Едва ли в България е имало наивни хора, които да са се вързали на евтините сценки, разигравани от различните части на управляващата коалиция, и да са помислили, че вървим към разтурване на властовата конфигурация. Точно сега никой няма интерес от разклащане на управлението. Да, ГЕРБ продължава да бъде най-харесваната партия, но никой не може да каже как би се отразил на електоралните нагласи евентуален разпад на коалицията и то точно в разгара на кандидатпрезидентската кампания. И без това депутатите от управляващото мнозинство достатъчно раздразниха населението, като си гласуваха едномесечна ваканция и като се криха като партизани из парламентарните кулоари, за да провалят кворума на извънредните заседания. Доста нахално звучеше и претенцията им, че кворумът трябвало да го осигурява опозицията. Да припомня, че когато бяха в опозиция, депутати на ГЕРБ повтаряха до втръсване мантрата, че управляващите били длъжни да осигурят кворум. Интересно, защо сега, когато са управляващи, пак повтарят до втръсване, само че точно обратната теза. И ако все пак за ГЕРБ можем да гадаем дали ще понесе осезаеми щети от случките в парламента и от едно предполагаемо разтурване на управлението, то за другите управляващи – тези от Реформаторския блок – разпадният сценарий би бил катастрофа. Излязат ли от властта, излизат от живота. Политическия живот имам предвид. Без милостта на ГЕРБ те са нищо, пълна нула. Ще се разпаднат без следа, подобно на NGO, което „Америка за България“ е лишила от финансиране. И това важи както за тези реформатори, които са солидарни с ГЕРБ, така и за онези, които се правят на опозиция. Тази политическа идиотия – хем да си на власт, хем да си в опозиция, май наистина е възможна само в абсурдна страна като България. И още един абсурд. От изказване на лидерката на една от партиите в Реформаторския блок, Миглена Кунева, стана ясно, че там ще са доволни, ако получат 200 000 гласа на президентските избори. Ако аз бях на мястото на Трайчо Трайков щях сериозно да се обидя на тази хипотеза. Защото с 200 000 гласа до балотаж не можеш да додпрапаш, да не говорим за нещо повече. Тези гласове стигат, за да заемеш призовото 4-то място примерно. Така че да обявяваш подобен резултат за успешен, означава, че си отписал още отсега кандидата си.
А докато се занимаваме с тези абсурди, пропускаме нещо много по-важно. Българският парламент се готви да одобри споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада. Срещу въпросното споразумение, както и срещу ТПТИ, протестират милиони европейци. И с право протестират. Приемането на подобни договори означава край на държавния суверенитет и неоспорим диктат на транснационалните корпорации. Само дето нашите политици, потънали във фалшивите си драми, не забелязват тази работа. Те говорят за Бай не знам кой си и за това кой е висял на дувара в Банкя като не знам какво си. Изключително висок стил на изразяване. Браво!