Aмерика не предвижда единна Европа в бъдеще. Това стана съвсем ясно от проведената среща във формат G-20. Г-жа Меркел определено разбра знаците на Тръмп. Но все още таи надежда, че става дума за персонализация на политиката в САЩ и че рано или късно Тръмп няма да е вече президент. Да, Тръмп е злопаметен и помни, че Германия крепеше Клинтън в предизборната кампания, а после Меркел си гукаше с Обама, оплаквайки му се от „необичайния” Тръмп. Само че Меркел, която е отличен умерен политик, не показва данни да е добър анализатор и прогнозист на бъдещето. От върха на значението си Германия трудно може да повярва, че САЩ имат план за подмяна на европейската архитектура и този план вече е в ход. Посещението на Тръмп в Полша е само лек видим симптом за преориентирането на Америка. Разделянето на Европа започна и в центъра на разковаването на германското превъзходство ще бъде Полша.
И това изобщо не е моментно хрумване на Тръмп, а отдавна конструирана стратегия. Трудно ще бъде да се разклати европейската мощ на Германия, но за САЩ няма невъзможни неща. Вълната от мигранти, непредвиденият терор, опустошаването на райони, които ще товарят Берлин с ангажименти (например Украйна или Балканите), въвеждането на нови икономически фаворити като Полша, истеричната русофобия, както и умишленото налагане на антируски санкции, които да увеличават загубите на индустрията, да усложняват отношенията с Русия и да потискат растежа на германската икономика, са разбираеми инструменти, ако става дума за запазване на американската сфера на влияние в Европа. Свиването на една империя е болезнен процес на преформатиране – на територии и на умове. Затова самоубийственият ентусиазъм на Меркел да съпортва американската натрапчива „толерантност” по отношение на нашествието на мигрантите е особено груба грешка. Няма американска толерантност, има американски интереси. Поначало политиката не е толерантност. Държавата е най-студеното от всички студени чудовища, както казва Ницше. Потресителната недалновидност на Германия, която задава тона на цяла Европа, води към общ европейски хаос, в който западна Европа постепенно ще потъва, губейки опората на метрополията – Вашингтон. А брюкселският елит е най-съвършеният инструмент за напътстване на падението. Защото властта върху безмозъчния брюкселски апарат е оръжие, по-силно от всяко друго. И както видяхме от казуса „Гърция”, бунтовете много лесно могат да се потушават в европейския протекторат. Германия, отвори очи!