Еманюел Тод е историк, антрополог, демограф, социолог и есеист. През 1976 г. в „Окончателното рухване” той предвижда края на съветската империя. В друго свое есе, „След империята”  (2002 г.) Тод прогнозира и дори описва назряващата неизбежна финансова криза. Наследник на знаменита фамилия от интелектуалци, сред които Пол Низан и Клод Леви-Строс, Еманюел Тод е сред най-значимите живи френски мислители. A-specto публикува интервю с Еманюел Тод за Atlantico.fr

На 23 юни Обединеното кралство гласува за излизането си от ЕС. Предполагам Вие сте много удовлетворен от резултата?

Разбира се, но не в това е същността на проблема. Винаги съм работил в традицията на френската школа, тази на Фернан Бродел и Еманюел Льо Роа-Ладюри, която не робува на краткосрочното мислене и жестикулациите на политиците. Брекзитът е част от глобален феномен, който изследвам, и който засяга всички най-развити общества – САЩ, Канада, Австралия, Япония – това е разграничаването. Демографите знаят, че нивото на плодовитост на различните населения силно варира. Затова някои общества се възпроизвеждат, а други не успяват, едни прибягват до имиграцията, а на други не им се налага. Изследванията на Аткинсън и Пикети пък показват, че скоростта и мащабът на нарастването на неравенствата също се различават в отделните страни. Антропологията на семейните различия позволява да се разберат причините. Това, което наблюдаваме в контекста на глобализацията, не е просто съпротива на културите. Стресът и несгодите на глобализацията карат обществата, вместо да се отварят и сливат, да се обърнат към себе си, към традициите си, към антропологичните си стожери, от които почерпват сили да се адаптират и възродят.

Япония, която е в период на връщане към себе си, бленува епохата Едо, когато страната се развивала автономно, далеч от Европа. Същият тип сили в САЩ изтласкаха на повърхността кандидати като Бърни Сандърс и Доналд Тръмп, които настояват за надмогване на Вашингтонския консенсус и глобализаторския дискурс и възраждане на американската нация.

В Европа нещата са още по-интересни, защото ЕС е система от стари нации. Тук всичко започна по-рано, от Германия. Въпросът за завръщането към нацията бе поставен през 90-те с обединението на двете Германии. Дългът на ФРГ бе да изправи на крака бившата ГДР. Така страната получи известен бонус във времето и се оказа в доминираща позиция на европейския континент към 2010 г. Следващата страна, която се обедини около някакъв национален идеал след доста смутни години, бе Русия. Съветската империя се разпадна, Русия премина през чудовищни страдания през 90-те, а възшествието на Путин беляза завръщането на Русия към национален идеал, изграден около неоголисткото разбиране за независимост. На Русия бяха необходими петнадесетина години, за да може страната да натрупа технологична, икономическа и военна тежест, които да й позволят да не се страхува от САЩ. Жалоните в този процес бяха Грузия, Крим и Сирия. Днес сме на етап, когато авиациите на западните страни искат руско разрешение, за да летят над Сирия.

Брекзитът е третият етап от този процес. Завръщането на Великобритания като нация.

Каква би била британската специфика в националното възкресение?

Британците не са първи по време, но вероятно този етап ще е най-важен, защото става дума за един от двата лидера в глобализацията. С Маргарет Тачър те имаха година преднина пред САЩ в неолибералната революция. Те са от страните, които дадоха импулс на тази нова логика. Затова завръщането на британците и американците към националния идеал ще бъде по-значим факт от възраждането на Германия или стабилизирането на Русия. Англо-американският дует придава импулс на икономическото и политическото развитие на света от XVII век насам. Британците имат две противоречиви и същевременно съвместими характеристики – те са носители на най-индивидуалистичната и най-отворена култура в Европа, това е страната изобретила свободата. Същевременно притежават национална идентичност на база етнос, която е почти толкова солидна, колкото японската. Също като японците, англичаните знаят кои са.

Ако приемем Вашата теория за завръщането на нациите, коя е следващата страна?

За да приемете това, които искам да кажа, трябва да се зарежат клишетата за странните англичани, които имат двуетажни автобуси, карат колите си отляво, притежават чувство за хумор и уважават кралицата си. Всичко това е истина, но трябва да възприемаме англичаните най-вече като лидер на модерността в дългосрочната логика на Фернан Бродел. Индустриалната революция произхожда от Англия и Шотландия и сетне преобразява икономиката на цяла Европа. Френската, немската, руската и останалите индустриални революции са нейни рожби. А още преди индустриалната революция, Англия изобретява нашата либерално-демократична модерност. Началната й точка е 1688 г. и „Славната революция”, която ражда парламентарната монархия. „Английските писма” на Волтер от 1734 г. са израз на възхищението му от Острова и съдържат много смешни детайли относно квакерите и липсата на сексуален живот у Нютон. През 1789 г. френските революционери си мечтаят и се опитват да догонят англичаните, които са модел за политическа модернизация. В този контекст е естествено да предположим, че първият референдум, който наистина ще се отрази на ЕС и ще има исторически последствия, е този във Великобритания. Той е необичаен за британската традиция. От сондажите в деня на вота разбираме, че основната мотивация на избирателите, преди имиграцията, е възстановяването на суверенитета на парламента. До Брекзита британският парламент не беше суверенен, а основният принцип на английската политическа философия е суверенитетът на парламента.

По думите ви, оста, която е необходима, за да бъде променена Европа не е френско-германската, а тази между Париж и Лондон?

Да. Европа на нациите ще се възроди. В тази, надявам се, мирна Европа, винаги ще има проблем с равновесието на силите. Германия още известно време ще доминира икономически, но в средносрочен план демографската криза и миграционният авантюризъм на германците вещаят тежка политическа криза в страната и на целия континент. Да речем, след двадесетина години.

Една от капиталните грешки на френските политически лидери е, че не разбраха, че за да балансират Германия, не бива да залагат на еврото, което ни задушава, а на оста Париж-Лондон. В Берлин има само няколко десетки хиляди французи, а в Лондон са стотици хиляди. Англичаните във Франция са поне толкова. Париж и Лондон са свързани мегаполиси. Демографската динамика е сходна, приблизително две деца на една жена. Макар често да противопоставят неолибералната Англия на Франция с нейната социална държава, всъщност и двете страни следват сродна еволюция, привилигироваща възрастното население и ощетяваща младежите.

Как ще се осъществи прехода към Европа на държавите-нации?

На континента най-напред за съжаление ще наблюдаваме ускоряване на антидемократичния уклон. След напускането на либералната Великобритания, която се оттегли, за да предефинира себе си, повелите от Берлин ще идват по-императивно. Без грим. Френската политическа класа трябва да е готова да понесе публични унижения. С напускането на британците САЩ също ще загубят контрол над Германия. Германосферата ще получи официалната си независимост. Американският контрол бе силно подронен от стратегическото немско „не” на войната в Ирак. Сетне видяхме американската безпомощност в опита Германия да бъде принудена да подпомогне световното икономическо възстановяване като увеличи разходите си. С Брекзитът рухва разбирането за западна система. Започват прегрупиранията. Това е истинският край на Студената война.

Превод: Иво Христов

*Заглавието е на редакцията на a-specto