И източният, и западният маршрут на Русия за газови доставки отсега нататък ще водят към Китай и АзиатскоТихоокеанския регион. Русия няма намерение да зависи от това кой ще сложи ръка върху газопреносната мрежа на Украйна...

На 21 май 2014 г. шефът на „Газпром” Алексей Милер слага подписа си под договора с китайската компания CNPC (Китайска национална петролна компания) за доставка на 38 милиарда куб. метра природен газ на стойност 400 милиарда долара. Договорът е най-голямата сделка в историята на „Газпром”. Малко по-късно на 4 юни 2014 г. в град Астрахан заседава комисията при президента на Руската федерация по Ресурсно-енергийния комплекс (ТЭК). Това е първото заседание след присъединяването на Крим към Русия и наложените впоследствие санкции от Европа и Америка. На 27 юни 2014 г. „Газпром” започва следващи преговори с китайската CNPC за доставката на допълнително количество от 30 милиарда куб. метра природен газ по западния газов маршрут. Очакванията са до края на 2014 г. преговорите да приключат с подписването на договор между страните. Какво обединява събитията от тези три дати?

След подписване на договора с Китай на 21 май вниманието на експертите се фокусира върху икономическите характеристики на сделката. Западните „свободни медии” оплакват загубите, които тя ще донесе на „Газпром”. Но за непредубедените анализатори е ясно, че в геополитически план този договор поставя основите на стратегически алианс между две велики сили в евразийското пространство. Ето че непосредствено след китайската сделка президентът Путин кацна в Астрахан, за да участва в заседанието на президентската комисия на Руската федерация по Ресурсно-енергийния комплекс (ТЭК). Тази бързина, както и изборът на място на заседанието, точно град Астрахан, където река Волга се влива в Каспийско море, вероятно не са случайни. Подписаният в Китай исторически договор налага бърза промяна в приоритетите на руската енергетика с оглед стратегическото й преориентиране към азиатския пазар, но, от друга страна, Русия дава знак, че няма намерение да се откаже от доминиращата си роля в подреждането на енергийния пъзел в Каспийския регион. Тези тенденции се потвърждават и от встъпителната реч на президента Путин на заседанието в Астрахан. Бъдещият фундамент на новата енергийна политика на Русия ще бъде Ресурсно-енергийният комплекс като „ключов елемент за повишаване на Брутния вътрешен продукт на страната в условията на световна криза; благодарение на платежоспособното търсене на енергоресурси това ще бъде основата за икономическия ръст на Русия”. Тази „нова” енергийна политика всъщност е известна още от времето на СССР и днешните руски лидери нямат намерение да сменят посоката на икономическото развитие, базирано на ресурсно-експортния икономически модел. Това се потвърждава и от факта, че за финансиране на Ресурсно-енергийния комплекс е взето решение да се отдели съществена част от златния резерв на страната. Смяната на приоритетите за развитие на Ресурсно-енергийния комплекс от западно към източно направление е индикатор за сериозна геополитическа промяна във външнополитическата ориентация на Русия. Тази нова посока ще позволи на „Газпром” чрез диверсификация на маршрутите за транспортиране на природен газ да намали зависимостта си от европейския газов пазар и значително да увеличи износа си в Азиатско-тихоокеанския регион. Според някои анализатори стратегическата промяна в направлението на руските енергийни потоци крие много рискове. Дмитрий Тренин от московския Карнеги център пише във „Файненшъл таймс”: „Копнежът на Москва да бъде приета в западния свят претърпя неуспех. И след като тази опция за момента се оказва закрита, възможностите пред нея са по-ясни от всякога. Ако тя избере концепцията „крепостта Русия” и продължи с икономическата изолация и политическите репресии, ще тръгне към катастрофа като онази, която сполетя Съветския съюз. Ако се обърне на изток, ще се превърне в суровинен придатък и васал на Китай, унищожавайки имиджа си на стратегическа сила”. Изглежда, шефът на „Газпром” Алексей Милер „изобщо не е разбрал” предупреждението на Дмитрий Тренин, защото на 27 юни 2014 г. по време на годишното Общо събрание на акционерите на „Газпром” обявява пред медиите в Москва: „В близко време ние ще подпишем договор с Китай за доставка на 30 милиарда куб. метра природен газ допълнително по западния маршрут”. Става въпрос за нов договор с китайската компания CNPC, преговорите по който вече са започнали непосредствено след подписания през май 30-годишен договор за доставки на природен газ по източния маршрут. Ако бъде подписан и договорът, за който говори Милер, доставките на природен газ за Китай ще нараснат общо до 68 милиарда куб. метра природен газ годишно. Това е почти половината от количеството, което „Газпром” доставя сега в Европа. Милер е изчерпателен за политическите мотиви относно подобна сделка: „Само съюзът на две свръхдържави може да противостои на политиката на САЩ за дестабилизация на обстановката в света, която дава на Америка възможност да укрепва статута си на единствена свръхдържава”.

Предисторията по договора, който има намерение да подпише „Газпром” с китайската компания CNPC, започва от 2009 г. с подписване на рамково споразумение между двете страни. Това споразумение определя условията за доставка на 68 милиарда куб. метра природен газ от Русия в Китай както по западния, така и по източния маршрут. Тогава преговорите са замразени поради липса на съгласие за цените. След подписването на договора през май 2014 г. за доставка на природен газ по източния маршрут най-после се взема решение и остатъкът от количеството (в обем от 30 милиарда куб. метра газ, предмет на рамковото споразумение от 2009 г.) да бъде договорено за доставка по западния маршрут. Именно за това говори Милер. Планира се доставките на природен газ по западния маршрут да се реализират от Западен Сибир по газопровода „Алтай”. Дължината на газопровода е 2600 км (за сравнение дължината на „Силата на Сибир” е 4800 км, на „Северен поток” е 1200 км, а на „Южен поток” – 900 км). Началният пункт е дислоциран в Ямало-Ненецкия автономен окръг, след което трасето ще премине през Томска и Новосибирска област, Алтайския край и Република Алтай и ще излезе на северозапад в Китай в съседство с Монголия. Предвижда се цената на природния газ по новия договор да се определя по традиционната за договорите на „Газпром” с европейските потребители формула, обвързана с международните котировки на нефта и производните нефтопродукти (мазут и газьол). Директорът на Фонда за енергийно развитие Сергей Пикин обаче допуска, че цената за газа по този договор може да бъде и по-ниска, но не по-ниска от 300 долара за 1000 куб. метра. „По-вероятно е тя да бъде 350 долара за 1000 куб. метра” – казва Пикин. Много се спори из медиите дали тази цена е изгодна за „Газпром” или не, дали тя включва и политическа компонента или не. Простата сметка показва, че при средна себестойност на добивания в Русия природен газ 38 долара за 1000 куб. метра, включително 50% данък върху добива на полезни изкопаеми в тази сума и добавени разходи за пренос, възлизащи на около 1,75-2,00 долара на 100 км, доставната цена по себестойност в Китай би трябвало да бъде около 84 долара. Като към тази цена следва да се добавят и инвестиционните разходи на „Газпром” за разработката и техническото окомплектоване на газонаходищата и строителството на самия газопровод. Първоначалната оценка на инвестиционните разходи за магистралния газопровод „Алтай”, направена през 2006 г. на база проектна стойност, възлиза на 4,5 милиарда долара. Тази сума, преизчислена по днешни цени, надхвърля 19 милиарда долара. Предимството на Алтайския газопровод е, че съпътстващата инфраструктура в Западен Сибир е много по-развита от тази в Източен Сибир, а газонаходищата се експлоатират още от съветско време и техният капацитет позволява безпроблемни доставки на природен газ за целия руски пазар, включително и обезпечаване на доставките по договорите с Европа и Китай.

Алексей Милер очертава пред медиите политическите аспекти на събитията, случили се на трите дати в месеците май и юни 2014 г., но встъпителното слово на Владимир Путин в Астрахан дава ясен сигнал, че в Русия започва процес на преосмисляне на отношенията със Западния блок. За съжаление посоката на този процес е по-скоро в контекста на грешката, допусната от дипломат №1 на САЩ Хилъри Клинтън в периода 2009–2013 година, която през февруари 2009-а натисна червеното копче за RESET вместо за RESTART на отношенията между Америка и Русия. В политически план Европа, естествено, подкрепя безрезервно действията на САЩ не защото е убедена в правотата им, а защото на бюрократизиралите се европейски политици им липсват лидери от калибъра на Дьо Гол, Вили Бранд или Хелмут Кол, които биха могли да се противопоставят на диктата на Америка и да отстояват европейските интереси. Днешните решения на европейските лидери неотклонно водят до задълбочаване на икономическите проблеми в европейското пространство. Европейската енергийна политика няма ясна цел и икономическа логика, а e набор от хаотични концепции в диапазона от затваряне на ядрени централи и безсмислено товарене на индустрията с непосилни цени от т.нар. „зелена енергия” до лансиране на безперспективни инфраструктурни проекти, за които няма осигурени доставчици на суровина, какъвто е несъстоялият се проект „Набуко”, а сега и новият не по-малко проблематичен проект „Южен коридор”. И всичко това, гарнирано с множество неадекватни за пазара регулации, ограничаващи конкурентоспособността на европейските компании. По данни на „Бритиш Петролиум” за периода от 2000 до 2012 г. доказаните запаси на природен газ в ЕС са се съкратили от 3,8 до 1,7 трилиона куб. метра. Единствено в Норвегия запасите са нараснали от 1,3 до 2,1 трилиона. За последните десет години добивът на природен газ в ЕС е намалял с над една трета, или със 70 милиона тона нефтен еквивалент. През същия този период цените на природния газ са се покачили почти четири пъти, което дава известен спад в консумацията и преориентира потребителите към други енергийни източници. Но ако нямаше този драстичен пик в цените на газа, запасите на природен газ в ЕС днес щяха да клонят към нула. Именно тази ситуация използват САЩ, като разиграват украинската карта. Вероятният сценарий предвижда създаване на затруднения в транспортирането на руския природен газ за Европа до момента, в който американските компании закупят газовата инфраструктура на Украйна и безпроблемно започнат да контролират доставките от Русия за Европа. Налагането на икономически санкции на Русия и ограничаването на достъпа на руските енергийни компании до европейския пазар предполага, че съвсем скоро Европа ще бъде принудена да доставя по-скъп втечнен газ от САЩ, а американските компании ще започнат добив на шистов газ в страните от Европейския съюз. Ако плановете на Америка се развиват и реализират в очакваната посока, Европа ще изпадне не само в политическа, а и в силна енергийна зависимост от САЩ. Така от геополитическа сила ЕС ще се превърне в обикновен икономически придатък на Америка. През 1982 г. швейцарският драматург и белетрист Макс Фриш пише в своя дневник: „Аксиомата, че Съветският съюз не може да се задоволи със сегашната си власт, принуждава американците да правят всичко по силите си за постигане на световно господство”. Явно американската външна политика не е претърпяла никаква промяна от годините на Студената война, времето, когато Макс Фриш работи върху своя дневник. Във връзка със Студената война заместник-секретарят на Съвета за безопасност на Руската федерация Евгений Лукянов отбелязва и друго: „Съединените щати имат разбирането, че единственият резултат от Студената война е разпадането на Съветския съюз. САЩ никога не говорят за това, че всъщност се е появил еднополюсен свят именно начело с американците. Обаче това статукво не може да продължава повече. Нови центрове на власт се появяват на международната сцена и служителите от Вашингтон не могат да се съгласят с това. Хегемонията на САЩ на световната сцена е към края си, с което Вашингтон, разбира се, не иска да се съгласи. Сега трябва да седнем и да преговаряме, както по време на Студената война. В противен случай няма ли правила на играта, няма ли договорености и ангажименти, светът ще става все по-малко управляем и все повече хаотичен”.