Атаката на 17-годишния афганистанец във влака за Вюрцбург шокира баварския град. „Ислямска държава” припозна атентата, а немската депутатка Ренате Кюнаст си навлече гнева на полицията с една „умна” либерална глупост.

След Ница новината за 17-годишния афганистанец в сутрешните часове на 19 юли не звучи супер тревожно. Убит е само атентаторът. Няма да има Je suis Wuerzburg.

Накратко – вечерта на 18 юли в регионалния влак за германския град Вюрцбург се разиграва кървава сцена. Младеж, по първоначални данни афганистанец, се нахвърля върху пътниците с брадва, нож и викове „Аллах е велик”. Четирима са сериозно пострадали, има опасност за живота им. Пасажер дърпа аварийната спирачка. Паниката е огромна, пътниците тичат кой накъдето свари (на следващата сутрин кръвта на улицата е измита, разказват очевидци пред Mainpost). Бяга и атентаторът. Полицейски патрул, който се оказва наблизо, тръгва след него. Младежът напада един от служителите и е смъртоносно прострелян. Действието е на няколко километра от централната гара на Вюрцбург – красив град с около 130 000 жители, четвъртият по големина в Бавария.

За разлика от други градове в Германия Вюрцбург не е много засегнат от мигрантския наплив след бодрото „Ще се справим” на Ангела Меркел. Последното, което очакват жителите му, е ислямска атака. Затова в сутрешните часове на 19 юли са шокирани, стъписани, объркани. Голяма част от тях са съпреживели екшъна предишната вечер.

След 21 часа на 18 юли четири млади жени, сред които и българка, вечерят на параход-ресторант на река Майн. Покрай тях профучава полицейски катер („Вълната хубаво разтресе нашето корабче”). Половин час по-късно се чува вой на сини лампи и линейки, забелязват и мобилна болница („едно огромно чудо на колела”), кръжат хеликоптери. От достоверен източник, съвсем достоверен, научават, че става дума за атентат. „Нас не ни е страх!” – помните ли този лозунг след Париж и Брюксел, който след Ница май избледня? Е, очевидно хората ги е страх. Момичетата, включително и сънародничката ни, бързо-бързо се прибират по домовете. На другия ден нашето момиче обобщава, сравнително делово: „Никой не може да повярва, че това се е случило в малкия Вюрцбург! Хеликоптерите хвърчаха до 1,2,3 през нощта. Най-честата реплика сега е –друго е да се случи в чужда държава, друго е, когато е около нас…Всички са много притеснени.”

Да, едно е да гледаш атентатите по телевизията, друго е да усетиш заплахата с кожата си и да се оглеждаш объркано, паникьосано, с блокирали сетива за нормалното.

Съвсем трето е, мисля си, да взимаш политически решения и да убедиш уплашените, че те са правилните. Уплашените за собствения си живот, за този на близките си, за бъдещето, което са си представяли някак другояче.

Този текст не е за паниката във Вюрцбург, а за реакциите на политиците, за либералния фанатизъм, който може да бъде също толкова опасен, колкото и силите, които задвижват камикадзета и атентатори-единаци.

„Ислямска държава” веднага припозна атаката във Вюрцбург. Бързо стана ясно, че застреляният нападател е пристигнал миналото лято като непридружено дете. Като добре уредена и богата страна Германия очевидно е направила необходимото за неговата интеграция – бил е настанен в интернат, после – в приемно семейство. Започнал стаж в пекарна (в Германия работните стажове са задължителни за всички – пекари, продавачки, зидари и т.н.), получавал пари от социалното министерство. Вярващ мюсюлманин, но какво го обръща към радикалния ислям можем само да гадаем. Официално няма дори хипотеза.

В първата си реакция вътрешният министър на Бавария Йоахим Херман се опитва да успокои ситуацията. Той уверява, че спешно трябва да бъде изяснено как човек, когото околните са възприемали като обикновен, ненабиващ се на очи, кротък, твърде бързо е преобърнал нагласите си. Той повтаря позицията на германската провинция за ограничаване броя на бежанците. Но добавя, че не би направил директна връзка със събитието от късните часове на 18 юли.

Човек започва да се чуди от Марс ли идват мигрантите в Европа или минават граници, които впрочем държавите една след друга започват да затварят.

Спорно е дали г-н Херман е успокоил опасенията в Германия, но истинската бомба хвърля депутатката от фракцията на Зелените Ренате Кюнаст, бивш министър. В пика на паниката дамата изстрелва в Туитър: „Защо нападателят не бе спрян по друг начин???? Въпроси!!!!”

След този въпрос, гарниран с удивителни знаци, нервите на германската полиция, не издържаха!!! Тук се налага да припомним, че след новогодишната нощ в Кьолн, когато стотици млади жени станаха обект на масови сексуални нападения, полицията бе справедливо упрекната в криене на информацията. Разбра се обаче, че прикриването на националността в редица подобни случаи е наложена „отгоре” норма. Цензура, маскирана като либерален „бон тон”. „Бон тон”, който санкционира всеки, дръзнал да се осъмни в нейната ефикасност и в ползата й за развитието на обществените отношения.

Но и лицемерният език е въпрос на време. Този път, за разлика от Кьолн, полицията реагира бързо и гневно. Шефът на полицейския синдикат светкавично отвърна на депутатската реплика: „Когато полицай бъде нападнат, той няма да се впусне в кунг фу. Изобщо не се нуждаем от парламентарен Klugscheisser .”

С право ще попитате какво означава Klugscheisser. Произнася се отривисто, все едно стреляте с Калашник: клуг-шайсер. Може да сложите ударение и на клуг, и на шайсер. По нашенски бихме казали пренебрежително „всезнайко”, „многознайко” или „голям умник, няма що”. Това е човек, който дрънка глупости, но ги изговаря така, все едно говори страшно умни работи. Всеки обаче, който знае немски, ще възрази, че къде-къде е „клугшайсер”, къде е „всезнайко”. Толкова хубава българска дума, която да пресъздаде немската Klugscheisser, ние нямаме. Klug значи умен, Scheisser – посерко или лайнар, с извинение. Мисля, че вече разбирате какво е искал да каже немският полицай на депутатката от Бундестага.

След неуспеха с превода се заканих да пиша по темата, че ислямските фанатици очевидно са от Марс, а либералните – от Венера. Че либералната встрастеност, с която се заклеймява всяко друго мислене, различно от либералното, нанася огромни щети. Освен съмнения в правата линия, то вече предизвиква сериозен отпор. Знаците са видни – алтернативната политика на Вишеградската четворка, разрастващото се недоволство от брюкселския елит, резултатите от президентските избори в Австрия и решението на Конституционния съд за касирането на балотажа, Brexit, освиркването на френския премиер по време на траурната церемония в Ница, задаващия се референдум в Унгария за квотите, налагани от Евросъюза и т.н.

Канех се да пиша за отказа на Брюксел да види реалността, за смазващата безпомощност на изразите на солидарност (Je suis Charlie, Je suis Paris, Je suis Brussels…), но изведнъж се сетих за израз, който чудесно „превежда” съдържанието на думичката Klugscheisser. Изразът се отнасяше за вътрешната политика на България, но добре пасва и на сегашната брюкселска линия. Определението сподели сегашния ни премиер, но във времето, когато още не се бе захванал с партийни дела. Медиите свенливо изписваме израза му като „л…в целофан”. Подходящ превод, нали.

Впрочем по официални данни броят на непридружените деца като 17-годишния атентатор от Вюрцбург, сериозно се е увеличавал през последните години. От 2011 г. до 2013 г. те са около 13 000 всяка година. През 2014 г. 23 000 деца са потърсили убежище в Европа. През 2015 г. техният брой е вече близо 100 000. Едно от тези деца трябва да е бил вюрцбургският нападател.

Германски експерт по тероризъм твърди, че припознаването на атентата от „Ислямска държава” звучи като неин пиар. Други експерти по национална сигурност, включително български, отдавна твърдят, че огромният брой непридружени деца сред бежанските вълни не е никак случаен. Те са имитацията, прикритието на факта, че хиляди млади мъже се озоваха в Европа без да преминат през граничните пунктове. Това няма връзка с тероризма в Европа?!

Атентатът във Вюрцбург официално извади и други тревожни данни – 70% от всички младежи, които са пристигнали в Германия, нямат никакви документи за самоличност или имат фалшиви. Появи се версия, че 17-годишният афганистанец всъщност е от Пакистан, но с фалшивата националност улеснил получаването на бежански статут.

P.S. Пострадалите от влака, които са китайски граждани, още са с опасност за живота. Канцлерката Ангела Меркел изрази съпричастност към тях и близките им. А аз чакам българката, за която стана дума в този разказ, да се върне у дома. Защото ми е близка, много близка.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto