Нямаме никакви основания да се изненадваме от тоталната неспособност на европейския политически елит да реагира адекватно на мигрантското цунами. Брюкселските европейци могат да правят само две неща – да създават директиви, които никой не разбира и да изпълняват указанията на американските си началници. Те са напълно нечувствителни по отношение на реалните проблеми, които разтърсват Стария континент. А тези проблеми съществуват много преди тук да дойдат мигрантите. И най-големият от тях е, че Европа загуби основното, с което печелеше симпатиите на много хора по целия свят – стремежът да бъде осигурен по-добър живот на колкото се може повече граждани. Тук се уважаваше не толкова печалбата и страстта към невиждано богатство, колкото социалната справедливост и добруването на общността. Пренебрежението към нуждите на социално слабите, хипертрофираният индивидуализъм, обсесията от парите – това бяха основни характеристики на американския, а не на европейския свят . И тъкмо затова Европа печелеше симпатии. Защото тук се държеше повече на хората, а не на пазарите.

Така стояха нещата преди. Днес глобализацията направи така, че Европа малко се отличава от Америка . Някогашните социални държави отдавна вече са в плен на неолибералната философия, според която не трябва да има никаква солидарност, никаква помощ за страдащите и бедните, а трябва да има само социалдарвинистка борба за живот, в която силните и безскрупулните оцеляват, а недостатъчно приспособимите са обречени на гибел. Така де, във времената на глобализацията всички трябва да са еднакви. Тези в Брюксел по нищо не бива да се отличават от тези във Вашингтон. И те наистина не се различават. Най-яркото практическо приложение на тази отвратителна прилика е трескавата подготовка за въвеждането на Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестици. Когато то влезе в сила, Европа ще бъде лишена и от малкото останала защита на работата на обикновените хора, на тяхното здраве и на околната среда. Ще се тъпчем основно с ГМО храни, земята ни ще бъде надупчена в търсене на шистов газ, а всеки опит на някое правителство да повиши стандарта на живот ще бъде посрещан със залп от съдебни дела, предизвикани от транснационалните компании . Виждаме как стотици хиляди хора протестират по европейските улици срещу Трансатлантическото споразумение, как милиони европейци участват в подписки срещу него, и какво е отношението към всичко това на брюкселския елит? Тотално неглижиране. Брюкселският елит се държи така сякаш е вашингтонски. Всъщност той е точно такъв. Обитателите на луксозните брюкселски офиси са много по-близки до подобни лица отвъд окена, отколкото до европейските си съграждани . Пропастта между елита и нормалните хора не спира да се разширява. Вече няма нищо общо между начина, по който възприемат света европейските политически елити, и нормалните европейци. Особено показателен в това отношение е германският случай. Наскоро канцлерката Ангела Меркел, без особено замисляне, покани всички, които са недоволни от живота в държавите си, да се пренесат в Германия. Направи го със същата лекота, с която кани приятелки на следобеден чай. И сигурно е била безкрайно изненадана, когато не само хиляди германци започнаха да излизат по улиците в знак на протест срещу тази политика, но и когато политици от собствената й коалиция започнаха да я упрекват в крайна недалновидност. Политици като Меркел или като онзи смешен френски президент Франсоа Оланд отдавна не се съобразяват с мнението на съгражданите си. Те се вълнуват единствено от вашингтонските директиви . Знаят, че ако нямат американското одобрение, никога не биха стигнали до властта . Независимо от рейтинга, партньорите отвъд океана ще ти спретнат такова активно мероприятие, че никога няма да стигнеш до желаната позиция . Доминик Строс Кан лидираше в социологическите проучвания за президент на Франция, но всички помните какво му се случи в един нюйоркски хотел, нали?

В крайна сметка обаче именно това безгръбначно поведение на евроелита по отношение на американските „партньори” ще стане причина за неговия крах. Колкото и безсилни да изглеждат нормалните граждани на Европа днес, със сигурност ще дойде момент, когато повече няма да искат да търпят онези от Брюксел, които се разпореждат със съдбите им в угода на Вашингтон. Все повече европейци губят не просто работата и доходите си. Те губят надеждите си, че бъдещето ще бъде по-добро от настоящето. Когато много хора заживеят с това усещане, неминуемо ще дойде и социалният взрив . Няма смисъл да пазиш една прогнила сграда, защото тя неизбежно ще се стовари върху теб. Затова по-добре да я разрушиш. „Манифестът на Комунистическата партия” на Карл Маркс и Фридрих Енгелс завършва с думите: „Нека господстващите класи треперят пред комунистическата революция. В нея пролетарите няма какво да загубят освен оковите си. А ще спечелят един цял свят”. Този манифест, написан през далечната 1848 година, днес звучи особено актуално.

„Деконструкция”, БНР