Прогноза:

  • Дори и Китай да продължи да дава приоритет на отбраната на близките морета, той ще ускори развитието на способностите на своя флот да проектира значителна сила далеч извън континентален Китай.
  • Въпреки че Китай вече е направил значителни стъпки в разработването на необходимите компоненти за глобално действащ военноморски флот, редица пречки ще ограничат неговите глобални морски амбиции.
  • Пекин ще продължи да изгражда своята морска сила през идните години, но през следващите десетилетия ще продължи да изостава от възможностите на американския флот за проектиране на сила.

В много отношения възходът на Китай беше построен на гърба на неговия морски флот. Китайското търговско корабоплаване спомогна за пренасянето на икономиката в глобално измерение. Военноморски сили на Пекин не само му позволиха да подкрепи своите морски претенции в Южно и Източнокитайско море, но и му помагат да проектира сила с нарастващи темпове далеч отвъд своите брегове. Днес китайските корабостроителни способности – и техният глобален обхват – направиха демонстративен скок напред със завършването на своя първи, изцяло построен в Китай, самолетоносач.

Външно самолетоносачът тип 001А, който беше пуснат на вода на 26 април след 3 години и половина строителство, е сходен с първия самолетоносач на Китай - Ляонин, който страната построи върху конструкцията на разглобен украински кораб. Новият морски съд разполага със същата рампа за излитане, тип ски скок, както Ляонин, но включва и вътрешни функции, които го правят по-ефективен от оперативна гледна точка. Техническият напредък в разрастващата се китайска индустрия за производство на самолетоносачи, успоредно с бързото развитие на други аспекти от китайската военноморска програма, сочи нарастващата способност на Пекин да постигне своите глобални стремежи и военноморски амбиции.

Основната мисия на китайския флот остава "защитата на крайбрежните води" от претендираните китайски територии – както териториалните води на 12 морски мили от континенталната зона, така и китайските морски претенции в Южно и Източнокитайско море. Тези близки морета обхващат водите, заобиколени от поредица от острови, простиращи се от Япония през Филипините до Индонезия, което Китай нарича "Първата островна верига". За да защитят тези претенции, китайците разработиха многопластов подход за ограничаване на морския достъп на други страни. Тази стратегия използва комбинация от ракетни плавателни съдове за бързо атакуване, подводници и разположени на сушата противокорабни и балистични ракети на китайските Ракетни войски, вместо големи кораби за противодействие и пресичане на кораби и самолети.

Дори и Китай да продължаваше да дава приоритет на отбраната на близките си морета, през последното десетилетие той все повече се фокусира към увеличаване на своите способности да проектира сила в "далечните морета" на голямо разстояние от континента. До голяма степен това беше естествено продължение на възхода на Китай като глобална сила. Не само, че Китай понастоящем има икономически интереси и интереси в областта на сигурността на много континенти, но и морската търговия на Пекин обхваща света, създавайки необходимостта флотът да осигурява защита в открито море. Ескадрила от китайски разрушители и фрегати патрулират от 2008 г. в Индийския океан и в Аденския залив на мисия за борба с пиратството, а Китай започна да изпраща своя флот на все по-широкообхватни набези, осигурявайки на своя персонал жизненоважен опит за работа в открити води.

Важността на китайското корабостроене

Глобалните морски амбиции на Китай бяха подкрепени от местната корабостроителна индустрия, която за последното десетилетие се доказа като забележително способна да произвежда голям брой военни кораби и съдове за доставка. Всъщност Китай вече работи над своя трети самолетоносач тип 002. Този плавателен съд се очаква да използва системи за подпомагане при излитане тип катапулт и друга съвременна спирачна система, които да позволяват изстрелване и приземяване на по-големи самолети с повече полезен товар, отколкото е способна системата с рампа за ски скок. В крайна сметка се очаква Китай да разполага с флот от шест такива кораба, позволяващ му да има в различни операции четири наведнъж, което ще му даде способности на втора военноморска сила веднага след флота на САЩ.

Въпреки че програмата му за самолетоносачи представлява може би най-мощният символ на китайския напън да модернизира флота си, това не е неговото най-значително постижение. Китай предприе скорошни стъпки за разработване на мощни бойни сили на водната повърхност, включително чрез масовото производство на разрушители тип 052D, както и чрез зараждащата се с едновременното строителство на четири морски съда програма за тежки разрушители тип 055. Тежкият разрушител тип 055 представлява голяма крачка напред за китайския флот. Когато бъде завършен този клас боен кораб, той ще се нареди сред най-добрите в света, ако не и на първо място като най-могъщият от всички. Тежкият разрушител, който е жизнена част от китайския военноморски флот, може да служи като водещ кораб за ударни бойни групи и задължителен противовъздушен ескорт за самолетоносачи.

Китайският флот инвестира сериозно и в разработването и изграждането на помощни плавателни съдове, които са ключов елемент в океанския флот. Само през последното десетилетие той пусна многобройни кораби, които играят важна роля в изпитанието на оръжия, хидрографските проучвания, събирането на разузнавателни данни и разбиване на ледове. Също толкова важен е неговият нарастващ флот от плавателни съдове за снабдяване и презареждане, които са жизненоважни за поддържането на разгърнати в дълбочина бойни кораби. Всъщност китайският военноморски флот вече разполага с втория по големина флот за презареждане и се стреми да разшири своя глобален морски логистичен обхват.

Накрая Пекин продължи да инвестира в експедиционни амфибийни военни способности. Въпреки че Китай изобщо не е близо до придобиването на достатъчен брой подобни съдове за започване на широкомащабно нахлуване в Тайван, то той построи десантен флот от амфибии, достатъчен да налага неговите претенции в Южнокитайско море или да предприеме скромни непредвидени мисии в далечни води. Ядрото на този флот понастоящем се състои от кораби тип 071, които разполагат с платформен док за кацане. Вече започна и строителството на плавателни съдове, които ще предлагат цялостна палуба за излитане и кацане – кораб тип 075, разширяващ амфибийните способности на Китай в авиацията.

Недостатъците на китайския флот

Китай направи огромни крачки в разработването на компонентите, нужни за изграждането на флот, способен за да извършва глобални операции, включително чрез подобряване и засилване на обучението на офицерите и екипажите. Но редица пречки ще задържат тази амбиция. Китай изостана зад водещите нации в разработването на атомни подводни способности, особено при производството на подводници, които могат да работят тихо. В сегашната ера надеждните и ефективни атомни подводници са жизненоважна част от войските на всяка морска нация с глобални амбиции в открити води. Със своята издръжливост, скорост и въоръжение, атомните подводници могат да изпълняват множество роли: ловуване на вражески подводници, придружаване на бойни групи и атакуване на вражеските кораби сред тях.

Китай има дълъг път в модернизирането на своите средства за борба с подводници. Китайските военноморски ескадрони, особено тези, работещи с недостатъчно въздушно прикритие от сушата, биха били много уязвими за подводни атаки. Китай едва сега започва да постига значителен напредък в борбата с подводници с нови хеликоптерни програми и с разработването на фрегата тип 054B, която е оптимизирана да противодейства на подводници.

Може би най-голямата пречка пред китайските глобални морски амбиции се крие в географията. Дългогодишните съперници на Китай заемат Първата островна верига. В мирно време китайците могат просто да преминат през тази верига без проблем. Но ако избухне конфликт с участието на САЩ, американският флот и съюзниците на Щатите могат да тормозят и да разрушат всеки китайски военноморски ескадрон, опитващ се да премине островните пропускателни пунктове, където в изчакване седят противокорабни ракетни батареи и подводници. Всъщност това обезкуражаващо ограничение е ключов фактор, който движи китайската амбиция за евентуално възстановяване на контрола над Тайван, който предоставя достъп до водите извън Първата островна верига.

През 80-те години на миналия век Китай в най-добрия случай разполагаше с треторазрядни военноморски сили, съсредоточени единствено върху защитата на своите териториални води, изпреварени във въоръжението от своите регионални противници и без никаква надежда да проектират глобална сила. Но за последните 30 години Китай направи няколко наистина забележителни крачки. Ако Пекин все още не притежава това, което днес може да се счита за втория най-мощен флот на планетата, то скоро безспорно ще го има. И докато годините напредват, Китай е готов да добави дори още по-голяма огнева мощ и способности към вече силния си флот, като в същото време работи да поправи слабостите в основите на своите подводни и противоподводникови бойни способност. Но, въпреки че Пекин изглежда готов да продължи разширяването на своя глобален морски обхват, ще са нужни най-малко десетилетия преди Китай да може да се надява да се изравни с най-големия флот в света – този на Съединените щати – в неговите способности да проектира сила навсякъде по света.

Източник: Stratfor