Европа е атакувана едновременно от двете страни (тероризма и руската заплаха) и трябва да реши какво да предприеме най-напред: да се бори с тероризма или с увеличаващата се руска мощ. Изборът на приоритет е най-трудното предизвикателство пред европейските държави днес. Но Европа трябва да направи избор, защото бюджетите на държавите не са бездънни.

Очевидно е, че веднага щом се появи проблемът с тероризма, НАТО, преди всичко САЩ, насочва вниманието към други въпроси, като например необходимостта от увеличаване на разходите за отбрана заради Русия, Сирия, Афганистан и други „досадни” държави.

Това може лесно да се обясни с бремето, което носи страната в НАТО. Вашингтон иска и прави всичко възможно да намали това бреме за сметка на европейските държави – членки на НАТО. САЩ всъщност не ги е грижа какво се случва с европейците. Ясно е, че точно в този момент терористичната заплаха не е толкова актуална за Вашингтон, колкото за Европа.

В стремежа си към превъзходство спрямо Русия, САЩ настоятелно призовават държавите – членки на НАТО да увеличат разходите за отбрана. Този въпрос беше включен в дневния ред на срещата на министрите на отбраната на НАТО на 29 юни. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви, че разходите за отбрана в Алианса се очаква да нараснат с 4,3% през 2017 г. Това е твърде голям разход за Европа.

Кой ще има полза от това? Несъмнено, това ще са САЩ. Но повечето европейски страни ще трябва сами да разрешават вътрешните си проблеми на фона на терористичната заплаха и липсата на пари. 

Но има три европейски страни, които имат личен интерес от това. Литва, Латвия и Естония също ще имат полза. Приспадайки незначителни суми от своите бюджети, те получават подкрепа от НАТО и продължават да искат все повече и повече чуждестранни войски на своя територия. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който посети Литва този месец, похвали страната за увеличаването на разходите за отбрана и усилията за укрепване на сигурността в региона. Балтийските държави усещат своето значение при противопоставянето между суперсилите и възнамеряват да извлекат всички възможни ползи.

С други думи, повечето европейски държави се оказаха в капан. Те са принудени да помагат на балтийските държави в разрез със собствените си интереси. Рано или късно, тази ситуация ще доведе до напрежение в отношенията между европейските държави – членки на НАТО. Помощта и подкрепата в организацията трябва да бъдат еднакви за всички членове. Подпомагайки на балтийските държави, другите европейски страни имат право да очакват помощ и разбиране по отношение на своите проблеми. Може да се случи така, че за да направят живота на съседите по-спокоен, европейските държави могат да застрашат собствените си народи, като ги оставят лице в лице с терористите, без възможност да им се противопоставят, защото парите са отишли другаде. Не е ли това едностранна колективна защита?

Източник: Geopolitica.ru

Автор: Адомас Абромаитис