Председателката на „Алтернатива за Германия” Фрауке Петри иска „здравословен патриотизъм” в Германия и на изборите очаква до 30% от гласовете за нейната партия.

Госпожо Петри, в едно Ваше интервю за дяснопопулисткия вестник Jungen Freiheit казвате, че „избирателите не желаят да бъдат асоциирани като „десни”. „Алтернатива за Германия” обаче си е една доста дясна партия, меко казано.

Вие започвате интервюто с обвинение, а не с въпрос, жалко. „Алтернатива за Германия” е една либерално-консервативна партия. Всъщност мисля, че е грешно борбата между ляво и дясно да се разбира като борба между доброто и злото. В Германия с дясно се свързва най-вече омразата към чужденците и нацисткия режим. В Америка либералната икономическа политика на Милтън Фридман се смята за дясна. Зависи от дефиницията.

Добре, тогава ни помогнете, какво според Вас е „дясно”?

Аз не мисля в такива категории. С нашата критика към банките или критиката ни към валутната система на еврото сме доста близко до Сара Вагенкнехт от Die Linke. По обратния начин, означава ли това, че сме ултра леви?

Тоест с това искате да кажете, че „Алтернатива за Германия” не е дясна партия?

Аз разбира се виждам, че се нуждаете от етикети на всяка цена. Ако нямаше тези преценки за добро и зло, тогава не бих имала проблем да кажа: „Да, „Алтернатива за Германия” отчасти е това, което някога беше Християндемократическият съюз – една дясна демократична партия.

В програмната платформа на партията Ви има преди всичко опасности: това е ислямът, който ни застрашава, Европейският съюз, който ни отнема правата, правителството, което ни лъже. Защо партията е толкова песимистична и страхлива?

Аз не смятам, че членовете на „Алтернатива за Германия” са депресирани, сломени или страхливи, напротив, точно обратното. Изисква се смелост в това да излезеш, да се изправиш и да изразяваш идеите си, макар и да си наясно, че те не са популярни за мнозинството и то не ги изразява.

Германия е една стабилна демокрация с голям политически спектър. В медиите се казва всичко възможно. Къде е проблемът?

Когато Грегор Гизи представя на Християндемократическия съюз предложение за коалиция, на хартия има още повече партии, но съдържателно няма абсолютно никакъв широк политически спектър. Освен всичко гражданите преживяват това, че от наложената и утвърдена политика вече не биват вземани насериозно като суверенни.

Светът е глобализиран, Европа е обединена, но „Алтернатива за Германия” все кръжи около понятието за нацията. Защо?

Валутната и миграционната политика на Германия всъщност унищожават европейската солидарност, обръщането на съзнанието към собствената нация е един естествен коректив на брюкселския централизъм. Ние сме на мнение, че в Германия трябва да има един здравословен патриотизъм. Тази позиция включва и отговорност към собствената ни история, но поставя и едно здравословно отношение към собствената идентичност, без което бъдещите търговски отношения вътре и навън ще бъдат невъзможни. Смятаме за грешно това, че германските политици се покриват с дрехата на вината.

Какво имате предвид с дреха на вината?

Германското минало бива използвано, за да се оправдае всичко. Казва се: трябва да направим това, защото ние като германци носим особена вина. Трябва да оставим Германия да се отвори към голяма Европа, такива неща чуваме наоколо, за да противостоим на германския национализъм и да го предотвратим. Така национализмът и патриотизмът се слагат в една тенджера. Актуалната катастрофална миграционна политика не минава без укора за миналото на Германия. Преди няколко седмици някогашната президентка на Централния съвет на евреите в Германия, Шарлоте Кноблох, предупреди в Дрезден, че отговорността и вината трябва да бъдат поставени на едно място, за да ни насърчават към ценностите на патриотизма. Единствената отговорност от миналото на Германия е запазването на демокрацията, свободата и правовата държава.

Ако за Вас респектът от мнението на другите е толкова важен и с това искате да има плуралистично общество, защо сте срещу имиграцията?

Аз не съм срещу имиграцията, но защо според Вас от респекта към мнението на другите трябва да се появява нужда от имиграция? От векове ни липсва дебат по тази тема, който да е идеологически свободен. Това би било толкова необходимо, тъй като икономическите и социалните въздействия върху страните на произход и приемащите държави са еднакво преломни. Или както накратко го описва оксфордският икономист Пол Колиър в книгата си „Преселението: как миграцията променя света”, ясно е че имиграцията на толкова много мюсюлмани ще промени културата ни. Ако човек иска тази промяна, тя трябва да бъде направена по демократичен начин с подкрепата на широко мнозинство. Госпожа Меркел обаче просто отвори границите и покани всички без да пита нито парламента, нито народа.

Вие дадохте и такива съвети, по границата да се използва оръжие и да се стреля по бежанците и техните деца.

Със сигурност Вие знаете това по-добре от мен! Ще ви разкажа обаче още веднъж какво имам предвид: имаше доста въпроси, отправени към мен, свързани с различните възможности за гранична сигурност. Аз казах просто, че според германския закон, в случай на нужда, по границите може да се използва оръжие, което по никакъв начин не означава, че аз лично изрично желая това. Така че използваната широко в медиите моя „команда за стрелба” е по-скоро желание да се създава изкуствен скандал или казано по друг начин: очевидно някои съвсем съзнателно ме разбират погрешно.

Когато някой от собствената Ви партия прави възмутителни изказвания, като например един от председателите в област Тюрингия Бьорн Хьоке, свързани с репродуктивното поведение на други народи, тогава бихте ли се извинила за това като досаден единичен случай?

Някои изказвания, които идват от редиците на нашата партия в моите очи са вредни, но също така независими от политическа гледна точка. Бьорн Хьоке обаче направи нещо, което ми липсва при политици като госпожа Рот, която се появяваше на демонстрации, където се скандираше „Германия, ти шибано лайно!”, Бьорн Хьоке се извини.

Колко вредни бяха изказванията за генетиката на Бьорн Хьоке за Вашата партия?

Определени изречения се залепват дълго време в паметта на общественото пространство, това го вмъквам като шеф на партията. Човек може да подходи към това единствено като затвърждава и изяснява изборната програма, където се вижда какво е съдържанието й.

Бихте ли се разделила с някои от Вашите членове?

Някои членове напуснаха партията. Такива, които не ни пасват.

Какво можете да търпите и какво не?

Свободният демократичен законов ред в държавата е основата, на която стои „Алтернатива за Германия”, както всяка друга демократична партия.

Не са много партиите, на чиито публични събития хората се подканят да показват символи, които по никакъв начин не следват Конституцията.

Вие със сигурност имате предвид да се спазват правилата на тези събирания. Това е изцяло в задълженията на властите, които се грижат за поведението на такива демонстрации в Германия. Не можете да използвате спазването или не на тези полицейски задължения като индикация срещу „Алтернатива за Германия”.

Нека си представим за момент, че „Зелените” биха помолили Ваши симпатизанти да спазват забраната за маскиране на демонстрации и да не носят никакви опасни предмети. Бихте сметнала това за нормално?

Точно това бих искала, правилата за демонстрации в Германия да важат еднакво за всички. Вие винаги искате разграничаване. Ако разграничаването се прави заради причините, поради които хората отиват на демонстрация и само заради това те са неконституционни, това не е правилно. „Зелените” не инструктират достатъчно собствените си демонстрации. Това би трябвало да се прави, когато се види какво се случва в автономното зелено обкръжение.

Когато хвалите смелостта на хората да излизат с тревогите си на улицата, включвате ли в това и демонстрациите на „Пегида”, които искат Меркел на бесилото и това, че някои от тях са и Ваши избиратели?

Това, което бе „Пегида” в началото на 2015 г., не е това което е „Пегида” днес. Ясно се вижда радикализацията на движението, дори и по неговите върхове. Ние още преди година се застъпихме за това, да се говори с хората, които всеки понеделник излизат по улиците на Дрезден, това смятам за правилно и днес. Ние вярваме, че решението за страната ни не може да се намери на улицата.

Вие сте родена в Дрезден…

Да, майка ми е дошла за раждането в Дрезден. Родителите ми тогава живееха в Шварцхайде.

Как се говореше за политика в къщата на родителите Ви?

При нас масата за кафе в ъгъла на кухнята беше мястото, на което родителите ни разговаряха с мен и сестра ми за политика след училище. Второто такова място, където можеше да се дискутира свободно беше църковната общност. От 6-годишна съм започнала да ходя на уроци по религия, единствена от целия клас. С това противоречие съм израстнала.

Какви представи имахте тогава за това какво ще стане от Вас, живеейки в ГДР?

Интересно, но съм израстнала с нагласата, че няма да прекарам живота си в ГДР. Родителите ми винаги искаха да напуснат страната, защото бяха обвинени като критици на режима, това важи особено за баща ми. Както научихме по-късно, 26 неофициални сътрудници на Държавна сигурност са следили нашето семейство и са навлизали дълбоко в личното ни пространство.

Баща Ви се е опитал при посещение в Райнланд да остане в Западна Германия.

Сестра ми през 1989 г. беше пред завършване на матура. Ако единият от родителите е избягал от Републиката, в нормалните случаи директно изхвърчаш от гимназията. И можехме да предотвратим това само ако се държим така че нищо не подозираме. Така до деня на нейната матура ние не знаехме наистина нищо. Беше много трудно, много не ни вярваха.

Как преживяхте падането на Берлинската стена?

Това беше едно много щастливо събитие. Така стана ясно, че ние като семейство отново ще бъдем заедно.

„Ние сме народът” беше лозунгът на протеста от Лайпциг 1989 г. Сега има хора, които го използват при протести срещу бежански лагери, те крещят също „Ние сме народът”. Това определено е извращаване на този лозунг, не мислите ли?

Ние сме обединени в това, че вербалното и телесното насилие срещу хора, независимо дали с политическа или ориентация свързана с произхода е за осъждане. Ако гражданите по мирен начин демонстрират своето мнение за миграционната политика на правителството, нямам проблем с това да се използват лозунгите на мирната революция.  Не изхождам от това хората и гражданите да се разделят на първа и втора категория, на пристойни и непристойни, както направи Зигмар Габриел, когато говореше за „сган”. Това според мен показва недемократично поведение.

Понякога има нужда от ясни думи. При укротяване може да се поощри разбирането за климат, в който хората да си мислят, че е окей да се хвърлят бомби.

Тогава очаквам от господин Габриел също така да говори с ясни думи, когато има атаки срещу конкурентни политици. Ако е толкова чувствителен към това, то тогава той трябва да показва същата последователност и от другата страна на спектъра. Обаче не го прави.

Много от Вашите поддръжници вярват, че главните редактори в Германия всяка сутрин получават от канцлерската служба вашите съобщения и ги използват по определен начин. Вярвате ли го и Вие?

Не, мнозинството от поддръжниците на „Алтернатива за Германия” също не го мисли. Това е една много силно окарикатуряваща гротескна картина на медийната ни критика.

Обединени сме в това, че което се пише по медиите за „Алтернатива за Германия” в по-голямата си част е негативно. Ние бихме казали: това е за добро. Това навредило ли Ви е и чувствате ли се използвана?

Вие в „Шпигел” ми докарахте съмнителната слава да съм изградена като Адолфина в стил Лени Рифенщал. Много хора смятат, че им идва „прекалено” и се замислят. Но при малкото добре информирани граждани, които се страхуват да не бъдат обиждани  като нацита, това се вплита съвсем точно. Разбира се, че такива изказвания и писания ни вредят. Вие бихте казали, че е за добро.

Вашата партия се бори за засилване на традиционното семейство, традиционния брак, т.е. така нареченият пачуърк модел. Доколко партийните Ви искания пасват на реалността?

Аз мога да се застъпя за искането за класическо семейство, макар че по лични причини аз самата не живея по този модел. Аз съм за семейството и воденето на живот с деца, дори с 4 и с 8 деца.

В един документ на Вашата партийна програма пише: „Броят на децата, които растат без присъствието и грижата на бащата или майката нараства непрекъснато. Разделянето на родителите се преживява от много деца като травматично събитие.” Вашите симпатизанти твърдят, че не Ви е навредило по никакъв начин влизането в детска ясла като бебе на 8 седмици. Тоест бихте казала „Това, което не ни убива, ни прави по-силни”?

Вие определено можете да ми кажете, дали детската ясла на 8 седмици ми е навредила или не.

Вие сте председателка на „Алтернатива за Германия”.

Чух думата лоша майка за първи път в Западна Германия, преди това не я знаех. През 2002 г. бях титулувана от „Германската лига на децата” като неудачник по образователните и училищни изследвания „Пиза”, като според тях не мога да пиша и чета правилно, както и че вероятно няма да мога да направя нищо по-добро за децата си освен да ги хвърля в детската ясла. Това е точно толкова грешно, колкото и да се каже на майките, че те по-скоро не желаят да останат с малките си деца вкъщи.

Преди няколко месеца бяхте попитана къде виждате „Алтернатива за Германия” след 10 години. „Виждам партията в управлението” беше Вашият отговор. Как да го разбираме?

Ние нямаме толкова много време като „Зелените”, за да стигнем до това да можем да управляваме. Но ние също така досега доказахме, че учим много бързо. Мисля, че ще можем да достигнем от 25% до 30%, ако работим организирано и другите партии продължават да правят старите грешки. Така ще можем да решим, кой да се коалира с нас и кой не. Ние знаем накъде. Посоката, в която ще се развият другите партии си остава за мен отворен въпрос.

*Заглавието е на редакцията на a-specto
Източник: Шпигел
Превод: Юлия Владимирова