Франция е на прага на президентски избори, които ще бъдат съдбоносни за бъдещето на страната. Настроенията на избирателите спрямо членството ѝ в Европейския съюз, което се превърна в гнилата ябълка на раздора между кандидатите за президент, ще предопределят дали Франция ще бъде застигната от ефекта на доминото и ще последва примера на Великобритания, която наскоро задейства член 50 от Лисабонския договор, или ще остане в оковите на статуквото.

На първия тур на изборите на 23 април ще се явят 11 кандидата. Двамата претенденти, които са събрали най-много гласове на първия тур, ще влязат в повторен сблъсък за Елисейския дворец на 7 май, освен ако един от всички кандидати за поста не спечели повече от 50% от гласовете още на първи тур. Прогнозните данни посочват, че вторият сценарий е изключен, тъй като силите на основните претенденти за поста – на лидера на крайната десница Марин Льо Пен и на центриста Еманюел Макрон, са почти изравнени. Проучване на L'Express сочи, че Макрон има малка преднина пред Льо Пен, като печели 24% от гласовете срещу нейните 23%.

Други двама кандидати, които бяха фаворити за поста, значително изостават в състезанието. Достойнството и авторитетът на Франсоа Фийон бяха потъпкани, след като името му беше замесено в скандал с финансови злоупотреби. Кандидатът на консерваторите загуби почва под краката си в предизборната надпревара, след като стана ясно, че докато е бил сенатор е назначил съпругата си и децата си като парламентарни сътрудници. В същото време, социалистите възложиха големи надежди на френския Бърни Сандърс – Беноа Амон. Подкрепата за него обаче не е твърде голяма. Изглежда неговите прогресивни идеи за въвеждане на универсален базов доход и за забраната на автомобили, които се движат на дизел, са изпреварили времето си и изглеждат нереалистични за френските избиратели.

Елитите твърдят, че евентуалната победа на Марин Льо Пен ще бъде истинска катастрофа за Евросъюза, докато кандидатурата на Еманюел Макрон внася глътка свеж въздух в общността. Докато лидерът на Националния фронт дава заявки, че при нейното управление Франция ще поеме нов политически курс – ще загърби както Европейския съюз, така и НАТО, които съществуват „само за да служат на целите на Вашингтон”, посланията, които отправя Еманюел Макрон, отиват в другата крайност: „Ние се нуждаем от Европа, така че ще я преправим. Аз ще бъда президентът, който ще събуди нашите европейски амбиции”.

Лидерът на Националния фронт е на мнение, че в неделя французите ще бъдат изправени пред два избора – или да видят как страната им потъва в калта, или да видят как се възражда. „Искам отново да върна свободата на Франция, искам да я извадя от затвора”, заяви тя и допълни, че ще изведе Франция от хаоса, причинен заради липсата на достатъчен контрол по границите на страната. Льо Пен смята, че може да защити французите от неволите на „дивашката глобализация”, включително от неконтролируемата миграция. Тя я определя като „трагедия за Франция” заради вълната от терористични атаки на джихадисти, които се вливат в потока от мигранти. „Ще ви защитя. Моята първа мярка като президент ще бъде да възстановя границите на Франция”, заяви Льо Пен и дори се обяви за намаляването на легалните мигранти до 10 000 на година.

Проевропейски настроените политици както във Франция, така и извън нея, подеха мащабна кампания, с която се опитаха да обезличат аргументите на Льо Пен и да обезсърчат гласоподавателите да дадат своя глас за кандидата на Националния фронт. Нейната категорична позиция бе припозната от европейските лидери като погазване на либералните ценности и европейските политики. Симптоматична бе и намесата на германския президент Франк-Валтер Щайнмайер във френската предизборна кампания. Той призова избирателите „да не се вслушват в песни на сирени”, които замайват умовете им с обещания за грандиозно бъдеще, като загърбят „всичко, което е част от Франция днес”. Дори отиващият си президент Франсоа Оланд заяви, че възможната победа на Льо Пен е „заплаха” за бъдещето на страната и заяви, че негов „основен дълг” е да ѝ попречи да спечели надпреварата.

Любопитно е това, че бившият инвестиционен банкер – Еманюел Макрон, който се надява да получи гласовете и на онези десни избиратели, които считат позициите на Льо Пен за твърде радикални, е смятан от немалка част от французите просто за „маркетингов продукт”. Всичко в изграждането на образа му пред избирателите изглежда добре премислено, особено що се отнася до политически коректната му програма. Неслучайно след като Макрон заяви, че ще се кандидатира за президент, французите му лепнаха прозвището „кандидатът на Ротшилд”. По всичко личи, че френският клон на банкерската династия се стреми отново да вкара свой човек в Елисейсия дворец. Не бива да се подминава фактът, че когато Франсоа Оланд става президент през 2012 г., Макрон напуска банката на Ротшилд и бива назначен за заместник-генерален секретар на Елисейския дворец.

Всичко това навежда на мисълта, че съпротивата срещу Льо Пен не идва толкова от „погазването” на кухите европейски ценности в името на националната сигурност, а по-скоро от страха от потъпкването на интересите на псевдоелита и банкерските кръгове около него. Сега обаче бъдещето на Франция е в ръцете на избирателите. Ако изберат Льо Пен, избират и възможността Франция да излезе от Европейския съюз.  Друг е въпросът дали Фрекзит е възможно решение за възстановяването на икономиката на страната, която упорито, но с бавни темпове излиза от световната икономическа криза през 2008 г. Не е ясно нито какви позитиви, нито какви негативи ще донесе това за страната. Въпреки това другата алтернатива звучи значително по-плашещо. Ако французите изберат Макрон, това би означавало продължение на политиката, която облагодетелства само една шепа хора, и то на фона на нарастващата безработица и несигурност в страната.