Медиите в Европейския съюз оживено обсъждат ежегодния отчет на лидера на Еврокомисията пред депутатите от Европейския парламент – на първо място направените от Жан-Клод Юнкер предложения, свързани с реформите в ЕС. Реакцията относно тази реч е двуполюсна: едните оценяват идеите на Юнкер като многообещаващи за бъдещето на Европейския съюз след Брекзит, другите ги намират за несвоевременни и откъснати от реалността.
От трибуната на Европарламента Жан-Клод Юнкер коментира възможностите за преодоляване на острата фаза на миграционната криза и кризата на еврото. На оптимизма на Юнкер най-напред започнаха да припяват журналистите от малките европейски страни, в частност Ирландия и Словения – там словото на главата на Европейската комисия се приема без обсъждане, а изводът „Евросъюзът отново е във форма“ се адресира директно, без коментар, към националната аудитория.
Нещата с водещите европейски държави стоят по друг начин.
От френска гледна точка предложението на Юнкер да се създаде пост „министър на финансите на Еврозоната“ и да се разшири съставът ѝ са доказателство за подкрепата на Брюксел за програмата на Еманюел Макрон за реформата на Евросъюза. Затова в La Croix четем: „Юнкер предложи да се даде ход на икономическото развитие; Европа да се направи по-социална; а еврогрупата – по-ефективна; да се защитят стратегическите сектори. Този списък определено страда от недостиг на творческо мъжество, но е знак за воля към реален прогрес… Само преди година такива амбиции щяха да изглеждат съвършено илюзорни.“
За разлика от Франция, в Германия, която настоява за финансова дисциплина в Eврозоната, не се споделя подобна оценка. Министърът на финансите Волфганг Шойбле заяви, че по принцип няма нищо против „настояването и темповете“ на Жан-Клод Юнкер, но че предпазливостта в подхода към разширяването на Еврозоната е изключително важна. Като негативен пример Шойбле посочи Гърция. В речта на Юнкер за случващото се с тази страна се казва друго: председателят на Еврокомисията припомня на всички страни членки на ЕС (с изключение на Великобритания, Дания и Швеция) за задължението им след изпълнението на всички критерии на Лисабонския договор да преминат към еврото. „Еврото трябва да бъде нещо повече от просто валута на някаква група държави“, категоричен е Юнкер.
В коментарите и анализите си по повод изказването на Юнкер германските медии недоумяват. „На каква далечна планета са били през последните години космическият кораб на ЕС и неговият капитан Юнкер? Нима сега, докато проблемът с бежанците все още не е решен, може сериозно да се поставя въпросът за разширяването на Шенгенската зона?“ Това пита De Welt. Журналистите от уважаваното издание сочат като напълно убедителни причините, поради които Източна Европа не желае да повтаря грешката с еврото, а идеите на Юнкер, свързани с европейската валута, без никакво притеснение наричат „абсолютно абсурдни“.
Християндемократът Карстен Линеман изразява мнението си на страниците на Heilbronner Stimme: „Разширяването на Eврозоната само ще ускори придвижването на съюза в посока обединяване на длъжници. Вместо да се затвърждава направената вече грешка с разширяването на Еврозоната, трябва да се говори за това как да се изпълняват съществуващите правила.“
В Rheinische Post генералният секретар на Християнсоциалния съюз (ХСС) Андреас Шойер подчертава: „Не ни трябва по-голяма Европа, нужна ни е по-добра Европа. ЕС е длъжен най-сетне да започне за изпълнява своите задачи, а не да излива мечтите си… Не ни трябва Шенген за всички – необходима ни е надеждна защита на границите. Не ни трябва евро за всички – необходима е бюджетната дисциплина да важи за цяла Европа… Юнкер демонстрира видение от космическия кораб на европейските чиновници, което няма отношение към реалността в страните от Европейския съюз.“
Източник: fondsk.ru
Превод: Елена Дюлгерова