Интервю на Десислава Пътева със социолога доц. Иво Христов по повод предварителното споразумение между Русия и САЩ за прекратяване на огъня в Сирия, което трябва да влезе в сила от 27 февруари 2016 г.
Снимка: Антоанета Киселинчева

Г-н Христов, след успехите на сирийската правителствена армия и руската авиация, тяхното настъпление беше спряно от примирието. Не се ли повтаря ситуацията от Донбас, където опълченците взеха инициативата в сраженията с украинската армия и се появиха споразуменията „Минск-1“, „Минск-2“ и т.н. Дадено беше време на украинската армия да се прегрупира, да се снабди с ново оръжие и да се приготви за евентуална следваща атака. Кой печели от това примирие?

Първо, не може да се прави връзка по аналогия между случващото се в Сирия и в Украйна. И второ, има една малка подробност, толкова малка, че много хора въобще не я забелязват: в казуса със Сирия светът беше пред голяма война до 12 без 5. Проблемът не е, че можеше да има развитие на успеха на силите на Башар Асад, подкрепени от Русия, срещу различните паравоенни или военни формирования, които са прокси подвижни сили на Саудитска Арабия, Катар и Турция. Там можеше да се отиде на директен сблъсък между Русия и Съединените щати, включително с употребата на ядрено оръжие. Мисля, че тази заплаха все още не ни е отминала. Просто в 12 без 5, в резултат на проявен разум, беше постигнато споразумение с цената на огромни компромиси и от дветете страни. Не забравяйте, че заради това споразумение кръгът около Барак Обама е атакуван яростно от псевдоястреби и други групировки в Съединените щати. Но, действително, там беше проявен здрав разум и от двете страни, така го тълкувам. Не може да става и дума за „поредното предателство“ – в добрата стилистика на руската по-патриотична преса. Съвършено друг е въпросът – кое наложи рязката промяна на руската позиция в директното влизане в Сирия, но това е дълъг разговор.

Какво, според вас, наложи този обрат?

Не можем да знаем. Не разполагаме с информация, защото това, което върви като официални съобщения, според мен, е манипулативно и абсолютно недостатъчно. Ние не знаем действителните мотиви защо руският елит –  разбирайте Кремъл и кръговете около Путин, предприе тази стъпка. Подозирам, че това е някакво договорено действие между част от американския елит и част от руския. Ако все пак може да се направи някакъв паралел, ако си спомняте – имаше едно внезапно посещение на държавния секретар Кери в Сочи през май миналата година, от което не излезе нищо като официална информация. Той се срещна с Путин и с Лавров, след което се случиха две неща – замразяване на конфликта в Донбас и рязко нарастване на руската военна активност със Сирия. Може и такава хипотеза съвсем спокойно да бъде обсъждана.

Има и трето нещо, което също трябва да бъде казано – съществува хипотеза, че Русия рискува в един момент конфликтите в Сирия и в Украйна да я изправят пред жестока война на два фронта, което може да й струва бъдещето. Такива версии има, както в западната, така и в руската преса.

Споразумението между САЩ и Русия за прекратяване на огъня е по отношение „умерената опозиция“ в Сирия, но не касае действия срещу Ислямска държава и сирийския клон на „Ал Кайда“ – „Джабхат ан-Нусра“. Как на терен ще бъде направена разлика между джихадистите и „умерената опозиция“?

Те се знаят. Ако сте обърнали внимание, сред елементите на това споразумение е решението съвместна руско-американска комисия да осъществи включително топографско обозначение на местността. Тоест, да маркира кои групировки какви части на територията на Сирия контролират, а ако са от списъка на обявените за терористични организации от ООН, те ще продължават да бъдат подлагани на удари и ликвидация – например Джейш ал Ислам, така наречената „Ислямска държава“ и т.н.

Как ще коментирате опасенията на някои наблюдатели, че спирането на военните действия може да рухне, ако руснаците и войниците на Асад продължават да нанасят удари по районите на умерената опозиция под предлог, че продължават борбата с „Джабхат ан-Нусра“?

Със същия успех може да се обсъжда и обратната хипотеза, при която така наречената „умерена опозиция“ продължава да нанася удари срещу проправителствените сили или пък по кюрдското опълчение. По този начин те също биха могли да нарушат споразумението. Разбира се, че това е игра върху лед – опасността важи и за двете страни. Изходът от такава ситуация може да бъде още по-мащабен конфликт. Разбира се, тук не трябва да се забравя, че заплахата от турско навлизане в Сирия въобще не е отминала, макар че огромният губещ от цялата сирийска криза е тъкмо Турция.

Според вас сирийската армия, кюрдските формирования и руската авиация ще успеят ли да затворят плътно сирийско-турската граница и да прекъснат снабдяването с оръжие и боеприпаси от Турция на джихадистите?

Почти са успели. С изключение на един коридор от около 50-60 мили, известен като „Джихади хайуей“, за който в момента е голямата битка и това беше казус за Турция. Кюрдите и сирийските части се оптиват да затворят точно този коридор, който ще прекъсне доставките едновременно на оръжия и на бойци от турска територия в посока Алепо. По този начин не само ще бъде завършено обкръжението на Алепо, но и ще бъдат изолирани протурските сили в района на провинцията Идлиб. В такъв случай Турция ще се намира окончателно в положение на цугцванг, както се казва в шахмата. Тоест, каквото и да направи ще сбърка. Ако се реши на военна агресия, това може да струва съществуването на Турция в сегашния й вид. А ако не се реши на действия, това пак може да струва бъдещето и сигурността на държавата. Доскоро не можех да си представя, че екипът на Ердоган и Давутоглу е в състояние да постигне това в толкова кратък срок – да постави кръст върху иначе успешното си управление през последните 15 години.

Турция не печели нищо, а губи всичко. Тя е единственият голям губещ и неслучайно онзи ден Ердоган направи истерично изявление, в което обвини всички, типично по стария комунистически образец – че за собствените неуспехи са виновни капитализмът и четирите годишни времена. В случая, това са Русия, Съединените щати, Западът, Изтокът, кюрдите и който друг се сетите. Турция направи наистина невъзможното – от ключов играч в сирийската криза, в момента е аутсайдер.

Очаквате ли сирийските кюрди да станат основа на Независим Кюрдистан, който да обхване и турски територии?

Иракските кюрди ще станат основа на независим Кюрдистан, тъй като те имат повече от 20-годишен независим живот – военен, финансов, административен. Тази работа с кюрдската държава, въпреки някои твърдения на експерти, все още е твърде неясна. Няма такова нещо като общ кюрдски субект, става въпрос за едни додържавни формирования, социални и етнически групи, които говорят дори различни диалекти в рамките на общата кюрдска лингвистична група. Но грамадната заплаха за Турция е, че веднъж създаден непрекъснат кюрдски пояс под южната граница на страната, вече е само въпрос на време той да взриви Югоизточен Анадол. Което се случва и в момента. Всъщност Турция се опитва да играе превантивно, ще го кажа директно – да играе по най-глупавия начин.

Считате ли, че има сериозни предпоставки примирието да бъде спазено, съответно да даде старт на мирни политически процеси в Сирия?

Не мисля, че единна сирийска държава някога отново ще бъде създадена. По-скоро се пристъпва към легализация, валидизация на фактическото разделение на бившата сирийска държава. Териториите, които са подконтролни на силите на Асад, може би ще създадат нещо като конфедерация в западната част на страната. Източните и североизточните части пък вероятно ще влязат в зоната на влияние на Съединените щати и тяхната клиентела долу на терена. Разбира се, и един Сирийски Кюрдистан на север ще играе ролята на лоялен съюзник, но със собствен интерес.

Как гледате на намерението на Европейския съюз да отдели 1 милиард евро за противодействие на образувания като Ислямска държава. Може ли да се смята, че ЕС е фактор в окончателното разрешаване на конфликта?

ЕС престана да бъде каквото и да било, камо ли фактор. Не е бил, не е, няма и да бъде. Не казвам, че съюзът ще се разпадне или пък че катаклизмът ще настъпи утре, но ЕС  не е самостоятелен геополитически субект и не решава нищо. Той няма нито ресурса, нито визията и най-вече – общата субектност, която превръща дадено нещо в геополитически фактор. Така че Европа действа реактивно, а не проактивно.

Възможно ли е примирието, което идва след 5-годишна гражданска война, да повлияе върху намаляването на миграционния натиск?

Миграционният натиск по отношение на Европа няма пряка връзка само с тези събития, въпреки онова, което се твърди в медиите. Какво общо имат с войната в Сирия 5000 афганистанци, които се намират на македоно-гръцката граница? Или да речем, така наречените иракски бежанци, или пък пакистанците и хората от Северна Африка? Мигрантският казус е съвършено различен, макар че в контекста на цялото взривяване на Близкия Изток поставя Европа в непрекъснат стрес, което също едва ли е случайно.