Фалшивите идеологеми задушават Европа

Финансовият и глобализиран капитал води яростна битка за деструкция на националното, за минимизиране на властта на националните елити в собствените им държави, за превръщането на държавата в обикновена служба за сигурност на големите наднационални корпорации. Правителствата са натоварени единствено със задачата да администрират делата на корпорациите и да им съдействат законово. Ако те пречат, като защитават националния интерес, ги заплашва цветна революция. В този смисъл подкрепата, която събират европейските партии, които говорят за съпротива срещу глобалните институти, за защита на националната идентичност и запазване на функциите на националната държава, е съвсем логична и естествена. Не е необходимо Русия да я спонсорира. Напротив, финансовият капитал през своите неправителствени мрежи, агентура за влияние, инфилтрация в политическите и административните елити, със своите наднационални институции от много години води мащабна информационна война за представяне на глобализацията и неолибералния модел като нещо свръхполезно, постмодерно и прогресивно, задължително условие за висок жизнен стандарт, човеколюбива демокрация и икономически напредък. А истината е съвсем друга: глобализацията не е нищо друго освен безпрецедентно и безотговорно разширяване на властта на глобалните финансови пазари върху националните държави, правейки ги безпомощни за съпротива срещу чуждите интереси за сметка на националните загуби. Доктрината на неолиберализма се опита да изобрети „нови” държави, в които базовата функция за защита на националния интерес е изоставена за сметка на участие в привидни глобални съюзи, каузи, общи цели, стратегии и пр. Фалшиви идеологеми, като „демократични ценности”, „руската опасност”, „мултикултурализъм”, „антикомунизъм”, „интеграция на мигрантите” и др., са широко ползвани в хибридната война, за да се затвърждава теорията, че епохата на националните държави е отминала и те са слаб фактор на световната сцена. Например Евросъюзът в бюрократичната му част, страсбургският съд по правата на човека, трибуналът в Хага, различни наднационални институти, конвенции, споразумения и т.н. са образец за създаване на законова компетентност, която е наднационална. Така целенасочено функциите на националните държави затихват във всички възможни области от живота на населението, докато съвсем бъдат изпразнени от съдържание. Стремежът е регулатори и контрольори да бъдат наднационални институции. Задачите на правителствата се обезсмислят, а загубите им се представят за „политико-идеологически” и „нравствено-морални” приоритети на общия съюз. Пример: „Южен поток”, затварянето на III и IV блок на АЕЦ „Козлодуй”, санкциите срещу Русия и пр. Тези загуби, предизвикани от надтериториалността на капитала, безразличен към нуждите на населението, се нагнетяват в съпротива. И тази съпротива намира израз в нарастването на извънсистемните и крайнодесните партии в Европа. Никаква Русия не подпомага този процес. Тя само го вижда и разбира. Колкото до европейските политически елити, те извършват бавно и шармантно самоубийство, предизвикано от стратегическото им невежество да поемат промяната, която се задава. И за безобразията си обвиняват Русия.

Както казва Зигмунд Фройд: „Преди да се диагностицирате с депресия и ниско самочувствие, уверете се, че не сте заобиколени от идиоти”. Не се притеснявайте, ако виждате и разбирате истината, но медиите ви представят друга картина на света. Европейските народи един по един започват да се събуждат за бунт срещу досегашния политически истаблишмънт.

На срещата на G7 в Канада страните взеха решение да разработят система за защита от пропаганда и манипулации. Наред с това страните от G7 определят като „изключително проблематична” подкрепата на Кремъл за европейски партии и движения, обявяващи се против ЕС. През 80-те години наименованието G7 (Group 7) се използваше за разграничаване на икономически най-развитите страни в света – САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Япония, Италия, Канада. Само че в момента G7 представлява група, съставена от САЩ, които изключително доминират, и останалите шест държави сателити, които са с унищожен суверенитет и несамостоятелна външна и вътрешна политика. В интервю за „Ди Цайт” Стив Банън, идеологът на кампанията на Тръмп, подчертава, че европейските държави „действително са протекторат на Съединените щати”. Той обаче казва и нещо още по-важно: „Старата парадигма за лявото и дясното вече не е приложима. Важно е кой е националист и кой е глобалист”. Банън също така ясно подчертава, че на Русия вече трябва да се гледа с нови очи. Срещата на G7 в Канада обаче затвърди за пореден път неадекватното отношение на западните политически елити както към Русия, така и към собствената им действителност. Финансовият и глобализиран капитал води яростна битка за деструкция на националното, за минимизиране на властта на националните елити в собствените им държави, за превръщането на държавата в обикновена служба за сигурност на големите наднационални корпорации. Правителствата са натоварени единствено със задачата да администрират делата на корпорациите и да им съдействат законово. Ако те пречат, като защитават националния интерес, ги заплашва цветна революция. В този смисъл подкрепата, която събират европейските партии, които говорят за съпротива срещу глобалните институти, за защита на националната идентичност и запазване на функциите на националната държава, е съвсем логична и естествена. Не е необходимо Русия да я спонсорира. Напротив, финансовият капитал през своите неправителствени мрежи, агентура за влияние, инфилтрация в политическите и административните елити, със своите наднационални институции от много години води мащабна информационна война за представяне на глобализацията и неолибералния модел като нещо свръхполезно, постмодерно и прогресивно, задължително условие за висок жизнен стандарт, човеколюбива демокрация и икономически напредък. А истината е съвсем друга: глобализацията не е нищо друго освен безпрецедентно и безотговорно разширяване на властта на глобалните финансови пазари върху националните държави, правейки ги безпомощни за съпротива срещу чуждите интереси за сметка на националните загуби. Доктрината на неолиберализма се опита да изобрети „нови” държави, в които базовата функция за защита на националния интерес е изоставена за сметка на участие в привидни глобални съюзи, каузи, общи цели, стратегии и пр. Фалшиви идеологеми, като „демократични ценности”, „руската опасност”, „мултикултурализъм”, „антикомунизъм”, „интеграция на мигрантите” и др., са широко ползвани в хибридната война, за да се затвърждава теорията, че епохата на националните държави е отминала и те са слаб фактор на световната сцена. Например Евросъюзът в бюрократичната му част, страсбургският съд по правата на човека, трибуналът в Хага, различни наднационални институти, конвенции, споразумения и т.н. са образец за създаване на законова компетентност, която е наднационална. Така целенасочено функциите на националните държави затихват във всички възможни области от живота на населението, докато съвсем бъдат изпразнени от съдържание. Стремежът е регулатори и контрольори да бъдат наднационални институции. Задачите на правителствата се обезсмислят, а загубите им се представят за „политико-идеологически” и „нравствено-морални” приоритети на общия съюз. Пример: „Южен поток”, затварянето на III и IV блок на АЕЦ „Козлодуй”, санкциите срещу Русия и пр. Тези загуби, предизвикани от надтериториалността на капитала, безразличен към нуждите на населението, се нагнетяват в съпротива. И тази съпротива намира израз в нарастването на извънсистемните и крайнодесните партии в Европа. Никаква Русия не подпомага този процес. Тя само го вижда и разбира. Колкото до европейските политически елити, те извършват бавно и шармантно самоубийство, предизвикано от стратегическото им невежество да поемат промяната, която се задава. И за безобразията си обвиняват Русия.