Във всички времена една от основните причини за войните е била борбата за пазари, стремежът враждуващите страни на всяка цена да осигурят преференции за своите собствени стоки.

Класически пример в това отношение са опиумните войни от средата на XIX век, когато Британия с „огън и меч“ принуждава Китай да отвори границите си за търговия с наркотици, носеща баснословни печалби на британската корона.

Днес по правило се действа с по-изтънчени средства, водят се „хибридни войни“, подпалват се „цветни революции“. Резултатът обаче си остава същият – завзетата територия се превръща в „поле на див лов“ (именно така гледат на Русия олигарсите през 90-те години, както Михаил Ходорковски признава в писмото си на разкаяние, изпратено от затвора) за едрия капитал на страните „победители“.

Днес освен, че е налаган несправедлив и неравноправен стокообмен,  загубилата в геополитическото противопоставяне страна бива превръщана в място за продажба на продукти с твърде съмнително качество (като опиума за китайците преди два века).

Такъв „опиум“ през XXI век представляват храните, в чийто състав са включени генетично модифицирани организми (ГМО); храни, чийто генотип е изкуствено променен с помощта на методите на генното инженерство. Обществото и много учени се отнасят крайно пренебрежително към производството и разпространението на такива продукти.

Милиони хора в целия свят всеки ден консумират храни, съдържащи ГМО, независимо че тяхната безопасност за здравето не е оценена в необходимата степен и последствията от употребата им са неизвестни.

Изследванията върху доброволци не влизат в задължителната процедура за доказване на безопасността на ГМО. И дори ако някои изследователи провеждат такива експерименти, те са краткосрочни, а резултатите от тях – обществено недостъпни.

Учените посочват следните основни рискове при консумирането на храни с генно-модифицирани съставки: намаляване на имунитета, опасност от остри нарушения при  функционирането на организма, алергични реакции и метаболични разстройства – в резултат на непосредственото действие на трансгенните протеини. Влиянието на новите белтъчни вещества, включени в ГМО-тата, е неизвестно. По-рано хората не са ги употребявали, поради което и не е ясно дали те са алергенни.

Около 25% от всички така наречени патогенез-зависими протеини, активно използвани при получаването на генно-модифицирани растения, също притежават изразени алергични свойства. Вече съществуват убедителни доказателства, че стабилността на генома на растението се нарушава, ако в него се включи чужд ген. Всичко това може да стане причина за промяна на химичния състав на ГМО-тата и появата на неочаквани, в това число  токсични свойства.

Може също така да се говори и за отделни канцерогенни и мутагенни ефекти. Всяко включване на чужд ген в организма е мутация; тя може да предизвика нежелателни последствия в генома и в момента никой не знае до какво може да доведе това.

При измененията, предизвикани от чужд ген в еволюционно изработения ген, е невъзможно да не се допусне вероятността за опасност от възникване на токсични, алергенни, канцерогенни и мутагенни продукти (вещества). Затова независимите специалисти не изключват в бъдеще при хора, употребяващи ГМО-та днес, да се проявят негативни ефекти, свързани с такива вещества. Ще изброим само някои примери за идентифицираните опасности при генно-модифицираните продукти.

За производството на хранителната добавка триптофан в края на 80-те години в САЩ е създадена ГМХ-бактерия. Само че наред с обичайния триптофан по неизяснена до край причина тя започва да изработва етилен-бис-триптофан. Това съединение става причина за тежки увреждания на стотици (мускулни болки, спазми на дихателните пътища) и смъртта на десетки хора.

Според изследвания, проведени в Университета Урбино (Италия) през 2002 г., при мишки, хранени с генно-модифицирана соя, се били наблюдавани изменения в черния дроб и нарушение на функциите му. През 1998-1999 година в университета в Абърдийн, Шотландия, професор Арпад Пущаи изследва мишки, които в продължение на 9 месеца са хранени с трансгенни картофи, модифицирани с лецитин от кокиче. Резултатите, констатирани от учения са негативни изменения в чревната лигавица, частична атрофия на черния дроб, изменения в тимуса и относителното тегло. По-късно биват публикувани резултатите от изследвания върху човешки кръвни клетки, потвърждаващи резултатите на Пущаи.

По данни от изследвания на британски учени в рамките на държавния проект „Оценка на риска, свързан с използването на ГМО в хранителните продукти за хора“ (Evaluating the risks associated with using GMOs in human foods), обнародвани през 2002 г., трансгените имат свойството да  се задържат в човешкия организъм, в резултат на което така нареченият „хоризонтален трансфер“ се интегрира в генетичния апарат на чревните микроорганизми.

Отчет на Института по хранене РАМН от 1998 година сочи, че при мишки, хранени с трансгенни картофи на компанията „Монсанто“, както месец след провеждането на експеримента, така и шест месеца след това, се наблюдава статистически достоверно намаляване на теглото, анемия и дистрофични изменения на чернодробните клетки.

Според вътрешен доклад на „Монсанто“, обнародован през юни 2005 г., и придружен от скандал, при опитни мишки, хранени с генно-модифицирана царевица от новия тогава сорт MON 863, са възникнали изменения в кръвоносната и имунната системи (Toxicology Report Summary. Monsanto, USA, 2002.).

Не е учудващо, че 19 стани членки на Евросъюза обявиха, че остават свободна от ГМО-та територия. В Германия дори са забранени научните изследвания на генетично модифицирани храни.

Нежеланите от европейците ГМО-продукти са един от основните препъни-камъни в преговорите по създаването на TTИП – трансатлантическа зона за свободна търговия – за която настояват най-вече американците.

Лесно е да ги разберем. Американската компания „Монсанто“ се смята за световен лидер в растителните биотехнологии (а също така за „най-ненавижданата компания в света“). Основната ѝ продукция е предназначена за селското стопанство – генетично модифицирани семена за царевица, соя, памук, инсектициди от типа ДДТ, а също така най-разпространеният в света хербицид „Раундап“. При това нейният бизнес е изграден типично „по американски“. Тя притежава технологията GURT (Genetic Use Restriction Technology), в резултат на която генно-модифицираните растения губят репродуктивните си свойства, принуждавайки фермерите да купуват от концерна нови семена, независимо от техните цени.

На свой ред задължителното използване на хербицидите „Монсанто“ за култивиране на генно-модифицирани растения води до това почвата да загуби плодородните си свойства, както и до замърсяване на подпочвените води – което по-късно не би позволило отглеждането върху нея на традиционни култури. Тоест много култури, които не са сред обработените от корпорация „Монсанто“, не биха могли да виреят на земята, където растат обработените от нея.

И струва ли си изобщо да говорим за това, че в Украйна „зелената улица“ за „Монсанто“ е гостоприемно открита? „Те идват като един добър клоун в детска болница и казват: ето сега ще ви раздадем играчки. Едва ли не безплатно раздават своите семена на производителите, зарибявайки ги както се зарибяват наркомани – веднъж използвали ГМО-семена, ще им е много трудно да престанат“, отбелязва изпълнителният директор на обществената организация „Истината за храната“ Сергей Ракша и коментира: „Сега работят в света да се използват единствено ГМО-семена на компанията „Монсанто“ и за това всички семена да станат едногодишни. Тогава казвайки им „не“, вие просто ще умрете от глад.“

„ГМО – яжте и не мислете.“ Така са формулирали „манифеста“ на „Монсанто“ френски журналисти, подготвящи обстойно изследване за дейността и стратегията на тази компания, ползваща се с безпрецедентната подкрепа на висшето ръководство в САЩ при всички администрации.

Съгласете се – би било странно, ако Украйна не се окаже сред първите страни, изцяло зависими от „Монсанто“. Вълнува ли се обаче постмайдановската власт от заплахата за здравето на населението на Украйна от целенасоченото засяване на територията на страната с ГМО-продукция? Не. Намирайки се в тясна връзка със споменатата компания, нейните представители полагат максимални усилия всички украински селскостопански производители да станат зависими от „опиума“ на генетично генетично модифицираните организми, без които само след няколко  години в Украйна няма да може да се отгледа ниго една традиционна селскостопанска култура.

При това е напълно непонятно къде именно настоящото украинско ръководство възнамерява да продава продукцията си с ГМО, при положение че Европейският съюз и много други страни закриват вътрешните си пазари за нея? А може би смятат да изхранват изцяло с ГМО-та украинците, за да решат проблема с „излишното население“ на Украйна?

Автор: Дмитрий Славски

Източник: rusvesna.su

Превод: Елена Дюлгерова