От резултатите на руската военна интервенция в Сирия ще зависи дали Русия ще бъде възприемана като равнопоставена на хегемона световна сила, или ще продължи да бъде третирана като „регионална” сила.
„Забележете, че мюсюлманите започват да прииждат в Холандия още през 60-те години, когато в страната има само пет джамии. През 70-те години джамиите вече са трийсет, през 80-те стават двеста и петдесет, а днес са четиристотин четирийсет и шест. Холандия е страната на Барух Спиноза, човека, философа, поставил основите на най-либералната демокрация, която съществува в Европа. Мюсюлманите не обичат холандците. 78% от мюсюлманите смятат холандците за „покварени” и си стоят отделно в гетата, създадени от тях самите, за да избегнат контактите със западната цивилизация-нецивилизация.“ Това са редове, които пише Ориана Фалачи. Джамиите в Холандия вече са повече от 453. Ориана пише с огромен гняв и болка за Европа това, което всеки европеец мисли, но не смее да изрече на глас да не би да го обвинят в расизъм, ксенофобия, религиозна нетолерантност, нацизъм и прочее. „Нелегалните се увеличават, а полицията е несъстоятелна, действа почти свенливо. Наглостта на нахлулите вече е толкова голяма, че свикнахме с нея, не ни прави впечатление. Кой днес се възмущава от мароканеца, който, нарушавайки нашите закони, има две или три жени и му се иска и на мен да сложи фередже? Кой се гневи срещу албанеца сводник, който, пиян, прегазва и убива хора? Кой се противопоставя на суданеца, който използва паметниците за тоалетна и продава дрога по стълбите на църквите? Днес протестира ли някой срещу сомалиеца, който, за да спаси варварския обичай на инфибулацията (осакатяване на гениталиите с цел целомъдрие), измисля и разпространява чрез една държавна болница фарса на т.нар. самоинфибулация? Възмущава ли се някой от алжиреца, който напада или изнудва полицая с думите: „Само-ако-се-приближиш-ще-си-отрежа-пишката-с-този-нож-а-после-ще-кажа-че-ти-сия-отрязал-и-ще-свършиш-в-затвора”, защото това е, което обикновено казват в подобни ситуации. Днес учудва ли се някой на сърцераздирателните статии в т.нар. независими вестници и на пълните безсмислици, с които вестниците биха дали разрешение за престой дори на Бин Ладен? Хората май са се предали. Свикнали са, приспани са. Търпят пасивно всички подобни неща, приемат ги за нещо естествено. Съществуват много начини да подпомогнеш волно или неволно противника. Един от тях е мълчанието. Пускането по течението. Или неясната позиция.” Наблюдаваме драматично разрушаване на досегашния свят, а Европа е заета с изострена форма на самоубийство. За съжаление двете страни, лидери на обединена Европа – Франция и Германия, не само наблюдават „своето” загиване, но и енергично го подпомагат. Трудно е да се обясни защо и как се е получило тоталното изличаване на националния инстинкт за самосъхранение на тези две мощни исторически държави. Вероятно причината е, че политическият елит на ЕС отдавна не представлява никой друг освен крупния транснационален капитал, вграден в наднационални структури. Важна роля при вземането на решения в Европа например има Европейската кръгла маса на индустриалците (ERT – European Round Table), която обединява около 50 индустриални лидери… В крайна сметка целта на диригентите на ЕС съвсем не е политическият суверенитет на обединена Европа и еманципацията й от САЩ, а тъкмо обратното: да се конструира способ за управление на Европа в интерес на крупния бизнес. По тази причина най-важната цел на върхушката на Европа днес се явява Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство, което да обезпечи пълен контрол на корпорациите над всички останали аспекти на държавната национална и управленска власт. Историческата практика сочи, че съсредоточаването на властта към центъра на държавата като антипод на частните капитали естествено води до по-споена национална политика. И обратно. Изтеглянето на икономическата власт, а от там и на властта изобщо към наднационални структури, унищожава националната рамка и съответно девалвира държавния суверенитет. В този смисъл народите на Европа са оставени сами на себе си, без пилот в самолета и никой не знае накъде вървят нещата – но те със сигурност излизат извън рамките на защитената суверенна държавност. Мълчаливото мнозинство от хора отдавна няма спонтанни или случайни представители, които изговарят истините. Мнозинството не е субект, а контролиран обект. От него не можем да очакваме съпротива срещу системата, тъй като това мнозинство не е носител на автономно съзнание. За да се удържат масите в състояние на управлявана емулсия и да се защити „транснационалният корпоративен ред” от неконтролируемата тревожност на тълпите, се харчи много енергия. Хората не просто се информират, те се конструират като удобна биомаса, чиито сетива, чувства, мисли, съждения могат да бъдат лесно насочвани. Така светът започва да мисли за Башар Асад като за диктатор, а за сбирщината „джихадисти главорези” като за „демократична опозиция”. Така Европа намира „мигрантите” за „дружелюбни възпитани гости”, а не вижда в тях културно-етническа асимилация и разграждане на европейския цивилизационен модел. Всички европейци знаят, че африканците и арабите не се идентифицират с европейската цивилизация. Те първо се считатза мюсюлмани, после за африканци или араби и чак евентуално след това за граждани на Германия, Франция, Италия, Холандия и пр. Да, има общочовешки ценности, но и културни различия, които могат да разделят хората. И в това се състои разнообразието на света. Папагалът не е лъв. Християнинът не е мюсюлманин. Африканецът не е европеец. Няма как да бъдем каша от неприемлива еднаквост! Този опит се провали исторически по време на комунизма. Но едно е да приемеш различието, друго е да му позволиш да те разтвори в себе си и да унищожи културния ти код. Всичко зависи от дозата. Европейските лидери с изключение на Виктор Орбан непринудено показват липса на всякакви държавнически умения. Потънали в лукс и корупция, контролирани от заплахата, че могат да бъдат обвинени в расизъм, подчинени на доктрината на САЩ, европейските лидери отказват да защитят Европа. Държавната политика не е благотворителна организация, толерантност и добри обноски. Държавната политика е защита на националните интереси. Кризата с мигрантите е само малък симптом от общата системна болест на Европейския съюз. Ако британците гласуват на референдума за излизане от ЕС, това ще е пряк сигнал към всички останали държави да преосмислят националните си интереси в хода на разлагащия се модел. Прекрояването на Близкия изток за усвояването на нови „колонии” за ресурси ту под формата на „арабска пролет”, ту под формата на „Ислямска държава” има тежък мирис на нефт и газ. Всъщност войната в Сирия директно влияе на международните нефто-газови потоци. Сирия е естествена транзитна територия на енергоресурси от Иракски Кюрдистан, Арабския полуостров и Персийския залив (Катар, Йемен, Кувейт, ОАЕ, Оман, Саудитска арабия, Иран, Ирак, Бахрейн). Освен това Сирия затваря крайбрежието, където се предполага, че има огромни запаси от газ. През юли 2010 г. тексаската компания Noble Energy открива за Израел находището Левиатан, а малко преди това еврейската икономика се сдобива и с друго находище – Тамар. Оказва се, че двете находища са част от цяла система от залежи в т.нар. басейн Левант, чийто ресурсен потенциал се изчислява на 3,5 трилиона куб. метра природен газ, както и на най-малко 1,7 милиарда барела нефт. Тази енергийна перспектива би могла да направи от Израел системен доставчик на енергоресурси за най-добрия пазар – Европа. Нека не пропускаме и факта, че войната в Сирия се случи с мълчаливото неучастие на Израел. Но Израел има сериозен интерес от това Асад да си отиде. Макар че Израел е държава, която е изключително фокусирана върху националния си интерес и не се притеснява да се договаря както със САЩ, така и с Русия, когато е нужно. Енергийните факти са съвсем обясними причини да се желае унищожаването на сегашната „твърдоглава” и неудобна власт в Сирия, която пречи на транзита към Европа. Интересите на САЩ, сунитските монархии и Турция (за транзитни коридори към Европа) се съчетават в заговор за свалянето на Башар Асад и така се ражда измислицата, наречена „сирийска опозиция”, а после и чудовището „Ислямска държава”. Американците винаги предпочитат да водят войни с ръцете на местни племена и зомбирани религиозно или идеологически глупаци. След провала във Виетнам войните с чужди човешки тела се превръщат в системен подход на САЩ при операциите за разграждането на света и конструирането му по начин, какъвто на тях им е удобен. В момента САЩ са притеснени, че Русия заедно с „Ислямска държава” ще унищожи и „умерената опозиция” на Башар Асад. Всъщност такава опозиция няма. Това са отломки от Ал Кайда, по-отдавнашното човеконенавистно инженерно образувание на САЩ.
Това е същата Ал Кайда, за която Ориана Фалачи емоционално припомня: „Искам да ви запитам успяхте ли да изгледате видеозаписа на обезглавяването на Пол Джонсън, американския инженер, отвлечен миналия юни? Аз не можах. Накарах да ми го разкаже човек, който го е гледал. И така... Джонсън е проснат на диван, покрит с чаршаф. Плаче. Облечен е в червен анцуг, сега в такива обличат заложниците, осъдени на смърт, ръцете му са вързани с въже и плаче. Плачейки, говори нещо, което не се разбира. Може би моли за милост. Палачът е облечен с бяла престилка, като лекар или санитар. Камерата го снима откъм гърба така, че да не може да бъде разпознат, вижда се само дясната му ръка, в която държи нож с трийсетсантиметрово назъбено острие, вижда се и лявата му ръка – на китката има красив златен часовник. Със спокойна, бавна крачка се приближава до Джонсън, който продължава да плаче. С лявата си ръка, украсена от скъпия златен часовник, вдига мокрото му от сълзи лице. С дясната допира ножа до шията му и започва да реже. Бавно и внимателно. Не бърза. Без да обръща внимание на крясъците, които скоро се превръщат в гъргорене, хриптене, докато накрая спират. По-късно главата на Джонсън е била намерена във фризера на къщата на един от ръководителите на Ал Кайда, арестуван в Рияд. Той си я бил прибрал. Държал я като трофей”. Вече никой не отрича, че 80% от участниците в сирийската „демократична” опозиция са именно бивши бойци на Ал Кайда и други подобни организации, отломки, събрани от разни части на света, на които им е платено и дадено оръжие да воюват с Асад. САЩ имат намерение след Асад да въведат във властта точно тези главорези. Или да им предоставят територия за собствена държава. По схемата точно на „Ислямска държава”. Тя е замислена именно така, но за съжаление САЩ за пореден път направиха огромна грешка. Напоследък външната политика на САЩ и проектите на ЦРУ струват на света милиони жертви, опустошения и абсолютна невъзможност за бъдеще в определени райони на света. На 10 септември 2015 г. директорът на Разузнавателното управление към Министерството на отбраната в САЩ генерал-лейтенант Винсент Стюарт заявява, че в бъдеще Сирия вероятно ще се разчлени на две или три части. Става дума за това мястото на „Ислямска държава” да бъде заето от „по-умерените” алкайдисти. Именно тези, които държат отрязаните глави на жертвите си в хладилниците. Изобщо фарсът е забележителен! Фарсът все повече поставя под съмнение способността на американската държава да взема адекватни решения при разрешаването на световните проблеми. Всъщност как САЩ изобщо биха могли да разрешат определен световен конфликт, след като те обикновено са замесени във възникването му! Винсент Стюарт подчертава още, че кюрдите няма повече да бъдат в обсега на правителството на Ирак. Или казано по друг начин: ще има независим Кюрдистан. Винсент сантиментално споделя, че американците всъщност „не искат това”, но подобен сценарий е доста вероятен. Един независим Иракски Кюрдистан обаче ще започне да привлича турските кюрди, което ще създаде огромни неприятности на Турция. Тогава има реална опасност Турция да бъде компенсирана на черно и под масата с автономна част от България. Тази опасност никога не бива да се пренебрегва, още повече, че българската държава не предприема никаква политика на заселване на българи в турскоезичните региони, където 90% от населението е турско. Това е най-безхаберната държава по отношение на националните си интереси и един обикновен демократичен вот на мюсюлманите във въпросните региони може да ги направи на първо време автономни. За съжаление българският президент поначало е зает да бъде ментално объркан и никога не би се ориентирал в международната политика и чуждите държавни интереси. Просто защото, за да разбираш чуждите интереси, трябва да имаш представа и стратегия за своите национални интереси. Разбира се, Русия също има своите интереси в Сирия. Както енергийни, така и на отбраната, а също и като сфери на влияние в Близкия изток. Залогът относно участието на Русия във войната в Сирия е огромен. От резултатите на руската военна интервенция ще зависи дали оттук нататък Русия ще бъде възприемана като равнопоставена на хегемона световна сила, или ще продължи да бъде третирана като „регионална” сила. Външната политика на Русия в сирийската война цели да я превърне в глобален лидер, пишат аналитиците от Stratfor: „Русия прави опит да бъде глобален лидер, който може да поема отговорност и да гледа САЩ директно в лицето, а не да им се кланя. Авиоударите твърдо обозначават това, а реакцията на САЩ го потвърждава. Русия извършва едностранни действия, отстранявайки се от САЩ, от американските арабски съюзници и от НАТО”. Действията на Русия ще я отведат на масата за преговори по урегулирането на сирийския конфликт. След което ситуацията ще способства за постигането на сериозни резултати и по украинския конфликт. The Economist пише: „За последните 15 години западните интервенции в разни места по света, от Афганистан до Ирак и Либия, се оказват катастрофални провали. И днес Путин може да си изгради образа на отговорен държавник, към когото в момент на отчаяние се обръщаме за помощ. Той обаче ще постави своята цена. Каква ще бъде тя?”. Едно изречение на Путин от речта му на Генералната асамблея на ООН обиколи някои от най-важните телевизионни канали в Америка: „Вие в крайна сметка разбирате ли какво направихте?”. Само че един върховен властелин на света, какъвто претендират, че са САЩ, никога не може да приеме думи, които упрекват неговата непогрешимост, както и циничното му всесилие. Това, че някой си позволява да посочи истината, вече е симптом на хегемониална смърт. Америка е уморена от собствените си финансови кланове. Те отвеждат САЩ и света в такъв задънен ад, че изходът е практически невъзможен. Затова при всяка безизходица САЩ обичайно устройват глобален форсмажор, който представят като война за демокрация. А всъщност е разрушение за източване на ресурси. За последната игричка на американците в Сирия, която коства милиони човешки животи, Доналд Тръмп казва по CNN: „Някои искат да отидем в Сирия и да сменим Асад. Винаги заставаме на страната на тези, които после се оказват много по-лоши от предните”. Да, винаги е така. Но войните на САЩ не спират. В Сирия целта е разчистване на сирийския терен за транспортните коридори на нефта и газа към Европа и съответно сломяване на Европа. Иначе как да си обясним изключително мощната кампания в подкрепа на бежанците в Европа, организирана предимно от американски НПО организации. Защо Америка е толкова силно загрижена и вложи немалък ресурс Европа да приеме „с удоволствие” бежанците? Какви са ползите на Америка от това преселение, че САЩ се заеха с организацията на стабилна медийна и обществена подкрепа в полза на бежанското нашествие?! В същото време самите те, САЩ, виновниците за войната, останаха напълно незасегнати от бедствието. Близкият изток е филмова битка за американците. Тя е режисурно забавление, макар и винаги съпроводено с провал. Докато Европа е друго, тя е тяхното най-отбрано занимание. Европа е цивилизационен модел, който може да предостави алтернатива. И тъй като Европа е сред апетитите на Русия и Китай, всички капитали ще бъдат източени, а Европа подпалена. Европа ще бъде унищожена, но няма да бъде оставена на друг... За американците най-добрият сценарий за Европа е отслабването й и нейното стресиране в полза на интересите на САЩ.
Може дълго да се говори за стремежите на САЩ да превърнат Европа в своя колония и да източат капиталите от нея. Но трудно се проумява оправданието на Германия за самоликвидацията й. Талантът за дисциплина е коренът на пруското величие. Поради този генетичен код към дисциплината германците лесно се оставят да бъдат потискани, но пък „не могат да бъдат унищожени”, казва Гьоте. Германия днес стигна до нещо невиждано за всички времена: шествие от хора по германските улици, които скандират репликата „Меркел – в Сибир, Путин – в Берлин!”. Вярно, че това шествие е организирано от ПЕГИДА, но въпреки всичко самото раждане на подобна фраза с такава геополитическа трансмисия подсказва пробивите в съзнанието на хората. Изследванията сочат, че рейтингът на Меркел е паднал драстично и ерата „Меркел” най-после е приключила. В момента Меркел е едва четвърта по популярност в страната. На първо място е външният министър Франк-Валтер Щайнмайер, представител на социалдемократите. Германия е най-добре развитата индустриална страна на Европа. Силата на една държава в международния живот обаче се измерва в други относителни показатели. Както казва Джоузеф Чембърлейн в края на XIX век: „Величието на една нация не се измерва в сравнение със собственото й минало, а с относителната й позиция в световните съвети”. Примерно през XIX век САЩ имат невероятен икономически възход и изключително слабо влияние в чужбина. Подобно несъответствие наблюдаваме и с Япония през 80-те години на XX век. В момента Германия има индустриална мощ и е лидер на Европа, тоест участва изключително активно в международния живот. Изпълнени са двете условия, за да бъде Германия (респективно ЕС) фактор от решаваща за света величина. Има една съществена подробност обаче. Значението на Германия би било огромно, ако управляващата й върхушка не беше привлечена в геополитическата кошница на чужди интереси. Тоест влиянието на Германия е сериозен факт, но то е внимателно манипулирано и превърнато на практика в псевдовлияние, в оръжие на чужди намерения, в инструмент за обслужване на доктрината на САЩ. Посредством агентурния си елит Германия доброволно се отказва от своя суверенитет и своето бъдеще на държава, която би могла да доминира една независима Европа. Ако службите за сигурност на Германия не се включат, за да подкрепят някой силен държавник, който да поведе борбата на националните елити срещу политическата върхушка, която представлява американска агентура за влияние, Европа ще потъне завинаги, без да издаде звук, че разбира своето самоубийство. Всички опити на Германия да провокира самостоятелна политика на ЕС, несъобразена с хегемониалните интереси на САЩ, ще бъдат жестоко посичани. Например. Ето един факт. Между Германия и Русия се сключи споразумение за „Северен поток 2”, газопровод, който ще свързва директно Русия и Германия, заобикаляйки Украйна. Германия и Русия твърде много се сближиха в областта на енергетиката – германски компании получиха дял в находищата на Сибир, а руската „Газпром” получи пълен контрол върху газовия хъб в Германия заедно с най-големите подземни газохранилища в Западна Европа. Това е вечният страх на САЩ – как Германия се обединява с Русия и заедно започват да доминират света. Дори съюзът между Русия и Китай не плаши американците толкова, колкото симбиозата Германия – Русия, защото това означава една всесилна Евразия и изтласкването на САЩ до границите на американския континент. Това е причината Германия да бъде залята с емигранти, които ще създадат разходи, хаос, напрежение и конфликти точно в момента, в който германската държава е номер едно в ЕС и прави нестабилни опити за самостоятелни решения в някои геоикономически аспекти. По стара привичка, за да бъдат държани германците притиснати в ъгъла, трябва непрекъснато да им се вменява вина за нацизма и да бъдат обвинявани в расизъм и варварска ксенофобия. Така канадското правителство, което често се използва за услуги от американците, изведнъж предупреди своите граждани, че е нежелателно да посещават Източна Германия заради нарастване на неонацистките настроения. В действителност това предупреждение е насочено не към канадските граждани, а към германския елит. Затова и Германия прикляква и губи способността си за съпротива. Германия ще бъде потопена в проблеми и ще й се наложи да потърси помощ за своята сигурност, като се обърне към политическия си „приятел” САЩ за разрешаване например на някой „сложен и внезапен” терористичен казус, който удобно ще възникне в правилния момент. Миграционният колапс през последните месеци подсказва колко лесно би могла Европа да бъде етно- и религиозно дестабилизирана, както и управлявана чрез терор. Опорният лост за бъдещия контрол на Европа се въвежда именно сега през мигрантския мюсюлмански поток. Разбира се, Европа не е класически противник на САЩ. Но доколкото стои задачата да се оказва определено влияние върху европейците, то логично е да се използват срещу нея нови военни методи, още повече, че поведението на Европа е твърде предсказуемо. Отчасти способите за въздействие върху Европа носят характера на концепцията за Effects-Based Operations. Става дума за това не само да причиниш вреди на противника, но и да промениш неговото поведение и мислене. ЕС непрекъснато се използва за създаване на удобни версии за подкрепа на войните, които САЩ водят за собствени цели. След което пак ЕС поема щетите от несъобразените американски действия. Германската телевизия ZDF твърди, че Съединените щати имат намерение да разположат в Германия 20 атомни бомби от най-нов тип В61-12. Бомбите ще бъдат доставени във военновъздушната база в Бюхел в провинция Райнланд-Пфалц до края на годината. Бундестагът е предвидил 112 милиона евро за модернизация на пистата и апаратурата на базата. Пропагандата с „руската заплаха” започва да придобива комични размери. Фаталното е, че е отвличаща маневра за Европа, а междувременно европейският континент е беззащитен срещу истинската заплаха, която го изтощава и подчинява. Най-опасно е доверието на Европа към „американската закрила”. Напоследък САЩ последователно предават всички свои дългогодишни партньорства в Близкия изток. Тоест Америка се движи съобразно националния си интерес и изобщо не се притеснява от морални ангажименти. САЩ предадоха сунитите от Саудитска Арабия, сключвайки споразумение с шиитски Иран, което означава, че на малцинството от сунитите в Близкия изток ще им става все по-трудно в международните отношения. САЩ предадоха и Израел. Американските служби пречеха на Биби Нетаняху да спечели изборите, което ясно показва, че САЩ имат съображения към настоящата политика на Израел, която всъщност кой знае колко не се различава от политиката на предишните израелски премиери. По простата причина, че Израел има своите вечни врагове около себе си и всичките движения на израелските политици са свързани с превенция и са съобразени единствено с това враговете на Израел да не придобият достатъчна мощ, за да могат да унищожат еврейската държава. Европа трябва да е наясно, че Америка няма приятели. Има интереси. Европа винаги може да бъде пожертвана за целите на Съединените щати. И тежката европоцентричност на европейските лидери не им позволява да проумеят тази истина.