Тези, които вярват, че е възможно да се създаде сигурна система за онлайн гласуване, правят много опасна грешка. Според компютърните експерти гласуването по интернет е силно уязвимо откъм кибератаки и измами. Тези недостатъци са заложени в съвременния софтуер и в хардуера, а също така и в начина, по който интернет е организиран. Всяка една, дори от познатите ни кибератаки, може да бъде катастрофална за резултатите от едно онлайн гласуване. И да причини значителна загуба на права у гласоподавателите, нарушения на личното пространство, купуване и продаване на гласове и подмяна на вота. Но най-голямата опасност от всичко обаче е, че такива атаки могат да останат напълно незабелязани.

ЕКСПЕРТНИ АНАЛИЗИ НА ИНТЕРНЕТ ГЛАСУВАНЕТО

КАЛИФОРНИЯ. Калифорнийската комисия за интернет гласуване е създадена от Бил Джоунс, бивш секретар на щата Калифорния. Тя извършва първата сериозна оценка на интернет гласуването. Комисията използва близостта си със Силициевата долина, сърцето на компютърната индустрия на САЩ, за да включи известни компютърни специалисти в оценката си за интернет гласуването и за проблемите със сигурността. Тези експерти идват от множество различни софтуерни и хардуерни компании, като Compaq Computers, Oracle, Cisco Systems и California Institute of Technology. В своя окончателен доклад, публикуван на 18 януари 2000 г., Комисията за интернет гласуването заключава, че „потенциалните криминални електронни атаки срещу компютърния софтуер, като разрушителни „вируси” или софтуер тип „троянски кон”, създават сериозни заплахи за интернет гласуването”. Групата смята, че „са необходими допълнителни технологични иновации, преди да може да се въведе дистанционно интернет гласуване в широк мащаб”.

НАЦИОНАЛНА ФОНДАЦИЯ ЗА НАУКА.

През 2001 г. доклад, поръчан от Националната фондация за наука (НФН), стига до същото заключение. Експертите, събрани от НФН, намират, че макар дистанционното интернет гласуване да е удобно, „то също така носи и съществени рискове за сигурността”, с които „сегашните технологии и тези от близкото бъдеще са неспособни да се справят”. Всъщност „системите за дистанционно интернет гласуване представляват значителен риск за процеса на гласуване и не трябва да се използват в публични избори, докато не се решат значими технически и социалнонаучни въпроси”. В своя доклад НФН отбелязва също така, че „самата интернет регистрация на гласоподаватели представлява значителен риск за изборния процес и не трябва да се прилага в обозримото бъдеще”. Докладът твърди, че „процесът на регистрация на гласоподавателите е една от най-слабите брънки в изборния процес” и че „въвеждането на интернет базирана регистрация без първо да се обърне внимание на значителните недостатъци в системата ще увеличи още повече рисковете, на които вече сме изложени”. Докладът на НФН заключава, че: „Докато информацията, която вече е на разположение на изборната администрация, може да се актуализира дистанционно, то първоначалната регистрация, която се извършва онлайн, не може да установи идентичността на регистрирания без изпращане на уникални биометрични данни (пръстово или ретинално сканиране) и без съществуваща база данни, с които да се сверят данните. Онлайн регистрацията без съответна защитна инфраструктура е изложена на голям риск от автоматизирана измама (т.е. потенциалната незабелязана регистрация на хиляди фалшиви гласоподаватели)”.

ПРОЕКТ ЗА ИНТЕРНЕТ ГЛАСУВАНЕ НА ПЕНТАГОНА.

Поради тежките проблеми, които военният и цивилният персонал изпитва при гласуване, Конгресът нарежда на Федералната програма за помощ при гласуване (ФППГ) към Департамента по отбрана на САЩ да разработи пилотен проект за интернет гласуване, който да се използва във федералните избори през 2004 г. ФППГ отговаря за администрирането на Закона за гласуване на отсъстващи униформени и задгранични граждани, федерален закон, който изисква от всички щати „да позволят на отсъстващите униформени служители и гласоподавателите зад граница да използват процедура по регистрация и да гласуват с бюлетина за отсъстващи в общи, специални, първични избори и балотажи за федерална длъжност”. Военните гласоподаватели имат изключително високо ниво на невъзможност да гласуват, причинена от дългото забавяне на изпращаните бюлетини от и до отдалечени задгранични места и зони на военни действия. Предложеният Експеримент за сигурна електронна регистрация и гласуване (SERVE) би позволил да се осъществи дистанционна регистрация по интернет и гласуване от страна на военните зад граница, както и на цивилен персонал в над 50 окръга в седем щата (Арканзас, Флорида, Хавай, Северна Каролина, Южна Каролина, Юта и Вашингтон), започвайки с първичните избори в Южна Каролина през 2004 г., като потенциално се обработват до 100 хиляди гласа. Проектът SERVE обаче е прекратен, след като четири компютърни експерти, поканени от Пентагона да дадат мнение за системата за интернет гласуване, представят унищожителен доклад. Техният анализ, който изтъква уязвимости, които са характерни за интернет гласуването като цяло, а не само за спецификата на системата SERVE, повтарят предишните изводи на екипите на Калифорния и НФН. Тези експерти заключават, че SERVE е интернет и РС базирана система и като такава е силно уязвима на кибератаки, включително „атаки от вътрешни лица, атаки за отказ на достъп, фалшива идентичност, автоматизирано купуване на гласове, вирусни атаки срещу компютри на гласуващи и т.н.”. Макар че не е възможно да се изчисли вероятността за успешна кибератака срещу евентуални избори, експертите изтъкват, че „атаките, от които те се притесняват най-много, са доста лесни за извършване”. В действителност „съществуват комплекти, лесно достъпни в интернет, които могат да се модифицират или директно да се използват за атака срещу избори”. Експертите изтъкват „очевидният факт, че общите избори в САЩ са една от най-изкушаващите цели за кибератаки в историята на интернет, независимо дали мотивът на атакуващия е изцяло политически или за себеутвърждаване”. Един от най-сериозните проблеми, характерен за всяка дистанционна система за гласуване по интернет, е, че уязвимостите, открити от компютърните експерти, не могат да бъдат отстранени „чрез промени в дизайна или елиминиране на бъгове в SERVE”. Всъщност „тези уязвимости са фундаментални в архитектурата на интернет и РС хардуера и софтуера, които са навсякъде днес”. Експертите заключават, че уязвимостите, открити от тях, „не могат да бъдат отстранени в обозримото бъдеще без някакъв непредвиден радикален пробив” и „че е съвсем възможно те да не могат да бъдат отстранени без цялостно препроектиране и подмяна на голяма част от хардуерните и софтуерните системи за сигурност, които са свързани с интернет”. Никакво „цялостно препроектиране” на интернет или хардуера/софтуера не се е случило след публикуването на анализа за SERVE. След като Пентагонът прекратява проекта SERVE, Законът за отдаване на пълномощия, свързани с националната отбрана, от 2005 г. променя разпоредбата от 2002 г., която оторизира започването на SERVE. Тя нарежда на Департамента по отбрана да въведе друга система за интернет гласуване, когато Комисията за подпомагане на гласуването на САЩ приеме стандарти, разработени от Националния институт за стандарти и технология (НИСТ) на Търговския департамент на САЩ, които да гарантират безопасно и сигурно предаване на електронните бюлетини. НИСТ обаче не успява да установи, че сигурното гласуване по интернет е постижимо, тъй като „дистанционното електронно гласуване на отсъстващи лица от личните им устройства е изправено пред множество потенциални атаки срещу гласуващите и техните лични компютри”, които са „обичайни за интернет днес”, и „е много трудно да се предпазиш от тях”. В резултат на това Конгресът отменя директивата за демонстрационен проект за интернет гласуване в Закона за отдаване на пълномощия, свързани с националната отбрана, от 2015 г.

ИЗЯВЛЕНИЕ НА СПЕЦИАЛИСТИ ПО КОМПЮТЪРНИ ТЕХНОЛОГИИ ОТНОСНО ИНТЕРНЕТ ГЛАСУВАНЕТО.

През 2008 г. 32-ма уважавани компютърни учени от различни университети в страната, включително Станфорд, Принстън, Джон Хопкинс, Карнеги Мелон, Индиана, Райс, Пърдю и Тексаски университет в Остин, публикуват изявление за уязвимостите на интернет гласуването, описвайки техническите предизвикателства пред внедряването на безопасна и сигурна система. Тези учени предупреждават, че „съществуват сериозни, потенциално неотстраними технически предизвикателства” пред изпращането на гласове през интернет по сигурен и удостоверим начин. Те препоръчват да не се приема интернет гласуване, докато „тези недостатъци не бъдат преодолени”. Изброените предизвикателства включват:

  •         Защита от злонамерен софтуер, фърмуер или хардуер, който може да промени, фабрикува или трие гласове, може да заблуди потребителя по множество начини, включително промяна на изгледа на бюлетината, предаване на информация за гласовете с цел натиск върху избирателите, възпрепятстване или отказ от гласуване или извършване на електронна агитация;
  •         Спиране на атаките за отказ на достъп от страна на мрежи компрометирани компютри (наричани „бот-мрежи”), отклоняване на съобщения и много други видове атаки;
  •         Намиране на силен механизъм за недопускане на незабелязани промени в гласовете не само от страна на външни лица, но също и от вътрешни, като производители на оборудване, техници, системни администратори и изборна администрация, които имат легитимен достъп до изборните софтуер и данни;
  •         Осигуряване на надежден, непроменим удостоверен от избирателите регистър на гласовете, който е поне толкова удобен за проверка, колкото хартиените бюлетини, без да се компрометира тайната на гласуването;
  •         Проектиране на система, която е надеждна и подлежи на удостоверяване, въпреки че интернет базирани атаки могат да бъдат задействани от всеки във всяка една точка на света.

Проблемът с всички тези предизвикателства според експертите е, че в момента не съществуват нито софтуерът, нито хардуерът за справяне с тях. Този проблем се усложнява от съществуващата архитектура на интернет, която е уязвима за всякакъв тип кибератаки, които са „трудни или невъзможни за проследяване обратно до техните източници”. Поради тези проблеми „има предостатъчни основания да сме скептични относно предложенията за интернет гласуване”. И интернет гласуването би представлявало „изключителен и ненужен риск за демокрацията”. Компютърните специалисти дори препоръчват да не се правят „пилотни изследвания”, тъй като „привидният успех” на такова изследване абсолютно не може да покаже отсъствие на проблеми, които поради своята същност могат и да не бъдат забелязани. Освен проблемите с дистанционното интернет гласуване Фондацията за удостоверено гласуване (ФУГ), която включва експерти, участвали в екипите на Калифорния, НФН и SERVE, и които са помагали в организацията на Изявлението на специалисти по компютърни технологии относно интернет гласуването, изтъква проблеми със сигурността на свързана с интернет мярка, която 30 щата, включително Аляска и Аризона, са приели: електронното изпращане на попълнени бюлетини чрез прикрепени файлове в имейли. ФУГ казва това, което трябва да е очевидно за всеки потребител на интернет от неговия ежедневен опит: Персоналните компютри, използвани от избирателите за изпращане на имейли, са „лесно и постоянно атакувани от вируси, червеи, троянски коне и шпионски софтуер”. Всъщност, щом попълнената бюлетина се изпрати по имейл от избирателя до изборната администрация: Тя се движи между много различни сървъри, намиращи по целия свят, и с нея може да злоупотреби всеки с достъп да една от тези машини. А изборният служител от приемащата страна няма никакъв начин да знае дали попълнената бюлетина, която е получил, отговаря на попълнената бюлетина, изпратена от избирателя, независимо колко сигурни могат да бъдат компютърните услуги в този окръг и независимо колко е изхарчено за лицензиране на софтуер и ъпгрейд на системите. НИСТ се съгласява с тази оценка. В доклад от 2011 г. НИСТ предупреждава, че тези служители на изборната администрация, които обмислят въвеждането на подаване по имейл на изборни материали като бюлетини, „трябва внимателно да се запознаят с ограниченията в сигурността на имейла”, тъй като имейлите могат да бъдат „прихващани, четени и променяни транзитно”. Те също така могат да бъдат „лесно фалшифицирани, така че да изглежда, че са изпратени от друг индивид”.

Дейвид Джеферсън от Националната лаборатория „Лорънс Ливърмор”, който оглавява Комитета по технология на Калифорнийската комисия за интернет гласуване, нарича предаването по имейл и факс „най-опасните форми на гласуване, въвеждани някога в САЩ”. Някои изборни служители, като щатския секретар на Колорадо Уейн Уилямс, твърдят, че всякакви притеснения относно това, че тези системи могат да бъдат хакнати, са „непродуктивни”. Това е демонстрация на опасна липса на знания по отношение на ключовите проблеми със сигурността по време на избори.

ОПИТ С ИНТЕРНЕТ ГЛАСУВАНЕТО

ВАШИНГТОН, ОКРЪГ КОЛУМБИЯ.

През 2010 г. администрацията на окръг Колумбия е изключително уверена в сигурността на своя пилотен проект за интернет гласуване, който трябва да позволи на отсъстващите зад граница избиратели да пуснат своите бюлетини посредством уебсайт. Затова изпитателно подготвя фалшиви избори и предизвиква хакерите да тестват системата. В рамките на 36 часа един професор по компютърни науки от Мичиганския университет в Ан Арбор и неговите студенти влизат в системата, променят резултатите от фалшивите избори и „получават почти пълен контрол” над изборния сървър: „Ние успешно променихме всеки глас и видяхме почти всяка тайна бюлетина. Изборната администрация не засече нашето нахлуване за почти пълни два работни дни и можеше да остане в неведение много по-дълго, ако не бяхме оставили явна улика”. „Явната улика”, която оставя професор Алекс Халдерман, е промяна на страницата, на която се изписва „Благодарим Ви” накрая на процеса на гласуване. „Хакерите” оставят там бойната песен на Мичиганския университет. Въпреки тази улика обаче служителите на администрацията забелязват нахлуването само защото един имейл от имейл-листа, който те наблюдават, се интересува „дали някой знае каква е мелодията, която чуват успешно подалите гласа си”. Проблемът е не само че Халдерман и неговите студенти са успели да получат контрол над системата за интернет гласуване. Но те също така са успели да скрият присъствието си в терминалния сървър от изборната администрация, която уж наблюдава сигурността на системата. Халдерман успява да засече опити за влизане от „няколко други атакуващи”, включително ІР адреси в Иран, Ню Джърси, Индия и Китай. Китайското комунистическо правителство например има специален хакерски отряд от „кибервойници”, подразделение 61 398 на Народната освободителна армия, за който американските официални лица подозират, че стои зад множество кибер атаки срещу правителствени и търговски мрежи в САЩ. През последните години този отряд се концентрира повече върху „ключовата инфраструктура на САЩ – нейната електрическа мрежа, газопроводи и водопроводи”. Тези хакери се концентрират „не само върху кражбата на информация, но и върху получаването на възможности да манипулират” тази ключова инфраструктура. Всеки, който смята, че една система за интернет гласуване няма да стане обект на организирани хакери като подразделение 61 398, не мисли реалистично. Възможността да се манипулира или промени резултатът от едни американски избори е прекалено примамлива цел. Особено след като никакъв юридически процес в САЩ не може да засегне хакери, които са на сигурно място под защитата на враждебно правителство. Силата на тези хакери бе демонстрирана наскоро от това, което някои официални лица наричат „най-голямата известна кражба на правителствени данни в историята”, когато успяха да откраднат личната информация на служители на федералното правителство, пенсионирани федерални служители и бивши федерални служители от Службата за управление на персонала на САЩ.

ЕСТОНИЯ.

През 2005 г. Естония става първата държава, която организира интернет гласуване на национални избори. То е използвано седем пъти в местни и национални избори според критичен анализ, публикуван през 2014 г. Професорът от Мичиганския университет Алекс Халдерман и неговите студенти правят цялостен преглед на системата. Те подготвят анализ на уязвимостите на естонската система, като откриват сериозни рискове за сигурността и препоръчват нейното незабавно спиране. Халдерман и неговият екип „наблюдават дейността по време на местните избори през октомври 2013 г., провеждат интервюта с разработчиците на системата и служителите на изборната администрация, оценяват софтуера посредством изходния му код и обратно инженерство и провеждат тестове за възпроизвеждане на цялата система в нашата лаборатория. Тяхното изследване показва, че множеството пропуски в сигурността на системата създават „привлекателна мишена за атакуващи хакери от държавен мащаб като например Русия”. Тези атакуващи, както и корумпирани членове на изборната администрация, „могат да променят гласове, да нарушат тайната на бюлетината, да попречат на гласуването или да хвърлят съмнение върху легитимността на изборния процес”. Системата има „такива сериозни процедурни и архитектурни слабости”, че „атакуващите могат незабелязано да променят резултата от изборите”, това е шокиращ извод, който Националната изборна комисия на Естония отказва да признае. За жалост Естония продължава да използва тази несигурна, опасна система за интернет гласуване. За разлика от Естония съседна Латвия няма интернет гласуване. Арнис Цимдарс, председател на латвийската Централна избирателна комисия, казва, че „с настоящата технология” е „невъзможно да се гарантират анонимността и сигурността на този метод на гласуване”.

ФРАНЦИЯ.

През 2013 г. Франция използва система за интернет гласуване за първи път в първичните избори за кмет на Париж. Поддръжниците на системата, точно както и изборната администрация във Вашингтон, твърдят, че тя е „непробиваема за измами” и „ултрасигурна”. Репортери от новинарския сайт Metronews обаче доказват, че е лесно да се пробие уж силната защита на изборите и да се гласува няколко пъти, като се използват различни имена. Един от журналистите гласува пет пъти, включително веднъж от името на бившия френски президент Никола Саркози.

НОРВЕГИЯ.

Норвегия внедри ограничена система за интернет гласуване през 2011 и 2013 г., но прекрати проекта през 2014 г., цитирайки проблеми със сигурността. Заключението на правителството е, че обратно на очакванията новата система не повишава активността. Норвежкият Институт за социални изследвания в частност заявява, че „няма доказателства, че този опит е довел до повишаване на общата избирателна активност, нито пък че е мобилизирал нови групи, като младите хора, да гласуват”. Компютърни експерти от Норвежкия изчислителен център и Норвежкия университет за наука и технологии правят преглед на системата и без много усилия откриват толкова „значителни проблеми” със сигурността, че обявяват, че „софтуерът не е с достатъчно приемливо качество, за да се използва в система за електронно гласуване”.

КАНАДА.

През 2014 г. независим изследователски панел в Британска Колумбия публикува доклад, противопоставящ се на „универсалното интернет гласуване”. Този доклад изтъква, че макар интернет да се използва за „нарастващ брой взаимодействия (като банкиране, пазаруване, срещи, планиране на пътувания и други подобни) с техните собствени рискове, гласуването в интернет има свой собствен набор от уникални предизвикателства, които неизбежно водят до множество допълнителни рискове”. Докладът заключава, че едни от най-големите проблеми с интернет гласуването са несигурността на персоналните компютри, които „вече са цел на злонамерен софтуер, опити за фишинг и други атаки”. Злонамереният софтуер, който е „създаден за други цели като придобиване на лична информация, използвана за онлайн банкиране и покупки, може да се използва за записване на информацията за гласуване на избирателя или да се проследи за кого е гласувало това лице”. Възможно е също така да се създаде нов злонамерен софтуер, „целящ конкретни системи за гласуване”, за да се „промени начинът на маркиране на бюлетината” и да се направи това „без знанието на избирателя”. Накрая, както показва опитът на Норвегия, докладът завършва с това, че значително количество изследвания показват, че интернет гласуването няма да повиши активността и да „накара негласуващите да гласуват”. Вместо това то „ще се използва просто като инструмент за повече удобство на лицата, които вече са решили да гласуват”. Когато Торонто обмисля интернет гласуване, двама експерти, наети от града, съставят доклад, разглеждащ различните предложения, подадени от доставчици. Експертите не препоръчват да се продължава с процедурата, тъй като нито едно от предложенията не предлага „адекватна защита срещу рисковете, присъщи на интернет гласуването”. За жалост Торонто сключва договор за разработването на интернет гласуване за инвалиди въпреки уязвимостите в сигурността, които всяка такава система включва. Други общини, като Маркам, Онтарио, са въвели интернет гласуване, въпреки че Избирателната агенция на федералното правителство отмени плановете си за пилотен проект за интернет гласуване през 2015 г. поради бюджетни съкращения.

ДРУГИ ДЪРЖАВИ.

Както изтъква Фондацията за удостоверено гласуване, множество други страни в Европа и на други места като Австралия са експериментирали с интернет гласуване и много „са избрали да не продължават с използването му”, след като се появяват съществени проблеми със сигурността. Това включва Испания, която провежда референдум през 2010 г. в Барселона чрез интернет. Много малко вероятно е Испания да въведе интернет гласуване, като се има предвид, че референдумът в Барселона „срещна проблеми с идентифицирането на избирателите и кражбата на идентичност. Един известен избирател открива, че някой вече е влязъл в системата с неговата информация и е гласувал от негово име”.

Австралия провежда най-голямото в света интернет гласуване в щатските избори през 2015 г. в Нов Южен Уелс с подадени 280 хиляди бюлетини. Професор Алекс Халдерман и неговите студенти анализират системата на Нов Южен Уелс „и откриват сериозни уязвимости, които биха могли да се използват за манипулиране на гласовете, нарушаване на тайната на бюлетината и блокиране на механизма за удостоверяване”. Според Халдерман тези недостатъци в сигурността на системата за интернет гласуване не са „засечени от изборната администрация” преди Халдерман и неговият екип да я покажат „въпреки направен анализ на сигурността преди изборите”. Докладът на Халдерман изтъква, че „поне едно парламентарно място е решено от това, че системата е била уязвима”. Австралийската система е толкова несъвършена, че атакуващият може да спре „сесията за гласуване, да разкрие гласа, който този избирател е имал намерение да даде, и да премине покрай механизма за удостоверяване, така че манипулацията в последната минута да е незабележима”.

СРАВНЕНИЯ С ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ

К. Д. Мот, президент на Мерилендския университет, който оглавява Националната фондация за наука, предлага интересен отговор на тези, които изтъкват употребата на интернет във финансовата индустрия като доказателство, че интернет гласуването е сигурно. Мот отбелязва, че гласуването „изисква значително по-високо ниво на сигурност от е-търговията, то не е, като да си купиш книга по интернет”. Освен това „технологията за дистанционно гласуване по интернет няма да може да покрие този стандарт в близките години”. Дейвид Джеферсън от Националната лаборатория „Лорънс Ливърмор” казва, че хората съвсем естествено задават въпроса: „Ако е безопасно да извършвам банкирането и пазаруването си онлайн, защо да не мога и да гласувам онлайн?”. Отговорът е, че всъщност не е безопасно „да се извършват транзакции, свързани с електронната търговия, онлайн”. Всъщност то е много рисково и измамите при онлайн електронната търговия са един нарастващ проблем. Финансовата индустрия включително банки, компании за кредитни карти и търговци на дребно „губят милиарди долари ежегодно от измами в онлайн транзакциите въпреки огромните инвестиции в предотвратяването и покриването на измамите”. Той добавя, че: „Техническите изисквания за сигурност, анонимност и прозрачност на гласуването са структурно различни и много по-строги от тези за транзакциите на електронната търговия… Хората имат илюзията, че транзакциите в електронната търговия са безопасни, тъй като търговците и банките не търсят финансова отговорност от потребителите за измамнически транзакции, чиито невинни жертви са станали те. Вместо това бизнесът приема и преразпределя загубите тихомълком, предавайки ги нататък под невидимата форма на по-високи цени, такси и лихвени проценти. Бизнесът знае, че ако потребителите трябваше да приемат тези загуби лично, по-голямата част от онлайн търговията ще се сгромоляса. Вместо това те рутинно прикриват загубите, държейки размера им в тайна, така че обществеността като цяло няма представа. Това е добра бизнес стратегия”. Според Джеферсън не само „изискванията за сигурност, анонимност и прозрачност за транзакциите на онлайн гласуването са структурно много различни от тези за електронната търговия”. Другата основна разлика е, че ние можем да открием грешките и измамите в електронната търговия, но не можем да разберем за измамата в онлайн гласуването. С други думи потребител или клиент на банка ще разбере, ако се правят неоторизирани покупки онлайн с неговата кредитна карта или ако се източват пари от личната му банкова сметка. Един избирател обаче вероятно никога няма да разбере, че неговият глас е бил прихванат, променен или манипулиран по друг начин, преди да бъде пуснат на уебсайта или портала за интернет гласуване, тъй като необходимата анонимност на избирателния процес прави почти невъзможно създаването на система за удостоверяване, която също така да запазва тайната на вота. Поради изискванията за тайна на вота вие не можете да получите избирателно извлечение (така както получавате банково извлечение), което да ви каже как изборната администрация е регистрирала вашия глас. Ханс А. фон Спаковски е управител на Инициативата за реформа на избирателния закон и старши юридически сътрудник в Центъра за юридически и съдебни изследвания „Едуин Мийз ІІІ” към фондация „Наследство”. Той е бивш член на Федералната избирателна комисия и съветник на помощник-главния прокурор по граждански права към Правосъдния департамент на САЩ.