Според германските медии броят на заловените мигранти по границите на Германия се е удвоил, а доброволно депортираните също се увеличават. Италианската журналистка Никол Валентини разкрива защо този основен политически въпрос около предстоящите тази година избори е толкова важен за бъдещето на европейския континент.

По данни на германските медии, все по-голям брой мигранти доброволно напускат Германия и се завръщат в родните си страни, а полицията спира все повече хора, желаещи да пресекат границата и да влязат в Германия. Близо 55 000 мигранти, които не отговарят на критериите или им е отказано убежище са напуснали страната доброволно през 2016 г., което е с 20 000 души повече от броя на напусналите границите по свое желание през 2015 г. Това е рекордно число за последните 16 години. Повечето от тях се връщат на Балканите – по около 5000 души са се преселили в Косово и Сърбия, а само в Албания те са около 15 000. Други 5000 души са се завърнали по родните си места в Ирак през изминалата година, а броят на принудително репатрираните от Германия в Афганистан също е нараснал. Всичко това са данни на Федералната служба по миграцията и бежанците. Мигрантите се съгласяват доброволно да бъдат връщани у дома не само заради опасенията да не получат постоянна забрана за влизане в страната. Някои го правят заради парите, защото за разлика от други страни, които се борят с бежанската вълна, Германия предлага на някои мигранти пари и билети, само и само за да ги изпрати извън страната. За тази цел правителството ще похарчи приблизително 150 милиона евро. Deutsche Welle цитира пример с афганистанско семейство, което ще получи 4200 евро, в допълнение към билетите за самолет, парите за пътуването, както и между 1000 и 3000 евро на човек за разходи по други пера. Изданието пише: „Доста противоречиво е решението на Германия да определи Афганистан като „сигурна страна на произход”, като същевременно увеличи броя на принудително репатрираните мигранти в разрушената от войни държава”. Ето и мнението пред Radio Sputnik на италианската журналистка Никол Валентини, която се занимава с бежанския въпрос.

„Когато говорим за доброволно връщане на лица, търсещи убежище в Европа, трябва да знаем, че в 99% от случаите това съвсем не се случва доброволно.”

„Броят на завръщащите се в страната, от която идват, се е увеличил двойно в сравнение с предходната година по две основни причини. Първата е, че хората, които избират да се завърнат у дома, искат да избегнат принудителното връщане, което обикновено е доста психологически и физически болезнено за тях”, обяснява Валентини. Според нея, втората причина е свързана със споразумението между Европа и страни като Афганистан за депортиране на неограничен брой търсещи убежище в замяна на пари за страната на произход. Тази сделка противоречи на международното право, което забранява депортирането на места, където хората са изложени на риск от война или преследване, смята италианската журналистка. Според нея, за много хора е невъзможно да се върнат към нормалния начин на живот, когато се приберат в родните си страни. Особено най-уязвимите етнически групи като язидите и кюрдите в Ирак и хазарите в Афганистан.

В някои страни като Норвегия например икономическата помощ и подслонът, които се дават на депортираните, продължават не повече от месец. След това те трябва да разчитат единствено на самите себе си. Повечето хора, търсещи убежище са загубили всичко, което са имали в родните си страни: работата си, дома си, а в някои случаи дори и семействата си, обяснява Никол Валентини. Но броят на онези, които биват връщани в собствените си държави, е само капка в морето от мигранти в Германия. От началото на бежанската криза преди година и половина повече от милион души са влезли в страната. Според Deutsche Welle успоредно с доброволното връщане, за периода януари-ноември 2016 г. германската полиция е спряла на границите, пристанищата и летищата 19 720 души. През 2015 г. броят на тези случаи е бил повече от половината по-малък – 8913 души. Огромна част от хората, на които е отказан достъп на границите идват от Афганистан, Сирия, Ирак и Нигерия. В разгара на бежанската криза през септември 2015 г. федералното правителство върна контрола по границите. Но броят на мигрантите, спрени на границата не е точен, тъй като граничен контрол съществува само на границата с Австрия, което означава че те могат да влязат в страната по алтернативни маршрути. Около 75% от случаите на отказан достъп до страната са от границата между Австрия и Германия.

Политическата реакция на серията от терористични нападения в Германия даде аргументи в ръцете на крайнодесните – „Алтернатива за Германия” и доведе до разцепление между християндемократите на Ангела Меркел и Християн Социалния съюз (ХСС), коментира Никол Валентини. Според нея положението с мигрантите в Европа става „все по-лошо”: „С всеки изминал ден все повече хора бягат от разрушените от войни държани и положението няма да стане по-добро. Ситуацията в държави като Ирак и Афганистан е ужасна, затова Европа трябва да промени миграционната си политика или в противен случай е обречена да се разпадне”.

Източник: Sputniknews