С въвеждането на санкциите експортът на ЕС в Русия е намалял с 30 млрд. евро. Най-пострадала е Германия. А Москва? Икономически Москва е толкова добре, колкото никога не е била.
След изборите в Германия, външнополитическите различия ще играят много сериозна роля при създаването на коалицията за управление. Със сигурност ще се проявят различните гледни точки по отношение на Русия. Свободната демократическа партия в Германия вече отправи ясна критика за германския и европейския начин на общуване с Русия. Председателят на либералите Кристиан Линднер напомни за подобряване на взаимоотношенията с Русия. Трябва да се отправят предложения, в отговор на които Владимир Путин да промени политиката си по един достоен начин. В същото време канцлерът Ангела Меркел поддържа санкциите срещу Русия и няма никакво намерение да променя позицията си. След анексията на Крим през 2014 година Европейският съюз наложи на руската държава различни наказателни мерки. Някои се отнасят до отделни хора в Русия. Но много по-тежки са забраните за експорт на различни стоки и продукти, които не бива да се търгуват. Ефективността на това ембарго обаче вече е под въпрос.
11, 1 млрд. загуби за Германия
Споровете за санкциите ще се засилват. Един анализ на Австрийския институт за икономически изследвания (Wifo) разкрива икономическите последствия върху страните от ЕС. Изследването, което е проведено по поръчение на Европейския парламент, показва, че санкциите са стрували на държавите от ЕС общо 30 млрд. евро. По думите на австрийските експерти, експортът на ЕС за Русия е спаднал от 120 млрд. евро през 2013 г. до 72 млрд. през изминалата година. За това, разбира се, са допринесли също така и спадът на цените на газа, както и отслабването на рублата. Но според анализа на Wifo значителен дял от този срив имат именно санкциите. Най-голяма загуба понася Германия – 11 млрд. евро. След нея са Полша, Великобритания и Франция.
Загуби от ограниченията на експорта на страните от ЕС в милиарди евро (2014-2016 г.)
- 11,15 Германия
- 3,08 Полша
- 3,07 Великобритания
- 2,11 Франция
- 1,83 Белгия
- 1,52 Финландия
- 1,33 Нидерландия
- 1,03 Унгария
- 0,99 Австрия
- 1.07 Испания
- 1,07 Чехия
- 0,69 Литва
- 0,59 Словакия
- 0,51 Дания
- 0,25 Гърция
- 0,19 Италия
- 0,19 Хърватия
- 0,17 Ирландия
- 0,14 Латвия
- 0,14 Швеция
- 0,11 България
- 0,08 Малта
- 0,02 Кипър
- 0,01 Люксембург
- 0,01 Португалия
Словения 0,01
Румъния 0,46
Естония 0,73
Източник: Wifo
Ако се разглежда дела на общия експорт в проценти, то списъкът с губещите изглежда по друг начин. Кипър е изгубила повече от една трета от своя пазар с Русия. Гърция (с минус 23%) и Хърватия (с минус 21%) също са претърпели големи загуби. Числото от 11,1 млрд. евро означава, че Германия експортира в Русия с 13,4% по-малко в сравнение с нивото на обмен преди санкциите.
Икономиката на Русия сe възстановява
При това тези цифри не показват истинските обеми на загубите. Преди въвеждането на санкциите търговията между Русия и ЕС процъфтява. Между 2009 и 2012 година експортът на изток се увеличава средно с 23%. Русия се превръща в четвъртия по обем търговски партньор на ЕС. Резултатите от изледването показват, че идеята да се вкара Русия в тежко икономическо положение явно не работи. След някои проблеми, появили се в началото на санкциите, икономиката се възстановява. Рецесията е преодоляна. И дори през тази и следващата година руската икономика може да нарасне с 1,7%. Това показват оценките на аналитиците от агенция Bloomberg. Може да се твърди, че Русия значително е намалила зависимостта си от Запада. Вместо на да се съсредоточи върху водещата валута - долара, Централната банка на Русия купуваше злато. Според данни на Световния съвет на златото, Русия пази в трезорите си злато в размер на 1716 тона, което е със 700 тона повече от времето преди кризата със Запада. Банковите резерви са между 420 млрд. долара, тоест със 70 млрд. повече от периода на кризата през 2015 година.
Инвеститори отново дават кредити на Москва
През март водещата агенция за кредитен рейтинг S&P вдигна оценката на Русия до „позитивна“. И скоро руската държава ще се върне в кръга на стабилните страни, които имат статус на „възможни за инвестиция“. Въпреки че в течение на кризата с Крим и Украйна в началото на 2015 г. кредитният рейтинг на Москва падна до най-ниско ниво. На финансовите пазари Русия отново се възприема като надежден длъжник. Борсовите играчи оценяват вероятността за банкрут на Русия на по-малко от 10%. По време на ескалацията на кризата през 2015 година тази оценка беше една трета. Оказва се, че „остракираната“ Русия се счита за по-надеждна от Италия, страна на еврото, която е оценявана като благоприятна за инвестиции. Въпрос на време е Москва да се завърне към позитивния кредитен рейтинг. Инвеститорите и без това са готови да предоставят кредити на Русия. През това лято, когато условията между Кремъл и Белия дом стигнаха абсолютното дъно, Москва получи на финансовите пазари три милиарда долара. Но можеше да вземе и повече. Глобалните инвеститори, независимо от всички ограничения и санкции, са подали заявки за 6, 6 млрд. долара. Ако страната не беше включена в западните списъци за санкции, Кремъл можеше да вложи пари дори в такива предприятия, срещу които има повдигнати обвинения. На финансовите пазари санкциите сякаш не съществуват, затова може да се усили натискът за отслабване на ограниченията и в реалната икономика, или дори да бъдат напълно отменени.
Автори: Нандо Зомерфелд и Холгер Чепитц
Източник: Die Welt
Превод: Деми Маринова