Интервю на Александър Сивилов с Рустем Хабибулин

Доц. Рустем Хабибулин е декан на Историческия факултет на Държавния Университет в Уфа, Башкирия. Той е и ръководител на катедрата по международна история. Специалист по военна и съвременна история на САЩ. Има три изследвания свързани с американската вътрешна политика след Студената война и развитието на военната индустрия.

В момента Европа стои пред крах на традициите на междуетническо съществуване. При нас започва разпад на мултикултурния модел и исляма се възприема като заплаха. Вие сте мюсюлманин, в момента в Русия безпроблемно съжителстват православието и исляма, как се постига това?

Гледах репортажи от Европа, от различни страни при това. Става дума за нападенията над жени. В Кьолн изглежда, че е върха на айсберга. Този проблем съществува и на много други места по света, но в Европа в момента се приема много трагично.

Не мисля, че ситуацията, в която ние живеем тук в Русия може да стане пример, но във всеки случай нашият модел показва един път, който европейците вероятно ще извървят рано или късно. За да се стигне до него трябва хората да живеят заедно много дълго време. Например за България, Русия е преди всичко православна страна. Когато българите говорят за руската армия и за Руско-турската война става дума преди всичко за Русия. У нас казваме нещо друго – „Россия“ – и това означава, че в страната живеят не само православни, не само християни, но и изключително много мюсюлмани. В исторически план двете конфесии съжителстват у нас много дълго време и това ни различава от Европа, за Америка няма да говорим, защото там ситуацията е съвсем различна. В Русия има няколко територии, където мюсюлманското население живее компактно. Това са преди всичко земите около р. Волга, планината Урал и Северен Кавказ. Има мохамедани и на други места, но в тези територии са най-големите общности. Ситуацията в тези региони е различна и аз мога да говоря преди всичко за Башкирия, но процесите и на другите места са сходни. Република Башкортостан е един от основните образци за руската мултикултурна традиция. Тук живеят три нации – руснаци, татари и башкири и се изповядват две религии – православие и ислям.

Основната причина да имаме такъв мирен модел е в симбиозата между историческите предпоставки и съвременната политика. В Башкирия никога не е имало антагонизъм между православието и исляма. Страната влиза в състава на Русия през 1577 г. след като Иван Грозни покорява Казанското и Астраханското ханство. Той стига до териториите населени с башкири и те стават част от неговата държава доброволно. Подписани са договори, според които те запазват земята си и правата на наследство върху нея, както и религията – ислям. Той се разпространява на нашата територия още през 13 – 14 в. и не е преследван. От тогава датира и съвместното съществуване на православието и исляма.

Когато говорим за толерантността в религиите е интересна политиката още по царско време. Например по време на руско-турската война, която се води на територията на България през 1877-1878 г. в състава на руската армия няма части от мюсюлмани. Има Уфински пехотен полк, но той е изцяло от православни. Башкирите са кавалеристи, казачество. Те често охраняват границите, но във войни с мюсюлмани не са използвани.

В какви войни руските царе са включвали башкирската конница?

Най-известният случай е при управлението цар Александър I във войната с Наполеон, когато руската армия влиза в Париж. Царят изпраща там башкирите. Целта му е да покаже, че е владетел на целия свят и да заяви на европейците – „Вижте какви хора владея. Такива никога не са идвали при вас. Ако не се подчинявате мога да доведа още“.

В руската история има периоди, когато са преследвани евреите има и специфично отношение към католиците, има ли и време когато са преследвали исляма?

В този аспект е интересна историята на Волжка България. Тя се намира на територията на днешната Република Татарстан. Държавата на волжките българи съществува още от края на 8 в. и началото на 9 в. и оттогава там се изповядва исляма. Това е най-северната мохамеданска държава в света. По-късно тя влиза в състава на Златната орда на монголите. При управлението на Иван Грозни, Русия отново укрепва и се противопоставя на татарите. Оттогава датира и първия сблъсък на двете религии в руската история. Когато Иван Грозни превзема Казан и Астрахан виждаме конфликта и на държавно ниво между Русия и Златната орда, т.е. още тогава има места, където се сблъскват исляма и православието у нас, но причината е свързана по-скоро с политиката, отколкото с религията. В Башкирия от друга страна всичко е мирно. Столицата ни Уфа е забележителна с това, че още през 1788 г. императрица Екатерина Велика основава тук духовно самоуправление на мюсюлманите от европейската част на империята. Ние имаме духовно самоуправление оглавявано от върховен мюфтия. След разпада на СССР вече всяка република има самостоятелни такива институции, но тъй или иначе традициите при нас са от повече от 200 години. Всичко това е свързано с политиката на Москва и при нас имаме спокоен, уравновесен ислям, който е приеман от държавността.

През съветския период било ли е по-различно отношението към вашата религия?

Интересно е, че отношението на съветските власти не е било различно към православието и исляма. В периодите, когато религията е преследвана те са ударени по съвсем идентичен начин. Разрушават се църкви и джамии по едно и също време. Когато се стига до възстановяване на позициите на християнството същото се случва и с исляма.

Една от най-тежките страници на пост-съветската история на Русия е войната в Чечения през 90-те години на 20 век. Как изведнъж чеченците станаха от противници на Москва в най-яростни привърженици на политиката на центъра?

Войната в Чечения през 90-те години е трагична страница от историята на Русия. Разликите с нас в Башкирия са огромни. Там манталитетът е различен, традициите са много силно вкоренени. У нас вече отдавна не съществуват клановете и родовете, а там все още от тях зависи изключително много. Пряката конфронтация между руската армия и привържениците на Джухар Дудаев, не доведе до нищо положително за страните в конфликта. В сегашната република Ичкерия съществува всичко това, което Дудаев искаше, само че беше постигнато с отстъпки и по мирен път. Възможно е сегашното положение, при което Москва дотира Грозни да не се харесва на всички, но мирът се постига трудно. Това е неизбежното заплащане за жертвите и от двете страни. Ние се нуждаехме от това решение, иначе все още щяхме да сме в този конфликт. Всичко това е свързано с виждането на Владимир Путин за решаването на проблема. Знаете, че той започна първо да работи с чеченския духовен лидер Ахмад Кадиров, който беше взривен. Сега се осланя на сина му. Изключително сложната ситуация, която имахме там вече намери своето решение.

Възможно ли е уахабитите, които избягаха от Русия и сега помагат на Ислямска държава да се върнат обратно и да възобновят войната в Северен Кавказ?

Универсални рецепти не съществуват. Напълно е възможно възобновяването на конфликта по този сценарий.

В Русия се наблюдава проникване на турски фондации и проповедници на салафизма. Ще могат ли те да разклатят традиционната система на съжителство между религиите у вас?

Нашият „россиски“ ислям не се намира във вакуум. Той е подложен на влияния от много места. Дълго време в Казан и Уфа нямахме учебни заведения за подготовка на мюфтии. Поради тази причина младите духовници се обучаваха в Кайро и се връщаха с други идеи. Сега политиката ни е за създаване на ислямски университет. От миналата година и в нашия университет – Башкирския държавен университет – се създаде направление ислямска теология. С тези усилия се надяваме да противодействаме на идеите на радикалния ислям, които се опитват да проникнат тук. Това е политиката на ръководството на Духовното самоуправление на република Башкортостан.

В Ислямска Държава в Сирия има хора, които пристигат от Москва и приемат исляма там. Нещо ги привлича. Хората от Ислямска държава имат някаква странна аудитория. Граждани на Башкирия за момента не заминават да поддържат радикалите. Това показва, че позициите на нашия умерен ислям засега са достатъчно здрави.

Чувствате ли напрежението в конфликта между Анкара и Москва? Знам, че Башкирия традиционно поддържа тесни връзки с Турция?

Като гражданин на Русия приех с болка свалянето на нашия бомбардировач. Не мисля, че е имало военни причини за такова действие. Дори и да е бил във въздушното пространство на Турция е било за малко и е било напълно възможно да се избегне такъв изход. Последствията, които повлече този конфликт са много сериозни. В Русия има региони като Татарстан и Башкирия, които са свързани с Турция, исторически, културно и езиците ни са близки. Имаше изключително много турски инвестиции. Дори в момента турските строителни компании предлагат по-благоприятни условия от местните. Заради това те продължават да изграждат стадиона, който ще бъде използван за провеждането на Световното първенство по футбол през 2018 г. Има и много смесени семейства. Преди от тук хората много често пътуваха до Турция. След тази трагедия нещата се променят чувствително. Въпреки това смятам, че напрежението в близко бъдеще ще намалее и всичко ще се върне към обикновения си ход.

Санкциите, които са наложени на Русия през последните години силно ли се отразяват на икономическо развитие на вашата държава?

Основните търговски партньори на Башкирия са Чехия, Великобритания, Казахстан, Нидерландия, Китай, Италия, Германия и Финландия. Страните, които инвестират при нас са съответно Германия, Кипър, Австрия, Великобритания, Турция, Франция и Чехия. При това положение е напълно естествено санкциите силно да влияят на икономиката ни. Например, през 90-те години, когато рухна централизираната икономика много хора се занимаваха с черна търговия. В момента това още го няма, но се създават условията за тяхната поява. Смятам, че при отношенията ни с Турция нещата ще се урегулират по-бързо, защото все пак е по-лесно да се внасят домати и мандарини от там, отколкото да се карат от Латинска Америка. В момента се внедрява политика по заместване на вноса. Това може да се постигне в много сектори, но когато става дума за селското стопанство просто климатът ни не го позволява. Естествено, бих се радвал ако България успее да заеме позиции на този пазар.

В общи линии се усеща забавяне на ръста на производството. Най-големият проблем е, че рублата пада и това дава отражение. В момента хората се шегуват – „Нали искахте бензин за 50 цента. Сега го имате, а недоволствате“. Ако някой българин дойде сега при нас ще се окаже, че е два пъти по-богат отколкото при предишното си гостуване преди година. Цените естествено растат, но не толкова бързо, колкото пада цената на валутата. Ситуацията е сложна, но в Башкирия това все още не се чувства прекалено силно.

В периода на Втората световна война Башкирия дава убежище на голяма част от промишления потенциал на СССР. В това отношение имате сериозно наследство. Башкирия е богата на нефт. Каква е икономическата стратегия на вашата република, в какво направление ще се развивате?

При нас вече основното не е добивът на нефт, а нефтопреработвателният комплекс. Имаме два много големи завода, които произвеждат бензин и нефтени продукти. Всъщност е най-големият такъв комплекс в света. Имаме и големи химически комбинати. Преди време писах за опита на Башкирия при преориентация от военното производство към мирно. Сега имаме обратния процес. Военната индустрия се възстановява и ставаме преки конкуренти с американците. Русия е на второ място по износ на оръжие в света.

При нас е изключително важно привличането на инвестиции. Миналата година в Уфа се състояха срещите на БРИКС и ШОС. Те дадоха голям тласък на стопанството и привлякоха доста средства. Във връзка с тези срещи бяха построени много нови сгради и съоръжения. Най-важното е, че Башкирия е сред десетте региона в Русия, които не са дотационни, т.е. ние даваме повече средства на Москва, отколкото получаваме. Реално ние се самоиздържаме. При нас стандартът на живот е много добър и най-важната ни стратегия е да го поддържаме на тези нива.

В исторически план Русия печели сблъсъците с Турция, очаквате ли да има повторение на този модел?

Никак не ми се иска да има още една Руско-турска война и се надявам да не ни се налага втори път да освобождаваме България. Надявам се, че рационалната и разумна политика ще възтържествува.

Вие имате много силни научни връзки в американските университети. Чувствате ли влошаването на отношенията между двете държави на това ниво?

На нивото на взаимоотношенията с колегите, това не се отразява. Например след десет дни при нас пристига американски колега професор да преподава и да прави изследвания. Освен това искат да дойдат още двама. Не се усеща никакъв антагонизъм. Естествено, това е свързано и с факта, че става дума за хора на науката, които са заети със своите проблеми и имат различно отношение към света. Що се отнася до манталитета на обикновените американци –  той е такъв, че тях ги интересува преди всичко това, което е близо до тях. Например, когато говорим за Украйна средностатистическите жители на САЩ въобще не знаят къде се намира и нямат никаква позиция по проблемите, които са свързани с войната там.

За външната политика на САЩ огромно значение имат и предстоящите избори за президент. В тях противопоставянето с Русия ще изиграе голяма роля. Обама, като човек, който се оттегля, ще се придържа към стратегията, която до момента е имал. Кандидатите за поста на републиканците и демократите имат доста различни позиции по отношение на връзките с нашата страна. Смятам, че рано или късно реализмът ще надделее във външната политика. Има прекалено много проблеми, които трябва да бъдат решени. Например войната с Ислямска държава изисква общите усилия на двете държави и рано или късно те ще трябва да възстановят взаимодействието си. Това няма да е лесно. Да се подхожда емоционално към външната политика не е правилно. Трябва трезва преценка.

Как оценявате опитите на Турция да стане лидер сред тюркските народи в Средна Азия? Мислите ли, че с днешната си политика страната се стреми да възстанови позициите на Османската империя, както писа в книгата си „Стратегическа дълбочина“ премиера Ахмед Давутоглу?

Турците традиционно се смятат за лидери в тюркския свят. Например в Истанбул има парк, в който са построени къщички, на всяка тюркска държава. Има такива и на Башкирия и Татарстан, а Турция се изживява като патрон. Естествено претенции за възстановяване на османското влияние при тях винаги е имало. Що се отнася до Средна Азия ми се струва, че трудно напредват, но Азербайджан провежда абсолютно протурска политика. В Башкирия има организация за културно сътрудничество с Турция. От друга страна, ние живеем в единната Руска федерация и провеждането на някакво изключително силно влияние е невъзможно. Освен това в самата Турция политическата ситуация е доста сложна и има много фракции, които са с различна ориентация към исляма и пантюркизма. При вас в България турското влияние е изключително силно, защото имате такава политическа сила, която е свързана с интересите на Анкара. В Русия подобно нещо няма как да се получи.

Връзките между България и Русия достигнаха едно от най-ниските си нива през съвременната ни история. Вие често посещавате страната ни. Усещате ли негативно отношение на битово ниво?

Чета интервютата, които дават вашият президент и премиер. Естествено съм запознат, с това което се случва. Не знам колко е голяма самостоятелността ви по отношение на външната политика в Европейския съюз. България изглежда и действа като държава, която се намира в рамките на пространство, провеждащо единна политика. Росен Плевнелиев и Бойко Борисов явно нямат много възможности. Те са ограничавани от външно влияние и не могат да излязат извън определени граници. Например ако не отговаряш на принципите заложени от Брюксел, няма да ти отпуснат пари.

Доста дълъг период от живота ми е свързан с България. Аз имам късмет и се срещам у вас с хора, които са ми приятели. Нито веднъж не съм чувал нещо лошо и не съм чувствал отрицателно отношение. Естествено не съм бил при президента и не съм ходил в Народното събрание. Мисля, че дори там, при среща на четири очи, едва ли биха ми казали нещо лошо.

В Русия се наблюдава разочарование от политиката на страната ни. Какво е отношението на обикновените руснаци към България?

Не искам да обидя България, но Русия е голяма държава и днес рядко си спомня за вас. Преди това се случваше по-често. Не смятам, че в общ план се говори нещо негативно. Естествено има всякакви хора и ако четете в интернет ще видите много ругатни. Представете си какво става във връзките ни с Украйна, която дълго време е неразделна част от руското пространство. Предполагам, че подобни изблици има и сред обикновените хора в Англия и Шотландия. Това е нещо нормално. Надявам се, че общата ни история и традиции ще победят. Сега расте младо поколение. За тях вече България не означава нищо. Ние например казвахме – „Курица не птица, Болгария не заграница“. Сега ситуацията е съвсем различна.