Без всяко съмнение днешният ден е исторически. Гражданите на Великобритания казаха своето мнение. Въпреки огромният натиск, въпреки цялата истерия, въпреки цялата пропаганда за оставане, от Обама до Сорос.
Резултатът е оценка. За поведението на брюкселските бюрократи . За надменността на неизбраните от никого самодоволни типове, които си позволяват да говорят от името на цели нации. За арогантното им нахалство, да претендират, че знаят „какво искат хората”. За отказът им да се съобразяват и да се допитват.
За опита им да изместят и представителната, и пряката демокрация.
За самоубийствената брюкселска политика по отношение на нелегалната имиграция. За безумната политика по отношение на турския диктатор, който истински заплашва континента.
За опита да бъде надграден съюзът като свръх-държава. Като „Над-Европа”. Като Европейски съединени щати. За лицемерието на т.нар. „леви” и т.нар. „десни” центристки политически партии, които са всъщност едни и същи. И си играят заедно и си работят заедно. И наричат всички, които ги критикуват „популисти”, „екстремисти” и прочее.
От празни приказки, от глупотевини. От идиотската намеса в деликатни сфери на обществения живот. От грубата намеса в семейните отношения. От задължителните гей-паради. От безкрайните регулации. От регулирането на кривата краставица и на шишето за олио.
Не, не сме нито популисти, нито екстремисти. Ние сме родолюбци.
Федералисткият им проект умря.
Има ли интерес България да е част от Европейския съюз? Да, има. От членство в съюз, където се уважават и зачитат националните интереси, цели и достойнство.
Резултатът казва едно – този политически проект трябва да се предоговори.
Ред е на Европа на Отечествата.
* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto