Безсмъртен ли е Федералният резерв на САЩ?

Федералният резерв на САЩ непрекъснато разширява своите активи с лоши хартии, което би могло в един момент да доведе до „скандалната” реалност за неговата несъстоятелност. Ще катастрофира ли американският долар?

Прословути са думите на държавния секретар на САЩ Алекзандър Хейг, адресирани до президента Роналд Рейгън по отношение на злощастната Куба: „ превърна този проклет остров в паркинг!”. Те показват размаха, с който Америка обикновено действа. Превръща Украйна в опожарен Майдан. Ирак – в сборище от племенни войни. Сирия – в отломки, бежанци и телевизионни кадри от химически атаки. Разпорежда се с Либия, Афганистан, Египет и прочее неизброим брой държави, буквално с всички останали. Вече целият свят е наясно, че САЩ са достигнали лимита на своята всеобхватност. Детинските изисквания и инатливата арогантност на тази „случайна империя на консумацията”, както и необмислените ходове на нейните водачи, биха могли да пробият могъществото на тази богата американска държава. Защото липсата на правила унищожава даже силния. И то много по-бързо, отколкото биха го сторили всякакви външни вражески фактори.

Украйна се оказва само един пореден епизод във войната за световна финансова власт. Ако се вгледаме в икономическите подробности, то действията на САЩ в Украйна са акт на огромно отчаяние. Държавният секретар на САЩ Джон Кери заплашва Русия с изваждане от Г-8, но той, изглежда, заслепен типично по американски, не си дава сметка, че тази крачка заплашва не точно Русия, а тъкмо САЩ, и то с особен вид изолация – нарастващото недоверие към американския долар. Но високомерието предхожда падението. Сбирката на Г-8 отдавна не е актуална за разлика от Г-20, където най-важен е Китай. Преди време на среща на Г-20 в Австралия китайците заявяват, че САЩ живеят като „печатница”, просто печатат пари, без да имат реален доход, тоест, че американската икономика е особен вид фалшификат. Изкуственият мит за богатата страна на благоденствието Америка е на път да започне да се срутва. По отношение на финансовата си стабилност САЩ са в доста неопределено състояние. Американците продължават да вдигат тавана на държавния си дълг, само че вече все повече държави по света се замислят дали да финансират „техните разходи” за домашно благоденствие. В момента държавният дълг на САЩ достига фантастичната величина от 17 трилиона долара. Този дефицит по законите на икономиката се покрива със заеми. Минимална част от тях са т.нар. „непазарни” заеми, това са пари от различни социални американски фондове, които пак са част от държавната финансова система на страната, но функционират автономно от федералния бюджет (нещо като „вътрешно заемане”). Другата, основна, по-голяма част от дълга, около три четвърти, се покрива от емитирането на държавни ценни книжа. Основни купувачи на тези книжа са Федералният резерв, американските банки и други финансови организации и институти, както и чуждестранни купувачи, които основно представляват чужди национални банки, различни фондове към финансовите министерства, търсещи надеждни дългови книжа, и др. Интересно е да се отбележи, че почти половината от дела на чуждите купувачи на американския дълг се пада на Япония и Китай. През 2013 г. те държат около 2 трилиона и 412,7 милиарда долара (от общия обем 5 трилиона и 590,1 милиарда долара). Приблизително половината, или по точно 43%. Затова често се подчертава, че Китай е заплаха за Америка, макар и зависимостта да е двустранна. И все пак притежаването на такъв огромен обем книжа може да се окаже инструмент за действие при определени обстоятелства. „Денят, в който Китай отстъпи всичките си активи в долари, ще предизвика срив на нашата валута, главоломно покачване на лихвените проценти и борсова криза” – казва Аарон Фридберг, професор в престижния Принстънски университет. Заместник-директорът на Китайската централна банка направи интересно заявление, че Китай прекратява нарастването на американски държавни книжа в резервите на страната. Което на дипломатичен език означава, че ще започне сериозно да се освобождава. Русия също предприема стъпки. Допреди две години Русия беше на 6-о място сред чуждите държатели на американски ценни книжа, в момента е на 11-о място. И тъй като все повече централни банки по света губят огромния си ентусиазъм да спонсорират американския дълг, основен кредитор на американското правителство става Федералният резерв, наричан галено просто Фед. Например през последните години Федералният резерв изкупува огромно количество от дълга на правителството (дефицита на федералния бюджет). Налице е особен кръг от опасна самодостатъчност: Федералният резерв предоставя на хазната налични парични знаци, а хазната предава на Федералния резерв своите облигации. Нещо като паричен перпетуум мобиле. Обаче става все по-трудно за Америка да убеждава другите държави, че валутата й е най-надеждната. Освен това Америка все още не се е отървала от последната финансова криза. Фактите сочат, че програмата по спасяване на американската икономика може да завърши доста плачевно. Защо? Защото Федералният резерв непрекъснато разширява своите активи с лоши „хартии”, което би могло да го доведе до „скандалната” идея за несъстоятелност. Доскоро никой не можеше и да си помисли, че могъщият Федерален резерв може да фалира. Но от 2010 г. той не изглежда никак добре. Федералният резерв е предприел програма за подпомагане на американската държава по време на криза (т.нар. Програма за количествено улесняване). Тази програма се състои основно в увеличаване на паричните вливания в икономиката по следната схема: Федералният резерв закупува различни видове книжа от американските банки, но преди всичко такива книжа, които влошават балансите на банките. В резултат въпросните банки, които разменят лошите си книжа за чиста парична маса от Федералния резерв, би трябвало да активизират кредитирането на реалната икономика и да допринесат за възстановяването на САЩ от кризата. Това е идеята на тези, които са измислили програмата. Всъщност тя е много стара идея, но напоследък се практикува по-интензивно. От септември 2012 г. тази икономическа хватка се извършва за трети пореден период. Федералният резерв налива сумата от 85 милиарда долара на месец (пуска ги в обръщение срещу лошите банкови книжа). Плюс закупуване отделно на държавни ценни книжа за 45 милиарда долара. Както и ипотечни книжа за 40 милиарда долара, които финансистите наричат „токсични активи”. Така състоянието на Федералния резерв непрестанно се влошава. В същото време дефицитът на федералния бюджет за изминалата финансова година е около 680 милиарда долара. Тоест имаме необезпечено пускане на големи парични маси. Просто печатане на пари. Затова и изказването на американския финансов министър, че САЩ водят възстановяването на световната икономика, звучи смехотворно. „Евентуалният залез на Америка – казва Збигнев Бжежински – би могъл да е свързан с настъпването на сурова финансова криза. Последната криза от 2007-а напомня, че такъв зловещ сценарий не е хипотетичен. В съчетание с разрушителните последици от ескалиращите ангажименти на САЩ в чужбина подобна катастрофа би могла да ускори – в рамките само на няколко години – края на американското глобално превъзходство.” Могъществото на Федералния резерв през XX век създава невярното усещане, че то ще продължи вечно, както вечен ще бъде и доларът. Самото създаване на Федералната резервна система нарушава конституцията на САЩ, тъй като в нея се казва, че пълномощията за печатането на пари принадлежат единствено на Конгреса, а не на някаква си частна група. В началото XX век САЩ са единствената голяма държава с влияние, която няма централна банка. Търговските банки често стават жертви на кризи и ликвидни проблеми, в определени периоди в страната цари невъобразим финансов хаос, затова възниква спешната необходимост от реформи. Конгресът излъчва експертна комисия, която да направи предложения за организация на финансовата система на страната. И така се стига до интересната дата 22 ноември 1910 г., когато на остров Джекил, щата Джорджия, се събират група особено важни хора. Островът е частна собственост и се ползва като ловен парк. Сред поканените са председателят на комисията на Конгреса за банкови реформи сенатор Нелсън Олдрич, който омъжва дъщеря си за Рокфелер-младши, Франк Вандерлип, президент на Нешънъл Сити Банк в Ню Йорк, Хенри Дейвидсън, представител и съдружник на „Джей Пи Морган и Ко”, Бенджамин Стронг (който управлява създадената от Дж. П. Морган тръстова компания в Ню Йорк), Пол Уорбърг (Варбург), немски банкер, пратеник на банкерската къща Kuhn & Loeb и др. За пред малцината свидетели обяснението е, че всички тези хора се събират за лов на патици. Целта на срещата обаче е да се изработи план за същността и работата на централната банка на САЩ. Тази банка всъщност ще бъде наречена Федерална резервна система по настояване на Уорбърг, защото според него има омерзение както в обществото, така и сред конгресмените срещу понятието „банка”, а камо ли пък някой да гласува закон за „централна банка”. Още година преди да бъде приет планът за финансовата реформа на САЩ, сенатор Роберт Лафолет, прекрасен оратор с мъдро и честно сърце, публично заявява, че финансов тръст от 50 мъже контролира САЩ. В отговор Джордж Бейкър, партньор на Дж. П. Морган, запитан от репортери дали е истина това твърдение, отговаря, че сенаторът е в голяма грешка, тъй като не повече от осем мъже управляват страната. Така на 23 декември 1913 г. Конгресът на САЩ приема закона за Федералния резерв, който е подписан от тогавашния президент Удроу Уилсън. Самият той е доста привързан към банкерското лоби, след като по време на финансовата паника през 1907 г. казва: „Всички тези неприятности щяха да бъдат избегнати, ако бяхме назначили комитет от шест-седем обществено ангажирани личности като Дж. П. Морган да се справят с отговорностите на държавата”. Е, след като подписва закона за Федералния резерв, Уилсън определено прехвърля отговорностите за американския долар, а от там и за икономиката на страната именно на тези хора. През 1919 г. икономическият журналист Бърти Форбс, по-известен като създателя на сп. „Форбс”, пише: „Това събиране на най-големите национални банкери, които се измъкват по тайна доба от Ню Йорк в частен вагон под прикритието на нощта, които пътуват стотици мили на юг, за да се доберат да таен остров, напуснат от всички с изключение на няколко слуги, и да прекарат там цяла седмица при абсолютна секретност, такава, че името на никой от тях не е споменато, за да не би някой от слугите да разкрие нещо пред света, това е най-странната и най-тайна експедиция в историята на американските финанси”.

Въпреки че Федералният резерв се създава, за да подреди финансите на САЩ, икономическата история показва, че американската държава изпада в икономическа криза на всеки десет години, тоест непрекъснато. От момента на създаването на Федералния резерв може да се каже, че президентът на САЩ, Конгресът и американският народ стават играчки в ръцете на главните частни акционери на тази структура. Частната корпорация „Федерален резерв”, принадлежаща на шепа световни банкери, се превръща в единствената реална власт в САЩ. А след това предявява и опасната естетика за световна доминация. След Втората световна война САЩ настояват да реформират световната монетарна система. На международната конференция в Бретън Удс, щата Ню Хемпшър, състояла се от 1 до 22 юли 1944 г., под натиска на САЩ се взема решение останалите валути да се съотнасят спрямо американския долар, който пък ще бъде обезпечен от огромните златни резерви на Америка, натрупани през войната, тъй като към онзи момент САЩ притежават 70% от световния запас на злато. Всичко това, обясняват американците, е в името на безпрепятственото движение на стоките. Съответно Федералният резерв се задължава при поискване неограничено да обменя долари срещу злато по фиксиран курс от 35 долара за тройунция злато. За момент американците си въобразяват, че ще могат да изнасят домашната си инфлация в чужбина. Щатските финансисти арогантно настояват, че Америка не е застрашена и няма защо да се мисли много за трупащите се навън доларови обеми, тъй като чужденците няма да ги обръщат в злато. Страните от Западна Европа обаче започват да обменят доларовите си резерви в злато и то започва много бързо да изтича към европейските държави, буквално се топи пред очите на американците с по 3 тона на ден. Генерал Дьо Гол например, освен че често протестира срещу господството на долара, изисква от САЩ да обменят 1,5 милиарда долара в злато и да го предоставят на френската държава. Настава страшен скандал. САЩ започват да притискат Франция като партньор на НАТО, което още повече вбесява френския президент и той стига още по-далеч. На 7 март 1966 г. Дьо Гол обявява на американския президент Линдън Джонсън, че Франция се оттегля от обединеното военно командване на НАТО. САЩ трябва да изтеглят 27 хиляди войници, 35 хиляди служители и 30 военновъздушни, военноморски и сухопътни бази. Главната квартира на НАТО е преместена от Франция в Белгия. След претенциите на Франция за златото, Федерална република Германия също решава да обмени своите доларови резерви и така ситуацията с изнасянето на златото от САЩ излиза извън контрол.

САЩ реагират като единствени господари. Когато златните им запаси се съкращават повече от два пъти, на 15 август 1971 г. щатската хазна, която пази златните запаси на Америка (към онзи момент 8,5 хиляди тона), прекратява размяната на долари срещу злато за чуждестранни притежатели. Обяснението на Вашингтон е простичко: златото някак взе да понамалява. Федералният резерв вече е намислил какво да прави и заменя златно-доларовия стандарт със симпатичната и удобна система на книжния долар. Практически още на тази дата президентът Никсън обявява банкрута на Америка, като заявява, че държавата отказва да изпълнява и да се съобразява с международните си финансови ангажименти. Междувременно Конгресът на САЩ постепенно премахва всякакви законови рестрикции за Федералния резерв да увеличава паричните емисии като печата пари. Тоест американският модел на финансово-икономическа глобализация предполага използването на долара като главна и единствена световна разплащателна и резервна валута, при това без съответното обезпечение и без съгласието на който и да било за печатането на емисии. Тази схема е разработена за решаването на вътрешните икономически проблеми на САЩ още по времето на Рузвелт. Идеята е доларът да се превърне в световна валута и да се стовари образувалата се инфлационна маса върху плещите на другите страни.

Последните две десетилетия повдигат твърде важни въпроси относно глобалните интереси на американския елит и границите, които този елит е готов да пречупи по пътя на насилствените ходове. Грешките на Америка се превръщат в тенденции. САЩ непрекъснато обявяват войни, които не могат да се спечелят, просто защото тези войни по принцип не могат да бъдат спечелени. Ние и светът днес живеем насред маниакалната външна политика на Америка. Точно това води до много неприятен тренд за несъобразителната дейност на Федералния резерв. Търсенето на доларовата продукция постепенно започва да спада и дори звучи невероятно, но възниква конкуренция с други валути като евро и юан. Някои лидери на непослушни експортно-ресурсни държави имат „неблагоразумието” да правят бойкот на нефтения долар. Злополучният Садам Хюсеин например беше започнал да търгува нефта в евро. Реакцията на Вашингтон я гледахме по световните екрани – Садам беше отстранен от живота и света. Нещо подобно се случи и с Муамар Кадафи, само че той беше решил да замени долара със златен динар. Обаче когато става дума за Иран, САЩ винаги удрят на камък. Америка още от 1979 г. налага всевъзможни санкции на Иран, но тази страна устоява. И днес Иран е държавата, която напълно се е отказала да търгува с долари, тя създава прецедент, който може да бъде последван и от други страни. Първите по-сериозни крачки по освобождаването от доларовата зависимост започва да прави и Китай, който уверено води сепаративни преговори с различните страни за търговия в юани. Например има споразумение за използването на юани или йени в китайско-японската търговия, което включва пълен отказ от долара, просто не съдържа опция за разплащане в долари. Китай определено се опитва да се „еманципира от долара” и също така може да удари щатския долар, като обяви размерите на своите настоящи златни запаси, които много старателно крие, и като реши, че ще мине към истински златен стандарт. Напоследък все повече банки, повече от 40 централни банки по света, увеличават дяловете на юаните в своите резерви и много сериозно се замислят за това, че може би именно китайската валута ще бъде новата резервна валута на света. По всичко изглежда, че върви внимателна подготовка за удар върху американския долар, но все още не се вдига много шум. Междувременно, заслепени от собственото си слънцегреене, САЩ продължават със своята политика на високомерието и глупостта. Майданът в Украйна е последният пример, гарниран с обидни ходове срещу Русия и опити за абсурдни санкции. Арогантността на САЩ в Украйна е толкова огромна, че Русия този път не може да я понесе. Русия наистина се ядоса и още по-дълбоко ще започне да укрепва най-важната евразийска ос: Русия – Китай – Индия. Като ще се опитва да снижи своите зависимости от европейските потребители на енергоресурси. Когато започваш войни, трябва да си наясно, че никой не забравя къде е заровил томахавката.

Нефт срещу стоки. Така изглежда една от най-коментираните сделки в света през последните месеци. Русия се готви да закупи нефт от Иран на стойност 20 милиарда долара срещу предоставянето на различни стоки. Става дума за 500 хиляди барела ирански нефт на ден в продължение на няколко години. Благодарение на това експортът на Иран ще нарасне с 50%. „Сделката за покупката на нефта е абсолютно легитимна, тъй като Русия е задължена да признава само санкциите на Съвета за сигурност към ООН, а не санкциите, които САЩ са въвели спрямо Иран” – така отговаря министърът на финансите на Руската федерация Антон Силуанов на заплахите на американския си колега Джак Лю, че САЩ ще въведат санкции спрямо Русия освен заради Украйна още и заради Иран. Вероятно този нефт ще бъде отправен през Русия в Китай. Вече има договорености за доставка (Русия – Китай) на около 100 милиона тона нефт в течение на 10 години. Прогнозата на Русия е, че Китай ще импортира обема от 9,2 милиона барела нефт на ден през 2020 г. Разплащането е договорено да бъде в рубли или в юани, но не и в долари. Някои анализатори разглеждат сделката като началото на ударите по нефто-долара. Но предстоят и много други сделки. Освен нефт Китай и Индия внасят огромни количества газ, както и друг вид суровини, разплащанията за които ще се правят в рубли, в юани или рупии, но определено няма да са в долари. САЩ правят грешка след грешка, което влече след себе си ответни реакции. И в момента целият Изток скача срещу долара. „Ние дълго се опитвахме да задържим американската икономика от разпад” – разказва финансовият аналитик Джим Уили. Но санкциите срещу Русия и ситуацията в Украйна водят до сделката на Русия с Иран, което според Уили „ще наводни света с нефт, продаван не за долари”. Това е бойкот, демонстративна крачка, която ще мотивира и другите страни да направят същото. Държавите ще започнат да се освобождават и от американските облигации. САЩ се опитват да скрият, че само за месец чуждите държави са продали облигации на американския държавен дълг за повече от 100 милиарда долара. Доларът ще девалвира, а цените на вносните стоки ще скочат с 400%. САЩ могат да изпаднат в колапс. „Добре дошли в Третия свят, момчета!” – шегува се американският анализатор. Всъщност истината е, че ако огромен брой страни по света започнат да се разплащат в друга валута, а не в долари, Федералният резерв на САЩ няма да загине, но просто ще се превърне в обикновена централна банка, която обслужва икономиката на една страна. Както казва Томас Джеферсън: „Аз наистина се плаша за страната си, като си помисля, че Бог е справедлив.