През юли преговарящите за Брекзит от страната на ЕС заявиха, че преговарящите от страната на Великобритания не са достатъчно вещи, за да разберат сложните въпроси, които се разглеждат. По същество – преговарящите от страна на ЕС са разочаровани от това, че трябва да се занимават с неквалифицирани посредници. Това да имаш пред себе си хора, които са неопитни в преговорите, често създава възможности, но очевидно ЕС иска да се изправи пред по-добър екип.

Разбира се, до голяма степен тук става въпрос за политически маневри. ЕС отчаяно иска да избегне британското оттегляне от блока. С това обвинение Брюксел се надява да дискредитира екипа на преговарящите от страната на Великобритания и да предизвика съмнения от страна на британската общественост спрямо преговарящите. Скритото послание е, че британският екип няма да успее да постигне добра сделка за своята страна, както и че по този начин рисковете от Брекзит за Великобритания нарастват. Мистерия е защо блокът не желае да запази този факт в тайна и да договори изгодна сделка за себе си, но тази позиция изглежда почти като опит ЕС да спаси британците от собствената им глупост.

Това не е лоша тактика, но в определен момент тя ще бъде разнищена. Британският екип се състои от добре образовани и опитни държавни служители. Твърдейки, че те не са в състояние да разберат сложността на процесите и регламентите на ЕС, Брюксел повдига срещу себе си най-силния довод. Ако тези професионалисти не могат лесно да разберат принципите, които обвързват Великобритания с ЕС, тогава как ще могат да ги разберат обикновените граждани? И ако принципите отиват отвъд това, което може да схване обществеността, как може обществото да се довери на институциите? Тук не става дума за сложните правила, които дават картбланш на Франция да нарушава правилата за бюджетните дефицити, а за основните принципи на Европейския съюз, както и за правата и задълженията – политически, икономически и морални – на гражданите. Ако операционната система на ЕС е твърде сложна, за да бъде възприета от британските преговарящи, тогава кой може да я схване?

Отговорът на ЕС е, че Договорът от Маастрихт, който е дълъг и сложен документ, може най-добре да бъде разбран от експерти, особено от онези експерти, които изкарват прехраната си като вещи лица по договора. Същите експерти и сложните политически субекти, които ги ръководят, не смятат, че са свършили лошо работата си по управлението на Европейския съюз. Въпреки продължаващата от почти десетилетие икономическа катастрофа в Южна Европа, те са доволни от работата си. В тяхното съзнание, обикновено вината е в Южна Европа, не в ЕС. Сътресенията в Европа, предизвикани от наложените имиграционни правила от страна на блока, са свързани с расистките настроения на гражданите, не с неспособността на ЕС да се справи. А Брекзит е свързван с неспособността на британската общественост да разбере ползите от ЕС, а не с факта, че ползите са неясни, а правилата – неразбираеми. Институционализираното самодоволство на апарата на ЕС създава начин на мислене, при който обществата на членките трябва да отговарят на очакванията на ЕС, а не обратното.

ЕС се е превърнал в авторитарен режим, който настоява, че е защитник на либералната демокрация. Съществуват много начини, по които да лишиш хора и правителства от тяхното самоопределение. Начинът, който ЕС е избрал, е да създаде институции, чийто начин на действие е непрозрачен и чиято власт не може лесно да бъде разбрана. При тези обстоятелства, претенцията спрямо неопределена власт, упражнявана непрозрачно, де факто се превръща в авторитаризъм – авторитаризъм, изграден на основата на сложни механизми. Сложността e на такова ниво, че британският преговарящ екип се смята за неспособен да възприеме правилата.

По същество британската позиция изглежда проста. Великобритания иска да бъде част от европейска зона за свободна търговия, да бъде отново модифицирана до онова, което е била в миналото. Тя иска да определя собствената си съдба, вместо да бъде управлявана от ЕС. Ако е необходимо оказването на подкрепа на държава – членка на ЕС, то това ще бъде гласувано от Парламента, съответно решението ще е взето автономно. С други думи, те не искат да повлияят зле на търговията. Нито пък искат да бъдат управлявани от система, която не работи много добре.

Докато британският преговарящ екип играе по правилата на ЕС, той ще губи. Безбройните неясни точки, които съставляват огромната сложност на структурата на ЕС, не могат да бъдат предмет на договаряне. Отчасти те съществуват, за да не могат да бъдат разбрани. Ако британските преговарящи започват с елегантните институционални и морални принципи, които оформят неписаната им конституция, те могат да представят условията, при които ще работят с ЕС. Няма нужда от безпокойство – германците няма да спрат да търгуват с британците. Те не могат да спрат, а британците ще имат надмощие, ако употребят британският апломб и не забравят, че изключването на Великобритания от зоната за свободна търговия не е опция за ЕС. Оттам нататък, всичко е просто.

Автор: Джордж Фридман

Източник:  Geopolitical futures

Превод: Даниел Миладинов