Опасността Великобритания да бъде изправена пред Темида е надвиснала със страшна сила. Това би се случило, ако британското правителство се опита да сключи търговски споразумения с други страни, преди да напусне Европейския съюз – заявка, която страната направи още преди два месеца. В случай, че тя не се съобрази с изискването на Брюксел, това може да доведе до „нарушаване на процедурите” на Европейската комисия. Ако бъде установено, че страната не действа по правилата, срещу нея може да бъде образувано съдебно производство и тя да бъде принудена да плати глоба в размер на милиони лири . Право да задействат такава процедура имат както Европейската комисия, така и самите страни-членки.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск твърди, че е „твърде вероятно” Тереза Мей да задейства член 50 от Договора от Лисабон през януари или февруари следващата година. Въпреки това, по всичко личи, че британският премиер и нейните министри са се заинатили и не бързат с излизането от ЕС. Подлъгани от политическите шутове Борис Джонсън и Найджъл Фараж, представителите на правителството в един глас твърдяха, че страната ще си изгради нова глобална роля на световния пазар, без да разчита на Европейския съюз. Изведнъж представителите на правителството дадоха заден ход. Осъзнали какви ще са преките загуби за страната, започнаха да кършат пръсти. Излязоха със зле скалъпеното оправдание, че преди да се оттегли от блока, Великобритания най-напред трябва да претегли всички ползи и негативи.

„Ролята на Департамента по международна търговия е да търси търговски възможности след Брекзит. Ние ще получим най-изгодната сделка за цялото Обединено кралство, като изградим своя нова глобална роля” , заяви говорител на правителството. В същото време председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер категорично отбеляза, че Великобритания не може да получи достъп до единния европейски пазар, без да приеме свободното движение на работници – условие, с което страната не е твърде склонна да се съобрази. „Става въпрос за правата на обикновените хора и работници, на тези, които живеят в Европа, така че не виждам възможност да бъде направен компромис по този въпрос” , подчерта Юнкер и допълни, че европейските лидери няма да отстъпят и на милиметър от своята позиция.

Само преди месец Институтът за фискални изследвания излезе със страховита прогноза по отношение на загубите, които ще претърпи страната, ако бъде изключена от единния пазар на стоки и услуги на Европейския съюз. Според анализа, след Брекзит, до 2030 г. хазната на Великобритания ще олекне с около 75 милиарда лири . Още преди референдума институтът е публикувал доклад, който показва, че по-ниският растеж на икономиката и допълнителните заеми, които ще се наложи да вземе страната след излизането си от ЕС, ще образуват огромна пробойна в бюджета. Очакванията са били, че в рамките на 3-4 години ще потънат между 20 милиарда и 40 милиарда, а управляващите ще бъдат принудени да налагат по-строги икономии поне за десетилетие напред. Размерите на реалните загуби ще станат ясни, когато стане известно какъв търговски режим ще замести пълноправното членство на страната в ЕС.

На фона на всичко това, ръководителят на Централната банка в Германия предупреди, че  Лондон ще понесе сериозен удар като финансов център, ако Обединеното кралство напусне единния пазар. Опцията „Брекзит”, фаворизирана от някои водещи консервативни евроскептици, би означавала банките автоматично да бъдат лишени от възможността да извършват дейност в рамките на ЕС , смята Йенс Вайдман, президент на Бундесбанк. По думите му „паспортните права” на финансовите институции са обвързани с единния пазар и автоматично ще престанат да бъдат прилагани, ако Великобритания вече не е най-малкото част от Европейското икономическо пространство.

В навечерието на референдума за това дали Великобритания да напусне ЕС, Борис Джонсън, чието скорошно назначение за външен министър все още буди смях, опита да увери щатските банки, че Великобритания ще запази правата си, дори и ако напусне икономическото пространство. Според Вайдман обаче, много от компаниите ще бъдат принудени да преместят своята дейност във финансови центрове като Франкфурт. Според него вече се наблюдават признаци, че британската икономика се задъхва от турбуленциите, в които попадна след обявяването на резултатите от референдума за излизане от ЕС .

Вайдман смята предположенията, че негативният шок върху икономиката на Великобритания, ще бъде лек, за неверни. „Великобритания е твърде тясно свързана с Европейския съюз и с Германия” , обясни той. Според него, ако отношенията между страните бъдат ограничени, това ще потисне икономическия растеж на Великобритания. Освен това Вайдман е на мнение, че Европа е изгубила своя блясък и се е „превърнала в прожекционен екран за недостатъците на глобализацията и миграцията” .

Любопитно е, че едва 53% от хората, които са гласували за излизане на Великобритания от ЕС, смятат, че правителството може да извлече добра изгода за икономиката по време на преговорите за своето оттегляне. Това показват резултатите от ново проучване на The Institute for Government. Изследването показва, че почти три месеца след като бяха обявени резултатите от референдума, британците все още не са сигурни какво би означавал Брекзит за страната.

Въпреки всичко, новата желязна лейди, както наричат Тереза Мей, е амбицирана да убеди лидерите на останалите страни-членки на ЕС да подпишат търговско споразумение с Обединеното кралство. Според нея от подобна сделка ще бъдат облагодетелствани и останалите членове на съюза. „ Вярвам в добрите търговски връзки, казвала съм и преди, че искам Обединеното кралство да бъде глобален лидер в свободната търговия” , обяви британският премиер пред ООН. В същото време обаче тя напомни на световните лидери, че имат „задължение” да спрат вълната от мигранти, с което за пореден път подчерта, че не възнамерява да се съобрази с изискването на европейските лидери за свободно движение на работници. Тезата на Мей, че всички страни имат правото да контролират своите граници и да защитават своите граждани, като ограничат притока на нелегалната и неконтролираната миграция, е непоклатима . И все пак на нея все още се гледа изпод вежди.

Преди референдума за излизане на Великобритания от ЕС, някои смятаха, че страната може да запази членството си в рамките на единния пазар, какъвто е случаят с Норвегия. Условията това да се случи бяха Великобритания да спомогне за увеличаването на бюджета на ЕС, както и да даде възможности за свободно движение на работници от цяла Европа към Великобритания. Видно е обаче, че разногласията по отношение на финансовите и миграционните политики в ЕС се задълбочават, тъй като нито европейските лидери, нито Великобритания са склонни да направят компромис. Това разединение се превърна в ключов фактор за нагнетяване на напрежение между южните европейски нации, които приеха безпрецедентен брой мигранти, и северните европейски нации, които предприеха мерки за затягане на граничния контрол. В сърцевината на проблема като че ли е максимата „Брекзит означава Брекзит”. Ребусът, изречен от Тереза Мей, остави твърде много въпроси без отговор. Той ще продължава да мъти главите както на представителите на британския кабинет, така и на европейските управници в търсенето на взаимноизгодни ходове.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto