планът на ресорното ни министерство да включи чужди самолети за съвместни патрули в Черноморския регион предизвика дори оставката на ген. Румен Радев.

Представители на НАТО обявиха, че обхватът на мисията, която се очаква да продължи от 9 септември до 16 септември, ще зависи от българските власти. Патрулите във въздушното пространство в района ще се извършват от българските самолети МиГ-29 и американските изтребители F-15 E, а машините ще излитат от летището в Граф Игнатиево .

След срещата на върха на НАТО във Варшава, целта на алианса е да укрепи своите позиции на изток. За да постигне това, той има нужда от подкрепата на три държави, които са обединени под шапка на Алианса – Румъния, България и Турция. Макар Румъния да дава заявки, че подкрепя действията на НАТО в региона, Турция и България са по-резервирани, тъй като се опасяват, че подобен ход може да нагнети напрежение в отношенията с Русия.

Страната ни обаче има особено важна роля в плана на НАТО за укрепване на военното му присъствие в региона. С подписването на споразумение за сътрудничество в областта на отбраната през 2006 г., България даде достъп на САЩ за споделено ползване на три военни бази. С този договор за пръв път чуждестранни сили са упълномощени да използват български военни съоръжения, и то само две години, след като страната се присъедини към НАТО .

В следващите няколко години се очаква военната база „Ново село” да приеме още американски и натовски войници, а надеждата на Съединените щати е да повишат военното сътрудничество със своите български партньори. Планирани са общо три шестмесечни ротации на около 150 морски пехотинци, които са част от Черноморската ротационна сила. По силата на споразумението САЩ може да разположи до 2500 войници в „Ново село”, като базата може да поеме около 5000 по време на съвместните тренировки . Предвижда се освен тази година, ученията да продължат и през 2017 г. Независимо от това обаче българският министър-председател Бойко Борисов даде да се разбере, че „страната ни няма да стане част от подготвения черноморски фронт срещу Русия”.

След срещата на върха във Варшава НАТО не излезе със съгласуван план за подсилване на своя югоизточен фланг, но казусът остава на дневен ред. Комюникето от срещата на върха на НАТО и последвалото изявление на генералния секретар Йенс Столтенберг дадоха знак, че по време на следващата среща на министрите на отбраната на страните-членки на Алианса през октомври ще се преразгледа предложението на Румъния за изготвяне на стратегия за съвместни военноморски учения на съюзниците на НАТО в Черно море. Румъния ще настоява за осъществяването на този план, заяви неотдавна румънският президент Клаус Йоханис.

Участието на Турция е от ключово значение за реализирането на плана заради правните ограничения, които са наложени от Конвенцията от Монтрьо (1936 г.) за пресичане на Проливите и за достъп до басейна на Черно море. Турция, която доскоро също се обявяваше за засилване на присъствието на НАТО в Черно море, вече не е толкова благосклонна, тъй като се стреми да затопли отношенията си с Русия.

Ангажиментът на НАТО в района ще дестабилизира механизма за сигурност, който е установен чрез Конвенцията, смята Ердоган Каракус, бивш турски военен лейтенант . Според него проблемите със сигурността в региона би трябвало да бъдат решени в пълно съответствие с документа, като се вземат предвид интересите на народите в Черноморския регион, особено тези на Русия.

„Правният механизъм, произтичащ от документа, има за цел да се поддържа сигурността на народите в региона, като същевременно създаде условия за подобряване на отношенията между тях”, коментира той. По думите на Каракус всички държави в региона трябва да си сътрудничат в съответствие с Конвенцията. „Поддържането на сигурността в Черно море е една от най-важните задачи за страните от региона. До този момент това е било възможно благодарение на Конвенцията от Монтрьо. Никой не трябва да я нарушава”, допълни той. Според експерта е недопустимо държави, които не са част от Черноморския регион, се намесват в регионалните проблеми със сигурността. „Руско-турските отношения трябва да се подобрят, както и сътрудничеството им в Черно море” , смята той.

Макар идеята за натовската флотилия в Черно море да увисна, път си проправя тази за постоянно присъствие във въздушното пространство в района. България ще приеме изтребителите F-15E на САЩ. За тях се знае, че във войната в Ирак именно тези самолети са използвани за мисии, целящи ликвидирането на Саддам Хюсеин. Българските власти като че ли пропускат и факта, че американски крайцери се появяват в Черно море от време на време. Това дава възможност на НАТО да извърши удар с голям обсег.

Наскоро комплексът Aegis Ashore, който представлява наземен вариант на системата за противоракетна отбрана Aegis, бе обявен за технически функционален. Aegis Ashore, който се намира в Румъния, е част от т. нар. Европейски поетапен адаптивен подход (ЕПАП) за противоракетна отбрана на САЩ . Същевременно НАТО е увеличило своите усилия за патрулиране във въздушните пространства на балтийските страни. Алиансът има за цел да обгради Русия, като превърне Балтийско и Черно море в „езера на НАТО”. Именно поради тази причина разполагането на американски самолети в региона е много тревожен ход.

Мисията по патрулиране във въздушното пространство на България значително увеличава риска от инцидент. Специалисти предупреждават, че онези войници, които участват в мисията, трябва да имат предвид, че руският зенитно-ракетен комплекс С-400 „Триумф” с голям и среден обсег на действие е разположен в Крим. Освен това руските военновъздушни самолети, които са разположени в Северен Кавказ и в района на Ростов на Дон, са способни да контролират цялата територия на Черно море.

Решението на България и САЩ показва, че въпросът с превръщането на Черно море в „езеро на НАТО” отново ще бъде зачекнат на предстоящата среща на високо равнище на Алианса. Междувременно НАТО преминава към отбрана, която напомня на тази от ерата на Студената война . Алиансът има превъзходство над Русия заради броя на военните си кораби. Но Русия има някои други предимства, включително и в областта на авиацията. Освен това Москва е с модернизиран флот, като в това число влизат и подводници от най-ново поколение.

САЩ няма друг интерес в региона, освен това да премества своите военни части по-близо до руския бряг. По различно е положението за България, тъй като голяма част от българския внос и износ се осъществява през Черно море. Приливът на чужди туристи допринася за развитието на икономиката у нас. Ако военното присъствие в района се увеличи, това може да нанесе много сериозен удар върху българската икономика.

„Нямам нужда от война в Черно море” , заяви през юни българският министър-председател Бойко Борисов, след като изключи участието на страна в постоянни военноморски сили на НАТО в Черно море. Малко повече от два месеца по-късно той взе решение, което значително увеличава риска от военен конфликт. Това провокативно решение може да доведе до последици, които са в разрез с интересите на България.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto