Нека за момент приемем, че терористичното нападение в Париж е сюжет, който крие лъжливи и неверни твърдения.

Да приемем, че френското правителство действително не е могло да предвиди атаката. Да приемем, че симулативното учение за реакция при координирана атака по случайност е проведено в същия ден, в който се развива именно този сценарий. Да примем, че „мозъкът“ на атентаторите е просто последният от поредица терористи – митични същества, които успяват отново и отново да се измъкнат от залавяне.

Добре. Въпросът, който французите би трябвало да си зададат, дори ако вярват на всичко това е следният: Как Ислямска държава, едно долнопробно сборище на джихадисти, които уж са във война с комбинираната военна мощ на САЩ, Турция, Саудитска Арабия, Русия, Ирак, Иран, и много други, успява да финансира и координира зрелищни международни терористични атаки, не само в Париж? Как става така, че правителствата могат да проследят всяка „съмнителна“ финансова транзакция, при теглене или прехвърляне на сума над 10 000 долара от банкова сметка, а не могат да ограничат паричните потоци, оръжие и боеприпаси от географски изолиран враг, който гарантира оцеляването си с продажбите на петрол?

Добър въпрос. Не го задавайте обаче на говорителя Държавния департамент, защото той няма отговор. Когато го попитаха миналата седмица, дали САЩ е санкционирала банки, заподозрени в извършването на сделки с ИДИЛ, говорителят на Държавния департамент Марк Тонър заяви категорично: „Ще трябва да проверя. Пред себе си нямам готов отговор.“

Очевидно въпросът как „Ислямска държава“ финансира операциите си не е от особен интерес за Държавния департамент и те дори не са си направили труда да го проучат. И за да им помогнем да си напишат домашното, нека направим логическа връзка между някои факти.

По-рано тази година стана ясно, че френският президент Франсоа Оланд е позволил доставката на оръжие за сирийските бунтовници. Доставките, включващи оръжия, картечници, гранатомети и противотанкови ракети – са били в разрез с европейското ембарго, което е действало и към онзи момент. В края на 2012 г. стана ясно, че един от най-изявените поддръжници на сирийските бунтовници всъщност е френското правителство, което освен незаконния превоз на оръжие, е доставяло и парични потоци директно на лидерите на терористичната опозиция. Миналата година френският износ на оръжие достигна най-доброто ниво на продажби за последните 15 години, с приходи от над 18%. А каква е причината за благополучието на търговията със смърт на френското правителство ? Скокът в продажбите към Саудитска Арабия и Катар, двамата основни спонсори и поддръжници на ИДИЛ.

Разбира се вината за финансирането, въоръжаването, оборудването и обучението на бойците на „Ислямска държава“ не е изцяло на Франция. Голяма част от нея принадлежи на САЩ, техните съюзници от Персийския залив, Турция и Израел, както и на други членове на НАТО. Но трябва да се направи връзката между оръжието и финансирането, които Франция предоставя на „умерените“ терористи в Сирия и бойните способности на този илюзорно неудържим ужасяващ призрак.

Цялата френска нация е в траур. Но нека френският народ адресира поне част от възмущението си към правителството, което е използвало неговите данъци, за да финансира, да осигурява доставки на оръжие и да подкрепя терористите, които водят война срещу самите тях.

Източник: Джеймс Корбет, The International Forecaster
Превод: Антоанета Киселинчева