На 13 юли 2014 г. в Рио де Жанейро на стадион „Маракана” се игра финалът на световното първенство по футбол. Трибуните събраха 74 738 зрители. Германия срази на финала Аржентина, предвождана от Лео Меси, и наследи Испания на футболния Олимп. Спортното състезание се следеше на живо от над един милиард зрители по света. А с повторението на футболния мач по телевизионните канали футболните фенове, гледали битката между Германия и Аржентина, надхвърлиха 3,2 милиарда. Това е половината от жителите на нашата планета. Две години по-късно пак в Бразилия на олимпийските игри се състезаваха 11 237 атлети от 203 нации, въпреки че ООН признава само 193. На победителите в състезанията бяха раздадени 5130 медала. По време на олимпийските игри през 2016 г. се проведоха 306 състезания по 28 вида спорт. За да осигурят сигурността на състезателите от целия свят, бразилците мобилизираха 85 000 служители от силовите структури. За отразяване на олимпийските игри бяха акредитирани 25 000 журналисти. За сравнение през 2016 г. на последния филмов фестивал в Кан представителите на медиите бяха 4399 човека. Със своите 350 000 часа телевизионно излъчване в 220 страни олимпийските игри в Рио надхвърлиха рекорда на тези през 2012 г. в Лондон (200 000 часа). Още веднъж бе доказано, че игрите имат нарастваща атрактивност и огромна медийна мощ. Естествено, всичко това не се случва без значителни финансови инвестиции. Олимпийската надпревара струваше на Бразилия и щата Рио повече от 4,6 милиарда долара извън инфраструктурните разходи. С 51% беше надхвърлен планираният предварително бюджет. Ако към него се добави всичко необходимо, което беше извършено в логистичен план за посрещането и комфортния престой на атлети, журналисти, официални лица и туристи, общата стойност надхвърля главозамайващата цифра от 10 милиарда евро. Все пак Лондон през 2012 г. засега остава на първо място по направени разходи за провеждане на олимпийски игри. Британците вложиха 15 милиарда евро, което е 76% повече от предвиденото първоначално. След Рио за столица на олимпийските игри е определена столицата на Япония. На 19 декември 2016 г. бяха преизчислени разходите за игрите през 2020 г. в Токио. Новата прогноза за разходите беше на стойност от порядъка на 13 милиарда евро. Твърде по-висока цифра от обявените 7,5 милиарда евро при представяне на японската кандидатура в МОК (Международен олимпийски комитет). Възниква логичен въпрос: Защо държавите по света са склонни да инвестират толкова много пари в спорта, който може да ги вкара в тежко финансово положение? Отговорът се съдържа в една ключова дума. И тя е геополитика. От 1980 г., когато започнаха бойкотите на олимпийските игри, спортът се превърна в инструмент за постигане на геополитически цели. Днес особено ясно виждаме, че „меката сила” има своята ясно очертана спортна проекция. Французите се шегуват, като казват, че англичаните са измислили спортовете (футбол, ръгби, тенис), французите са създали състезанията и ги лансират (олимпийски игри, световно и европейско първенство по футбол), а германците ги печелят. В действителност това е една типична френска шега. Все пак американците са лансирали баскетбола и бейзбола. И днес на игрите се появяват нови видове олимпийски спортове. На Токио 2020 ще наблюдаваме баскетбол 3х3, той ще е придружен от софтбол, вариант на бейзбола. Нови екстремални спортове си пробиват път, за да се конкурират в глобален мащаб. Пример в това отношение е MMA (mixed martial arts), смесени бойни изкуства. Заедно с ММА се популяризира и е-спортът, който е множество дейности online, свързани с видеоигри.

РОЛЯТА НА БИЗНЕСА В СПОРТА

Спортът представлява 1,76% от БВП на ЕС и около 2,98%, ако се вземат предвид индиректните инвестиции. Съгласно проведено проучване през 2012 г. европейският спорт осигурява 2,12% от работните места на общността. Сериозни цифри. Те накараха евробюрократите в Брюксел да направят спорта една от приоритетните теми на стратегията Европа 2020. Публично бе признато, че „спортът може да допринесе за европейските планове за излизане от сегашните икономически трудности. Тъй като става въпрос за сектор, който е в пълен разцвет и е устойчив на вариациите в икономическия цикъл”. Спортът в световен план не е сравним по значение с енергийните и оръжейните пазари. Той е икономически сектор от втори ранг, въпреки че медийно е преекспониран. Само пазарът на спортни облекла в света се оценява на 148 милиарда евро за 2017 г. Очаква се той да достигне до 182 милиарда евро към 2022 г. Като пример може да се даде пазарът на спортни обувки в САЩ. Очаква се той да достигне през 2021 г. до 9 милиарда евро. През 2015 г. експертен екип на Price Waterhouse Coopers (PWC) като резултат от своя анкета Changing the Game прогнозира, че професионалната спортна индустрия в света ще достигне 126 милиарда евро със среден годишен ръст от 3,7%, което е повече от средния икономически ръст в света. За сравнение в САЩ спортният пазар през 2014 г. е на стойност 53,4 милиарда евро. Предвижда се той да достигне 65,2 милиарда евро през 2019 г. Световното спортно спонсорство също нараства стремително с всяка изминала година. То се оценява през 2016 г. на 37 милиарда евро. Неговият годишен ръст е 4,7%. Пазарът на тв права за излъчване на спортни предавания през 2014 г. се оценява на 33,5 милиарда долара. И цифрата бързо нараства. Това става благодарение на повишеното търсене от страна на азиатския континент, преди всичко от Китай. Много показателна е ситуацията в САЩ. Само за трите големи спортни лиги NBA (баскетбол), MLB (бейзбол), NLH (хокей) правата за излъчване през 2014 г. са 13 милиарда евро. Очаква се към 2019 г. те да надхвърлят 18,2 милиарда евро.

ФУТБОЛЪТ Е БИЗНЕС ПЕРЛАТА НА СВЕТОВНИЯ СПОРТ

„Футболът днес си остава страст за обикновените хора, но за другите той е индустрия”, твърди Жозе Моуриньо, треньорът на „Манчестер Юнайтед”. Голямата одиторска фирма KPMG оценява през 2017 г. първите 32 футболни клуба в Европа на стойност 29,8 милиарда евро. Най-скъпият футболен клуб в света е „Манчестер Юнайтед”. Неговата цена е 3,095 милиарда евро. След него следва ФК „Барселона” с 2,765 милиарда евро. Френският клуб „Пари Сен Жермен” се нарежда на 11-о място с 998 милиона евро. Според ФИФА през 2016 г. са осъществени 14 591 международни трансфера на футболисти на обща стойност 4,25 милиарда евро. Това е с 14,3% повече от 2013 г. Китайските олигарси, близки до ръководството на страната, инвестират все повече в световния трансфер на футболисти. По данни на ФИФА Китай се нарежда сред първите пет най-големи купувача на футболни играчи в света, изпреварвайки Франция. Китайците заемаха до 2013 г. едва 20-о място в класацията. Но за периода 2015-2017 г. те увеличиха 2,5 пъти своите инвестиции на пазара на международните футболни трансфери.

Олимпийските политически сражения на МОК с Русия са операция в рамките на нетрадиционните военни действия.

Преди години Пиер дьо Кубертен, известен като основател на съвременните олимпийски игри, провъзгласява концепцията „Спортът извън политиката”. Но неговият сънародник, писател и политик Шарл Форб Рене граф Монталамбер (1810-1870), член на Френската академия на науките, застъпва точно обратното мнение: „Ако Вие не се заемете с политика, то политиката ще се заеме с Вас”. И е прав. Няма как да си извън политиката. Този, който съзнателно я избягва, не участва в избори, не заявява своята позиция... въпреки това остава вътре в политиката. Но вече в друго качество. Превръща се в обект на политически технологии и информационна обработка. По този начин аполитичният човек проправя път на тези, които се стремят към властта. И в крайна сметка обективно участва в политическия процес именно с неучастието си. Днес се прилагат нови методи за водене на нетрадиционни военни действия (Unconventional Warfare). Те включват информационни войни, организация, подготовка и използване на протестни движения, въстанически и контравъстанически сили, диверсии, терористични актове и физическо елиминиране на знакови фигури чрез провеждане на операции „под чужд флаг”. Методите на информационните и психологическите войни се прилагат за разрушаване на гражданското общество и унищожаване на способността на населението за самозащита. По-ясно казано, в обществото се инжектира конска доза „толерантност” за осъществяваните „удобни” промени, които нанасят на страната огромни и очевидни щети. Контролът на този вид нетрадиционни военни действия в САЩ е възложен на Службата за психологически операции (PSYOP), която понякога я наричат със старото й наименование от периода 2010-2014 г. MISO (Операции за военноинформационно обезпечаване, Military Information Support Operations). За генералите прехвърлянето на голяма част от военните операции в гражданската сфера, извън традиционното публично обявяване на война, се явява добре позната технология. Но за мнозинството участници в процеса, като обикновените граждани, медиите, системата за държавно управление и други, подобни „тънкости” и възгледи могат да се окажат стряскащо откровение. За тези, които ги мързи да мислят, казаното по-горе е „някаква тъпа конспирология”. Недооценяването на силите на скрития противник или дори „съюзник” може да доведе до травмиращо печални резултати за жителите на страната, която е избрана за жертва. Необходимо е да се познават възможностите на технологията, наречена „мека сила”, както и на достатъчно новата форма „сила за принуда”. Известната RAND Corporation дава следното обяснение на новата сила: „Подчиняването на неугодни държави с помощта на пряко военно нахлуване става все по-проблематично за САЩ, особено по отношение на Русия, Китай и Иран. Затова наред с „мека сила” империята все по-често ще използва така наречената „сила за принуда”, която включва: икономически санкции, санкции по отношение на отделни лица, подкрепа на опозицията, настъпателни кибероперации, използване на енергийните доставки за въздействие, дипломатическо въздействие, секретни разузнавателни операции, пропаганда, военна помощ, ембарго на технологии и оръжие, морски операции”. В сравнение с Русия, Китай и Иран американците имат най-голям потенциал за използване на „сила за принуда” поради следните четири причини:

- САЩ все още са очевиден лидер в глобализирания свят. Даже Китай, който е икономически гигант, не може да си съперничи по влияние със САЩ.
- САЩ разполагат с най-мощното разузнаване в света.
- САЩ разполагат с мощен ресурс за мобилизиране на международна подкрепа в своя полза както от отделни държави, така и от международни и неправителствени организации.
- За разлика от Русия, Китай и Иран икономиката на САЩ е балансирана и устойчива.

Накратко, ако правилно се интерпретира баналното название „секретни разузнавателни операции”, то трябва да е ясно, че зад него се крият разузнавателнодиверсионни операции в рамките на концепцията за нетрадиционни военни действия. След падането на Берлинската стена през 90-те Русия дълго време бе деморализирана и разгромена. Москва все още не е формирала своето умение подобно на САЩ да проектира в масовото съзнание определени стратегически ценности, интереси и цели посредством адекватна синхронизация на разнопосочни дейности във всички области на обществения живот. И днес информационният дневен ред в редакциите на световните, че даже и в руските медии, се диктува от „колективния Запад”. В началото на 90-те САЩ направиха анализ на своята силова активност по разпределяне на световните активи в своя полза. Американците решиха да систематизират процеса. И през 2006 г. министърът на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд представи концепцията „Стратегически комуникации”, която фиксира стратегията и целите по отношение на коя да е територия. За какво става въпрос? Стратегическите комуникации (СК) са проектиране в масовото съзнание на определени стратегически ценности, интереси и цели по пътя на адекватна синхронизация на разнопосочна дейност във всички области на обществения живот чрез съответен професионален комуникационен съпровод. В рамките на самите Стратегически комуникации се реализират информационно-психологически операции (концепцията „нетрадиционни военни действия”). Поради изброените по-горе причини руснаците търпят репутационни загуби в Сирия, Украйна, както и в случая с раздухания олимпийски допингов скандал срещу националния отбор на Руската федерация. Руските спортисти от началото на 90-те бяха оставени на самотек. В същото време техният противник обезпечаваше своето преимущество както в областта на технологичното развитие, включвайки фармакология и медицина, така и осигуряваше стратегическа сигурност на своите състезатели. Изявените световни спортисти представляват инструмент за Стратегическите комуникации на САЩ и Великобритания. Руските състезатели не са основна цел в допинговия скандал преди олимпиадата в Южна Корея. Ключовата мишена на Стратегическите комуникации е Русия. На 20 август 2015 г. на брифинг в Пентагона на министъра на отбраната Аштън Картър бeше зададен въпрос: „Генералите Данфорд, Милей и Бридлав неотдавна казаха, че Русия е заплаха номер едно за САЩ. Именно Русия, а не „Ислямска държава”. Вие съгласен ли сте с тази оценка?”. Отговорът на министъра беше следният: „Да, Русия представлява жизнена заплаха за САЩ, ние противодействаме в рамките на подхода, който аз наричам „твърд и балансиран”... „Твърд” означава, че ние коригираме нашите възможности в зависимост от поведението на Русия. Ние работим по нов начин с членовете и с тези, които не са членове на НАТО, преустройваме се към хибридна война и постигането на влияние”. В информационно-психологическите операции ключова роля играят медиите и интернет, които използват подготвени псевдоновини, изопачени новини, резултати от „операции под фалшив флаг” и други. Поставянето на марионетни правителства, готови да предадат на ТНК (транснационалните корпорации) активи при изгодни условия, е основен способ за комерсиализиране на специалните операции под командване на американските военни. Корупция, подкуп, шантаж, диверсия, терор, убийства и „операции под чужд флаг” са интегрална част от психологическите операции (PSYOP), които извършват Силите за специално предназначение на САЩ. И които отдавна са взети на въоръжение от глобалните търговци. Например филиал на ФРС (Федерална резервна система) в Ню Йорк изпрати над 14 милиарда долара със самолети в Багдад за „стимулиране” на предателства сред военни и цивилни по време на войната в Ирак (2003-2004). В концепцията „Нетрадиционни военни действия” подробно са изложени различните форми на действия, които се описват и като форма на войни от четвърто поколение, възникнали на основата и на тероризма като идеология. Самостоятелно тероризмът според американските експерти не е война от четвърто поколение, но някои негови елементи и прояви днес носят черти на бъдещи войни. В съвременната война често не се налага да се изразходват стотици милиони долари за скъпи танкове, кораби и самолети. Докато миниран автомобил или контейнер могат да нанесат далеч по-големи щети. А участието на страната агресор е трудно да се докаже юридически.

Разразилият се допингов скандал с руските олимпийски спортисти притежава всички признаци на информационно-психологическа операция в рамките на нетрадиционните военни действия.

Всичко започна в началото на декември 2014 г. Германският телевизионен канал ARD излъчи скандалния филм „Топ секретите на допинга: Как Русия произвежда своите победители”. Главни действащи лица във филма са бившият главен специалист на РУСАДА (Руската антидопингова агенция) Виталий Степанов и неговата съпруга Юлия Степанова (Русанова). На основание на обвиненията, повдигнати от автора на филма, и съветите на няколко национални организации в началото на 2015 г. е създадена независимата комисия WADA (Световна антидопингова агенция). Тя има за задача да разследва употребата на допинг от руските спортисти. Докладът на специалната комисия на WADA има недвусмислено предназначение и послание към IAAF (Международната асоциация на лекоатлетическите федерации), която с много шум загуби борбата против допинга в собствените си редици. Изводът е един. Целта също. В IAAF се наложи да се направят радикални реформи и кадрови промени точно както във ФИФА след елиминирането на президента Сеп Блатер в резултат на обвинения за корупция. За ръководители са необходими нови хора с неопетнена репутация. В действителност поредицата от корупционни скандали послужи за легенда, за да се случи подмяната на неудобни личности с такива, които са послушни и манипулируеми чиновници. За ръководителите на PSYOP под понятието „неопетнена репутация” се разбира „петна” в репутацията на новите кандидати, за които знаят само те. Новият „неопетнен” спортен чиновник знае, че „те” знаят, и по този начин се получава здрава и ползотворна за двете страни „дружба”. Чиновника го държат на компромат. От което всички в заверата са доволни. В редица публикувани материали е изследвана темата за това как бившият шеф на WADA Дик Паунд активно е участвал вътре в МОК при формиране на механизми, имащи корупционни признаци. Това обаче не му попречи да оглави Kомисията за борба с корупцията, създадена след избора на Солт Лейк Сити (САЩ) за столица на зимните олимпийски игри през 2002 г. В глобалната антидопингова спортна информационно-психологическа операция са задействани влиятелни световни спортисти, много международни и руски спортни чиновници. Техните кандидатури са подбрани в зависимост от описания по-горе сценарий, както и от техния рейтинг в целевите аудитории. А как се подбират подходящите спортни функционери? През 2002 г. след подозрения в корупция са изгонени редица членове на МОК. Те са обвинени, че са получавали скъпи подаръци. В същото време без последствия остават редица публикации за конфликт на интереси на други високопоставени членове на МОК. Например като случая с члена на Комисията за радио и телевизия (на МОК) Алекс Гилади, който едновременно се явява и вицепрезидент на NBC Sport. Телевизионна компания, която няколко олимпийски цикъла има изключителни телевизионни права за територията на САЩ. Важна подробност. NBC Sport плаща най-големите суми за телевизионни права. Телевизионните права за САЩ са огромен източник на доходи за МОК. На търговете в Лозана (Швейцария) ABC/ASPN и Fox дълги години се опитват да отнемат монопола на NBC, която е несменяем притежател на тв правата за последните десетина летни и зимни олимпиади. МОК разчита да получи повече от 4 милиарда долара за показването на четирите олимпиади, започвайки от зимните игри в Сочи (Русия) през 2014 г. Това ще бъде най-голямата сделка в областта на тв правата. NBC има богат организационен опит в транслиране на олимпийски игри в САЩ. Вицепрезидентът на NBC Sport Алекс Гилади е влиятелен член на МОК. Той е представител на Израел. Гилади става член на МОК през 1994 г. Преди това близо 10 години заседава в Комисията за радио и телевизия на МОК. И все още е в състава на комисията. В периода 2000-2008 г. NBC получава пет пъти тв правата за олимпийски транслации. Очевидно, че ролята на Алекс Гилади за успеха на NBC е ключова. За спазване на някакво приличие и все пак за някаква легенда споменатият по-горе адвокат от Монреал Дик Паунд е официален преговарящ от страна на МОК по тв правата. През 2006 г. Виталий Смирнов, член на МОК, заяви, че маркетинговите и телевизионните партньори на МОК оказват тотален натиск върху международната организация. Те определят времето за начало на състезанията. Той не назовава публично Дик Паунд като главен проводник на интересите на ключови акционери на изброените компании в ръководството на Международния олимпийски комитет. А както е известно, NBC е един от главните спонсори на МОК. Началото на олимпийските състезания се определя в зависимост от интересите и удобствата на американските спонсори, рекламодатели и зрители. Измененията в програмата на летните и зимните олимпийски игри в началото на 90-те са в резултат на натиск и препоръки на спонсори и телевизии. През последните 20-25 години се наблюдава планирана маркетингова политика на американците по отношение на МОК. Тя е насочена към създаване на глобални спонсори и притежатели на тв права, обединени от общи ключови акционери. Това води до поставяне на МОК в пълна зависимост от техните предпочитания. При по-сериозен анализ на акционерите на глобалните спонсори и притежатели на тв права се вижда, че „следите” водят към един-единствен играч – инвестиционния фонд Vanguard Group. Той е известен с това, че поглъща агресивно своите конкуренти. Може съвсем спокойно да се предположи, че Vanguard Group на практика е монополен донор на МОК, което му дава обширни възможности за манипулиране на Международния олимпийски комитет. Акционерите на Vanguard проявяват стратегически интерес към установяване на контрол върху МОК. Те целенасочено и професионално реализират своите стратегии и тактики. И постигат своята цел. Ключова подробност. Vanguard разполага с мощни групи за влияние във Въоръжените сили на САЩ, в частност в Силите за специални операции, а също така в администрацията на президента на САЩ. Тези позиции, както и възможностите за въздействие върху МОК от страна на Vanguard, се използват многократно за оказване на влияние и натиск върху Русия.

КЛЮЧОВИ ФИГУРИ В ОЛИМПИЙСКОТО ДВИЖЕНИЕ И АНТИДОПИНГОВИЯТ СКАНДАЛ

През 1978 г. Дик Паунд, на 36 години, става отговорник в МОК по преговорите за спонсорство и тв права. Началото на неговата кариера съвпада с първия голям търговски успех на олимпийските игри в Лос Анджелис (1984) и появата на партньори като транснационалните компании с глобални интереси по целия свят. Като отговорник в МОК на всички телевизионни преговори, маркетинг и спонсорство Дик Паунд установява лични контакти с председателя на Организационния комитет на Олимпиада 1984, вече станалия известен в олимпийските среди Питър Уебърот. Естествено, и с топ мениджърите на компаниите спонсори. Дик Паунд подсигурява на всички важни мероприятия присъствието както на ръководствата на компаниите, така и на представители на семействата на собствениците. Самият Питър Уебърот е успешен бизнесмен, който работи в сферата на туризма. Той е автор на концепцията за финансиране на олимпийското движение, която се прилага и днес в модифициран вид. Питър Уебърот създава нов вид бизнес – индустрията спортен маркетинг. Той успява да убеди шефовете на големите корпорации, че спонсорската подкрепа за Олимпийските игри не трябва да се разглежда като „щедрост” на остатъчен принцип. А като инвестиция, която може да донесе значителна печалба. Първи се убеждават в правотата на Питър Уебърот ръководителите на „Кока-Кола”. През 1980 г. компанията внася в бюджета на олимпиадата 12 милиона долара. Незабавно я последват още няколко десетки други компании. Общата сума достига 132 милиона долара. Спонсорите се разпределят в три категории: официални спонсори, доставчик на олимпийските игри и притежатели на лиценз. В зависимост от категорията корпорациите получават ексклузивни спонсорски права. Например „Кока-Кола” е наречена „официална напитка на олимпиадата”. По облеклата на спортистите се появяват логотипи на спонсорите паралелно с олимпийската символика. Приходите от програмата за глобално спонсорство The Olympic Partners – TOP, през последните двайсетина години са се увеличили повече от шест пъти. Договорите на МОК с телевизионните компании са превърнати в „златна мина”. Всеки следващ път телевизионерите плащат все повече. Финансовата зависимост на МОК от телевизиите става повод за критика още преди 10 години. Защото прави впечатление, че тактиката на американските спонсори със своите завишени плащания е да подпомагат кариерното израстване на определени фигури в олимпийското движение и по-точно в МОК. Това е обяснимо. МОК не носи само търговски облаги. Чрез МОК е възможна реализация на множество политически и стратегически задачи. Косвено потвърждение на тази теза се получава при навързване на няколко събития. Инвеститорите, имайки собствени далечни планове, искат да помогнат на Дик Паунд да се издигне по кариерната стълбица. Първо, успешно провеждане на олимпиадата в Солт Лейк Сити 2002. Второ, след излизане на Хуан Антонио Самаранч, президент на МОК за периода 1980-2001 г., в пенсия на неговото място да бъде издигнат „гениалният маркетолог”. Но се оказва, че в последния момент Русия разрушава този план. Грешно е да се счита, че МОК е някакъв вид спортно ООН. Комитетът не е съставен от представители на националните олимпийски комитети. МОК е затворена елитарна група, а не международна организация. Съставът на МОК се самоназначава.

След падането на Берлинската стена администрацията на САЩ се нуждае от събития с максимален обхват на зрители. Събития, които да въздействат върху целеви аудитории. Трябва да се демонстрира новият статут на САЩ като победител в Студената война. За Вашингтон е необходимо да продължи да оказва натиск върху всички страни и предимно върху Русия с цел да няма никакво противопоставяне. Задачата е да установи и затвърди „еднополярен” ред в света. Транслациите на олимпийски игри са събития с максимален обхват на зрители. Подобни широкомащабни информационно-психологически операции се провеждат под командването на висшето ръководство на Въоръжените сили, което поддържа директна връзка с президента на САЩ. За постигане на поставените цели се задействат всички създадени канали в МОК, националните олимпийски комитети, международните федерации и медиите. Самото участие на САЩ в олимпиадите повече прилича на формат на информационно-психологическа операция, провеждана в рамките на нетрадиционни военни действия. Дик Паунд го наричат мистър маркетинг. И това е в резултат на превръщането на олимпийското движение в търговско изгодно предприятие. Канадският юрист, който отговаря за маркетинговата политика на МОК, действително постига рязко повишаване на доходите на комитета за сметка на ръста на тв правата и новите спонсорски вливания. Въпреки огромното влияние на олимпийските спонсори през 2001 г. президент на МОК става белгиецът Жак Рох, а не Дик Паунд. Последният се опитва да шантажира МОК с разрушаване на финансовата устойчивост. Ситуацията на Жак Рох е сложна и той започва да увещава Дик Паунд да остане в ръководството на комитета. През юли 2001 г. Дик Паунд изпраща писмо до спонсорите на олимпиадата в Солт Лейк Сити. Той ги призовава да преразгледат поетите задължения към МОК поради избиране на Жак Рох за президент на комитета. След провала с кандидатурата на Дик Паунд акционерите не прекратяват своите усилия, за да приватизират световната спортна организация. И за следващия изборен цикъл започва да се подготвя пуерториканецът Ричард Карион. Да обърнем внимание на неговата интересна биография. Къде работи и за кои сектори отговаря в МОК? Той е главен изпълнителен директор (1989) и председател (1993) на компанията Popular Inc. и Banco Popular de Puerto Rico, член е на Съвета на директорите на Verizon, директор е на Федералната резервна банка на Ню Йорк, председател е на управлението на Banco Popular Foundation. В нашия случай е важна позицията директор на Федералната Резервна Банка на Ню Йорк. Към 28 юли 2016 г. Vanguard Group Inc. е акционер във Verizon Comunications Inc. Но в същото време Ричард Карион е член на МОК, член на Комисията на МОК по тв права и права на нови медии. На този пост той се подвизава от 1997 г. като независим директор. Интересно, но Комисията по етика, както и прокуратурите на САЩ, Русия, Швейцария, Канада и други страни не обръщат внимание на тези странни обстоятелства. А тези обстоятелства директно показват конфликт на интереси и са напълно подходящи за определение на това що е корупция. Член на МОК и маркетинговата комисия участва в подбор, преговори и подписване на договори с компании, които са спонсори на МОК, в чийто акционерен състав присъстват същите ключови акционери, които фигурират в предприятията, където работи Ричард Карион от 1990 г. до този момент в качеството си на председател на управата на Polular Inc. и член на съвета на директорите на Verizon. Информация за това кой от акционерите на Vanguard е препоръчал този толкова високопоставен мениджър... няма. През 2013 г. се прави пореден опит от страна на Vanguard да постави свой човек начело на МОК. Отново провал. Ричард Карион не успява да оглави МОК. Повтаря се ситуацията с Дик Паунд. Начело на МОК е избран германецът Томас Бах. Той започва да „чисти” кадровото наследство на Дик Паунд. Но ключовите преговори с най-големите телевизионни компании от САЩ продължава да ги води и държи Ричард Карион. Самият Дик Паунд също продължава своята работа в маркетинговия комитет на МОК, където е от 2005 г. до този момент. Още от 1978 г. той работи на ниво взаимодействие  с ключови спонсори. Хипотезата от 2016 г. е, че задкулисно е създадено доминиращо положение на една финансова група, която влиза в ключовите акционери както на глобалните спонсори на МОК, така и в шестте най-големи световни медиа холдинги, включително и в COMCAST NBC Universal (COMCAST CORPORATION). На 19 октомври 2017 г. руският президент Владимир Путин формулира много ясно създадената ситуация около МОК: „Що се касае до олимпиадата. Какво виждаме и на какво аз сам обръщам внимание? Ние виждаме, че Олимпийският комитет е подложен на силен натиск. Ние нямаме никакви претенции към МОК, там има много порядъчни хора, делови, но те зависят от рекламодатели, от телевизионни канали, от спонсори и т.н. А на тези спонсори, от друга страна, им се подават еднозначни сигнали от определени американски инстанции и ние не просто се досещаме за това, а ние знаем за това. Два варианта – или за да бъде принудена Русия да участва под неутрален флаг, или въобще да не бъде допусната до олимпийските игри. И едното, и другото е унижение за страната. Ако някой си мисли, че по такъв начин ще повлияе на хода на предизборната кампания в Руската федерация, то дълбоко се заблуждава. Ефектът ще бъде обратен на очаквания, а на олимпийското движение ще бъде нанесена сериозна щета”.

АНТИДОПИНГОВИЯТ СКАНДАЛ, ПОГЛЕДНАТ ОТ МОСКВА

Американската аналитична агенция Around the Rings публикува преди време рейтинг на 25-те най-влиятелни спортни функционери за 2011 г., Golden-25. Това е 15- ият по ред публикуван рейтинг и за първи път той е доста перспективен за Русия. В него са представени Александър Жуков, президент на Олимпийския комитет на Русия (ОКР), вицепремиер на РФ, и Дмитрий Чернишенко, президент на Оргкомитет „Сочи 2014”. За първи път руснак в лицето на Александър Жуков се оказва на пета позиция в класирането. През 2010 г. той оглавява ОКР. Александър Жуков е депутат в Думата. До тук добре! Но всеки човек си има своя публична и скрита биография. Такъв е животът. Често скритата биография силно ограничава възможностите за отстояване на национални интереси. Александър Жуков е от отбора на небезизвестния Институт за системен анализ на Руската академия на науките (ИСАРАН). Този институт е филиал на Международния институт по приложен системен анализ (МИПСА), който се намира в Лаксенбург, недалеч от Виена. От своя страна МИПСА е филиал на всеизвестната международна организация Римски клуб, който се бори за установяване на Нов световен ред. В него участват Джими Картър, холандската кралица Беатрикс и други подобни величия. Александър Кинг, бивш шеф на Британската разузнавателна служба, е един от основателите на Римския клуб. Друг един организатор на виенския институт е руският академик Джермен Михайлович Гвишиани. На 4 юни 1976 г. е основан Всесъюзният научноизследователски институт за системни изследвания (ВНИИСИ). Негов първи ръководител е Джермен Гвишиани. Самият той е син на генерал-лейтенант Михаил Гвишиани, бивш началник на личната охрана на Лаврентий Берия. Съпруга на Джермен Гвишиани е Людмила, дъщеря на Алексей Косигин, председател на Министерския съвет на СССР в периода 1964-1980 г. По-известните сътрудници на ВНИИСИ са Борис Березовски, Егор Гайдар, Александър Жуков, Николай Сванидзе, Станислав Шаталин и редица други звезди на перестройката на Горбачов. МИПСА е създаден като идеологически щаб за разваляне на СССР и създаване на нова Русия на „демократичния социализъм”. Накрая, за да стане по-ясно. Александър Жуков не е представител на Русия в МОК. А е представител на МОК в Русия. В един от своите анализи за събитията през 2017 г. Андрей Фурсов казва: „Решението да се изпратят олимпийците под бял флаг на пръв поглед е чисто символично събитие, но то крие един друг пласт, една друга поредица... готовност да участваш под бял флаг, готовност да не представляваш своята държава... как да поддържам отбор, който не представлява моята страна”. Вицепремиерът на РФ Аркадий Дворкович обаче има коренно различно мнение по въпроса. Той счита, че: „Във всички случаи ние ще знаем, че те (олимпийците) ще представляват Русия. Ето защо си заслужава те да отидат”. Това изказване Аркадий Дворкович направи на форума на Московската борса в Лондон. За разлика от руските спортисти катарските шахматисти, които са признати за най-добри в арабския свят, се отказаха да отидат на световното първенство по шах в Саудитска Арабия. Защото има забрана да бъде издигнато знамето на Катар. Шахматистът Мохамед ал Мадиахи заяви: „Ние не отиваме, защото гордостта и престижът на Катар е над всичко”. От руските спортисти единствен световният шампион по ски Никита Крюков се изказа против отиване на руските олимпийци на зимната олимпиада в Южна Корея: „Да се отиде на олимпийските игри с неутрален флаг и при тези условия, които постави МОК, считам за унижение... за мен олимпийските идеали рухнаха като картонена кула”. Руските олимпийци са поканени от МОК да участват в олимпийските игри, но без треньори, без масажисти, без лекари, без логистика, без национално спортно облекло. Без издигане на флага на Русия. Без да се свири националният химн на Руската федерация. По непотвърдени данни домакините са подготвили изненада за тези руски спортисти, които все пак ще отидат в Южна Корея. Ще бъдат настанени в постройка, която е служила за бивш затвор. Русия исторически е бойкотирала олимпиади. От трийсет и една летни олимпиади Руската империя, СССР и РФ са взели участие едва в 19. Около 1/3 от тях са игнорирани. Още през 1912 г. започват скандали около олимпиадата. Появява се несправедливо съдийство. Руснаците протестират, но без успех. Тогава те си организират своя олимпиада в Киев. На нея за първи път се появяват жени в състезанията. През 1936 г. СССР не участва в олимпийските игри в Берлин. Москва признава и участва в игрите едва през 1952 г. През 1980 г. САЩ бойкотират олимпийските игри в съветската столица. В отговор руснаците организират през 1984 г. свои собствени игри в Москва. Доста отдавна никой не спазва олимпийските идеи и принципи. През 2000 г. на параолимпийските игри в Сидни испанците на състезанията по баскетбол между умствено изостанали спортисти се представят и участват със здрави хора. През същата година Международният параолимпийски комитет забрани на умствено изостаналите спортисти да участват наравно с инвалиди по физически параметри. Тогава в програмата бе включен турнирът Баскетбол-ИД, където ИД означава интелектуална недостатъчност, или по-просто „умствено изоставане”. Баскетболистите е трябвало да бъдат не с физически, а с умствени недостатъци. За да не се вдига скандал, тихо е бил прибран златният медал на испанския отбор. Испания е глобена с 5000 евро. И до тук. На олимпиадата в Солт Лейк Сити през 2002 г. руските спортисти по фигурно пързаляне Бережная и Сихарулидзе излизат победители по двойки в надпреварата. Но са обвинени, че им е помогнала „руската мафия”, която е изплашила съдиите. В резултат дават втори комплект награда на американците. Без да бъде отнето златото на руснаците. Организирана е повторна церемония за награждаване, на която китайците не излизат... за разлика от руснаците. На олимпийските игри в Рио американската щафета изпуска палката. Позволяват им отново, но съвсем сами да бягат на празен стадион. Поради това китайската щафета отпада. Китай протестира официално пред МОК, но нещата остават без последствия. Не липсват и други комични случаи. Трансджендър от Нова Зеландия получава сребърен медал на световно за жени по тежка атлетика. Случаят е оставен без реакция. Спортът се е превърнал в цирк и политика.

Няколко думи за WADA (Световната антидопингова агенция), която е създадена през 1999 г. като независима международна агенция. Ръководител на нейната независима комисия е канадецът Ричард Макларън. WADA съвсем спокойно може да се оприличи на „дъщерна фирма” или „частна лавка” на МОК. Около 80% от допинг пробите на състезатели от САЩ не минават през автоматизираната система за командване и контрол АДАМС на WADA. А системата е създадена за тотален контрол на допинг пробите в лабораториите по целия свят. Американците контролират своите допинг проби отделно, в своите антидопингови лаборатории в Солт Лейк Сити и Лос Анджелис. По-ясно казано, янките си имат организирана своя собствена корупция. Редица страни имат възможност да прокарват своите допинг проби през американските „гишета”. Няма общоприети стандарти и взаимодействие между лабораториите в Солт Лейк Сити, Лос Анджелис и тези на WADA.

Една от главните фигури в антидопинговия скандал с Русия е Григорий Родченков, бивш шеф на Московската антидопингова лаборатория (РУСАД, Руска антидопингова агенция). Той е основен информатор на WADA. Той се превърна в символ на скандала. Григорий Родченков дава основните „доказателства” срещу руските спортисти и руския спорт. Повод за разследване на комисията на WADA, която се оглавява от канадския юрист Ричард Макларън, стана интервюто на бившия шеф на РУСАД Григорий Родченков във вестник The York Times. В него той заявява, че много руски спортисти, в това число и победителите от игрите в Сочи, употребяват забранени препарати и тази практика се управлява от руската държава. Ето какво казва президентът Владимир Путин по повод на Григорий Родченков: „В обосновката на МОК е написано: първо, че той е честен човек; второ, че той се намира под контрола на ФБР (американското контраразузнаване) и е защитен; трето, всичко е написано в неговите дневници. Извинявайте, но това са някакви глупости. Първо, кой е казал, че той е порядъчен човек, ако е съден за мошеничество и говори откровено, че за него най-главното са парите. Второ, той е под защита и контрол на ФБР. За нас това не е плюс. За нас това е минус. Това означава, че той работи под контрола на американските специални служби. Какво правят с него? Какви препарати му дават, за да говори това, което е необходимо? Това е просто смешно. И, трето, всичко това е написано в неговите дневници. Е, и какво? Къде е изложено, къде е написано, как го е направил, никой не знае. И това е всичко. Повече нищо няма”. Сестрата на Григорий Родченков е осъдена в Русия на 18 месеца преди около две години за организиране на търговия с допинг в големи размери в спортни клубове. За да избегне нейната съдба, Григорий Родченков имитира самоубийство и отива в психиатрична болница. Поставена е диагноза шизотипно разстройство на личността. Този вид психично разстройство обикновено кара хората да се откъснат от реалността. Те обаче не получават халюцинации и не губят напълно връзка с реално случващото се, както страдащите от шизофрения. Симптомите започват от началото на зрелостта и се изразяват в по-особен начин на мислене, поведение, вяра в необикновени сили, параноични идеи, липса на близки приятели, упоритост, тревожност в обкръжението на много хора, липса на емоции. След 1998 г. Григорий Родченков отива да работи в антидопинговия център в Калгари, Канада. Кой настоява той да оглави Московската антидопингова лаборатория? Той е назначен по искане на WADA. Тук възниква логичният въпрос: Как руснаците се съгласяват да назначат на този пост човек, препоръчан от канадците и с шизотипно разстройство на личността? Единствено те могат най-точно да отговорят. През ноември 2015 г. WADA обвинява Григорий Родченков, че е унищожил съзнателно 1000 допинг проби на руски спортисти с цел да се скрие употреба на допинг. Той подава оставка. Напуска Русия през януари 2016 г. и отива в САЩ. И започва да разкрива... както се полага, „истината”. Непосредствено след заминаването на Григорий Родченков в САЩ скоропостижно умират двама негови колеги от РУСАД. На 3 февруари 2016 г. Вячеслав Синев, председател на Изпълнителния комитет на РУСАД. И на 14 февруари 2016 г. умира Никита Камаев, бивш изпълнителен директор на РУСАД. Никита Камаев умира след инфаркт, а от какво умира Вячеслав Синев не е ясно. И двамата са били в нормално здравословно състояние. Историята е като в американски шпионски трилър. Но най-унизителното за Русия е, че МОК глоби Москва с 15 милиона долара за антидопинговите изследвания на руските спортисти от WADA. Наистина невероятно, руснаците платиха от своя джоб хибридната антидопингова война срещу тях. Някак естествено изниква известната фраза на Збигнев Бжежински: „Новият световен ред ще бъде изграден върху развалините на Русия, против Русия и за сметка на Русия”. Съвсем наскоро Григорий Родченков заяви, че разполага с доказателства, че руските футболисти приемат допинг. И това става непосредствено преди световното първенство по футбол в Русия, чието откриване предстои на 18 юни 2018 г. Не е изключено допинговата драма преди зимните Олимпийски игри в Южна Корея да се повтори отново. Да станем зрители на римейк преди световното по футбол в Русия. През 2014 г. на 200 страни се падат 139 национални антидопингови агенции. През 2016 г. антидопингови тестове са извършили 65 от тях. Повечето като Украйна докладват за 1-2 проби годишно. Само 27 агенции правят над 15 проби годишно. За сравнение РУСАД влиза в първата тройка, извършвайки 12-15 хиляди теста годишно. През 2014 г. Италия и Германия не са тествали нито един свой лекоатлет. Една трета от призьорите на олимпиадата в Рио не са тествани. Хакери от Fancy Bears изложиха в интернет документи с имената на спортисти, които приемат допинг с разрешението на WADA. Те са общо 86 човека. От тях 21 са американци, 18 британци, 8 германци, 5 канадци, 4 датчани, 4 австралийци, 3 японци, 3 аржентинци, 3 французи... Англосаксонците контролират допинг контрола по света. Президент на WADA e британецът Крейг Риди. Седалището на „дъщерната фирма на МОК” е в Канада. А ръководител на независимата комисия на WADA е канадецът Ричард Макларън. Антидопинговата агенция на САЩ (USADA) през 2015 г. е издала разрешение на 583 американски спортисти да ползват забранени вещества. Според хакерите от Fancy Bears 200 американски атлети и до момента легално употребяват допинг. За сравнение. През 2015 г. националният отбор на САЩ има 583 разрешения за ползване на забранени препарати срещу 24 разрешения за националния отбор на Русия за същата година. „Терапевтичните изключения” на WADA узакониха допинга за отбрани спортисти. В резултат на този цирк в олимпийското движение статистиката показва, че през последните 25 години 70% от всички олимпийски медали на Норвегия са спечелени от... астматици. Публична тайна е, че като стимулатор спортистите ползват инхалатори със салбутамол. В упътването към лекарството Salbutamol Inhaler пише: „Salbutamol Inhaler се прилага за профилактика и лечение на бронхиална астма. Използва се и за лечение на обратими състояния на дихателна обструкция, дължащи се на хроничен бронхит и емфизем. Salbutamol Inhaler действа бързо и е подходящ за овладяване на острите пристъпи на задух. Може да се приема и профилактично преди физическо натоварване или контакт с алергени за предотвратяване на астматичен пристъп. Вашият лекар е избрал това лекарство, защото е подходящо за Вас и Вашето състояние”. Не е за учудване, че непосредствено преди олимпиадата в Рио американският плувец Райън Лохте се разболя от астма и по време на състезанията приема легално забранения салбутамол. С особена популярност сред спортистите се ползват препаратите срещу анемия. Те повишават нивото на хемоглобина в кръвта, помагат на пациенти със сериозни заболявания да се справят с най-простите ежедневни задачи. Но попаднали в организма на атлет, лекарствата предизвикват взрив от енергия и издръжливост. Сред ключовите акционери на трите най-големи световни фармацевтични кампании са същите фондове, които са и сред спонсорите на олимпийското движение, като Vanguard, BlackRock, Fidelity…

Стратегическа задача на тези, които манипулират WADA, е да се създаде еднополярен спортен свят. Събитията показват, че олимпийското движение става все по-беззащитно под натиска на транснационалните корпорации и конкретните специални служби. Финансовият принцип във WADA доминира над честта и морала и е един от основните мотиви за цялата дейност на агенцията. Комисиите и подкомисиите на антидопинговата агенция са представени по държави по следния начин: САЩ – 17 човека, Канада – 12, Италия и Франция по 11, Швейцария – 8, Англия и Германия по 7, Австралия – 6, Китай – 2, Русия – 0. От 81 членове на WADA 42-ма са англосаксонци, тоест над 50%. Едно от основните противоречия на WADA е недоказуемостта на съзнателното приемане на допинг от спортистите. Това доведе до очевидна презумпция за вина. Спортистът трябва да докаже, че са му въвели допинг без негово съгласие, без той да има цел да получи предимство. Накратко WADA e обикновен инструмент в света на спорта за реализиране на геостратегически цели. Изминаха доста години. Ние все още не можем да осъзнаем, че светът е друг. Войната от нов тип не е сражение между най-модерни танкове, кораби и самолети. Днес войната се води до победен край, без да се стига до нейната „гореща фаза”. С тази задача се справят отлично информационно-психологическите операции. На държавно ниво целта на информационната битка в широк смисъл се свежда до отслабване на позициите на конкурентните държави, подкопаване на националните държавни устои, нарушаване на системата за държавно управление за сметка на информационното въздействие в политическата, дипломатическата, икономическата и социалната сфера на живота на обществото. Това става именно с провеждане на психологически операции, подривни и други деморализиращи пропагандни акции. Включително и в спорта.