През януари 2017 г. министърът на икономическото сътрудничество на Германия Герд Мюлер предложи да се създаде нов план „Маршал” за Африка. Министърът призова да се помогне на африканските страни да развият собствената си икономика с подкрепата на ЕС, тъй като и двете страни ще имат полза от това. Въпреки това историческите препратки към оригиналния план „Маршал” навяват стряскащи мисли. Какво ще стане, ако Африка бъде поведена към ново икономическо робство, което този път не зависи от Международния валутен фонд и Световната банка (дълговете към тези структури ще продължат да нарастват)? А ако робството се задълбочи, точно както се случи с Германия и Франция в следвоенните години? Тези страни трябваше да подписват пакетни споразумения, купувайки натрапени стоки и услуги, в това число и от културно естество.

Германският план не се разкрива сега случайно. Първо, разработването му е свързано с Римския клуб – организация, създаваща глобални стратегии, които не отчитат интересите на страните, върху които са насочени тези стратегии. Второ, през 2017 г. Африканският съюз планираше да създаде континентална зона за свободна търговия, макар че проектът е само на етап обсъждане. Африка няма големи споразумения със Запада, като например Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство, при което САЩ получава по-голямата част от привилегиите. Очевидно е, че този факт подтиква Германия да бъде първата страна, която може да установи свое влияние на континента чрез ЕС.

Въпреки че съществуват няколко регионални споразумения с ЕС, до момента не е имало панафриканска стратегия. Интересът към Африка обаче нараства.

Това се обяснява с факта, че икономиката на няколко африкански държави, включително на Етиопия, Кения и Руанда, е нараснала с 5% годишно през последните няколко години. Някои страни притежават огромни количества природни ресурси, включително енергийни суровини. Очаква се значителен ръст на населението, което ще се удвои до 2,5 млрд. души до 2050 г. С това африканските страни ще се нуждаят от разкриването на десетки милиони нови работни места.

Показателен е фактът, че в момента около 60% от всички работни места в Африка се създават с помощта на инвестиции от Китай. Тъй като Китай винаги привлича собствена работна сила временно, Германия иска да използва това като платформа, за да навлезе на африканския пазар.

Германският институт по международни въпроси и сигурност посочва, че е необходимо да се „обсъди ролята на частния сектор в развитието на Африка и да вземе под внимание германското участие в него”. Заради важната ролята, която играе средният бизнес, частният сектор в Германия разчита особено много на сигурна среда за своите инвестиции... Ако вече се предприемат стъпки за насърчаване на германските бизнес кръгове в Африка, то е важно да се избегнат различни вредни странични ефекти, като „освобождаващия” ефект на движението на частните инвестиции с подкрепата на държавата. Дискусията обаче не трябва да се фокусира само върху нуждите на частния сектор. Макар че последният ще трябва да осигури по-голямата част от инвестициите и да създаде работните места, от които Африка се нуждае, той може да има успех, ако африканското правителство създаде съответната среда със своите политики и инвестиции -  например в областта на образованието, здравеопазването и инфраструктурата.

Германия и ЕС като цяло едва ли биха осигурили работна ръка за Африка (населението на Западна Европа застарява бързо и по-скоро се нуждаят от външен приток на мигранти). Германският бизнес ще дойде на място чрез инфраструктурата, която частично е направена от китайците, но едновременно ще дискредитира Китай, като заяви необходимостта от създаването на работни места за местните жители.

Важно е да се отбележи, че германският интерес към Африка не е ново явление. Достатъчно е да си припомним колониалната политика от XIX век и началото на XX век. Някои области на Западна, Централна и Източна Африка са колониално владение на Германия, но в настоящия формат на германския план„ Маршал” напомня най-вече за амбициозния план на втората половина на ХХ век.

През 1951 г. Антон Жишка с огромна категоричност нарича Африка апендикс на Европа и предлага проекта „Еурафрика” (Eurafrica). Тогава западният капитализъм е имал няколко цели. Първо, пътят към Изтока е бил затворен (както политически, така и икономически). Германия наскоро е загубила войната и част от Европа е под съветско оръжие. Освен това, по това време повечето африкански държави все още са били колонии на европейски сили. Жишка разчита на франко-германския алианс, който може да стане по-силен в Африка и да разшири влиянието си чрез дейности с различно значение. Въпреки това, разбирайки възможната съпротива от африканските националноосвободителни движения, проектът „Еурафрика” е бил представен като постепенно деколонизиране и сближаване на новите африкански държави в западноевропейската политическа система.

Тези планове не са били изпълнени, тъй като процесът на деколонизация е тръгнал в друга посока. Най-вече заради пряката или непряка подкрепа на Съветския съюз.

По това време е било възможно само да се подпише конвенция за включването на всички колонии в Европейската икономическа общност през 1957 г. (заедно с Римския статут). Въпреки че бяха подготвени нови споразумения, след като бившите колонии са получили независимост (двете Яундски конвенции през 1963 и 1969 г.), всъщност те са ограничили суверенитета на африканските страни във външната търговия и в политиките по отношение на вътрешната икономика. 

Изглежда, че ЕС, в частност Германия, е готов да започне амбициозен план за нова колонизация на Африка.

Независимо от това, основната роля сега ще бъде предоставена на финансовите инструменти и залогът ще бъде поставен върху частния сектор. С инжекции за няколко милиарда, които председателят на ЕП Антонио Таяни спомена в контекста на този план, държавността в много африкански страни може да претърпи значителни промени. Къде са гаранциите, че финансовите потоци няма да засегнат традиционно установените модели и баланса във властта в Африка, защото Арабската пролет показа отлични възможности за дезорганизация на цели региони?

Политически чадър за това може да бъде представен на предстоящата среща на върха на Г-20, която ще бъде председателствана от Германия. От друга страна обаче има ограничения, свързани с предстоящите парламентарни избори, тъй като е малко вероятно решенията да бъдат взети преди реорганизацията на политическото равновесие в Бундестага.

Инициативата бе посрещната най-предпазливо в Африка. Синът на бившия угандийски президент Хюсеин Лумума Амин отбелязва, че този план е свързан със стратегията на политическо изключване и е предизборен трик, тъй като Германия има сериозни проблеми с мигрантите. Освен това, 80% от цялата помощ, която сега идва от Запад, се използва за административни разходи, а изпълнителите обикновено са едни и същи западни организации.

Други африкански изследователи припомнят, че Германия все още не е платила репарации за геноцида в Африка, а исковете вече се разглеждат от съответните органи. Заедно с това, самото споменаване на това в Африка е унизително. След Втората световна война Европа лежи в развалини. Ето защо германската инициатива се възприема като опит да се възстанови Африка отвън, но без съгласието на африканците.

Източник: geopolitica.ru

Автор: Леонид Савин

Превод: Десислава Пътева