След като антируските санкции не донесоха полза никому, за Европа не остава нищо друго, освен да възпее страданието от техните последствия

Преди дни Radio Free Europe оповести, че официалният представител на САЩ Адам Шубин, който отговаря за санкциите против Русия, ще посети Париж и Берлин на 7 и 8 юни, с цел да „убеди европейските партньори, колко е важно санкциите против Русия да бъдат продължени” . Според информацията на Radio Free Europe, Шубин ще се срещне с министри на външните работи, икономиката и финансите на страни-членки на ЕС, както и с представители на частни банки и финансови институции. Другата цел на посещението на американския пратеник е да обсъди с европейските си колеги „продължаващите усилия на САЩ в борбата им с подкрепяния от Иран тероризъм”. Всъщност, ако необходимостта и ползите от тези санкции както за Съединените щати, така и за Европа бяха толкова очевидни, едва ли щеше да се налага САЩ да провеждат такава агитационна кампания . Тъкмо напротив, антируските мерки доказаха не само, че са неефективни, но и вредни, в това число и за самата Америка. Нещо повече, пазарната реалност показва, че рестриктивните мерки срещу Русия са довели до отслабване на долара в световен мащаб .

От своя страна Европейският съюз е изправен пред редица проблеми от екзистенциален характер, като започнем от мигрантската криза, нестабилността на еврото и завършим с потенциалната възможност за излизане на Великобритания от ЕС. И така, продължаването на санкциите против Русия е още един дестабилизиращ фактор и в икономически, и в геополитически план, в момент, когато с пълна сила стои въпросът за това как ще изглежда Европа в бъдеще.

Реално погледнато, санкциите са резултат от въвличането на Украйна в една безкрайна спирала на държавническа криза, което се случи благодарение на външната намеса на САЩ, а не на Русия . Външна намеса, която продължава от края на 2013 г., та до ден-днешен. Но вместо да поемат отговорността за поредната провалила се американска интервенция, САЩ предпочетоха да хвърлят вината върху Москва . Според редица анализатори обаче, поддържането на санкциите от страна на Европа и САЩ е не само способ за легитимиране на тази подмяна на отговорността, но е и от ключово значение за по-нататъшната западна подкрепа на режима в Киев . Неслучайно, бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен наскоро бе назначен за съветник на украинския президент Петро Порошенко . Именно от тази гледна точка, настоятелните призиви на САЩ за продължаване на рестриктивните мерки спрямо Москва, заради намесата й в Украйна и региона са нещо повече от политически цинизъм в действие.

Американската интервенция в Украйна дестабилизира страната и разруши нейната икономика. Сетне, САЩ продължиха с въвеждането на санкции, което бе използвано от тях като геополитически инструмент за разчистване на сметките с Москва . За съжаление обаче, това има буквално бумерангов ефект, както за Европа, която пожертва собствения си мир и сигурност, така и за самите Съединени щати. И разбира се, в най-голяма степен за Украйна, чийто натрапен отвън режим умишлено унищожи важните за икономиката на страната индустриални центрове.

Исторически погледнато, Русия и Европа поддържат тесни икономически връзки не само заради географската си близост, но и поради очевидна необходимост. Това включва взаимозависимост в областта на космическите технологии, търговията, отбраната и енергетиката. Ето защо, геополитическите маневри на Вашингтон, които целят разрушаването на тези отношения струват твърде скъпо на Европа. Например провалът на договорите за изграждане на тръбопроводи за доставки на руски газ за Европа, както и сделката за продажба на френските кораби „Мистрал”, което коства стотици милиони долара на френското правителство . Истината е, че дори в САЩ мненията за продължаването на икономическия натиск върху Русия не са единодушни.

Финансовият анализатор Тод Ууд, който има над 20-годишен опит с търгуване на облигации на Уолстрийт, смята, че благодарение на санкциите, Русия и Китай са оценили възможността да създават и градят търговски отношения помежду си, както и да търсят варианти за това да заобиколят американския долар при сключването на сделки за петрол и всякакви други стоки, които традиционно се търгуват в долари . Според Тод Ууд, в дългосрочен план това ще окаже сериозно влияние върху американската валута, особено ако САЩ не реши проблема с увеличаващия се държавен дълг.

На фона на нарастващата съпротива сред страните-членки срещу удължаването на санкциите, идния месец ЕС ще трябва да реши, дали ще тръгне в посока на възстановяване на диалога и доверието с Москва или ще продължи да се държи като регионален трубадур на САЩ. Твърде вероятно е обаче, ако европейските лидери не постигнат разумно решение по въпроса, Европа да стане класическо потвърждение на поговорката „Вместо да изпишеш вежди, да избодеш очи”.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto