Фукуяма и синдромът на Павел

Или как икономическите фарисеи станаха апостоли на Христа

Докато туристите още чоплеха Берлинската стена, един млад неолиберал и съветник в кабинета на Буш-татко, Франсис Фукуяма, обяви „края на историята” по Хегел. Постигнато е идеалното общество – либерална демокрация плюс рейгъномикс. Какво повече е нужно за пълното щастие на човешкия дух? Тази книга възвести, че махалото на идеите се е заковало в крайно дясна позиция и от там повече няма мърдане. Но ето, че четвърт век по-късно махалото с всичка сила се носи наляво.

Кой обаче освободи махалото на идеите? Не са нито старите марксисти, нито поне социалдемократите, които поеха по „третия път” и сега чакат някой да ги извади от блатото. Не е дори граматикът анархист Чомски, който все се върти в своя кръг, обратно на Чичо-Самовата стрелка. Апостолите на новите леви идеи се оказват все бивши десни неолиберали – Стиглиц, Кругман, Сакс и дори същият Фукуяма, който взе да пише за бъдещето на историята!

Аз бих нарекъл този парадокс „Синдромът на апостол Павел”. Това е синдромът на дясното, което минава на леви позиции. В Библията пише, че след разпването на Христа един негов последовател, известен днес като свети Стефан Първомъченик, влиза в теоретичен спор с членовете на Синедриона в Йерусалим. И както говори, в един момент поглежда нагоре и се провиква: „Ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога!”.

А ние знаем, че Исус е бил социален революционер, нещо като социалист. Умните глави от Синедриона пък аз бих сравнил с днешните родни неолиберали, тъй като те са обслужвали властта на Рим. Като чуват, че свети Стефан поставя един престъпник и социалист редом до Бога, те спират със словесните аргументи и го убиват с камъни. Уплашени, другарите на убития бягат чак в Дамаск. Но подире им тръгва група фарисеи, която държи да си довърши теоретичния дебат между дясното и лявото. Сред тях е младият Савел от Тарс, високо образован фарисей и антихрист до мозъка на костите си. Когато наближава портите на Дамаск, от небето изведнъж се спуска ярка светлина и го ослепява. И един глас му казва: „Савле, Савле, защо ме гониш?”. „Кой си ти, Господарю?” – пита шашардисаният Савел . „Аз съм Исус, Когото ти гониш. Мъчно ми е за тебе да риташ против ръжен!” Следвайки указанията на Исус, Савел влиза в Дамаск и отива при християнина Ананий. Ананий полага ръце върху Савел и той проглежда, изпълнен със Светия Дух. После се покръства и приема името Павел. Апостол Павел.

Според мен реалната случка е малко различна. Подобно на Енгелс младият Савел отдавна е усещал дълбоко страданията на бедния народ под тиранията на Рим и жреците. И като видял, че християните са бунтовници срещу потисничеството, решил да се присъедини към тях. Но за да стане духовен водач, той е трябвало да бъде помазан лично от Христос, и то в неговия божествен образ. По онова време това е било нещо като Нобелова награда. И ако фарисеят Савел не се бе преродил като апостола Павел, не се знае дали днес изобщо щеше да има християнство. Той е апостолът, който превръща тази радикална еврейска секта в универсална религия за всички народи. Най-малкото, защото той лично убедил другите апостоли да покръстват, без да обрязват. Ако не бе този телесен компромис, щяха ли дивите германци да приемат кръста? Ами свирепите прабългари? Едва ли още Константин Велики, първият император во Христа, би подложил най-скъпото си на ножа...

Та подобно на апостол Павел и днешните апостоли на политикономията до един са бивши фарисеи. Да вземем Джоузеф Стиглиц, знаменития икономически бунтар. По принцип той принадлежи към „неокласическата школа”, което ще рече нещо като умерен неолиберал. Иначе не би могъл да стане главен икономист и вицепрезидент на Световната банка през 1997 г. През 2000 г. обаче Стиглиц провидя великите беди, които политиката на Световната банка нанася на бедните народи, и душата му се изпълни с левия дух. Споменах ли за Джефри Сакс, истинския баща на „шоковата терапия”? Преди четвърт век по-десен душманин на бедните от него не можеше да се намери. Но след като съсипа с жестоката си схема серия държави в Латинска Америка и Източна Европа, изведнъж сърцето му се изпълни с жалост, той се разкая и се зае да помага на бедните в Африка.

Подобно развитие претърпяха цяла редица неокласици – например Пол Кругман, който като че ли прие кейнсианството, макар и само частично и главно в неговата монетарна част.

Изброявам тези професори, защото те са изключително талантливи хора, уважавани и много влиятелни в целия свят. Техните идеи ще управляват държавите в следващите 30-40 години, точно както идеите на апостол Павел управляват Светия престол хилядолетия след смъртта му. Сред тях бих добавил и една знаменита неакадемична фигура, която днес още управлява част от света чрез своите фондации – Джордж Сорос.

Разтварям последната книга на Сорос, „Трагедията на Европейския съюз”, и какво да видя? Сякаш пред очите ми Савел става Павел в Дамаск!

„ДА СЕ ОРЯЗВА БЮДЖЕТЪТ ПО ВРЕМЕ НА НЕДОСТАТЪЧНО ТЪРСЕНЕ ОЩЕ ПОВЕЧЕ НАМАЛЯВА ТЪРСЕНЕТО, ЗАЩОТО ПРАВИТЕЛСТВАТА ТРЯБВА ДА НАЛОЖАТ ДРАСТИЧНИ СЪКРАЩЕНИЯ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ РАЗХОДИ, ВМЕСТО ДА ПРЕДОСТАВЯТ ПОМОЩ ЗА БЕЗРАБОТНИТЕ И РЕАЛНА ОСИГУРИТЕЛНА МРЕЖА. СОЦИАЛНАТА ОСИГУРИТЕЛНА МРЕЖА – КОЯТО В МИНАЛОТО БЕ ГОРДОСТТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – НЕ РАБОТИ ТОЧНО СЕГА, КОГАТО ОТ НЕЯ ИМА НАЙ-ГОЛЯМА НУЖДА.”

Забелязвате ли пълното разминаване между идеите на Сорос и българските соросоиди? Къде гледа началството? По-нататък Сорос прави на пух и прах официалната политика на Германия и лично на Меркел:

„ТОВА ПРЕВРЪЩА ГЕРМАНИЯ В ПОТИСНИК И ЕКСПЛОАТАТОР, БЕЗ ДОРИ ДА ГО СЪЗНАВА. АЗ СМЯТАМ ТОВА ЗА ТРАГЕДИЯ – ЕДНА ГРЪЦКА ТРАГЕДИЯ КАТО „ЕДИП ЦАР”, – КЪДЕТО ИЗВЪРШИТЕЛЯТ Е ЖЕРТВА НА СВОЕТО НЕВЕЖЕСТВО. НО С ТЕЧЕНИЕ НА ВРЕМЕТО НЯКОИ ГЕРМАНСКИ ПОЛИТИЦИ ЩЕ ВИДЯТ ПРЕДИМСТВАТА НА ТЯХНОТО ДНЕШНО ПОЛОЖЕНИЕ – АКО ВЕЧЕ НЕ СА ГИ ВИДЕЛИ – И ЩЕ ЗАПОЧНАТ ДА ГИ ЗАЩИТАВАТ. ТОГАВА ОМРАЗАТА И СЪПРОТИВАТА (НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ НАРОДИ СРЕЩУ ГЕРМАНИЯ – БЕЛ.АВТ.) ЩЕ БЪДАТ ОПРАВДАНИ...”

С две думи Европа е права да мрази Берлин и Меркел. Най-доброто решение на европейската криза според Сорос е Германия да излезе от еврото и да се върне към марката. Тук ще се похваля, че малко шеговито предложих точно същата концепция преди около 3 години в „24 часа”. Тогава българските соросоиди ме взеха на майтап и ме пратиха в Северна Корея. Да ги видя сега как ще пратят в Северна Корея другаря Сорос. Чудя се все пак къде гледа този другар? Самият Сорос е хем принципен враг на валутните бордове, хем радетел за още по-високо данъчно облагане на богатите в САЩ. Тук неговите апостоли, соросоидите, са готови да се хвърлят на амбразурата заради плоския данък от 10 на сто. Как да вярваме тогава на Сорос? И на кой друг световен авторитет да се опрем? Известно е, че ние сме имитационна култура – кого тогава да имитираме?

За съжаление нито Стиглиц, нито Кругман, а най-малкото Сорос могат да влязат в обувките на българина. Те мислят прогресивно, но само от гледна точка на американските интереси. И тримата не пишат нищо срещу свободната безмитна търговия, тоталната глобализация и магията на чуждите инвестиции – всичко онова, което превърна България в колония. За щастие освен тези светила има и още много и най-различни идейни школи. Горко на човека, който познава само една школа – той развива тунелно зрение и накрая го прегазва насрещният влак. По-добре нищо да не си чел, отколкото да си чел само Хайек. Или само Маркс. Или само Кругман. Добрият читател чете моите статии, тъй като аз съм хронически еклектик.

Та ако търсим световно светило да освети българското дередже, в никакъв случай не трябва да подминаваме знаменития немско-американски икономист Георг Фридрих Лист. В началото на миналия век САЩ все още налагат много високи мита, а Великобритания натиска за напълно свободна търговия. Ето какво пише по този повод той:

„ВСЯКА ДЪРЖАВА, КОЯТО ЧРЕЗ ЗАЩИТНИ МИТА И ОГРАНИЧЕНИЯ ВЪРХУ КОРАБОПЛАВАНЕТО Е ИЗДИГНАЛА СВОЯТА ИНДУСТРИАЛНА СИЛА ДО ТАКОВА РАВНИЩЕ, ЧЕ НИКОЯ ДРУГА НАЦИЯ НЕ МОЖЕ ДА СЕ КОНКУРИРА СВОБОДНО С НЕЯ, НЕ МОЖЕ ДА ИЗМИСЛИ НИЩО ПО-УМНО ОТ ТОВА ДА ИЗРИТА ТАЗИ СТЪЛБА.”

От тук идва изразът „да изриташ стълбата”, за да не могат изостаналите държави да се качат. България в момента е застанала под черешата и гледа гладно нагоре, където развитите страни лапат на корем. И няма как да се качи, тъй като те са изритали стълбата. И на това отгоре ни убеждават, че най-добрият начин да стигнем до черешите е свободната пазарна левитация. В никакъв случай да не посягаме към стълбата! Нито Стиглиц, нито Кругман, нито Сакс, да не говорим пък за Сорос, не ни препоръчват нещо друго.

Затова май истинският апостол Павел измежду бившите неолиберали е Франсис Фукуяма, който преди четвърт век погреба историята. Дори този му ход го представи като голям авантюрист. В еднаква степен той е политолог, съветолог, икономист, социолог и дори литературовед – самороден енциклопедист, необрязан в догмата на една или друга наука. Веднага след като вбеси марксистите с „Краят на историята”, Фукуяма започна да изкупва своя грях с все по-леви теории. Например в книгата си „Строежът на държавата” Фукуяма изговори очевидната истина, че урбулешката приватизация в Източна Европа и най-вече в Русия бе велика глупост. Много по-важно било да се запазят законността и институциите. Но най-интересна за нас според мен е книгата на Фукуяма „Доверие: Обществени ценности и създаване на благосъстояние”. Защото българският прочит ни води до извода, че не трябва много да разчитаме на „невидимата ръка на пазара”. Единствената сила, която може да ни извади от дупката, е активната държава. Според Фукуяма доверието сред хората в една нация е „социален капитал”. В държавите с ниско доверие преобладава дребният бизнес, базиран на родовите връзки. За да съществува една голяма и модерна компания, собствениците са готови да поверят управлението на чужди хора. В държави с ниско доверие това е направо невъзможно. Значи и големите акционерни компании не са възможни. Сред нациите с високо доверие Фукуяма слага Германия, САЩ, Великобритания, Япония. С по-ниско доверие са например Франция, Италия, Корея, Китай. В тези страни не е възможно да се създаде модерна индустрия без мощната намеса на държавата. И ако разгледаме новата им история, виждаме точно това. Без държавата Франция щеше да е някъде в Африка. А Корея щеше все още да разчита на износа на женски коси за перуки.

За България това важи с 10 пъти по-голяма сила. У нас общественото доверие е, меко казано, под нулата. Кога имахме индустрия? Когато имахме Държавен комитет по планиране. Забелязахте ли как най-големите компании у нас се разпадат веднага щом се спомине собственикът? Застреляха Илия Павлов и на другия ден могъщата „Мултигруп” се изпари. Застреляха Кюлев и пак същото. Но ако, не дай си боже, застрелят шефа на „Даймлер-Бенц”, компанията няма дори да трепне. В „Доверие” Фукуяма показва доста убедително, че ние имаме нужда от мощна държавна намеса и от протекционизъм, ако искаме да достигнем нивото на европейците. Да намерим изританата стълба, да я подпрем на черешата и да намерим своето място на клона. Фукуяма е свободен ум, който сърфира през науки, учения и идеологии, все едно кара офроуд. И този метод го доведе до най-невероятната тема за един бивш неолиберал – спасяването на лявата идея! Той разви тази тема във фундаменталната статия „Бъдещето на историята: Може ли либералната демокрация да оцелее след упадъка на средната класа?”. „Една от най-озадачаващите черти на света след финансовата криза е това, че популизмът засега приема главно десни форми, а не леви” – пише той. В САЩ например ЧАЕНОТО ПАРТИ на думи е против елита, но членовете му гласуват за корпоративния елит. Главната причина за този парадокс е в дефицита на леви идеи, които могат да овладеят масите.

„МАРКСИЗМЪТ СЕ СПОМИНА ПРЕДИ МНОГО ГОДИНИ И ШЕПАТА ВЯРВАЩИ СА ЗА СТАРЧЕСКИ ДОМ. АКАДЕМИЧНАТА ЛЕВИЦА ГО ЗАМЕНИ С ПОСТМОДЕРНИЗЪМ, МУЛТИКУЛТУРАЛИЗЪМ, ФЕМИНИЗЪМ И КУП ДРУГИ ФРАГМЕНТАРНИ ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ТЕНДЕНЦИИ... ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ ОТ РАБОТНИЦИТЕ И ДОЛНАТА СРЕДНА КЛАСА СА КОНСЕРВАТИВНИ И БИХА СЕ СРАМУВАЛИ ДА ГИ ВИДЯТ В ПРИСЪСТВИЕТО НА ТАКИВА СЪЮЗНИЦИ.”

Тези редове ми звучат като клинична диагноза на българската левица. Каква е идеологията на бъдещето според Фукуяма? Той очертава два нейни компонента – политически и икономически. Първо, новата идеология трябва да наложи приоритета на демократичната политика над икономиката в името на обществения интерес. Тя трябва твърдо да настоява за по-голямо преразпределение на благата и да прекрати господството на груповите интереси в политиката. Освен това идеологията на бъдещето трябва да настоява за друг, по-социален вариант на капитализма. На глобализацията не трябва да се гледа като на неизбежен житейски факт, а като на една възможност, която трябва внимателно да бъде контролирана политически. И за да се случи всичко това, средната класа трябва да се откаже от илюзията, че нейните интереси изискват минимум държава и все по-свободен пазар. Това последно твърдение на Фукуяма окончателно и безвъзвратно го изхвърля от църквата на неолибералите. Точно същото кощунство сторил и апостол Павел преди две хилядолетия. Другите Христови апостоли били евреи фундаменталисти и най-вече държали на законите на Мойсей. Павел отхвърля тези закони в своето второ послание към коринтяните, като го нарича „служение на смъртта по букви, издълбано върху камъни”, което трябва да бъде заменено със „служението на духа”. Подобно на Павел Фукуяма отхвърля изцяло старата религия, за да възвести новата. Фукуяма отхвърля Фукуяма.