Лeнард Еймъри

На 30 ноември 2015 г. пресата публикува една снимка. На нея се вижда турският премиер Ахмет Давутоглу, тържествено вирнал глава и гордо изпъчил гърди, заобиколен от угоднически усмихнатите европейски лидери. Мисля си, че тази снимка е историческа. Тя е историческа не заради безвкусната турскосиня вратовръзка на Давутоглу, а защото е запечатала последния ден на християнския Европейски съюз. От този ден нататък ЕС може спокойно да бъде прекръстен на ЕВРОПЕЙСКИ ИСЛЯМСКИ ХАЛИФАТ . Най-после всички изглежда са доволни. Особено безпомощните европейски лидери, които с въздишка на облекчение свалиха от плещите си грижата за сигурността на Европа. Те поднесоха континента като увит в банкноти коледен подарък на ислямските диктатори Ердоган и Давутоглу. Доволни са и джихадистите от „Ислямска държава”, които няма защо повече да извършват терористични актове в европейските градове, защото те са под контрола на техните приятели и бизнес партньори от Турция. Доволни са и диригентите на емигрантската вълна от Сирия и Афганистан, която няма да създава толкова проблеми по европейските граници. Самата Турция също е доволна, защото гордо ще си лепне етикета на държава от Европейския съюз. И Америка ще бъде доволна, че колонизацията на Европа най-после е приключила. А шефовете на НАТО, вероятно ще бъдат най-доволни, защото няма да се чудят как да замазват гафовете на Турция, тъй като ще бъде политкоректно те да се квалифицират като европейска политика. Човек трудно може да осмисли как мощна Европа, разполагаща с високотехнологични оръжия, финанси и перфектно подготвена полиция, специални части и военни структури, стигна до такова падение, че да повери охраната на границите си на съдружниците в корпорация „Ислямска държава” . Безумно е лидерите на Европа да възложат на ислямските османисти да я пазят от ислямските джихадисти . Или, както се казва „сами да вкарат вълка в кошарата”. Нещо повече, Анкара получи щедри икономически и политически облаги. Европа ще им плати 3,2 милиарда евро, за да финансира собственото си ислямизиране. Ще премахне визовия режим с Турция и ще отвори преговорните глави, за да ускори приемането й в Европейския съюз . Е, вярно е, че ако Турция не спре бежанците няма да получи безвизов режим. Но това условие може да се прочете от Турция в определен момент и по-друг начин. Например: ако не паднат визите ви пращаме бежанците. Нима с тези милиарди не беше възможно да се създаде Европейска гранична полиция, която да охранява външните граници на общността? Или пък нима не може законодателно да се регулира приемът на емигранти? Но съдейки по мерките, които взеха еврочиновниците, по-скоро трябва да се запитаме: могат ли европейските лидери да произвеждат и да отстояват европейски политики? Отговорът е очевиден: не могат, но даже и да могат по-лесно им е да се освободят от отговорностите, а това да го нарекат „политическо решение”, което както знаем винаги е било формулата, оправдаваща провалите във всяко управление . Днес в ЕС живеят около 36 милиона души с ислямско вероизповедание. А колко ще бъдат след пет или след 10 години? Могат ли европейските лидери да кажат колко от 80-те милиона турци трайно ще се установят в страните от ЕС след падането на визите?! Ако сега Меркел твърди, че имаме нужда от работна ръка, която да замести застаряващото население в Европа, то след десет години новите европейци (ислямисти) ще се нуждаят от традиционното европейско население, за да попълнят обслужващия персонал на ислямския елит . Днес „демократът” Ердоган и проповедникът на Имперския османизъм – Давутоглу – може да се поздравят. Европа е в ръцете им. От тях зависи сигурността на континента. А ако утре отношенията се влошат Анкара без да се колебае ще използва като разменна монета сигурността на Европа в защита на собствения си интерес . Европейските лидери успяха за един ден да направят това, към което турските президенти се стремяха от десетилетия . Ердоган даже без да се е надявал постигна заветната си цел. Той вече не е само регионален, а и европейски лидер . Решението на ЕС затвърди неговия престиж и призна имперския статут на „старата, нова велика държава”, както Ердоган гордо нарича Турция. Нарушаването на човешките права и демократични свободи, за което до вчера Европа го осъждаше и го наричаше диктатор, днес вече няма значение. За такива случаи европейският елит има перфектно отработен двоен стандарт. Естествено, че при така създалата се ситуация Ердоган занапред ще играе много важна роля в коалицията на западните държави срещу ИДИЛ. Също така е сигурно, че той ще използва силната си позиция в Европа настойчиво да настоява за отстраняването на Башар Асад. За него това е много важно, защото военната намеса на Москва в гражданската война на Сирия и създаването на единен фронт срещу ИДИЛ може да доведе до политическо регулиране на конфликта и неизбежното в такива случаи федерализиране на Сирия. Едно от последствията при такъв сценарий е създаването на Кюрдска автономия, което е недопустимо за Турция . Но Ердоган вече е открил начин за справяне и с този сериозен за Анкара проблем. Оформилият се задкулисен алианс между Турция и „Ислямска държава”, подкрепян от Саудитска Арабия и Катар, дава възможност на джихадистите да водят война с кюрдите на териториите на Ирак и Сирия, което им пречи да се обединят и да предявят претенции за Кюрдска автономия. Когато Сирия няма легитимно управление, тогава безпроблемно могат да се заобикалят международните норми, а това дава възможност на Турция да анексира териториите, населени с туркмени в Сирия. Затова за Ердоган приоритет е свалянето на Асад, което ще даде зелена светлина за реализиране на имперските му амбиции. Тук той малко се е поувлякъл в мечтите си. Вероятно в суматохата около сваления руски самолет експертите не са успели да му обяснят, че арабите никога няма да приемат да бъдат васали на турците . Това впрочем е част от глобалния проблем, който има решаващо значение за бъдещето на целия Близък Изток. Нито Иран, нито Турция могат да бъдат признати за лидери от разбунения арабски свят. Но по-важно е друго. А именно това, че Турция, възгордяла се от успеха си може изненадващо да сюрпризира НАТО с още „по-мръсни” военни операции, въвличайки Алианса в пряк конфликт с други държави. Обаче и тогава европейските лидери сконфузено ще преглъщат и ще измислят нови оправдания за действията на любимия си ислямски закрилник. Но съдейки по едно изказване на премиера Ахмет Давутоглу, че „ние (Турция, б.пр.) ще направим всичко възможно да освободим окупираните територии на Азербайджан”, може ясно да кажем: продължението следва.