На 17 май 2016 г. гръцкият премиер Алексис Ципрас даде старт на строителството на Трансадриатическия газопровод (ТАР), по който от Азербайджан през Гърция до Италия ще се доставят 10 млрд. куб. метра природен газ. Марош Шефчович, зам.-председател на Европейската комисия, нарече деня, в който бе открито строителството, исторически. Шефчович каза: „Ние очакваме газът от Каспийско море да дойде в Европа през 2020 г. Но Южният газов коридор може да бъде разширен и да транспортира повече от 10 млрд. куб. метра газ годишно, както беше планирано първоначално. В бъдеще ние ще можем да получаваме повече газ, както от Каспия, така и от Централна Азия и по-точно от такива страни като Туркменистан” . Тук вече Шефчович се размечта и реши, че няма пречка да се увеличат доставките и до 20 млрд. куб. метра газ. От газопровода ще имат изгода Гърция, България, Албания и Италия. Най-голяма полза от този проект ще има Гърция, на територията на която ще се изградят 540 км от общо 840 км дължина на газопровода. Премиерът Ципрас обаче не остана по-назад от европейския си началник и в мечтите си вече вижда как в страната влизат 1,5 милиарда евро инвестиции за строителството на тръбата . А след това, когато Гърция започне да транзитира, ще потече пълноводна река от пари и страната ще стане енергиен център за региона. Накрая Ципрас реши да зарадва и гръцките граждани, като обеща в строителството на тръбата да бъдат ангажирани 8000 човека. Не по-малко радостна е и България, която вече изгради първия етап от интерконектора „Гърция-България”. Министърът на енергетиката г-жа Теменужка Петкова заяви: „Един от основните приоритети на българското правителство е диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. За България строителството на интерконектора с Гърция има приоритетно значение”. Капацитетът за пренос на интерконектора с Гърция (IGB) е 3-5 млрд. куб. метра природен газ годишно. Но българското правителство също се размечта и вече вижда възможността след пускането на интерконектора в експлоатация през 2018 г. да увеличи капацитета до 10 млрд. куб. метра газ годишно . Даже г-жа Петкова и гръцкият й колега Панос Скурлетис отидоха още по-далеч в мечтите си. Те обсъдиха намерението на България да се включи в изграждането на LNG терминал край Александруполис, като след построяването му България ще бъде едва ли не залята с евтин LNG. Вероятно г-жа Петкова не е забелязала, че газът, който България получава по договорите си с руския доставчик в момента е с около 170 лв. за 1000 куб. метра по-евтин от доставяния в Гърция LNG и това съотношение едва ли скоро ще се промени . Но така или иначе, всички бяха много доволни от блестящите перспективи, които се очертават. В царящата еуфория никой не се сети да поиска и мнението на Азербайджан по този въпрос. А там нещата не изглеждат толкова оптимистични, колкото му се струва на г-н Шефчович. Да започнем от официалното съобщение на BP-Azerbaijan направено на 1 март 2016 г., в което се казва: „Само 66% от работата по реализацията на проекта е завършена” . Малко преди това, на 19 февруари 2016 г., вицепрезидентът на азербайджанската нефтена и газова компания SOCAR съобщи, че изграждането на нефтопреработвателния и нефтохимически комплекс в Баку се замразява (част от комплекса е и проектът ТАР), а правителството в Баку е започнало да обсъжда възможностите за внос на руски газ . Мнението на експертите е, че има голямо изоставане от сроковете и вероятното завършване на проекта ще се отложи за неопределено време след 2020 г. Според тях, най-вероятно азербайджански газ може да тръгне към Европа не по-рано от 2022 г. Все още не са решени и проблемите с транзита. Иран и Русия едва ли ще се съгласят газопроводът да мине по дъното на Каспийско море, а преминаването по суша през Грузия и Турция е много проблематично поради сериозните заплахи от терористични актове . Освен това преминаването на газопроводът през територията на Турция е през местност, населена предимно с кюрди, където в момента се води гражданска война . Да не забравяме, че през изминалата година съществуващия в момента газопровод между Грузия и Турция беше взривяван два пъти . Другият важен момент е, че планираната доставка на природен газ по газопровода ТАР е общо 10 млрд. куб. метра. От тях 8 млрд. куб. метра вече са договорени за Италия, а Гърция настоява да получи поне 1,5 млрд. куб. метра. За България и Албания остава да си разпределят 0,5 млрд. куб. метра. В този случай направената инвестиция от стотици милиони евро за изграждането на интерконекторната връзка между Гърция и България, едва ли ще има икономически смисъл, ако по нея ще се транзитират между 200 и 500 млн. куб. метра природен газ .
А още по-съмнително става изплащането на инвестицията, ако пускането в експлоатация на ТАР се забави за след 2022 г. Не е без значение и факта, че азербайджанският газ ще бъде по-скъп от руския. През миналата година „Газпром” е доставил в Европа 160 млрд. куб. метра природен газ. Така, че да се говори за диверсификация с проблематично количество от 10 млрд. куб. метра на по-висока цена, едва ли има някакъв друг смисъл, освен чисто политически. Истинската причина за фалшивия оптимизъм на европейските чиновници по отношение на този компромисен проект стана ясна на церемонията по откриването на газопровода. Между официалните представители на Европейския съюз и високопоставените лица от Италия, Гърция, България и Албания, които присъстваха на откриването, можеше да бъде забелязан специалният представител на Държавния департамент на САЩ по международните енергийни въпроси Амос Хохщайн. Същият, който преди една седмица убеждаваше европейските бюрократи в това колко голямата заплаха за ЕС е реализацията на „Северен поток-2”. Но, официалната церемония ще бъде запомнена и с нещо много по-важно. С факта, че на откриване на газопровода, европейските чиновници под бащинския поглед на американския представител, грубо погазиха изискванията на Третия либерализационен пакет. Отдавна е известно, че за европейските лидери двойния стандарт е утвърдена практика. Но на 17 май самата ЕК падна в капана, който преди време бе заложила за „Газпром”. Нарушението на разпоредбите на Третия пакет бяха достатъчно основание за да се спре изпълнението на „Южен поток”, но нарушението на същите разпоредби сега, по аналогичен начин относно газопровода ТАР, вече не е нарушение, а изключение. Вярно, че при ТАР са се постарали малко да завоалират нещата, но това по същество не променя нарушението. Формално, участниците в компанията за разработка на газонаходището и акционерите в компанията за изграждането на ТАР са различни дружества. Но практически разработката на газовото находище се извършва от консорциум, ръководен от BP-Azerbaijan и държавната газова компания на Азербайджан SOCAR. И паралелно с това най-крупните акционери в проекта ТАР за транзитиране на природния газ са пак същите две компании. Тоест, контролът върху добива и транзита на природен газ е концентриран в ръцете на едни и същи компании, което е недопустимо според изискванията на Третия либерализационен пакет. Вторият момент за прилагането на двоен стандарт от ЕК е даденото изключително право на азербайджанската компания SOCAR да доставя по газопровода само газ от собствен добив, което автоматично изключва възможността газопроводът да бъде използван и от други доставчици . Ситуацията в този случай е аналогична с тази за газопровода OPAL (продължението на „Северен поток-1” на европейска територия). Тогава, съгласно Третия енергиен пакет, на „Газпром” беше разрешено да използва само 50% от капацитета на тръбата, а останалите 50% от капацитета са предоставени на други доставчици. За газопровода ТАР е направено изключение от правилата. Само че има една особеност. Други желаещи да доставят газ по газопровода OPAL, освен „Газпром” и до ден днешен няма. Но за използване на газопровода ТАР има достатъчно желаещи. Даже и „Газпром” би могъл без никакъв проблем да доставя газ по ТАП в Гърция. Тези нарушения на ЕК едва ли ще бъдат подминати с лека ръка от „Газпром”. Вече се появиха слухове, че руснаците подготвят съдебен иск срещу ЕК, в който едно от исканията е замразяване строителството на ТАР до отстраняване на допуснатите закононарушения.