Ваше Превъзходителство, Белгия държи световния рекорд по правителствена криза. Страната преживя година и половина с кабинет в оставка, за което мнозина българи ви завиждат предвид нашето недоверие към властта. Но това в рамките на шегата. Дали белгийските институции не са достигнали онова съвършенство, което позволява на страната да функционира на автопилот?
По онова време работех в Емирствата и си спомням как отначало мнозина ни вземаха на подбив и казваха: „Ех, вие, белгийците, едно правителство не можете да сформирате”. След време обаче почудата прерасна в уважение. Един непознат италианец дори ми каза, че белгийците без правителство се справят по-добре, отколкото италианците с кабинет. Ще се опитам да разбуля мистерията. Най-напред Белгия има добра администрация. Чиновниците не се страхуват от правителството. Кабинетите се сменят, а чиновниците си вършат работата. Грози ги уволнение само при много грубо професионално нарушение.
Това ще впечатли българите. Знаете, че у нас всяко ново правителство започва с чистка в администрацията.
Затова и го споменавам като точка първа в анализа. На второ място имаме национален консенсус по основните въпроси: проевропейския избор, социално-икономическия профил на страната. Често сравняват Белгия с танкер. Дори да променя курса, ще го стори плавно и във времето. Освен това властта е разпределена в общностите, регионите и на европейско ниво, а не е концентрирана във федералното правителство, което позволи държавата и така да функционира нормално.
Брюксел е столица на Европейския съюз. Не е тайна, че лобизмът и корупцията са проблем на Евросъюза. Отразява ли се това и на Белгия като държава?
Корупция има навсякъде. Но в Белгия тя бе обществено бламирана преди повече от петнадесет години. Времената се промениха след скандала със сделката за хеликоптерите „Аугуста”. Не мога да кажа дали скандалът се разрази поради обществената непоносимост, или пък тя се роди вследствие на скандала, но така или иначе корупцията вече не може да разчита на никаква толерантност.
За да има скандал, обществото трябва да е способно на възмущение. Един бивш френски посланик ми каза натъжен, че за него основната характеристика на българите е примирението. А за вас?
Струва ми се, че България е прекрасна страна, изобилстваща от възможности. Но ми се иска българите повече да вярват в това.
Наблюдението Ви е приблизително същото.
Повече или по-малко, само че не бих се произнесла така еднозначно. Защото в констатацията ми има и насърчение: в България е пълно с възможности. Възползвайте се от тях!
Очертават ли се нови белгийски инвестиции у нас в България?
Да, но бизнесът ще ги съобщи, когато му дойде времето. Има немалко белгийски фирми, които разширяват дейността си в България. Неотдавна разговарях и с предприемач в мебелното производство и интериорния дизайн, който има планове за България.
Ако се доверим на социологическите проучвания, французите мечтаят да станат държавни чиновници. Българите мечтаят да емигрират. Каква е най-масовата мечта на белгийците?
Казват, че белгийците се раждат с тухла в стомаха. С други думи мечтаят за собствен дом.
Впрочем българите също.
Знам и по това много си приличаме. Белгийците копнеят да имат къща с градина. Има хиляди сънародници, които работят в Брюксел и прекарват по два, дори три часа в път сутрин и вечер, за да се приберат в своя дом, град или село. Идват чак от Намюр, Лиеж или Антверпен.
Да се разходим по международните теми. Какво е европейското бъдеще на Украйна, видяно от Брюксел? Киев подписа споразумението за асоцииране с Брюксел, но икономиката му потъва. Впрочем бившият френски президент Валери Жискар д’Естен заяви, че Украйна няма място нито в ЕС, нито в НАТО.
Ние нямаме толкова категорично мнение. Киев подписа споразумението за асоцииране. Предстои много работа. Има тежки проблеми в икономиката, по отношение на правовата държава и демокрацията.
Последните Европейският съюз не личи да ги забелязва.
Не мислете, че остават незабелязани. Но това е дълъг процес, всичко не може да стане изведнъж. Със сигурност реформите ще са от полза за Украйна, а след време ще видим какъв ще е резултатът. Договорът за асоцииране на Украйна дори и пълноправното членство не са панацея.
Знаем го от собствен опит. Каква е белгийската позиция по санкциите срещу Русия?
За нас е недопустимо анексирането на част от чужда територия. В украинската криза ние сме за мирно решение. Тоест за спазването на Минското споразумение. Забелязва се прогрес. Разбира се, ако има нарушения, ние подкрепяме принципа на засилване на санкциите. Важно е те да бъдат премислени и правилно прицелени.
След украинската криза Европейският съюз има ли още възможност да се еманципира от САЩ? Не е ли твърде късно?
Защо мислите, че е така? Бихте ли обяснили въпроса си.
Защото Европейският съюз създаде в Украйна очаквания, които не може да удовлетвори. Украинците излязоха на Майдана с надеждата за безвизов режим и икономически просперитет. Не получиха нито едното, нито другото. САЩ инструментализираха Европа, за да предотвратят възкресяването на СССР под формата на митнически съюз, като извадят от него Украйна. А днес ЕС и Русия трябва да разрешават кризата в Украйна, която се намира между тях. Ако Европейският съюз имаше собствена външна и отбранителна политика, както мечтаеше през 90-те, нямаше да е толкова зависим от САЩ и нямаше да се остави да го въвлекат в тази губеща игра. Но сега Европа разчита на американската протекция и следва чужда външнополитическа линия, понякога в свой ущърб.
Европейският съюз беше създаден след Втората световна война. ЕС е мирен проект, затова първото нещо, за което мисли, не е отбраната. Американците впрочем често ни упрекват, че не отделяме достатъчно средства за отбрана.
За да купуваме американско оръжие…
Или европейско.
Ако има такова…
Да, но ако няма, американците не могат да бъдат обвинявани за това. С неотдавнашните геополитически промени европейската отбрана зае по-високо място в приоритетите. Европейският съюз е сложен проект с много архитекти, който повече напомня сграда на Гауди, отколкото за Баухаус. Дори крайната цел не е ясна, има различни виждания. Но и създаването на САЩ е преминало през много препятствия.
Считате ли, че Европейският съюз е доминиран от Германия? Нуждае ли се от балансиране?
Знаете как функционират институциите. Защо мислите, че Европейският съюз е доминиран от Германия?
Защото икономическата мощ на Германия е по-определяща за посоката на съюза, отколкото разните национални квоти в разните институции.
Истина е, че германската икономическа мощ създава влияние. И в същото време често други страни се крият зад гърба на Германия. Медиите също допринасят за този имидж на Германия. Но за нас няма проблем с баланса в съюза, а Германия е добър съсед.
Какво мислите за политиката на остеритет, която поне от 20 години доминира идейния пейзаж?
В исторически план Белгия натрупа голям държавен дълг през 80-те. След това дойде правителството на ЖанЛюк Деан, което водеше доста драстична политика на затягане на коланите, за да спазим критериите от Маастрихт. И Деан дълго време беше най-популярният политик в Белгия.
Обяснете ми този белгийски парадокс. Как един политик става популярен, при положение че затяга коланите на сънародниците си?
Мисля, че хората оцениха неговата честност. Деан не беше фин в изявите си. Но имаше ясна цел и я постигна. Хората оцениха почтеността му.
Неотдавна един изтъкнат френски икономист по повод еврото каза: „Ние създадохме чудовище”. България обаче се надява да влезе в еврозоната. Какво е Вашето мнение?
Общата валута е част от европейския политически проект. Може би наистина при създаването й не всички детайли са били премислени. При кризи проблемите се проявяват. Но за моята страна, която има малък вътрешен пазар и чиято икономика е много отворена, еврото е голямо предимство. Самата аз съм израсла в Кортрейк, близо до границата, и помня времето, когато родителите ми имаха отделен портфейл с френски франкове, за да пазаруват отвъд границата, в Лил. Еврото премахна много бариери и за страни с малък вътрешен пазар е голямо предимство.
Вашето мнение относно Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции?
Белгия е сред страните, които настояваха за повече прозрачност по преговорите и за публикуване на текста на преговорния мандат на Европейската комисия. Иначе намираме, че договорът може да даде нови възможности за нашите малки и средни предприятия. Но засега сме на етап преговори и се надявам те да приключат успешно.
Брюксел е на път да се превърне в нещо като Евровавилон. Много раси, езици, обичаи. Какво представлява белгийската идентичност днес? По какво разпознаваме белгиеца?
Откакто съм в България, често срещам хора, които вярват, че познават Белгия, но всъщност познават малка част от нея. Най-вече медийните митове относно отношенията между валонци и фламандци. Тези дни на български език излиза много интересна книга на един белгийски интелектуалец, Хеерт ван Истендаал, който разказва своята страстна история на Белгия. Тя осветлява темата. И ви уверявам, Брюксел си остава белгийски град.