Интервю на Калина Андролова с Борислав Цеков, доктор по конституционно право, университетски преподавател, политик и общественик, председател на Института за модерна политика

Не Ви ли се струва, че промените в Конституцията, които ГЕРБ предлагат, са такива, щото да бъдат отхвърлени? И че този трик е, за да се тушират всякакви претенции около Конституцията, каквито масово се заявяваха от протестърите и дори от Радев като панацея за решаване на проблемите в политическия живот?

Това е маньовър за печелене на политическо време от едно управление, което ускорено губи доверие. Целта очевидно е, да се предизвика голямо политическо разбъркване, което да даде шанс за рестарт на ГЕРБ и политическото лидерство на г-н Борисов. По този начин се подменя централният въпрос в обществената дискусия и се отклонява общественото недоволство от управлението в посоката на сложните процедури по свикването на ВНС. От своята камбанария управляващите сигурно гледат на този ход и като на изземване на инициативата от президента, който, слушайки измамния шепот на соросоидите направи някакви неясни заявки за конституционни промени. Но управляващите изиграха този ход доста аджамийски, като подхвърлиха на масата един набързо скалъпен и неграмотен проект за нова конституция, който заслужено получи унищожителни оцеки от нас, конституционалистите. С този проект управляващите станаха за смях, а недоволството сякаш ескалира. Изцяло нова конституция означава да бъде формулирана нова конституционна философия. Предложенията, обявени от г-н Борисов, не съдържат нова философия. Проектът се състои от 90% преписани от действащата Конституция текстове, към които са прибавени няколко лошо написани нови разпоредби с процедурно-технически характер. И най-вече трябва да е ясно, че нито един от тежките проблеми на България – бедност, корупция, липса на справедливост – не е резултат от Конституцията и няма да бъде решен с нова конституция.​

Като говорим за промени в Конституцията, какво Ви е отношението към казуса парламентарна или президентска република?! Считате ли, че президентът трябва да се избира от парламента с 2/3 мнозинство, което да гарантира, че е приемлива фигура за всички парламентарно представени партии, и това да бъде гаранция, че ще олицетворява единството на нацията?

В една неукрепнала демокрация парламентарното управление е тамян за дявола на олигархията. Рязкото намаляване на броя на депутатите до 120 е услуга тъкмо за олигархията, защото ограничава политическото представителство на гражданите. Статистическите аргументи за броя на населението са валидни за укрепнали демокрации, където властта е под силен граждански контрол. А идеята за президентско управление, т.е. за концентриране на цялата изпълнителна власт в едни ръце, би бетонирало олигархичния модел. Президентът при президентския модел не е „държавен глава“, не е изразител на „единството на нацията“, а титуляр на изпълнителната власт, т.е. еднолично правителство. Това е мечтата на всяка олигархия, защото едноличната власт означава възможност за пълен контрол върху управлението. По-лесно е да си „произведеш” и контролираш един президент, от чийто подпис зависи всичко, отколкото да лавираш между много партии, лидери и обществени дейци в парламента. Дори и най-безпомощната опозиция при парламентарното управление може да „извика” един министър на парламентарен контрол и да му потърси отчет. Това при президентския режим е невъзможно. Дори и най-добрият президент винаги е изразител на своята еднолична воля. Докато и най-лошият парламент винаги е средоточие на различните гражданските интереси. Примерите със САЩ и полупрезидентския модел на Франция са неуместни за България, защото за разлика от тези зрели демокрации, у нас няма нито силен граждански контрол върху властта, нито изградена демократична култура, нито достатъчно независими медии и съдилища. У нас президентският модел бързо ще заприлича на авторитарните режими в Средна Азия.​
Що се отнася до прекия избор на президент, при парламентарно управление това наистина е необичайно решение. Но в българския контекст то има дълбок смисъл. Силната демократична легитимация на прекия вот за президент създава баланс на партийните мнозинства в парламента​ винаги, когато има промяна в обществените настроения между два избора за Народно събрание. И това се прояви в политическата практика - винаги когато партийното мнозинство започваше рязко да губи доверие, в президентските избори печелеше кандидат от друга политическа тенденция.​ И първият мандат на д-р Желев, и Георги Първанов, че и сегашният президент Радев, бяха избирани при различни от тях партийни мнозинства в парламента. Това носи баланс. Ролята на президента в условията на политическа криза е да бъде катализатор и модератор на диалог​ между институциите и партиите, а не да бъде страна в конфликтите. Г-н Радев излезе от тази конституционна роля, отказа диалог и стана страна в партийните борби. Това сега дава аргументи на противниците му да искат ревизия на конституционния статус на държавния глава.

Има ли някаква спешност в обществото, която според Вас да налага нужда от предсрочни избори в ситуация на световна криза, на опасността от Ковид-19 и пр.

С инициативата за ВНС управляващите печелят време. Ако официално внесат проект за нова конституция с подписите на поне 120 депутати, то дебатите ще са през ноември. Тогава очевидно няма да има политически смисъл от предсрочни избори през декември-януари, вместо редовни през март догодина. Ако парламентьт събере 160 гласа за свикване на ВНС, ще се отиде не кьм предсрочни избори, а кьм вот за ВНС.​

Защо толкова истерично се настоява за служебен кабинет? От това, което прокуратурата освети около Божков, става ясно, че олигархията търси подход през един такъв кабинет към последващи решения за бъдещия парламент. А по-късно следва и превръщането на главния прокурор във фигурант. Явно на това протестиращите викат „смяна на системата“...

Действията на главния прокурор очевидно засегнаха много интереси. Но не толкова тези интереси, колкото начинът, по който започна иначе ​ законното разследване на служители на президента – с влизане на тежко въоръжени в президентството - предизвика политически ефект и се превърна в искрата, която запали протестната вълна. Но работата на прокуратурата е да следва закона и вътрешното си убеждение и не да калкулира политическите последствия от своите следствени действия. Вижте, скоро всичко би трябвало да влезе в съда и съдът ще каже кой крив, кой прав. А служебното правителство е малко изкуствен проблем. Нищо не може да направи за 3-4 месеца едно служебно правителство.​

Как разглеждате поведението на протестиращите да изразяват недоволството си като замерват с яйца, домати и кенчета с боя обществени сгради, като унижават българския герб, като трошат автомобили, като крещят обиди към всеки, който не е един от тях?!

Най-лошото е, когато заради недоволство от временния персонал на институциите, някои започват ла мразят и унизяват самите институции. Това е вредно и опасно. Институциите трябва да бъдат пазени и уважавани. Защото без тях няма цивилизовано общество, а сган. Когато уринираш вьрху сградата на Народното сьбрание, ти не изразяваш недоволство от конкретните депутати или партии вътре. Ти уринираш вьрху народния суверенитет, чийто храм е парламентът.​

Одобрявате ли тоталното опростачване на политическия диалог в България? Мисля, че ГЕРБ, които обвиняват в какво ли не, в момента се държат най-прилично.

Не съм съгласен. Профанизацията на политиката, овластяването на нискочелието, издигането в култ на „простичкото говорене“ – забележете, не разбираемото, а откровено просташкото говорене и отношение към опонентите и институциите, е патент на ГЕРБ, с който те влязоха в политиката пркз 2009 г. Това е един от най-големите грехове на ГЕРБ към България – профанизацията на политиката и публичната дискусия. За десетилетие израсна и едно ново поколение, за което подобно поведение е нормата. И сега всичко се връща като бумеранг към ГЕРБ и г-н Борисов персонално. Дълго няма да излезем от това състояние, за съжаление. Но когато и аз, и други предупреждавахме преди 10 години колко вредно е това, никой не слушаше.

Прекрачва ли президентът границата, която действащата Конституция очертава най-общо за институцията?!

В Конституцията е въплътена ясна концепция за статуса и ролята на държавния глава – неутрална власт, която е вън от партийната арена и в условията на политическа криза е призвана да стимулира диалог между партии и институции за преодоляването на кризата. Да внася баланс в системата при конфликти и да бъде катализатор на съгласие. Г-н Радев излезе от тази роля.

Може ли президент, протестиращи или партия да искат оставката на главния прокурор? По-тази логика всеки престъпник може да си организира протести и да си решава проблемите с прокуратурата.

Краткият отговор относно президента е – не, не може, ако се спазва държавническата мяра, защото има разделение на властите. Но явно у нас всичко е възможно.​ Иначе, всеки друг гражданин има конституционно гарантирани право на изразяване и на защита, включително чрез публично застъпничество за своите интереси. Друг е въпросът, че това невинаги изглежда уместно на всички останали. Но тук валиден е единствено „съдът“ на общественото мнение.