Интервю с Ноам Чомски и Грациела Чичилниски

Доколко сериозен е проблемът с промяната на климата? Дали наистина глобалното затопляне заплашва човешката цивилизация? Обратим ли е този процес или вече е прекалено късно?

Ноам Чомски, един от водещите световни интелектуалци, и Грациела Чичилниски, известен икономист и авторитет в областта на промените на климата, по чиито замисъл е въведена търговията с емисиите на въглероден диоксид в Протокола от Киото, постигнаха съгласие по няколко ключови точки. Първо, глобалното затопляне и промяната на климата представляват най-голямото предизвикателство, пред което е изправено човечеството. Това би могло да представлява още по-голяма заплаха за човека от ядрените оръжия. Второ, функционирането на капиталистическата световна икономика е в основата на заплахата от промяната на климата. Така е заради прекомерната зависимост от изкопаемите горива и извратената представа за икономически ценности. Трето, светът има нужда да въведе алтернативни енергийни системи колкото се може по-бързо. И най-накрая, от изключително значение е да се разработват технологии, които да ни помогнат в преодоляването на промяната на климата, тъй като времето тече.

Сред учените, а дори сред политиците и социалните анализатори, се постигна консенсус за това, че глобалното затопляне и климатичните промени представляват най-голямата заплаха за планетата. Съгласни ли сте с това виждане, и защо?

Ноам Чомски: Съгласен съм със заключението на експертите, които настройват Часовника на страшния съд за „Бюлетина на атомните учени”. Те са преместили часовника две минути по-близо до полунощ, дори три минути до полунощ, заради надигащите се заплахи от ядрена война и от глобалното затопляне. Тази преценка ми изглежда правдоподобна. Ако се обърнем назад ще разберем, че е същинско чудо, че сме оцелели през ядрената епоха. Неведнъж ядрената война е била застрашително близо. Често това е било резултат от неизправността на системи за ранно предупреждение и други инциденти, а друг път – от прекалено авантюристичните действия на политически лидери. Отдавна не е тайна, че една голяма ядрена война може да доведе до ядрена зима, която ще унищожи както нападателя, така и неговата цел. И заплахите сега гравитират около руската граница, което потвърждава прогнозата на Джордж Кенан и на други известни личности – разширяването на НАТО, особено по начина, по който това бе направено, ще се окаже „трагична грешка”, „политическа грешка от исторически мащаб”.

Що се отнася до промяната на климата, сега в научната общност е широко разпространено мнението, че ние сме навлезли в нова геоложка епоха, на Антропоцена, при която климатът на Земята е радикално изменен от човешката дейност, създавайки много по-различна планета – такава, която може да не е в състояние да поддържа организиран човешки живот. Има достатъчно добри основания да се вярва, че сме навлезли в Шестото измиране – период на унищожаване на видове в огромен мащаб, сравним с Петото измиране преди 65 милиона години, при което са били унищожени три четвърти от видовете на земята, вероятно от огромен астероид. Въглеродният диоксид в атмосферата се увеличава до безпрецедентни за последните 55 милиона години стойности. Съществува опасение – цитирам позиция на 150 изтъкнати учени – че „глобалното затопляне, което разширява влиянието си, съдейки по топенето на полярните ледове, освобождаването на метан от вечната замръзналост, и пожарите, обхващащи големи територии, може да се окажат необратими”, носейки катастрофални последици за живота на Земята, в това число и за хората, и то в недалечно бъдеще. Покачването на морското равнище и унищожаването на водните ресурси, докато се топят ледниците, само по себе си може да има страховити последствия за хората.

Грациела Чичилниски: Консенсусът е за това, че изменението на климата се нарежда до ядрената война като основен риск за човешката цивилизация. Ако приемем, че ядрената война до известна степен може да бъде контролирана, то изменението на климата в момента е най-голямата заплаха. Колкото и трудно да изглежда елиминирането на риска от ядрена война, това изисква по-малко промени в световната икономика, отколкото тези, които са нужни за предотвратяването на изменението на климата. Промяната в климата се дължи на използването на енергия за индустриален растеж, който се е основавал и продължава да се основава на използването на изкопаеми горива. Промяната на икономическата система, която се подчинява на неконтролиран или недобре премерен икономически растеж, и зависи от енергията от изкопаемите горива за основните си цели, е много по-сложна от промяната на начина, по който ядрената енергия се използва за военни цели. Някои смятат, че това може да не е възможно.

На практика всички научни проучвания сочат повишение на температурите от 1975 г. насам. Един наскоро публикуван репортаж в The New York Times потвърждава предупрежденията на учените в продължение на десетилетия по отношение на глобалното затопляне, които вече не са само теория, тъй като ледниците се топят и морското равнище се покачва. И въпреки това, все още има хора, които не само поставят под въпрос широко приетото научно виждане, че сегашното изменение на климата е причинено най-вече от човешката дейност. Те се съмняват и в това дали са правдоподобни измерванията на температурата на земната повърхност. Смятате ли, че всичко това е задвижвано от политически цели, или по-скоро е причинено от невежество, а вероятно дори и от страх от промяна?

Чомски: Изумителен факт за нашето съвремие е, че в най-мощната страна в световната история, която е с високо ниво на образование и привилегии, една от двете политически партии на практика отрича доказани факти за антропогенното влияние върху изменението на климата. По време на първичните дебати за изборите през 2016 г., всички кандидати на Републиканците отричаха, че има изменение на климата, с изключение на „рационално умерения” Джон Касич, който заяви, че това може и да е вярно, но че не трябва да правим нищо по въпроса. Дълго време медиите омаловажаваха този проблем. Еуфоричните репортажи за производството на изкопаеми горива в САЩ, за енергийната независимост и така нататък, рядко отчитат факта, че тези постижения приближават момента на сблъсък с това бедствие. Има и други фактори, но при тези обстоятелства едва ли е изненада, че значителна част от хората или се присъединяват към отричащите явлението, или гледат на проблема като на несъществен.

Чичилниски: Изменението на климата е нов и сложен феномен. Все още нямаме отговор на куп въпроси. Тепърва научаваме как точно Земята реагира на повишените емисии  въглероден диоксид и други парникови газове. Знаем, че това води до затопляне на морета, които топят Северния и Южния полюс, разрастват се и започват да поглъщат цели крайбрежни зони в САЩ и навсякъде другаде. Знаем, че ускоряващото се затопляне на моретата ще погълне цели островни държави, които съставляват около 25 процента от гласовете в ООН, а може би накрая, дори и цялата ни цивилизация. Този извод е болезнен, а първата реакция след преживяна травма е отрицанието. Тъй като все още съществува известна несигурност в научните среди, естествената реакция е да се отрече, че промяната се случва. Това е нормално, но е много опасно. Признаците за недобре разбрана, но поправима кризисна ситуация, изискват действие, а не бездействие. Ако отказът води до сигурност, то тази сигурност се изразява единствено в това, че смъртта е неизбежна. Това се отнася както за индивидите, така и за цивилизациите.

Политическите партии често се възползват от отрицанието и страха в момент на промяна. Това явление, което те добре разбират, често води до търсене на изкупителна жертва. За него биват обвинявани аутсайдери, като имигранти или расови и религиозни малцинства. Това явление стои и зад Брекзит. След отказа идва гневът, а най-накрая и приемането. Мисля, че някои все още живеят между отричането и гнева. Надявам се, че ще достигнат до фазата на приемането, тъй като все още има време за действия, но вратичката се затваря бързо.

Според глобалните проучвания, американците са по-скептични по отношение на изменението на климата, отколкото останалите хора по света. Каква е причината за това? И какво ни говори това за американската политическа култура?

Чомски: В САЩ обществото в изключително висока степен е управлявано от бизнеса, при който краткосрочните цели за печалба и за постигане на пазарен дял изместват рационалното планиране. Тук религиозният фундаментализъм също е в необичайно огромни размери. Влиянието върху разбирането за света е удивително. В национални анкети почти половината от анкетираните заявяват, че вярват, че Бог е създал човека в сегашната му форма преди 10 000 години (или по-малко), както и че човекът няма общ прародител с маймуната. Същото се отнася и за Второто пришествие. Сенатор Джеймс Инхоф, който бе начело на Сенатския комитет по въпросите на околната среда, говореше от името на много хора, когато казва, че „Бог е все още там горе и има причина това да се случва”, както и че е светотатство обикновени хора да се намесват.

Чичилниски: По своята същност логиката „можем да го направим” не приема ограничения. А една за империя няма елегантен начин да излезе от тази роля. Историята ясно демонстрира това отново и отново. Опитите да се запази привилегирована позиция на международната сцена прави промяната болезнена за САЩ.

Първата реакция на травмата е отрицанието, както вече обясних. След това идва гневът и най-накрая приемането. Мисля, че САЩ все още се намира между отрицанието и гнева, и се надявам, че ще стигнем приемането. Защото не е нормално в момента само САЩ да разполага с технология, която е необходима за глобалната промяна в икономиката.

Според последните данни, свързани с глобалните емисии на газове, които причиняват затопляне на климата, се оказва, че е възможно да сме подминали периода на постоянно увеличаване на емисиите. Има ли тук място за оптимизъм по отношение на бъдещето на околната среда?

Чомски: Винаги има място за „оптимизма на волята” на Грамши. Все още има много възможности, но те намаляват. Опциите варират от прости инициативи, които лесно могат да бъдат предприети, като санирането на домовете с цел енергийна ефективност (което би могло да създаде и много работни места) до изцяло нови източници на енергия – може би чрез синтез, може би чрез нови средства за използване на слънчевата енергия извън земната атмосфера, чрез методи за обезвъглеродяване, които евентуално, дори биха могли да възстановят някои от вече нанесените на планетата щети. Има още много варианти.

Чичилниски: Това е добра новина, това е стъпка в правилната посока. Но пътят е дълъг и първата стъпка, макар и необходима, не предопределя успеха. Това съвсем не е достатъчно. Проблемът, който малко хора оценяват като такъв и едва наскоро бе наблюдаван от Междуправителствената експертна група по изменението на климата (МЕГИК), е в това, че според резултатите емисиите въглероден диоксид остават в атмосферата стотици години. Той не се разпада като частиците или като серния диоксид. Ние използвахме по-голямата част от нашия бюджет за справяне с въглеродния диоксид, но вече сме достигнали опасни нива на концентрация на въглероден диоксид, около 400 части на милион. Преди индустриализацията нивата са били 250 части на милион. Така че проблемът е в това, което вече сме направили, както и какво трябва да се направи занапред.

Според Петия оценителен доклад на МЕГИК сега трябва да премахнем емисиите от въглероден диоксид, които вече сме излъчили. Тези емисии са последните, най-вече след Втората световна война, след 1945 г. Това е повратна точка в световната икономика. Това е  ерата на американската доминация и на глобализацията, основана на по-големите количества добиви на природни ресурси от бедните държави и свръхпотреблението на същите тези ресурси от богатите индустриални държави. Това е ерата на галопиращото увеличение на богатството на много малко хора, и на дори по-бързо галопиращото рекордно неравенство и бедност в световната икономика като цяло. Това е разделението между (глобалния) Север, който приютява 18 процента от населението на света и (глобалния) Юг, в който живеят 80 на сто от хората.

Като се има предвид, че промяната в поведението на хората се случва бавно, и че ще са нужни десетилетия преди световната икономика да направи преход към нови, по-чисти източници на енергия, трябва ли да потърсим технологично решение на промените в климата?

Чомски: Трябва да се проучи всичко, което е възможно и е потенциално ефективно. Няма съмнение, че за да се вземе каквото и да било сериозно решение, ще са необходими предимствата, които предоставят технологиите. Но това може да бъде само част от решението. Необходими са и други важни промени. Промишленото производство на месо има огромен принос за глобалното затопляне. Цялата социо-икономическа система се основава на производство с цел печалба и растеж на всяка цена, който не може да бъде поддържан.

Съществуват и фундаментални въпроси по отношение на ценностите: Какво е добър живот? Трябва ли да се толерира отношението тип господар-слуга? Наистина ли нечии цели трябва да бъдат свързани с увеличаване на печалбата, с „разточителното потребление” на Веблен? Със сигурност има по-дълбоки и по-задоволителни стремежи.

Чичилниски: Изглежда нямаме алтернатива. Бих искала да мога да кажа, че проблемът може да бъде решен чрез зелени източници на енергия. Въпреки това, те вече не могат да го разрешат: много изследвания са показали, че дългосрочните решения, като например засаждането на повече дървета, което е от изключително значение за оцеляването на хората, и въвеждането на по-чисти източници на енергия, които са решение в дългосрочен план, не могат да бъдат използвани във времевата скала, в която биха имали значение. Това е проблемът. Технологията е многоглаво чудовище и вероятно ще е по-добре да се завърнем към по-безопасното минало и да избягваме технологичните промени; изкушаващо е да се мисли по този начин. Но изследванията на ООН показват, че дори и да се посади дърво на всеки свободен квадратен ярд на планетата, до края на века ще можем да уловим най-много 10% от емисиите на въглероден диоксид, които трябва да намалим. Това не означава, че не трябва да засаждаме дървета; ние трябва да правим това както в полза на биологичното разнообразие, така и заради нашето дългосрочно бъдеще с останалите видове.

Дървета и чистата енергия са дългосрочно решение, но нямаме време да чакаме ефекта в дългосрочен план. Сега имаме нужда от решение в краткосрочен план, и то такова, което насърчава и улеснява прехода към дългосрочното решение. Това е технология, която МЕГИК предлага, за да се отстрани въглеродният диоксид директно от въздуха. Аз съм съосновател на компания, наречена Global Thermostat, която използва топлината и енергията от чисти и от изкопаеми енергийни източници, като например слънчеви централи и вятърни ферми, за да отстрани въглеродния диоксид от въздуха. Тя осигурява краткосрочно решение, което улеснява и ускорява появата необходимото в дългосрочен план.

Много хора от прогресивната и радикална общност, включително Съюзът на загрижените учени, са доста скептични и дори се противопоставят на така наречените „геоинженерни” решения. Това не е ли обратната крайност на отричането на промените в климата?

Чомски: Това изглежда да е безпристрастна преценка. Съюзът на загрижените учени и други като тях може да са прави или да грешат, но те предлагат сериозни аргументи. Това важи и за много малка група от сериозни учени, които поставят под въпрос преобладаващия консенсус. Масовото движение за отричане на климатичните промени – също като ръководството на Републиканската партия, и тези, които те представляват – е съвсем различен феномен. Що се отнася до геоинженерството, те имат сериозни критики, които според мен не могат да бъдат пренебрегнати, като тези на Клайв Хамилтън, наред с много положителни оценки. Това не е въпрос на субективна преценка, базирана на предположения и интуиция. По-скоро това са въпроси, които трябва да бъдат разгледани сериозно, позовавайки се на най-добрите научни разбирания, с които разполагаме, без да отхвърляме разумните принципи за защита.

Чичилниски: Лекът може да се окаже по-вреден от болестта. За някои геоинженерни процеси се предполага, че могат да са много опасни и трябва бъдат избягвани. Геоинженерството означава промяна на основните процеси на Земята в огромен мащаб. Ние знаем малко за последиците от процеса на геоинженерството, като пръскането на частици в атмосферата, които засенчват планетата от слънчевите лъчи и може да намалят нейната температура. Но процесът, при който динозаврите са изчезнали от Земята преди около 60 милиона години, е същият – частици са избълвани от вулкан или при удара на гигантски метеорит. Съвременните видове биха могли да имат подобна съдба. Слънцето е източник на цялата енергия на планетата Земя и ние не можем да си правим експерименти с единствения си източник на енергия. Промяната на световните океани така, че да се увеличи количеството на въглероден диоксид, което поемат, е също толкова опасно. Увеличената киселинност на океаните убива малки ракообразни, които са в основата на пирамидата на живота на планетата, каквато я познаваме.

Какви незабавни, но реалистични и изпълними действия, могат или трябва да бъдат предприети, за да се справим с опасността от климатичните промени?

Чомски: Бързо скъсване с използването на изкопаеми горива, рязко увеличаване на енергията от възобновяеми източници, проучване на нови възможности за устойчива енергия, значителни стъпки в посока опазване на околната среда, и, не на последно място, мащабна критика на капиталистическия модел на експлоатация на хора и ресурси. Дори да оставим настрана факта, че този модел не обръща внимание на външните фактори, той е истински погребален звън за човешкия вид.

Чичилниски: Ето един план, който се състои от реалистични и изпълними действия, които могат да се предприемат сега, за да се справим с опасността от промяната на климата: Ние трябва да премахнем въглеродния диоксид, който индустриалната икономика вече е изхвърлила в атмосферата. В противен случай, той ще остане там в продължение на стотици години и ще промени необратимо климата на Земята. Възможно е това да се направи. Технологията за премахване на въглеродния диоксид директно от атмосферата вече съществува и е доказана, много сигурна и евтина. Тази нова технология работи като взема въглеродния диоксид директно от чистия въздух – или от комбинация от промишлени източници и чист въздух – като използва енергиен източник, но не електрическа енергия, а най-вече евтината остатъчна топлина, която се отделя при повечето промишлени процеси.

Премахнатият от въздуха въглероден диоксид е стабилизиран, като се продава за полезни търговски цели, от които има позитивен ефект за обществото. Въглеродният диоксид от въздуха може да замени нефтът: чрез него могат да се произвеждат пластмаси и ацетат, могат да се произвеждат въглеродни влакна, които да заменят метали и чисти въглеводороди, като синтетичен бензин. Можем да използваме въглеродния диоксид за обезсоляване на вода, за увеличаване на производството на плодове и зеленчуци в оранжериите, за газиране на нашите напитки и за произвеждане на биоторове, които подобряват плодородието на почвата, без да я отравят. В момента въглеродно отрицателните технологии (такива, които водят до трайно премахване на въглеродния диоксид от атмосферата, бел.пр.) са изключително необходими, както се посочва в Петия оценителен доклад на МЕГИК в подкрепа на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, както и в четири члена от Парижкото споразумение за климата от 2015 г.

Има ли начин да се предскаже как ще изглежда светът след 50 години, ако хората не успеят да се справят с глобалното затопляне и промените в климата?

Чомски: Ако сегашните тенденции продължат, не след дълго изходът ще бъде катастрофален. Големи територии бъдат трудно обитаеми, което ще засегне стотици милиони хора, наред с други бедствия, които само ще можем да съзерцаваме.

Чичилниски: По-лесно е да създаваме бъдещето, отколкото да го предсказваме. Сега ние трябва да изпълним изискванията на Междуправителствената експертна група по изменение на климата на ООН и Протокола от Киото на ООН, както и препоръките на Парижкото споразумение: незабавно трябва да отстраним от атмосферата въглеродния оксид, който вече сме излъчили и да разширим границите на емисиите в Протокола от Киото. Това е единствената възможна алтернатива на повечето възможни сценарии за катастрофалните промени в климата. Това може и трябва да се направи.

С финансирането, осигурено от търгуването с въглеродни емисии по силата на Протокола от Киото, в бедните страни може да се изградят електроцентрали, които намаляват въглеродния диоксид. Тези електроцентрали могат да осигурят енергия, като в същото време спомогнат за преодоляването на бедността и променят икономическите показатели в правилната посока.

Търговията с въглеродни емисии в ООН, която е част от международното право от 2005 г. насам, ще създаде необходимата промяна в глобалните икономически показатели. Промяната в икономическите показатели, създадени от новите пазари за световните обществени блага, ще постави нови ориентири в нашата глобална икономика. При благоприятни условия това може да доведе до удовлетворяване на основните потребности в настоящето и в бъдеще. Това е необходимо в момента. Ние трябва да подсигурим нашето бъдеще, вместо да пречим на човешкото оцеляване. Нека го направим.

Източник: Truthout
Превод: Десислава Пътева