Двудневната официална визита на Франсоа Оланд в Атина се превърна в контрапункт на германското сближаване с Турция. Франция се застъпи за преструктуриране на гръцкия дълг и отпускане на допълнителна финансова помощ за справяне с бежанския наплив.

Френският президент Франсоа Оланд не пристигна сам на двудневното си посещение в Гърция. В багажа му бяха и петима ключови министри. Страната-домакин буквално е обявена за разпродажба и сега е моментът за сключване на изгодни сделки. Част от пристанището в Пирея вече бе продадена на Китай, а 14 регионални летища отидоха в ръцете на германците срещу скромната сума от 1,23 милиарда евро. Арабски и турски инвеститори се сдобиха с гръцки плажове на цена от 450 милиона евро.

Тези разпродажби обаче не са достатъчни за удовлетворяване на кредиторите. Много скоро Гърция ще трябва да извади на тезгяха пътища и магистрали, към които вече има проявен интерес от пътностроителния гигант VINCI. Предстои приватизация и на железниците, където Франция също има силни позиции. В бясната надпревара за изкупуване на гръцките активи французите засега изостават и са едва четвърти инвеститор в Гърция . В момента инвеститорите са в силна позиция, тъй като задлъжнелите гърци са принудени спешно да намерят 50 милиарда евро от приватизации, за да покрият дълговете си.

Подкупващи жестове

На този фон френският президент Оланд не скъпи политическите си жестове. Още в първия ден от визитата си в Атина, той се обяви за предоговаряне на гръцкия дълг и призова ЕС да окаже финансова помощ на страната за справяне с бежанската вълна.

Оланд се опитва да капитализира френския принос за предотвратяване на фалита на Гърция и оставането й в еврозоната, отбелязва „Фигаро“.

„Ние направихме всичко необходимо за преодоляване на кризата в еврозоната и оставането на Гърция в ЕС“, изтъкна заслугите си френският президент. „Смятам, че именно Франция, заедно с още няколко страни, успя да убеди останалите членки на еврозоната, че е в наш общ интерес, наш солидарен дълг, да настояваме за оставането на Гърция в еврозоната“, подчерта Оланд в присъствието на гръцкия премиер Алексис Ципрас, след ритуалното поднасяне на цветя пред Паметника на незнайния войн до сградата на гръцкия парламент.

Тази първа официална визита на европейски ръководител в Гърция след преизбирането на Ципрас през септември, идва тъкмо в навечерието на преговорите за преструктуриране на гръцкия дълг, насрочени за ноември. Още един повод за Оланд да капитализира приятелски протегнатата си ръка, подчертавайки, че Франция подкрепя Гърция в този „нов етап“ от преговорите след сключеното на 13 юли споразумение, наложено силово от Брюксел. Въпросното споразумение, за което настояваше и Франция, предотврати бруталния фалит на Атина, както и излизането й от еврозоната.

„Трябваше да се предприемат реформи, с които гръцката страна се ангажира“, припомни Оланд. „Те трябва да продължат и именно затова се налага облекчаване на тежестта на дълга, защото в противен случай, без нови преговори по този въпрос, Гърция не би могла да постигне растеж“.

Френският държавен глава уточни, че предоговарянето не засяга „самия размер на дълга“ (тоест няма да има опрощаване), а само падежите на лихвите, което няма да се отрази негативно на европейските потребители.

Оланд срещу Меркел

Президентът на Франция се прояви и като застъпник на Гърция в ЕС по въпроса за бежанците. „Гърция е граница на Европа и Европа трябва да помогне на Гърция“, категоричен бе Оланд, който не пропусна да подчертае дълбоките човешки, културни и цивилизационни връзки между Европа и Атина. Думите му бяха изтълкувани като хаплив ответ на германската инициатива за предоставяне на финансова помощ за Турция – исторически враг на гърците. Само преди седмица германският канцлер Ангела Меркел, в опит да овладее прииждащата бежанска вълна, обеща на турския си колега Реджеп Ердоган 3 милиарда евро за изграждане на бежански лагери по границата със Сирия и отмяна на визите за турски граждани в ЕС.

Според Оланд е „ парадокс да се помага на Турция, а да не се проявява солидарност с Гърция“, която при това е член на Европейския съюз. Френският президент настоя Атина също да получи финансова подкрепа за изграждането на „горещи точки“ и разпределителни центрове за бежанците от Близкия Изток. Гърция вече предяви искане за отпускането на допълнителни 330 милиона евро, което Оланд определи като „легитимно“. Според него подобна помощ не е бреме, а инвестиция, защото ако сега не се помогне на Гърция, скоро ще са нужни много повече средства, в много повече страни, за посрещането на бежанците. „Помагайки на Гърция, ние помагаме на Европа“, повтори седем пъти по време на посещението си Оланд.

Франция се ангажира да съдейства на Гърция и по друга деликатна тема – укриването на данъци. Финансовите министри на двете страни подписаха протокол за съвместно наблюдение на приватизационния процес и засилване на мерките срещу укриването на данъци. Гръцкият премиер Алексис Ципрас изрази надежда, че Франция ще съдейства на страната му за „възстановяване“ на държавността. Тема, която за французите винаги е била от особено значение.