• Франция и Германия имат различни възгледи относно най-добрия начин за провеждане на реформите в еврозоната и за провеждането на преговорите за промените с останалите страни – членки на ЕС.
  • Мерките, които стимулират по-високи разходи на равнище Европейски съюз, имат по-голям шанс за одобрение, отколкото мерките, които призовават за по-голямо споделяне на финансовия риск.
  • Париж и Берлин вероятно ще се съобразят с исканията на Северна Европа, като възприемат по-бавен подход, при който Европейският съюз да въвежда реформи, които да бъдат обвързани със специфични критерии.

Най-голямата икономика в Европа проведе избори преди месеци, но едва сега Германия изглежда готова да продължи напред. Християндемократическият съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел и баварската ѝ сестринска партия, Християнсоциалният съюз (ХСС), седнаха на масата за преговори с лявоцентристката Социалдемократическа партия (СДП), за да направят „голяма коалиция” до март. И докато преговорите са съсредоточени основно върху вътрешнополитически проблеми, свързани с данъците, социалните разходи и политиките по предостваняне на политическо убежище, други изключително важни въпроси, които са свързани с Европейския съюз, вече се трупат във входящата поща на Меркел. Северните и южните партньори на Берлин – особено Франция – насочват превъзхождащата ги икономика на континента към проблеми, засягащи реформата на еврозоната и следващата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз, а напрежението вероятно ще се увеличи едва след като новото правителство поеме властта в ръцете си.

Следващото правителство на Германия ще бъде обект на натиск от страна на френската администрация, която няма търпение да предприеме реформи в еврозоната. Париж предложи да бъде създаден отделен бюджет за еврозоната, за да се финансират инвестиционни проекти във валутната зона, да бъде въведена обща депозитна гаранция за банките в еврозоната и да бъдат въведени общи правила, свързани с изчисляването и събирането на данъци от еврозоната. Докато лидерите на Германия са заети със съставянето на коалиционно правителство, техните френски колеги обикалят Европейския съюз, за да популяризират своите разбирания. Ентусиазмът на Франция за реформа в еврозоната се основава на няколко фактора. След като победи своите евроскептични опоненти по време на президентските избори миналата пролет, Еманюел Макрон започва да настоява за реформа в еврозоната, която да отговаря на неговите собствени разбирания. Като се има предвид, че вятърът на промяната духа в платната на френската икономика, Париж сега е в по-благоприятна позиция, за да преговаря с Берлин за условия, които ще поставят двете страни на една плоскост. Макрон ще се възползва от натиска, който еврофилската партия СДП ще упражни върху Меркел, за да се задълбочи процеса на интеграция в еврозоната.

Но стратегията на Франция се сблъсква с някои препятствия. Тъй като преговорите за съставяне на германско правителство ще продължат няколко седмици, в настоящия момент Меркел не може да обещае почти нищо. Освен това поривът на Франция за реформа в еврозоната може да загуби инерция, ако официалните преговори на равнище ЕС непрекъснато се отлагат заради неясната вътрешнополитическа ситуация в Германия. Северните партньори на Берлин разчитат на Германия да се противопостави на влиянието на Франция за увеличаването на вноски и по-голямото споделяне на риска в ЕС. По време на среща с Меркел, австрийският канцлер Себастиан Курц заяви, че Виена подкрепя Берлин по въпроси, свързани със защитата на европейските граници и борбата с тероризма, но е скептична по отношение на задълбочаването на интеграцията в еврозоната. Холандското правителство също е скептично относно плановете на Макрон.

В търсене на консенсус

На 18 януари френският министър на финансите Бруно Ле Майер и неговият германски колега, Петер Алтмайер, обявиха, че Париж и Берлин се стремят към постигането на обща позиция по най-малко три въпроса до юни. Първият е въвеждането на общ пакет от правила, чрез които да се калкулира облагаемата печалба на компаниите, които функционират в страните от ЕС. Постигането на споразумение между Франция и Германия няма да бъде толкова проблемно, тъй като и двете страни искат да затворят правните вратички, които позволяват на компаниите, особено в дигиталния сектор, да плащат по-малко данъци в страните от еврозоната, в които развиват дейността си. Въпреки това Париж и Берлин може да се сблъскат с трудности при убеждаването на останалите, тъй като Унгария и Ирландия например се противопоставят на идеята от страх, че въвеждането на обща данъчна основа може да отвори вратата за евентуалното установяване на минимален корпоративен данък (minimum corporate tax) в еврозоната.

Другите две цели за Ле Майер и Алтмайер включват пълната интеграция на фрагментираните капиталови пазари в Европа и въвеждането на обща депозитна гаранция за банките в еврозоната. Но Париж и Берлин вероятно ще се сблъскат с проблеми при постигането на тези цели, тъй като ще изискват по-голямо споделяне на риска сред държавите – членки на еврозоната. Германските чиновници многократно са настоявали за намаляване на риска в еврозоната, преди споделянето на каквито и да било финансови рискове, като смятат, че финансовите сектори в страни като Италия са прекалено крехки, за да позволят по-голямо споделяне на риска. В резултат от това, представителите на властта вероятно ще стеснят плановете си и ще ги въвеждат постепенно, така че показателите за стимулиране на финансовите сектори на страните – членки на ЕС, да съпътстват всяка стъпка от този процес.

Видно е, че списъкът с приоритети на Франция и Германия не включва създаването на отделен бюджет за еврозоната (което е френска идея) или създаването на Европейски валутен фонд (което е германска идея). Но това не означава, че Париж и Берлин ще се откажат от тези цели. Френските власти са категорични, че Париж все още иска да бъде установен бюджет за еврозоната, докато Германия продължава да защитава създаването на Европейски валутен фонд, за да увеличи устойчивостта на еврозоната спрямо финансовата криза и да намали зависимостите от външни институции като Международния валутен фонд. Вместо това списъкът, съставен от три части, предполага двете страни да насочат усилията си върху постигането на предишни планове, които не са имали успех, вместо да се стремят към реализацията на нови предложения. Но дори и ако Франция и Германия стигнат до споразумение за необходимите реформи, те имат различия относно начина за преговаряне на мерките. Париж смята, че Франция и Германия трябва да постигнат съгласие за някои по-големи промени в еврозоната, преди да помолят Италия и Испания да изкажат своето мнение по въпроса. Едва след като четирите най-големи икономики в зоната стигнат до съгласие, квартетът ще покани останалите 15 членове на валутната зона на масата на преговорите. От френска гледна точка, споразумение сред най-големите членове на еврозоната вероятно ще принуди по-малките икономики да последват техния пример. Германия пък вярва, че е необходим консенсус от самото начало, тъй като склонността на Париж да поддържа елита може да създаде допълнителни търкания сред членовете. Впрочем по време на среща със скандинавските и балтийските страни, Холандия предупреди Франция и Германия, че двете страни не могат сами да преговарят за реформи в еврозоната. Северните партньори на Германия се страхуват, че комбинацията от натиска от страна на Франция и компромисите, които Германия трябва да направи във вътрешнополитически план, могат да доведат до това Берлин да се съгласи с политики, които погазват интересите на Северна Европа.

Парите говорят

Реформата в еврозоната обаче не е единственият спорен въпрос в Европейския съюз, който чака Германия да му обърне внимание. Многогодишната финансова рамка на блока изтича в края на 2020 г., страните – членки на ЕС, трябва да одобрят нов план за действие през 2021 г. Тъй като това ще бъде първият бюджет на ЕС, който няма да разчита на вноските на Великобритания (страната даваше грубо по 10 милиарда евро на година), страните – членки на ЕС, ще трябва да решат дали да търсят допълнителни средства, за да преодолеят отделянето на страната или ще поискат по-малък бюджет. Преди Европейската комисия да представи предложенията си за бюджет на ЕС след излизането на Великобритания през май, някои представители на ЕС заявиха, че искат членките да учеличат своят принос към общия бюджет и да въведат нови данъци, които Комисията може да събира пряко.

Но много от нетните вносители, които дават своя принос към бюджета на ЕС – Холандия, Австрия, Дания, Швеция и Финландия, вече оказват отпор срещу увеличението на вноските на държавите – позиция, която отново изправя Германия до стената. СДП оказа натиск върху ХДС и ХСС да впише, че обещава да увеличи приноса на Германия към бюджета на ЕС в проектоспоразумението за коалиционно правителство, но документът не споменава никакви конкретни цифри. В резутат от това, проблемът с финансирането на ЕС може да доведе до размирици между ръководните партии в Германия.

Германия се изправя и пред още един проблем: Дори ако Берлин се съгласи да увеличи сумата, която отпуска за бюджета на ЕС, той може да не убеди своите колеги на север да последват този пример. От всички страни членки се очаква да внесат в общия бюджет суми, които се равняват един и същ процент от техните БВП, но ако членовете на ЕС на север се противопоставят на увеличението на сумата, която трябва да внасят в общия бюджет, Германия ще трябва да реши дали иска едностранно да увеличи размера на своя собствен принос – ход, който може да предизвика евроскептичен отпор в страната. Независимо от това, споровете около бюджета вероятно ще доминират дневния ред на ЕС през следващите две години.

Преодоляването на разделението между Севера и Юга

Като цяло членовете на еврозоната са разделени на два блока по отношение на реформата в еврозоната. Страните в южната част на еврозоната обичайно подкрепят планове за увеличение на разходите, за защита на техните икономики от конкуренцията, отправена от страните, които не са в ЕС, и за споделяне на финансовия риск в рамките на валутната зона. Северните страни обаче до голяма степен се застъпват за плановете за намаляването на бюрокрацията в блока, за премахване на бариерите за търговията и инвестициите, както и за въвеждане на мерки за намаляването на финансовия риск и увеличаване на контрола върху фискалните политики на техните южни съседи. Франция залита към това да представлява южния, съответно Германия представлява северния блок, въпреки че тези роли не винаги са ясно очертани.

Докато тези разговори оформят дискусиите в ЕС в продължение на десетилетия, някои нови обрати ще бележат следващия етап в дебата между Севера и Юга. Германия е под стрес заради това, че Франция е непривично уверена, докато еврофилската СДП активно подкрепя Париж при въвеждането на всеобхватни реформи в еврозоната. Германските политици ще продължават да защитават националното богатство на страната си, но вероятно ще са по-склонни правят компромиси с Франция, отколкото в миналото. В същото време северните партньори на Германия стават все по-неспокойни заради възможността правителството в Берлин да бъде по-гъвкаво.

Поради тези противоречиви интереси, мерките, които изискват повече разходи и допълнителна фискална координация, вероятно много по-лесно ще получат одобрение, отколкото реформите, чрез които трябва да има по-голямо разпределение на финансовия риск. Още повече, че постепенното въвеждане на реформи, които са подкрепени от критерии, които да успокоят тревогите на северните членове, изглежда много по-вероятно, отколкото въвеждането на незабавни реформи. В края на краищата в Европейския съюз има широк спектър от мнения и вероятността други средноголеми икономики да участват в изготвянето на ключови финансови предложения предполага, че – както винаги – разговорът ще продължи, което вероятно ще отслаби силата на някои от най-спорните реформи.

Източник: Stratfor                                                           

Превод: Десислава Пътева