Ген. Радев има огромни шансове да победи Цачева на втори тур

Интервю на Десислава Пътева със социолога Кънчо Стойчев

Г-н Стойчев, Бойко Борисов отнесе много критики за това, че обяви кандидатурата на Цецка Цачева за президент „неоправдано късно”. Как тълкувате това, че ГЕРБ изчака последния възможен момент, позволен от закона, за да направи това?

Навлизаме в сферата на гаданията. Мисля, че никой няма информация, не само аз. Но единственото логично нещо, което ми хрумва в тази връзка, е неговото собствено колебание да се кандидатира. Не виждам друга причина кандидатурата да се пази докрай. Цецка Цачева можеше да бъде обявена на 1 септември – това нямаше да повреди работата на парламента. Обратно, ако той беше се кандидатирал, имаше някакъв резон информацията да се държи до последно, тъй като все пак това е ръководител на кабинета, би имало някакви отражения върху работата на правителството. Вероятно до последния момент е оставил тази вратичка. Втората възможна причина е, че му е трябвало време да кандърдисва други лица.

Как си обяснявате това, че самият Борисов не се включи в тази надпревара? Появиха се коментари, че той се е уплашил, че ген. Радев ще го победи в битката за Дондуков” 2? Възможно ли е такова тълкувание?

Не, не мисля. Струва ми се, че това е резултат от погрешна преценка, защото той заяви, че ще се кандидатира следващия път. Но след 5 години ситуацията ще е съвършено различна. ГЕРБ задължително ще влезе, дори вече влиза, в низходяща линия. Неговите шансове ще са минимални. Продължавам да считам, че тези избори, на които той не се кандидатира, бяха последните възможни избори, които той можеше да спечели. Пак казвам – възможни, а не сигурни. Дори да се беше явил, пак нямаше да е сигурно, че ще спечели. Като казвам да спечели, имам предвид да спечели по честен начин.

Съмнявам се, че тези избори ще са честни, имайки предвид последните президентски избори, които, според мен, спечели Калфин. Доказателство за това е, че изведнъж на втори тур стотици хиляди бюлетини се оказаха недействителни. Ние си спомняме добре, че ставаше дума за разлика от 150 000 гласа. Аз имам сериозни съмнения за последните избори. И същевременно нямам никакви колебания, че ще се направи всичко възможно хората да бъдат притиснати от една машина, каквато е ГЕРБ – може би не изцяло отвъд чертата на закона, но във всички случаи върху чертата на закона. 

Тоест ще се окажат верни прогнозите на Корнелия Нинова, че ще има „гигантска фалшификация на изборите”?

Трябва да внимаваме с думата „фалшификация”. Ако използваме нея, значи говорим директно за измама. Не мисля, че ще бъдем свидетели на подмяна на резултати, а по-скоро на изнасилване на изборите, на нерегламентирани, недопустими в едно демократично общество практики на натиск. Местната власт е в ръцете на ГЕРБ. Знаем, че местната власт е едва ли не най-големият работодател в България. И можем да си представим какво се случва в едно градче от 30 000–40 000 души, където общината отговаря пряко за 1000 работни места по различните служби. А хората на тези работни места имат своите роднини. Знаем, че масовите министерства, например земеделското, са в ръцете на ГЕРБ. И най-различни такива служби и службички. Ако не ме лъже паметта, горските стопанства в страната са около 17 000. Тук вече става въпрос за натиск и избор на технология, която може да не прекрачва пряко рамката на закона, но във всички случаи прекрачва рамката на едно демократично разбиране за избора и изборния процес.

Възможно ли е Нинова да е била подложена на натиск от Борисов, за да отблъсне АБВ и да не се стигне до издигането на обща кандидатура – тази на ген. Радев?

Взаимодействие между Корнелия Нинова и Борисов няма. Това вече навлиза прекалено в сферата на конспиративните теории. Най-простото обяснение за това, което се е случило, е, че на БСП им е писнало. Разбира се, когато имаш електорално съотношение 1 към 10, и преговаряш с партньор, който е една десета от теб, който непрекъснато те дразни и има безкрайни искания и претенции, идва момент, в който човек просто удря по масата и цялата работа приключва.

Именно АБВ заподозряха, че Корнелия Нинова е била подложена на натиск.

Няма такива доказателства. Това е размяна на словесни излияния, които нямат никакво значение.

Самата Нинова обяви, че издигането на Цецка Цачева за кандидат-президент е „началото на края на ГЕРБ”, че това е възможно най-слабата кандидатура срещу тази на ген. Радев. Според Вас какви са шансовете на двамата претенденти за поста в предизборната гонка?

Смятам, че на първи тур най-вероятно Цачева ще има преднина, а на втори тур ген. Радев има огромните шансове да я победи.

Какви щяха да бъдат шансовете на ген. Радев, ако той бе подкрепен и от БСП, и от АБВ?

Разбира се, би било по-добре, ако БСП и АБВ бяха обединили своите усилия. Това би дало по-добри възможности за представяне още на първи тур. Знаем, че в изборите има и психологически елементи и разликата на първи тур има значение.

Кандидатурата на Цачева означава ли, че ГЕРБ просто не разполага с други достатъчно добре подготвени кандидати за президентския пост?

Като политик и личностни качества, Цачева е достоен човек. Има опит, мисля, че има и консенсусно мислене в главата си и е качествен кандидат. Проблемът е, че от публична гледна точка, имиджово тя не стои добре, няма харизма. В демократичния процес харизмата има огромно значение при изборите. А тя категорично не е харизматичен ръководител или политик. Това ще понижи нейния резултат, а не качествата ѝ по същество. Да, не е честно, но това се съдържа в демокрацията.

От Реформаторския блок коментираха, че Цачева не просто не притежава харизма, но и няма качества да бъде президент, макар че е една от силните фигури на ГЕРБ...

Какво значи човек да има качества да бъде президент? Няма такива качества. Тези неща се изясняват в хода на работата. Някой да се е родил за президент? Няма такива, това са метафори. Това е уникална позиция, на която се добиват качествата, когато вече станеш президент. Какво помага да станеш президент – все пак да си бил професионален политик. Тя е професионален политик в последните 10 години, може би и повече. Тя е парламентарист, председател на Народното събрание. Всичко това е практика, опит, който безспорно е полезен за президентския пост. Така че не мисля, че тя има проблеми с качествата си по отношение на това да стане президент. По-скоро тя има сериозни проблеми по отношение на имиджа и на харизмата.

Според Вас каква е причината институцията, която тя представлява, да има толкова нисък рейтинг – едва 8%?

Институцията не е с такъв рейтинг заради Цецка Цачева, не е виновна тя за това. Напоследък българският народ, а и не само той, знае, че има много голяма пропаст между избиратели и управляващи – и в Европа, и в света. Политиците се докараха дотам хората да ги ненавиждат, но ги приемат като необходимо зло. Оттам идва ниският рейтинг на парламента. Това е един крясък, един вик срещу политиците: „Вие сте гадове, вие сте крадци, вие сте мошеници”.

При представянето на Цачева за кандидат-президент Бойко Борисов заяви, че нацията има нужда от майка, а „не от хора с его, които трудно се въздържат и които мислят, че сядайки в Президентството могат да свършат някаква работа със сила или с натиск”. Според Вас кого имаше предвид премиерът?

Нямам представа какво е имал предвид Бойко Борисов. Но във всички случаи, ако говорим за голям недостатък, истински, силен недостатък на Цачева, това е фактът, че тя е част от гарнитурата на Бойков Борисов. Тоест ти може да си някакъв около Бойко Борисов, само в безкрайно унизителна и подчинена позиция. И трябва да си направил толкова огромни компромиси със себе си, че се съмнявам, че след това остава нещо човешко в теб. Това е големият проблем на Цецка Цачева. И всякакви разкази – как тя щяла да бъде независим президент, са смехотворни. Ние видяхме какво се случи с Росен Плевнелиев. Не бива да подценяваме българския народ, колкото и да изглежда невзрян в политиката и разсеян. Масовото съзнание даде своята оценка за Плевнелиев и се съмнявам, че ще поиска да се повтори моделът „Плевнелиев”. Не бива също така да забравяме, че Борисов има своите поддръжници, но те са 30 на сто, а има категорични врагове и неподдръжници, които са над 60 на сто. Съотношението само по себе си е показателно.

Може ли да се каже, че министър-председателят е разжалвал сегашния държавен глава Росен Плевнелиев заради това, че с позициите си влошава отношенията на България с Русия?

По-скоро е получил оценката за цялостното си творчество, отколкото за изпълнение в определена посока. Ако говорим за човек, който няма качества да бъде президент, това е Плевнелиев. Той е олицетворение на това. Не че няма качества като човек, 100% има своите качества и своите достойнства като човек, но за политик не става. И като българи, ние си направихме този експеримент. Според мен става въпрос за фалшифицирани избори, които така или иначе поставиха Плевнелиев там. Какво означава за една държава човек, който не става за политик, няма политическо мислене? Президентът не е просто човек, който трябва да има гражданска позиция и да е честен. Това е важно за всеки един от нас като граждани. Но когато ти си президент на цял един народ, там са по-важни много други неща.  

Възможно ли е политическото статукво наистина да бъде пречупено, ако партията на Бойко Борисов изгуби тези избори?

Ако изгубят, разбира се, политическото статукво ще се промени. Това е валидно не само за България, но и за всяка една страна по света, в която има демокрация. Това е много важна промяна.

Как си обяснявате това, че ГЕРБ издигат кандидат, който няма харизма? Бойко Борисов не би рискувал да изгуби президентските избори, защото това би означавало да подаде оставка. Само на манипулация на изборите ли разчита?

Предполагам, че се разчита също така и на силен натиск между двата тура по отношение на така наречените по-близки или по-далечни коалиционни партньори. Този натиск може да е от стратегически, от конюнктурен характер и със съответния пазарлък – морков и тояга. Защото в зависимост от резултатите на първия тур, сигурен съм, че Борисов ще окаже този натиск. Ще се опита да окаже натиск и върху патриотичния фронт, състоящ се от три съставки. Той не е толкова обединен, колкото изглежда. И върху Реформаторите, които изобщо не изглеждат и не са обединени. Неговата игра ще бъде натиск за подкрепа и гласове оттам. Същевременно ключови и решаващи, както винаги, ще са гласове на ДПС.

Може ли да се каже, че това роене на допълнителни кандидати в президентската кампания цели да отлее гласове от подкрепата за някои конкретни партии, например БСП?

Цели, можем да кажем, само ако има някакъв демиург – някой, който седи отгоре и управлява процеса. Такъв не съществува. Това е състоянието на българския политически живот. Това кандидатите да са толкова много е безумие, но всеки има право да се кандидатира за президент. Не мисля, че това е плод на някаква маневра, на някакъв замисъл.

Тогава как си обяснявате кандидатурата на Пламен Орешарски например, срещу когото имаше масови протести през 2013 г. и очевидно няма шансовете да спечели изборите?

Не си я обяснявам, но отказвам и да спекулирам, да виждам бели мишки в ъгъла – как този му казал, онзи го накарал. И в политиката в 90 на сто от случаите нещата са битови. Човекът просто може да се е събудил една сутрин и да се обяви за президент, защото са пили ракия и вино с близък кръг приятели, които са му казали, че той е най-добрият за президент. И това е възможно.

АБВ бяха поставени в патова ситуация от БСП и решиха да издигнат за свой кандидат Ивайло Калфин. От партията заявиха, че техният опонент не е вляво, а вдясно, като имаха предвид кандидатът на ГЕРБ. Какви са шансовете на Калфин срещу Цачева?

Никакви. Това, което направи АБВ, вещае неговият край. АБВ в следващ парламент няма да влезе. Няма начин да влезе. Жалко, защото Калфин е човек с качества, и сега беше похарчен.

При Реформаторите също имаше разцепление по отношение на кандидатурата за президент, която издигна партията. Доколко е реалистично да се твърди, че Трайчо Трайков е обединил блока?

Не, не може да се каже, че е обединител. Той е компромисен вариант. Между другото, става дума за интелигентен човек, технократски настроен, човек с някакъв – не бих казал достатъчен – политически опит. В ситуацията, в която се намира Реформаторския блок, може би това е добра кандидатура, от тези, които биха могли да издигнат.

А доколко основателни са твърденията, че той има шансове да стигне до балотаж?

Напълно неоснователни. Всички твърдят, че ще стигнат до балотаж. И Дончева ще печели изборите, и Трайков ще печели изборите, и Жорж Ганчев ще печели изборите. Всички казват, че са сигурни, че ще стигнат до балотаж.

Споменахте, че Красимир Каракачанов е подкрепен от три партии, но ген. Радев също се припознава като по-патриотично настроена фигура. Ще може ли кандидатът на БСП да привлече част от патриотичните гласове?

Да, безспорно двамата се конкурират за сходен електорат, но първият тур си е партийният тур. Тук Бойко Борисов е прав: първият тур е партийно преброяване. Най-вероятно патриотите ще си гласуват за Каракачанов, социалистите ще си гласуват за ген. Радев и т.н.

Ще спази ли обещанието си и ще подаде ли оставка Борисов, ако загуби тези избори? 

Нямам основание да мисля, че между това, което казва и това, което прави, има някаква пряка връзка. Управлението на Борисов е печалба на време за него и загуба на време за България. В моите представи това управление може да се характеризира само с един Брежневски период на пълен застой. Това управление ще завърши с – дай боже да не са повече – 20 млрд. заеми. Всякакви приказки как някой друг е виновен, как някой друг е направил дупките, а той ги запълва, са приказки за наивници. Икономическият климат в страната се влошава. Той си беше достатъчно лош, и то не поради данъчното законодателство. Данъчното законодателство е много малък елемент от икономическата среда. Може да имаме и нулев данък в Занзибар, но не се сещам някой разумен човек да ходи да инвестира там, поради отсъствие на всякакви други базови предпоставки. Без да искам да обидя никого там, защото за съжаление Занзибар вече изпреварва България по икономически климат.

Става дума за това, че има повсеместен рекет, безумни закони, безумни регулации и узаконена корупция. 10 фирми печелят 90 на сто от обществените поръчки, които са в размер на милиарди, които са основният двигател на икономическото развитие. Правенето на бизнес в България е като плуване в басейн със солна киселина. И това е резултат от управлението на Бойко Борисов. Нямам никакви колебания, че в исторически план, това управление ще бъде много, много черна страница, независимо, че на повърхността привидно всичко изглежда спокойно – никой не се бие по улиците и не знам какви си глупости. Знаем, че всичко, което гледахме като бой по улиците, беше един мизансцен, една постановка. Вече знаем кой точно колко е платил за тази постановка. Общо взето –смехории. От тази гледна точка, идващите избори са важни, защото са поредната възможност, поредния шанс, това управление да бъде отхвърлено.

Как въобще може да бъде преборен такъв модел?

Само с гражданско участие, с осъзнаване на реалните интереси и с воля за реформи в самото население, не само у управляващите. А у нас тази воля отсъства и сред управляващите, и сред населението. За съжаление, историята на България показва по-скоро катастрофичен модел на прогрес – застой, упадък, катастрофа, възход, застой, упадък, катастрофа, възход... Тоест най-лошият, най-примитивния модел на развитие.

Санкцията, която заплашва гласоподавателите със заличаване от избирателните списъци, ще доведе ли до по-висока избирателна активност и до промяна във вота? Ще подтикне ли повече хора да стигнат до урните?

Не, това е глупост. От тези глупости, които наистина надхвърлят мащабите на вселената. Жалко, че толкова много хора са заблудени и не разбират за какво става дума. Но това показва и състоянието на демократичните настроения на тази страна, които са доста повърхностни. Ако някой си мисли, че демокрация може да се насажда със сила, със задължителност, той просто не е демократ, той е кретен. И това, че подобни възгледи намират подкрепа в страната, и то сред мнозинството от хората, говори за доста незряла фаза на демокрацията в страната. И то по-скоро не на демокрацията, като функциониращ механизъм, а по-скоро на демокрацията в главите на хората, на демократичните чувства и мисли на хората.