ЕП одобри CETA, но над 40% от членовете му не подкрепят решение с толкова фундаментално значение за бъдещето на съюза. Тепърва предстои да се изкажат и националните парламенти.
Въпреки зациклилите преговори между Европейския съюз и САЩ по Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции и неясното бъдеще на подобни спогодби заради политиката на новата американска администрация, Европейският парламент одобри близнака на ТПТИ – Всеобхватното икономическо и търговско споразумение с Канада (СЕТА). Решението бе взето днес в Страсбург с гласовете на 408 евродепутати, 254 се обявиха против, а 33 гласуваха „въздържал се”.
Единствената комисия на ЕП, която излезе с отрицателно становище, беше тази по заетост и социални въпроси след доклад на българския депутат Георги Пирински. Симптоматично е, че още преди да започнат дебатите в пленарна зала и евродепутатите да се произнесат, на сайта на институцията беше публикувана рекламна статия за СЕТА под заглавие „Нови възможности пред европейския бизнес в Канада”.
Така привържениците на пълната търговска либерализация удържаха нова етапна победа, но още им е рано да отварят шампанско. На фона на демонстрирания почти пълен „консенсус” в Европейския съвет, където заседават държавните и правителствени ръководители, разломът в Европарламента е очевиден – над 40% от членовете му не подкрепят решение с толкова фундаментално значение за бъдещето на съюза. А тепърва предстоят и националните ратификации.
След днешното решение на ЕП всеобхватното споразумение влиза предварително в сила от април, въпреки че за окончателното му одобрение е необходимо да се произнесат всички парламенти на държавите-членки. Засега не е ясно колко още време ще продължат процедурите, тъй като няма предвиден краен срок. Дори и един-единствен парламент да откаже да ратифицира спогодбата, това може да нанесе смъртоносен удар върху СЕТА.
Досегашните преговори, продължили повече от 5 години, бяха съпътствани от редица колизии. В много европейски страни се състояха масови протести, а в безпрецедентна по своята численост общоевропейска петиция срещу СЕТА и ТПТИ се включиха над 3,5 милиона граждани на ЕС. В запазена марка на протестите се превърна инсталация на „Троянския кон” – символ на изземването на политическата власт от корпорациите.
Под натиска на общественото мнение Европейската комисия, която бе основен мотор в преговорите, се видя принудена да инициира промени в един от най-скандалните механизми – този за съденето на държави от корпорации пред частни инвестиционни трибунали (ISDS). Възможността чуждестранен инвеститор да заведе дело, ако сметне, че действия на местните власти са го лишили от планирани или очаквани печалби остава, но от ЕК уверяват, че правителствата ще имат възможност да контролират избора на арбитри в новата инвестиционна съдебна система ICS. Тя бе изключена и от обсега на предварителното влизане на споразумението в сила.
В СЕТА се запазват и редица други смущаващи механизми. Например – така нареченото „регулаторно сътрудничество”, което задължава ЕС, държавите-членки и Канада да обменят информация за предстоящи законодателни промени с възможност те да бъдат стопирани в зародиш, ако не отговарят на изискванията на всеобхватното икономическо споразумение. СЕТА съдържа и „негативни списъци” – изрично посочване на секторите в икономиката и в обществения живот, които всяка държава смята да защити от либерализация. Приема се, че сектор, който не е влязъл в негативния списък, по презумпция е отворен за пазара. Следва още един подарък за мултинационалните компании: т.нар. ratсhet-механизъм, предпазващ инвеститорите от връщане в обществени ръце на сектор, който веднъж вече е бил либерализиран. От ЕК се опитаха да успокоят общественото мнение, че социалните и образователните услуги, а също и тези в областта на здравеопазването, които са поддържани от държавата или получават държавно финансиране, са изключени от обхвата на СЕТА.
През октомври Белгия сезира Съда на Европейския съюз относно съответствието на Инвестиционната съдебна система (ICS) с основополагащите договори на съюза. Федералната държава дори блокира и отложи за няколко дни официалното подписване на СЕТА между председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер и премиера на Канада Джъстин Трюдо, след като регионалните власти във Валония не упълномощиха правителството да подкрепи текста. След инфарктни преговори Белгия си запази правото да прекрати временното прилагане на споразумението на своя територия, ако то доведе до сериозни пазарни дисбаланси дори при един продукт. Федералните власти декларираха, че ще бъдат в невъзможност да подкрепят окончателно СЕТА, ако някой от регионалните парламенти го отхвърли.
По-рано Конституционният съд на Федерална република Германия забрани на правителството да пристъпи към временно прилагане на 5 глави от СЕТА, включително механизма на търговските арбитражи. До последно възражения по споразумението имаха и други страни като Австрия и Словения. Декларации в този смисъл на парламента в Будапеща не бяха последвани от реални действия на международно ниво и Унгария засега тихомълком подкрепя СЕТА в европейските институции. Френското правителство се обяви против продължаването на преговорите за всеобхватното споразумение със САЩ, но не и с Канада (противници на спогодбите изтъкват, че над 40 хиляди американски компании вече са регистрирали свои канадски клонове, което ще им позволи да се възползват от СЕТА като от ТПТИ).
Колкото до България – след дългогодишно мълчание по всички спорни въпроси в СЕТА, на 25 октомври правителството на Бойко Борисов подкрепи споразумението. Решението е било взето неприсъствено, „на подпис”. Мнозинството на ГЕРБ не допусна и предварителни дебати в парламента относно българската позиция, въпреки че такова искане постъпи от Комисията по икономическа политика. Досега властите в София поставяха като единствено условие за подкрепата си Канада да премахне визите за български граждани. Така и не стана ясно кои сектори в икономиката си България е защитила от либерализация по силата на СЕТА и има ли въобще такива.
А ако това ще ни успокои, в Европа има и по-анекдотични примери: тези дни стана ясно, че парламентът на Латвия е задействал процедура по ратификация… още преди гласуването на евродепутатите.