Берлин използва невинно име, за да прикрие драматичната промяна на своя подход към отбраната: интегриране на бригади от малки страни към Бундесвера

На 17 февруари 2017 г. Европейският парламент прие резолюция, предвиждаща въвеждане на повече елементи на федерализация в ЕС, включително чрез създаване на обща европейска армия. Според председателя на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер Европа повече не може да си позволи да разчита на чужди военни сили. Плановете на Брюксел предвиждат през месец юни да бъдат представени конкретните предложенията за развитието на европейската отбрана. Какво се крие зад подобен историческия ход от огромно геополитическо значение? Федерални войски или интегрирани подразделения от националните сили към армиите на водещите европейски държави? А-спекто предоставя на вашето внимание анализ на Елизабет Броу, член на Атлантическия съвет на САЩ и сътрудник в Центъра за международна сигурност "Брент Скоукрофт". В своя статия за списание "Форин Аферс" Броу излага виждането си, че зад изграждането на общоевропейска армия стои стремежът на Германия да включи силите на малките европейски държави към командването на Бундесвера.

През няколко години идеята за армия на ЕС се връща отново в новините, предизвиквайки противоречия. Концепцията е едновременно и фантазия, и плашило – срещу всеки федералист в Брюксел, който мисли, че общата отбранителна сила е това, от което има нужда Европа, за да засили позициите си в света, стоят хора в Лондон или някъде другаде, които бягат далеч от идеята за потенциален съперник на НАТО.

От тази година обаче, без да попадат под медийните прожектори, Германия и две от нейните европейски съюзнички - Чехия и Румъния, тихомълком предприеха решителна крачка по пътя към създаване на нещо, което прилича на армия на ЕС, избягвайки забърканата политика по този въпрос, като анонсираха интегрирането на техните въоръжени сили.

Цялата войска на Румъния няма да се присъедини към Бундесвера, нито пък чешките въоръжени сили ще станат просто германско подразделение. Но в следващите няколко месеца всяка от двете страни ще интегрира една бригада в германските въоръжени сили – румънската 81-ва механизирана бригада ще се присъедини към дивизията на Силите за бързо реагиране на Бундесвера, а чешката 4-та Бригада за бързо разполагане, която е служила в Афганистан и Косово и се счита за острието на чешката армия, ще стане част от германската 10-та бронирана дивизия. По този начин те ще последват съдбата на две холандски бригади, една от които вече се присъедини към дивизията на Силите за бързо реагиране на Бундесвера, а другата беше интегрирана в 1-ва бронирана дивизия на Бундесвера. Според Карло Масала, професор по международна политика в Университета на Бундесвера в Мюнхен "германското правителство показва, че желае да продължи с европейската военна интеграция" – дори и ако други на континента все още не са готови.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер многократно пускаше идеята за армия на ЕС, колкото да бъде посрещнат или с подигравателно, или с неловко мълчание. Това остава в сила дори след като Великобритания, постоянен враг на идеята, е на път да напусне съюза. Между останалите държави-членки няма голямо съгласие за това как точно би трябвало да изглеждат подобни сили и от кои свои способности трябва да се откажат националните армии. Поради това напредъкът е бавен. През март Европейският съюз създаде съвместен военен щаб – но той отговаря само за обучителни мисии в Сомалия, Мали и Централноафриканската република, и има оскъден персонал от 30 души. Разработени са и други мултинационални концепции като Северната бойна група, малка група за бързо реагиране от 2 400 войници, създадена между балтийските страни и няколко северни държави, заедно с Холандия, както и британските Съвместни експедиционни сили – едно "мини-НАТО", чиито членове включват балтийските страни, Швеция и Финландия. Но при отсъствието на подходящи възможности за разполагане подобни екипи може и да не просъществуват.

Под невинния етикет на Концепцията за рамкови страни Германия работи над нещо далеч по-амбициозно – създаването по същество на водена от Бундесвера мрежа от европейски "миниармии". "Инициативата дойде от слабостите на Бундесвера", каза Юстина Готковска, анализатор по сигурността на Северна Европа в полския тинк-танк "Център за източни изследвания". "Германците разбраха, че Бундесверът трябва да запълни пропуските в своите сухопътни сили…с цел да добие политическо и военно влияние вътре в НАТО." Помощта от младшите партньори може да бъде най-големият удар на Германия в бързото разширяване на нейните военни способности – а ако се говори сериозно за съвместна сигурност, то водените от страната "миниармии" могат да бъдат най-реалистичният вариант за Европа. " Това е опит да се предотврати пълния провал на проекта за съвместна европейска сигурност", каза Масала.

"Пропуски" в Бундесвера е слаба дума. През 1989 г. правителството на Западна Германия харчи 2,7% т БВП за отбрана, но през 2000 г. разходите са спаднали до 1,4%, на каквито нива остават в продължение на години. В действителност, между 2013 и 2016 г. отбранителните разходи се закрепиха на 1,2% - далеч от стандарта на НАТО, който е 2%. В доклад от 2014 г. до Бундестага, германския парламент, главният инспектор на Бундесвера представи печална картина: Повечето от хеликоптерите на флота не работят и от 64-те хеликоптера на армията само 18 са използваеми. И докато Бундесверът по време на Студената война се състои от 370 000 войници, то миналото лято той вече разполага едва със 176 015 мъже и жени.

Оттогава Бундесверът е нараснал до повече от 178 000 войници на активна военна служба; миналата година правителството увеличи финансирането с 4,2%, а тазгодишните разходи за отбрана ще нараснат с 8%. Но Германия все още изостава далеч зад Франция и Великобритания като военна сила. Увеличаването на разходите за отбрана не минава без противоречия в страната, която е предпазлива поради историята си като военна сила. Външният министър Зигмар Габриел наскоро заяви, че е "напълно нереалистично" да се мисли, че Германия ще достигне стандартите на НАТО за военни разходи от 2% от БВП – въпреки, че почти всички германски съюзници – от малките европейски страни до Съединените щати я приканват да играе по-голяма военна роля в света.

Германия може и още да няма политическа воля да разшири военните си сили в мащаба, в който мнозина се надяват, но това, което тя вече има от 2013 г. е Концепцията за рамкова държава. За Германия идеята означава да споделя своите ресурси с по-малките страни в замяна на ползването на техни войски. За тези малки страни идеята е начин за по-голямо въвличане на Германия в европейската сигурност, като същевременно се избягва сложната политика на германска военна експанзия. "Това е ход, насочен към по-голяма европейска военна независимост", заявява Масала. "Великобритания и Франция не са способни да поемат водещата роля в европейската сигурност" – Великобритания е в сблъсък със своите съюзници от ЕС, докато Франция - страна от военната тежка категория, често е нежелан участник в мултинационалните усилия вътре в НАТО. "Остава Германия", казва той. Оперативно погледнато, получените двунационални бойни подразделения са по-компактни, защото са постоянни (досега повечето такива формирования са създавани ad hoc). От голямо значение за младшите партньори е, че по този начин се усилват техните военни мускули. Ако Германия реши да разгърне интегрирано подразделение, тя може да го направи само със съгласието на младшия партньор.

Разбира се, след 1945 г. Германия изпитва изключително нежелание да разполага военните си в чужбина – до 1990 г. тя блокира Бундесвера да извършва подобни разгръщания. Наистина, младшите партньори  - и потенциалните младши партньори – се надяват, че Концепцията за рамкова държава ще накара Германия да поема повече отговорност за европейската сигурност. Засега Германия и нейните мултинационални "миниармии" остават само това: инициативи от малък мащаб, далеч от напълно развита европейска армия. Но тази инициатива вероятно ще се разширява. Партньорите на Германия разчитат на практическите ползи от интеграцията – за Румъния и Чехия това е възможност да приведат войските си към същото ниво на подготовка като германските; за Холандия това означава възстановяване на танковия потенциал (холандците са продали последния си танк през 2011 г., но войските на 43-та механизирана бригада, които са частично базирани при 1-ва бронирана дивизия в западния германски град Олденбург, сега управляват германските танкове и могат да ги използват, ако бъдат разгърнати с останалата част от холандската армия) Полковник Антъни Льовъринг, командир на базираната в Олденбург 43-та механизирана бригада, ми сподели, че интеграцията е имала забележително малко спънки. "Бундесверът има около 180 000 души персонал, но не ни третират като аутсайдери", каза той. Той очаква повече страни да се присъединят към групата: "Много, много страни искат да си сътрудничат с Бундесвера." Немската армия от своя страна има предвид цял списък с младши партньори, заявява Робин Алерс - германец, доцент в Норвежкия институт за военни изследвания, който е видял военния списък на Берлин. Според Масала скандинавските страни, които вече използват голямо количество произведено в Германия оборудване, ще бъдат най-добрите кандидати за следващия етап на интеграция в Бундесвера.

Досега непривличащият вниманието ad hoc подход на Концепцията за рамкова държава работи изцяло в своя полза – малко хора в Европа възразяват срещу интеграцията на холандски или румънски подразделения в германски дивизии, отчасти защото, може би, всичко това е незабележимо. Не е ясно дали ще има политически отзвук ако повече нации се включат в инициатива.

Извън политическата страна на въпроса, истинското изпитание за стойността на Концепцията за рамкова държава ще бъде успехът на интегрираните подразделения в бойни действия. Но най-сложната част от интеграцията, на бойното поле или извън него, може да се окаже намирането на общ език. Трябва ли военните да учат езиците един на друг? Или трябва младшите партньори да говорят немски? Немскоговорящият холандски полковник Льовъринг съобщава, че двунационалната дивизия в Олденбург върви към използването на английски език.

Автор: Елизабет Броу

Източник: Foreign Affairs

Превод: Николай Николаев