Ерозирането на постигнатия в международен план консенсус за възстановяването на страната трябва да бъде предотвратено, преди да стане твърде късно. 

Атаката от страна на въоръжените талибани в хотел „Интерконтинентал” в Кабул преди повече от седмица бе зловещо напомняне за влошаването на сигурността в Афганистан. Обсадата на хотела продължи повече от 12 часа, а преди похитителите да бъдат неутрализирани загинаха 22 души, сред които 14 чужденци. (Няколко дни по-късно, на 28 януари, бе обявен Ден на траур в Афганистан след нов атентат в Кабул, при който загинаха над 100 души, а 200 други бяха ранени при взрив на линейка, пълна с експлозиви. – бел. прев.)

Няколко дни преди атаката в „Интерконтинентал” в интервю за CBS афганистанският президент Ашраф Гани заяви, че Афганистан е „под обсада”, като „в страната функционират 21 международни терористични групи” и „фабрики за бомбаджии самоубийци”. Той призна, че без подкрепата на САЩ, Афганистанската национална армия „няма да издържи повече от шест месеца” и правителството ще падне. Това е твърде мрачна прогноза, идваща от представител на властта, който е наясно как се развива ситуацията. 

Влошаване на ситуацията

През последните 16 години броят на цивилните жертви расте. Загинали са 31 000 души, като техният брой прогресивно се увеличава до над 4 000 годишно. Афганистанските сили за сигурност губят близо 7 000 мъже всяка година, а жертвите им са два пъти повече от тези, които понесе международната коалиция в периода от 2001 г. до 2014 г., когато бойните операции бяха прекратени и беше предприета операция „Решителна подкрепа”, която да „напътства, обучава и подпомага” афганистанските сили.

Ролята на САЩ бе в това, че проляха много кръв и вложиха огромни ресурси. Америка похарчи над 1 трилион долара (сумата е дори по-висока, ако бъдат включени парите, които се отпускат за издръжката на ветераните с дългогодишен стаж), а 2 400 живота бяха погубени при най-дългата война в американската история. От тази сума за възстановяване и развитие са изразходвани около 120 милиарда долара, докато коригираните спрямо инфлацията разходи по Плана „Маршал” за възстановяването на Западна Европа след Втората световна война са 130 милиарда долара. Останалата част от международната общност също даде своя принос. Индия е сериозен партньор, като се има предвид, че е похарчила над 2 милиарда долара за хуманитарна помощ, за изграждане на инфраструктура и за развитие на човешките ресурси, като е поела ангажимент да предостави допълнително още 1 милиард долара.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е решен да промени американската политика. Той разреши известно увеличение на американските войници в района с 4 000 войници, но бе критичен към Пакистан. На 1 януари в профила си в Twitter той написа: „Съединените щати са взели глупаво решение, предоставяйки на Пакистан помощ в размер на повече от 33 милиарда долара през последните 15 години. Пакистанците не ни дадоха нищо друго, освен лъжи, като решиха, че нашите лидери са глупаци. Те дават сигурно убежище на терористите, които преследваме в Афганистан. Това трябва да престане!”. Публикацията бе последвана от отказ да бъде предоставяна военна помощ за страната. Това разбуни духовете в Пакистан, но тепърва ще видим дали ще доведе до промяна в поведението на армията му.

Проядената легитимност

Междувременно легитимността на правителството на националното единство, което се състои от господин Гани, като президент, и от доктор Абдула Абдула, като ръководител на изпълнителната власт (новосъздадена позиция), предизвиква все повече спорове. Скалъпена след спорните избори през 2014 г., получавайки политическа подкрепа от Обама и Кери, позицията на ръководител на изпълнителната власт трябваше да бъде легитимирана чрез изменение в конституцията, с което да бъде създаден поста на министър-председател, което все още не се е случило. Без ясно разделение на властта и отговорностите, отношенията между президента и ръководителя на изпълнителната власт остават напрегнати. Като се има предвид, че президентските избори са насрочени за следващата година, става ясно, че експериментът на правителството на националното единство няма да бъде повторен. За никого не е изненада това, че от края на 2016 г. насам се появяват въпросителни относно легитимността на сегашната уговорка.

В същото време парламентарните избори, планирани за 2015 г., тепърва трябва да бъдат проведени. Изборните реформи, с които може да се осигури по-голяма прозрачност, все още не са въведени. Не беше реализирано решението да се издадат нови карти за гласуване с биометрична регистрация на гласоподавателите. 7-членната Независима избирателна комисия и 5-членната Комисия за подаване на жалби по време на вота официално бяха учредени през ноември 2016 г., след продължителната политическа препирня между президента и ръководителя на изпълнителната власт, но председателят на Независимата избирателна комисия беше уволнен наскоро. И макар обявената за избори в Долната камара (Wolesi Jirga) дата да е 7 юли, повечето афганистанци са убедени, че е малко вероятно изборите да се проведат тази година.

Като се има предвид това, че изборите се финансират от международната общност и провеждането им вероятно ще струва около 250 милиона долара, е много вероятно президентските и парламентарните избори да бъдат проведени заедно в средата на 2019 г. по икономически причини. Но дали тези избори въобще ще могат да бъдат проведени зависи от нивото на сигурността. В момента талибаните контролират над 50 области, докато за други 120 окръга се водят битки. Остават повече от 200 окръга, в които афганистанското правителство упражнява контрол. Иначе казано – сегашната ситуация със сигурността няма да позволи провеждането на избори в близо 45% от териториите на Афганистан. Това е достатъчно, за да предизвика съмнения за легитимността на резултатите от каквито и да било избори. Вярно е, че талибаните не могат да си осигурят военна победа, докато САЩ не се оттеглят, но е вярно и това, че техните възможности да нарушават мира, да възпрепятстват възстановяването на страната и да попречат на изборите продължават да растат.

Появата на военни диктатори

През месец декември господин Гани обяви, че е приел оставката на губернатора на провинцията Балх Ата Мохамед Нур. Господин Ата отрече тези твърдения и отказа да се оттегли, като заяви, че ще арестува наследника на неговия пост, ако той пристигне в провинцията. Господин Ата е лидер на „Джамаат-и-ислами” и е бил на сегашната си позиция в продължение на 13 години, като демонстрира, че е силен човек в региона. По-рано подкрепя доктор Абдула, но сега го нарича „змия”. Когато Кабул съобщи, че в провинцията няма да постъпят никакви средства, включително за заплати на длъжностни лица, господин Ата хладно обяви, че ще поеме контрола върху приходите от пристанището Хайратон на узбекската граница. Освен това той изнася речи по време на митинги, като поставя под въпрос авторитета на правителството в Кабул.

Вицепрезидентът Абдул Рашид Достум подкрепи господин Ата. Господин Достум е в доброволно изгнание сред разследвания по обвинение, че е уредил отвличането на политически опонент, който след това бил изнасилен и измъчван от него и от охраната му. Още на запад Исмаил Кан, бивш министър в кабинета „Карзай” и губернатор на провинция Херат, може да поеме управлението на доходоносен маршрут за търговия с Иран. В Кандахар началникът на полицията Абдул Разик, който е на поста от 2011 г. насам, е взел мерки за сигурност в Кандахар, които контрастират със случващото се със съседната провинция Хелманд. Той контролира и преминаването в Балхустан. При това разчита както на милицията (Achakzai militia), която му е предана, така и на официалната полиция.

Глобалният императив

През последните две години се наблюдава значителна промяна в позицията на Русия. Тя отрече докладите на САЩ, че е доставяла оръжия на талибаните, но признава, че е открила комуникационни канали, че е готова да осигури място и да спомогне за по-лесното провеждане на мирните преговори. Неотдавна в Делхи заместник-министърът на външните работи на Русия Игор Моргулов описа „Ислямска държава” като основна заплаха за Афганистан и региона. Той запита как нейните бойци са били транспортирани до Северен Афганистан в необозначени хеликоптери, когато въздушното пространство е под контрола на САЩ. САЩ категорично отхвърлят тези намеци и питат какви са мотивите на Русия и Иран да отслабват позициите на правителството на Кабул, като признават талибаните.

След падането на талибаните през 2001 г. беше постигнат международен консенсус за възстановяването на Афганистан и гарантирането, че той не трябва да се превръща в причина за регионална и глобална нестабилност. През последните 16 години този консенсус е в процес на разпад. Освен това голяма част от афганистанците, които се завърнаха, за да си възвърнат и да възстановят страната си, са разочаровани от постоянната несигурност и пробойни в управлението. Новосъздадените афганистански институции не са в състояние да отговорят на предизвикателствата, ако нямат сериозна международна подкрепа – както финансова, така и материална. Международното споразумение е нарушено, но дори и фитилът на Афганистан да гори бавно, експлозията е неизбежна. И 2019 г. може да се окаже критична година.

Автор: Ракеш Суд 

Източник: Eurasia Review

Превод: Десислава Пътева