„Това също е военна доктрина: да не смяташ, че врагът няма да дойде, а да разчиташ на готовността си да го посрещнеш... да не предполагаш, че той няма да нападне, а по-скоро да станеш невидим....” Сун Дзъ, „Изкуството на войната”
На 12 октомври, понеделник, в американската Лаборатория по приложна физика край Вашингтон се състои много необичайна среща. В нея участват министърът на финансите на САЩ Джак Лю, директорката на Федералния резерв Джанет Йелън, британският финансов министър Джордж Осбърн и гуверньорът на Bank of England Марк Карни. Още по-необичаен и дори странен е поводът за срещата: участие в ролева игра, при която се разиграва „крах на банка, която не би трябвало да фалира”. Целта е да се симулира финансова паника, за да се провери дали финансовият свят би могъл да оцелее след още един шок като Lehman Bros. Лабораторията за приложна физика, която се намира в бивше ранчо на пътя между Балтимор и Вашингтон, е сред най-секретните американски обекти. Тя работи в тясно сътрудничество с Пентагона и разработва както системи за нови въоръжения, така и за космическа експанзия.
Учените се гордеят с факта, че техни изобретения могат да се намерят на абсолютно всички планети в Слънчевата система. Тук са създадени и крилатите ракети „Томахоук”, противоракетната система „Егида”, множество космически апарати, включително и „Месенджър”, който посещава далечни планети. Едно от последните изобретения на лабораторията са дроновете – най-новото оръжие в американската армия. И в момента в Лабораторията по приложна физика се работи върху системи за противодействие при воденето на финансова война. Целта на всяка финансова война е една и съща: да бъде сломена волята и да бъде разрушен икономическият потенциал на противника. Унищожаването на богатството и активите не с ракети, а чрез директна атака срещу борсите и финансовите пазари може да бъде много по-ефективно от обичайното военно оръжие.
МИСТЪР МАРШАЛ
Финансовата война е бъдещето на военното дело и най-големият експерт във воденето на войната на бъдещето е Анди Маршал. Той също е част от срещата в Лабораторията за приложна физика, дори главен герой, но името му не се съобщава. Никога. Всъщност официалната му длъжност е директор на Службата за анализи на мрежата (Office of Net Assessment) към министъра на отбраната на САЩ. Работил е при осем американски президенти и е единственият, който нито един стопанин на Белия дом никога не се е осмелявал да уволнява или заменя. Но на практика цял живот е работил едно и също – консултант по изграждане на националната сигурност на САЩ, още от момента, в който постъпва в RAND Corporation през 1949 г. Наричат го Мистър Маршал дори от най-близкото обкръжение – като знак на почитание. Той наистина заслужава подобно внимание, защото е на 93 години и е на този пост от 1973 г. Сред неговите приятели и протежета са имена като Херман Кан, Джеймс Шлезинджър, Доналд Ръмсфелд, Дик Чейни, Пол Улфовиц. Единствено стратегът на „Студената война”, „политиката на разведряването” и „ядреното разоръжаване” Пол Нитце е сравним и съизмерим с онова, което е правил и постигнал Мистър Маршал. Ако името му е почти неизвестно и непознато за широката публика, това е, защото неговата работа винаги е била свързана с най-секретните американски стратегически проекти. Той никога не е давал интервюта, има само няколко официални появи, а всичко, което е написал, продължава да е само с гриф „Свръхсекретно”. Хората, които са се срещали с него, разказват, че докато трае разговорът, той нито за миг не издава емоция, лицето му е с поза на сфинкс, а когато си отвори устата, не казва повече от няколко думи. Но те показват, че той е усвоил, анализирал и обработил всичко казано и вече е три хода напред. След което отново изпада в мълчание. Той е водещ стратег на Революцията във военното дело (Revolution in military affairs, или RMA), която предсказа дълбоките и радикални промени във въоръженията и стратегията на войната. Той е бащата на войната с крилатите ракети, високоточното оръжие, дроновете. Макар да не е познат на американците, той е добър познайник на руснаците, китайците, иранците. Авторът на китайската военна стратегия генерал Чен Джоу признава, че той специално е изучавал и изследвал всичко, което е създал и анализирал Мистър Маршал, естествено, онова, което е било достъпно за китайските военни.
НЕВИДИМОТО ЛИЦЕ НА БОГА НА ВОЙНАТА
Китай притежава 3 трилиона долара инвестиции, деноминирани в щатски долари. И при всяко 10-процентно обезценяване на долара, манипулирано от Федералния резерв, Китай „подарява” 300 милиарда от своето богатство на САЩ. Не е ясно още колко Пекин ще търпи това пладнешко заграбване на трупаното с китайска упоритост богатство. Ако не може да победи САЩ на бойното поле, Китай би могъл да го стори на капиталовите пазари и това няма да представлява никаква трудност. В крайна сметка целта на новата финансова война е същата като при „горещата война” – унищожаване на част от потенциала на противника с цел постигане на геополитически предимства. В случая не става въпрос за печалба. Ако нападателят е в състояние да доведе най-важните структури на противника до парализа и колапс чрез предизвикване на финансова катастрофа, като постепенно заема нови позиции в други сектори, то тогава атаката може да се смята за успех, дори това да му е струвало много скъпо. Американският инвеститор Питър Шиф цитира следния пример. Да приемем, че Китай загуби една четвърт от своите валутни резерви в резултат на финансовата война със САЩ. Това ще означава реална загуба на около 750 милиарда долара. В същото време новата военна доктрина на САЩ предвижда построяването на 12 нови супер самолетоносача от клас „Форд”, които трябва да заместят остарелите от клас „Нимиц”. Общата стойност на програмата е 440 милиарда. Но това е само сумата за тяхното построяване. Необходимо е тези плаващи крепости да бъдат подсигурени с подводници, разрушители, помощни плавателни съдове, със системи за комуникация и контрол, с обучен и отлично подготвен персонал. Да не говорим за оперативните разходи за тяхното обслужване, използване, поддържане. Така че цената горе-долу ще се окаже някъде в рамките на „китайската загуба” от около 750 милиарда долара. Китай обаче не разполага дори с един самолетоносач и няма особено мощен военноморски флот. За сметка на това пък Китай разполага с гигантски валутни резерви от американски долари и с компютри, с които може да избира каква война ще води със САЩ, ако се стигне до пряка конфронтация за контрол на пазари и сфери на влияния. Освен това Китай може да защити тези валутни резерви от обезценяване или замразяване на авоари от страна на САЩ чрез обмяна на хартиените пари в злато, нещо, което Пекин в момента осъществява активно, и през последните пет години страната е най-големият нетен купувач на злато в света. По този начин Китай намалява своята финансова уязвимост и увеличава финансовата си мощ, като намалява разходите за въоръжаване. През 1995 г. китайският генерал-майор Уан Пуфън, директор на стратегическото планиране на Академията за военни науки в Пекин, публикува своя проект, наречен „Предизвикателствата на информационната война”. Там той казва: „Съвсем скоро информационната технология ще контролира формата и бъдещето на войната. Ние виждаме в това модернизацията на китайската военна и бойна готовност. Този тренд ще бъде от критично значение за постигане на победа в бъдещите войни”. През 1998 г. Китайската освободителна армия приема тази доктрина под мотото „Неограничена война”. Тактиката на неограничената война включва най-разнообразни начини за атакуване на противника без използване на кинетични оръжия – ракети, бомби, торпеда. Тази тактика включва използването на оръжие за масово унищожение, което ще включва разпръскването на биологически, химически радиоактивни елементи, които причиняват многобройни цивилни жертви и тероризират населението. Другите примери за неограничена война включват кибер атаки, които са в състояние да предизвикват спиране на електрозахранването, изключване на интернет, приземяване на самолети и отваряне на шлюзове с огромни водни маси. От няколко години към формулираните от ген. Пуфън заплахи са включени и финансовите атаки в кибер пространството. Това допълнение към официалната доктрина е озаглавено „Лицето на Бога на войната става неопределено” и се появява на бял свят след финансовата криза в Азия през 1997 г. Тя беше предизвикана от западните банкери, които внезапно изтеглиха горещите си пари от азиатските банки по съвет на експертите на МВФ. От азиатска гледна точка това е направено с очевидната цел да бъдат дестабилизирани новопоявилите се азиатски пазари. В резултат на това в редица страни се стигна до социални вълнения и кръвопролития от Индонезия до Южна Корея. Китайците не бяха толкова сериозно засегнати от финансовата паника, но те анализират много внимателно и си дават сметка как банките, работещи в синхрон с МВФ, са в състояние да подкопаят гражданското общество и да предизвикат смяна на режима. Китайските стратези препоръчват централната банка да трупа масирано доларови резерви, за да не бъде страната уязвима в случай на „внезапно бягство” на западните кредитори. Втората препоръка е разработване на цялостна доктрина за водене на финансова война. Уроците от азиатската криза са обобщени от китайските военни лидери в един много поетичен и пророчески текст: „Икономическият просперитет, който някога будеше постоянните адмирации на западния свят, изведнъж бе заменен от депресията, така както есенният вятър брули листата на дърветата само за една нощ... Дори нещо повече: това поражение на икономическия фронт ускорява колапса на сегашния социален и политически ред”. Финансовата война има както нападателни, така и отбранителни аспекти. Нападателният включва злонамерени атаки на финансовите пазари на противника с цел да бъдат подкопани търговските отношения и да бъдат разрушени богатството и активите. Отбранителният аспект включва предварително разкриване на замисъла на противника и бърз отговор като светкавично затваряне на пазарите или блокиране на трафика за недопускане на проникването на вражеските послания. Според теорията на игрите отбраната и нападението се преплитат, така че отговорът на първия нападателен удар може да се окаже много по-разрушителен. Това е логиката на разработената от Анди Маршал основна доктрина от епохата на Студената война „Гарантирано взаимно унищожение”, паритет между ядрените оръжия, които застрашават с унищожение всички, независимо кой ще реши първи да изстреля ядрените ракети. Сега обаче доктрината е доразвита и вече гласи „Гарантирано взаимно финансово унищожение”. Кризата от 2008 г. не е част от тази нова война, но тя демонстрира нагледно до каква степен световната финансова система е взаимно обвързана, зависима и уязвима от злонамерени и ирационални действия. Между октомври 2007 г. и март 2009 г. финансовата катастрофа, предизвикана от най-невинни финансови инструменти като ипотечните кредити, изпари богатство на стойност от 60 трилиона долара. Можете да си представите какво би се случило, ако злонамерени пазарни играчи повторят същото, този път умишлено и с единствената цел – унищожение на богатството на противника. Благодарение на работата и упорството на Анди Маршал и неговия екип светът вече е информиран и осъзнава каква опасност представляват добре режисираните кибер финансови атаки.
ЗАПИСКИ ОТ ВИРТУАЛНИЯ ФРОНТ
През януари 2011 г. „Ню Йорк Таймс” съобщава, че Китай е станал нетен продавач на американски ценни книжа, след като години наред е бил нетен купувач. Според анализаторите тази операция е доста странна, защото Китай продължава да купува долари, за да манипулира цената на своята валута, и трупа огромни валутни резерви в резултат на положителното салдо от търговията със САЩ. Което би трябвало да означава, че Китай е основен голям купувач на американски дългови облигации, макар фактите да говорят точно обратното. В разгадаването на мистерията помага статия в лондонския „Таймс”, където в края на януари се появява информация, че „Великобритания се е превърнала в най-големия купувач на американски дългови книжа”. Едновременно с това британският вестник намеква, че по всяка вероятност Китай е прехвърлил покупките към сметки, управлявани от британски банкери. С други думи Китай използва британски банки като фронт оператори при купуването на американски трежъри, докато Пекин официално твърди, че продава. Най-големият удар на китайците датира от няколко години преди това. На 20 май 2007 г. един от водещите колумнисти на „Ню Йорк Таймс” Ендрю Соркин заедно с Дейвид Барбоза публикуват любопитната информация, че китайският суверенен фонд „Китайска инвестиционна корпорация” (CIC) придобива дял от частната компания за дялово инвестиране Blackstone Group. На пръв поглед нищо странно: Китай разполага с 1,2 трилиона долара валутни резерви и търси начини да диверсифицира портфейла си извън покупката на американски ценни книжа. Въпросът е, че освен най-голямата частна компания за алтернативни инвестиции в света Blackstone е най-тайнствената и секретна фирма, близка до политическия елит и американското разузнаване. Тя е основана от бившия министър на търговията в правителството на Никсън Питър Питърсън, наречен от Forbes „най-влиятелният милиардер” в американската политика. Той е бил дълги години президент на Lehman Brothers, която напуска през 1985 г., за да създаде своята компания. От 2000 до 2004 г. е председател на Федералния резерв на Ню Йорк, най-влиятелната банка в системата на Федералния резерв на САЩ. До 2007 г. Питър Питърсън едновременно с бизнеса си е и председател на Съвета за международна политика, най-значителната частна структура за влияние върху външната политика на САЩ, в която членуват много бивши видни политици, като Мадлин Олбрайт, Колин Пауъл, Робърт Рубин, бивш финансов министър на САЩ, сегашен заместник-председател на организацията. Както и човекът, наричан „де факто кръстник на глобалните финанси” инвеститорът Дейвид Рикардс – най-вече защото двамата заместник-директори на МВФ са лично назначение на Рикардс – американецът Дейвид Липтън и китаецът д-р Мин Джу. Протежета на Питърсън са и сегашният министър на финансите Джак Лю, неговият предшественик Тимъти Гайтнер, Лари Самърс, директор на Националния съвет за икономика на САЩ – главното действащо лице в процеса на приватизация в Източна Европа в първите години на прехода, Гари Генслер, директор на Комисията за търговия със стокови фючърси, върховният орган за контрол върху цените на стоките и ресурсите. Една наистина впечатляваща компания, която контролира най-важните процеси в деликатната сфера на глобалната икономика. Освен всичко останало Съветът за международна политика издава и списанието „Форин Афеърс”, най-авторитетното издание за външна политика в света, настолното издание за всички политици. Всичко това дълги години е под контрола на Питър Питърсън, който сега управлява най-големия инвестиционен фонд за дялово участие в света. Негов съдружник е колоритният Стивън Шуорцман, който е известен с пищните купони и който отбеляза преди две години своя 65-годишен юбилей с грандиозно парти в New York Park Avenue Armory, на което пеят звезди като Род Стюарт. Между другото за своето 30-минутно изпълнение рокерът взема хонорар от 1 милион долара. Но това е нищо в сравнение с активите от 10,6 милиарда долара, с които разполага Blackstone, и годишни продажби от над 85 милиарда долара. С 375 000 работни места по цял свят. Най-атрактивните придобивки на компанията тази година са закупуването на 20-процентов дял от италианския моден бранд Versace за 150 милиона долара и купуването на най-луксозния курорт Cosmopolitan of Las Vegas от Deutsche Bank за 1,73 милиарда долара. Последната сделка на Blackstone Group е покупката на 50% дял от шистовите газови кладенци в Луизиана от Royal Dutch Shell Plc (RDSA) за сумата от 1,2 милиарда долара. Перлата в короната е хотелската верига Hilton Worldwide, която Blackstone купува през 2007 г. за 26 милиарда долара. Всичко това е на разположение на китайския суверенен инвестиционен фонд, който притежава 8% дял от Blackstone. Това участие Стивън Шуорцман нарича „огромно” и „изненадващо”. И е прав, защото китайците всъщност дават тези пари не за инвестиции в компании, а за самата фирма Blackstone, тоест като част от мениджмънта й. С други думи като инструмент за участие в евентуална финансова война в бъдеще. Самият Стивън Шуорцман не крие, че гледа на бизнеса си точно по същия начин: „Искам война, а не някаква откъслечни престрелки... Винаги си мисля как да убия другия конкурент в една сделка”... Той няма предвид истинската гореща война, а най-модерната й форма – контрола върху конвенционалните финанси. По същия начин възприемат реалността и китайците, вложили парите си в най-голямата и авторитетна компания за дялово участие в света. При това срещу „жълти стотинки”, защото тези 3 милиарда долара са само една нищожна част от китайските валутни резерви – всъщност резервите на Китайската комунистическа партия. Срещу това те си осигуряват достъп до механизмите за извършване на финансови операции от най-могъщата американска машина за сделки, каквато е Blackstone. Китайските инвестиционни екипи имат достъп до целия масив от конфиденциална информация, която постъпва в базата данни на компанията, дори и за сделките, които в крайна сметка не се финализират. Разбира се, информацията винаги е двупосочна и американците също получават ценна информация, тъй като не е тайна, че фирми като Blackstone активно съдействат на американското разузнаване при осъществяване на най-различни операции. Всъщност китайското участие в Blackstone е нагледна демонстрация на реализираните най-важни принципи на войната, завещани от китайския стратег Сун Дзъ: „Дръж приятелите си близо, а враговете си още по-близо” и „Цялата война е базирана на измама”. Разбира се, не само САЩ са обект на финансовата борба за надмощие от страна на Китай. На 12 септември 2012 г. високопоставен китайски партиен функционер публикува в партийния орган статия, в която директно призовава за „масирана атака” на японския пазар за ценни книжа в отговор на „японските провокации” във връзка с оспорваните острови в Източнокитайско море. Китай не за първи път използва финансови инструменти като опит за натиск върху японското правителство. През юли 2012 г. Китай обяви, че съкращава с цели 72 процента износа на т.нар. „редкоземни елементи”, група от 15 редки метала със сходни свойства като лантан, скандий, итрий и лантаноидите, които намират широко приложение в електронната индустрия и при производството например на хибридни автомобили. Китай е най-големият износител на тези метали, а Япония – най-големият потребител. При такива съкращения в количествата на доставките това означава сериозен удар върху отраслите, свързани с тяхното използване. А както знаем, те са основата на японската промишленост. На 7 септември 2012 г. китайски траулер се сблъсква с японски патрулен кораб в акваторията на спорните острови в Източнокитайско море. Японците арестуват капитана на траулера и обявяват, че ще го изправят пред японски съд. Китайците реагират незабавно и ултимативно настояват Япония не само да освободи капитана на траулера, но и да се извини. Естествено, японците отказват категорично и Китай преминава в настъпление. Най-напред спира целия износ на редкоземни елементи за Япония, с което обрича на блокаж най-малко два сектора от японската икономика. Токио реагира незабавно и девалвира японската йена на международните валутни пазари. В рамките на три дни японската йена се обезценява с 3% спрямо китайския юан. Това означава, че останалият китайски износ за Япония става неконкурентоспособен по отношение на другите важни южноазиатски конкуренти – Индонезия и Виетнам. Естествено, и двете страни понасят сериозни загуби и поради това в рамките на следващите два месеца положението се нормализира, японците освобождават тихомълком капитана, китайците възстановяват износа на редкоземни елементи и нещата се връщат в нормалното положение. Избягва се по-сериозна криза, но и двете страни си вадят поука и разбират, че в съвременния взаимно обвързан глобален свят всяко едностранно действие в ущърб на партньора се връща като бумеранг и удря по собствения ти джоб. Китайските операции на пазарите за облигации и дялови инвестиции са част от дългосрочните усилия на Пекин да действа на тъмно, скрито, като инфилтрира свои финансови играчи във важни сектороопределящи компании. Тези действия се осъществяват в комбинация със злонамерени опити за осъществяване на кибер атаки срещу ключови системи за контрол на важни инфраструктурни обекти. Така например на 10 март 2013 г. китайски хакери пробиват системата на Резервната банка на Австралия и открадват съществена информация, свързана с важната среща на G-20. Тази година по време на кървавия въоръжен конфликт между Израел и Хамас в Ивицата Газа изведнъж се появява информация, че китайски кибер злосторници са ударили три израелски фирми, участвали в създаването на противоракетния щит „Железен купол”, главното оръжие на израелската армия срещу ракетните атаки на Хамас. Впоследствие става ясно, че хакерите са от прословутото Отделение 61 398 на китайската армия, занимаващо се с електронен шпионаж. Според американската детективска агенция Cyber Engineering Services Inc. (CyberESI), базирана в Колумбия, щата Мериленд, китайски хакери, работещи извън територията на Китай, са проникнали в сървърите с база данни на трите израелски специализирани фирми от военнопромишления комплекс Elisra Group, Israel Aerospace Industries и Rafael Advanced Defense Systems и са успели да отмъкнат голямо количество секретни документи, свързани с производството на ракетите Arrow 3, на балистични ракети и на израелски безпилотни летателни апарати (UAVs). Специалният интерес на китайците е насочен точно към технологията за производство на отбранителната противоракетна система „Железен купол”, благодарение на която изстреляните от Хамас ракети срещу цели в Израел са прихванати във въздуха и унищожени над 90%. Което прави тази система най-ефективната в света. Китайците успяват да откраднат свръхсекретни документи, които са маркирани с щемпела на International Traffic in Arms Regulations (ITAR), агенцията, която ограничава, контролира и регулира отбранителната индустрия в света. Най-ценната плячка е документ от 900 страници, в който детайлно са описани всички спецификации и детайли, включително подробните схеми за създаването на ракетата Arrow 3. Голяма част от технологията на Arrow 3 е създадена от Boeing и две други американски компании, а не от Израел. Което означава, че израелците са изпортили голяма част от технологията, която се използва и при производството на американските противоракетни системи.
СТРАТЕГИЯТА НА САЩ
Естествено, САЩ не стоят със скръстени ръце и те също разполагат с потенциал за водене на подобна кибер война, при това многократно нахвърлящ възможностите на Китай. Миналата година станахме свидетели на скандала с американския служител от Агенцията за национална сигурност Едуард Сноудън. Но това, което разкрива американският агент, е само върхът на айсберга и изобщо не стига до сърцевината на американската мощ в тази насока. Истинската ударна мощ на Агенцията за национална сигурност е съсредоточена в свръхсекретната част, наречена „Офис за операции за изпипан достъп” (Office of Tailored Access Operations, или TAO). Именно този отдел от 15 години успешно прониква в китайски компютри и тършува в китайските телекомуникационни системи, събирайки важна разузнавателна информация, без изобщо китайците да подозират за това. Достъп до тази ултрамодерна част „Операции за изпипан достъп” имат само агенти със специални права. Мястото се охранява от тежковъоръжени гардове, има стоманени врати, които пропускат само при шестцифрен код в комбинация с ретината на очите. Операциите, които осъществява тази част, са наистина модел от бъдещето: проникване в чужди компютърни и телекомуникационни системи, кражба на свръхсекретни планове и документи, копиране на целия трафик по корпоративни мрежи. Докато при Сноудън става въпрос само за филтриране и подслушване на телефонни разговори и четене на електронната поща. Част от тази специална система се използва и от Уолстрийт с цел да бъдат защитени операциите на компаниите там и да не бъде допусната възможност за водене на финансова война отвътре, която да има ефекта на терористичните атаки срещу кулите близнаци от 11 септември 2001 г. На 15 юли тази година над 500 водещи компании на Уолстрийт и правителствени агенции взеха участие в специалните учения за водене на финансови войни Quantum Dawn 3, като темата на заданието отново беше „Предотвратяване на кибер нападение, насочено към нарушаване на нормалния ритъм на търговските операции на борсите”. Подобни учения се провеждат не само в САЩ. В края на септември 2012 г. в Бахрейн се състои международна среща на финансови експерти от цял свят, на която присъстват само специално поканени водещи личности. Те имат само една теза за дискусии: геополитиката на валутите и хегемонията на долара. По време на тридневния семинар е разигран сценарий за крах на долара и възход на регионалните резервни валути като китайския юан и руската рубла. Две седмици по-късно този пътуващ театър се премества във Вашингтон, където Федерацията на американските учени разиграва също виртуална игра за използването на финансови инструменти за манипулиране на ситуацията около горещ военен конфликт между Израел и Иран. Смисълът на упражнението е да се види как може да се въздейства с помощта на финансовите оръжия върху развоя на евентуална размяна на ракетни удари между Техеран и Тел Авив. Още две седмици по-късно, на 25 октомври 2012 г., кулминацията на всички тези „виртуални финансови военни маневри” се премества на едно много символично място – може би най-подходящият фон за разиграване на подобни сценарии, в историческия Mount Washington Hotel в Бретън Удс, щата Ню Хемпшир, където през юли 1944 г. всъщност е положено началото на следвоенния финансов ред в света с обявяването на долара за световна резервна валута. Конференцията е организирана от корпорацията Boeing и това е нещо много показателно. Макар Boeing да не е „суверенна държава”, нейните интереси в областта на финансовите войни не са изненадващи. Корпорацията има служители в 70 държави и клиенти в 150 по целия свят и е най-големият износител на собствена продукция в света. Подразделенията на Boeing в секторите Отбрана, Космическо пространство и Национална сигурност дават гръбнака на политиката на САЩ в областта на националната сигурност и борбата с тероризма в национален и глобален мащаб. Резултатите от това учение са в основата на семинара на Университета за национална отбрана на САЩ, на който са обобщени резултатите от разиграването на едногодишната виртуална финансова война и е разработен финален доклад от 104 страници, естествено, строго секретен и достъпен само за хора със специално разрешително по списък. Спонсорът на събитието също е знаменателен – Тихоокеанското командване на Въоръжените сили на САЩ. В Европа тази мода също има вече доста последователи. Първи в подобни учения, осъществени през август 2013 г., са финансистите от швейцарските банки в сътрудничество с швейцарската армия. Финансовите маневри дори имат кодово название: „Операция Дуплекс – Барбара”, за да няма никакво съмнение, че става въпрос наистина за нещо много сериозно. Съдържанието на учението е да се разиграе сценарий, при който швейцарската армия защитава страната срещу външен агресор – в случая той представлява разгневена тълпа от французи и радикални елементи, които атакуват швейцарските банки с цел да си върнат парите, които уж им били откраднати от швейцарски банки. Всъщност това не са просто нов вид симулации на компютърни игри за пораснали тийнейджъри от поколението на геймърите. А нормална и навременна реакция на една нова потенциална заплаха, която все по-често става част от нашето ежедневие. Кибер атаките срещу финансови институции, банки и компании се увеличават, а пораженията, които нанасят, са съизмерими с „ограничен въздушен удар”. На 24 декември 2011 г. неизвестен и до ден-днешен кибер злосторник прониква в компютъра на Мери Шапиро, директор на Федералната комисия по ценни книжа и фондови борси. Копира файл, съдържащ лична информация за идентификация, и след това изчезва. На следващия ден, когато банките не работят и се очертават няколко дни коледна ваканция, същият този хакер се опитва да източи една от сметките на Шапиро, в която има 8 милиона долара. Злосторникът почти успява, но в последния момент се отказва по неизвестни причини. А може би това е също част от военни маневри за бъдеща финансова война – просто опит, за да се провери до каква степен системата е уязвима дори при толкова високопоставени финансови служители на САЩ. Подобен прецедент на корпоративно ниво вече е правен на 23 април 2013 г. Тогава се разиграва един наистина филмов сценарий: хакер пробива акаунта на агенция АР в Twitter и пуска фалшива информация, според която президентът Обама е станал жертва на терористично нападение на територията на Белия дом и е бил ранен. Съобщението се появява броени дни след терористичната атака по време на Бостънския маратон на 15 април и, естествено, съществува висока степен на чувствителност към подобен вид провокации. Реакцията на бизнеса е мигновена: индустриалният индекс Dow Jones мигновено се срива със 150 пункта и за момент загубата се изчислява на 136 милиарда долара. Това става сравнително рано – в 13.07 часа, и пазарите имат достатъчно време за реакция, след като се появява опровержението. Но какво ли би станало, ако новината беше дошла малко преди затварянето на борсите? На следващия ден се разбра, че отговорността за кибер атаката се поема от проиранската „Сирийска електронна армия”. Този път сценарият се е развил позитивно, но той показва колко крехко е доверието на пазарите и колко бързо реагират те на всяка важна информация. И същевременно колко лесно е да се осъществи кибер атака като част от злонамерена операция срещу глобалната финансова система. В този случай не става въпрос за обикновена атака с цел нарушаване на нормалната работа на капиталовите пазари в САЩ. А на практика кибер нападателите поемат контрола върху софтуера за подаване на заявки за осъществяване на сделки от името на най-големите финансови институции. При това в случая не се изисква наличие на никакъв капитал или финансови средства, за да се участва. Целта е само една: да се предизвика колапс на борсата, като се симулира участие на брокер, излязъл извън контрол и опитващ се да осъществи сделки за трилиони долари с акции, облигации и деривативи. След тази генерална репетиция упражнението е повторено на 22 август 2013 г., когато фондовата борса NASDAQ е блокирана за повече от три часа в резултат на проблем в мрежата и комуникациите. Причината също не е изяснена и досега, или по-скоро, след като е изяснена, е засекретена. Но според „Ню Йорк Таймс” много е вероятно отново да се касае за атака от страна на прословутото Командване за кибер отбрана на Иран. През август 2012 г. то демонстрира нагледно на какво е способно, като извади от строя 30 000 компютъра на петролния гигант Saudi Aramco, заразявайки ги с вируса „Шампоан”. Нещо подобно иранците организираха малко преди това на 1 август 2012 г. и на Нюйоркската фондова борса, когато отново с помощта на вирус подлудиха компютрите на борсовия посредник Knight Capital, който започва да прави фалшиви заявки за купуване на акции. В резултат на това Knight само за няколко минути прави заявки за купуване на акции за 7 милиарда долара. Най-зловещото е, че никой в брокерската компания не забелязва проблема и едва след като автоматичната система за сигурност на NYSE се задейства и изключва Knight Capital от пазара, те усещат, че нещо не е наред. Но вече е късно, фирмата е понесла загуби в размер на 440 милиона долара, за да се изтегли от тези сделки.
ИГРАЧЪТ ИРАН
Както става ясно, Китай не е единственият активен играч във финансовите войни. Може би най-динамичната размяна на удари се води с участието на САЩ и Иран. Много хора се питат какво става всъщност, защо Вашингтон толкова агресивно се е заел със задачата да дестабилизира режима в Техеран и защо това е толкова важно, за да ангажира вниманието на последните трима американски президенти. На практика САЩ отдавна са във война с Иран, макар и финансова. И последиците от нея са много по-сериозни от това, ако армиите им се бяха изправили една срещу друга в директна сухопътна операция. През февруари 2012 г. САЩ предприемат фронтална финансова атака срещу Иран. Те забраняват Техеран да осъществява разплащания посредством системите, контролирани от Федералния резерв и Министерството на финансите. Много бързо става ясно, че тази мярка е половинчата, защото Иран все пак успява да осъществява разплащания, използвайки еврото и осъществявайки транзакции чрез базираната в Белгия система SWIFT. Това е дружество за глобални междубанкови финансови комуникации, в което участват 9000 банки от 209 държави, тоест на практика наистина целият свят. Само месец по-късно САЩ упражняват натиск върху SWIFT да блокира участието на Иран и това реално задълбочава финансовата война между Иран и САЩ. Министерството на финансите на САЩ изобщо не крие целите на цялата операция: „Да бъде обезценена иранската национална валута – риалът, и той да стане неизползваем в международната търговия”. Естествено, последиците са катастрофални. Иран е третата петролна сила в света след Русия и Саудитска Арабия и без достъп до основното разплащателно средство в индустрията не може да осъществява сделки. В същото време страната е голям вносител на храни и стоки, а така също на електроника, като например продуктите на Apple и HP. Това веднага се отразява на курса на националната валута и тя се обезценява с 50 процента само за няколко месеца, което се равнява на инфлация от над 100 процента. Настъпва паника, иранците тръгват да теглят спестяванията си, да си купуват твърда валута на черния пазар или други активи, за да запазят стойността на парите си. Централната банка вдига лихвения процент. Така, без да изстрелят нито един куршум, САЩ предизвикват краха на иранската валута, вътрешни брожения, бунтове, хиперинфлация, блокиране работата на банките, недостиг на храни, бензин, потребителски стоки. Естествено, Иран реагира мигновено и започва масирано да купува злато и да продава валутните резерви в долари. Съседна Индия като един от големите консуматори на петрол сключва сделка с Иран „петрол срещу злато”, като започва да купува от ценния метал на международните пазари и след това го разменя срещу горива. От своя страна Иран осъществява същите операции с Русия и Китай, разменяйки злато срещу храни и стоки. В играта се намесва и Турция. През март 2013 г. Турция изнася в Иран злато на стойност 381 милиона долара. Разбира се, тези операции са твърде рискови и неудобни и това показва инцидента на летище „Ататюрк” в Истанбул от 6 януари 2013 г., когато турските митничари задържат самолет A300 на турската компания ULS Cargo с 1,5 тона златни кюлчета. Самолетът идва от Гана и лети за Дубай, но е задържан заради съмнителни документи. Предполага се, че златото е било предназначено за Иран. Дестинацията вече е отработена и Техеран вече няколко пъти използва Дубай, за да получава пратки злато от различни държави. Последната сделка датира от 28 декември 2012 г. По този повод „Ню Йорк Таймс” пише, че пътниците в самолетите от Дубай за Техеран получават доста странно предупреждение: „Внимавайте за падащи чанти от контейнерите за багаж над главите”. Оказва се, че наскоро е имало инцидент, при който чанта с 30 кг злато на кюлчета паднала върху главата на пътник. За щастие без фатални последици. За да осъществява нелегални разплащания в нарушение на наложеното от САЩ ембарго, Иран използва услугите и на руски, и на китайски банки. Още преди строгото налагане на санкциите Иран открива свои сметки в тези банки, които след това осъществяват разплащания чрез системата SWIFT от името на Иран, естествено, без да посочват кой е крайният бенефициент, както това се изисква на практика. По данни на ЦРУ само в китайски банки Иран разполага с 27 милиарда долара. Южнокорейският вестник „Родон Синмун” разкрива една тайна операция на китайските банки от името на Иран през април 2013 г.. Техеран се обръща към Пекин с молба да направи „подарък” на Северна Корея в размер на 4 милиарда долара като част от редовната китайска хуманитарна помощ за режима в Пхенян. Според южнокорейския вестник тази сума всъщност е плащане от Иран на Северна Корея за доставка на ядрени технологии за Техеран. След разкритията тази операция на практика се проваля. Отмъщението на Иран не закъснява. През май 2013 г. ирански професионални хакери от Командването за кибер отбрана на Иран осъществяват може би най-мащабната си досега операция: те успяват да проникнат и за кратко да имат пълен контрол върху компютърните системи на най-големите енергийни компании, които използват магистралните газопроводи и петролопроводи в света. След като блокират системата за няколко часа, те напускат също толкова незабелязано. Но би могло да се случи и най-лошото: Иран да предизвика пълен хаос не само върху веригата за доставки на петрол и петролни продукти, но също така и на пазарите за енергийни продукти. Макар и само фалшива, тази тревога демонстрира колко лесно може да се предизвика паника на този толкова чувствителен пазар. Възможно ли е рязкото спадане на цените на петрола да се дължи на подобна несанкционирана намеса на неоторизирани играчи на петролните пазари? Говори се, че един от виновниците за резкия спад на цените е „Ислямска държава”, която предлага незаконно контрабандни количества петрол от кладенците в Ирак, които контролира. Засега разузнавателните източници мълчат, но това е нормално, защото подобна информация винаги постъпва доста по-късно – след обстойни анализи и след като падне ембаргото върху нейното разпространение. С идването на власт на новия ирански президент Хасан Рухани напрежението между САЩ и Иран като че ли малко намалява, особено след като се постигна споразумение с президента Обама за облекчаване на финансовото ембарго. Това споразумение не е постигнато след капитулация на Иран – да, страната понесе много тежки икономически последици. Но многократно Техеран демонстрира, че е в състояние да води тайна финансова война и да парализира важни американски структури с много сериозни последици. Една такава последица е появата в Азия на нова система за недоларови разплащания и за все по-активното използване на златото при осъществяването на сделки. Основният извод е, че дори и без да бъде изстрелян нито един снаряд срещу Америка, страните от региона постигат своите цели чрез добре планирани победи на новата фронтова линия – финансовите операции.