Напълно безсмислено е да спорим дали ресорът "Цифрова икономика и цифрово общество" е повишение или понижение за България. Безсмислено е, защото България не е получавала нищо. Въпросния ресор го получи Мария Габриел. А дали г-жа Габриел и България са едно и също нещо - това вече е съвсем отделен въпрос. Да, по документи г-жа Габриел е българка, само че вече като еврокомисар тя определено е друго. Подобно на всички останали висши брюкселски чиновници и новата ни еврокомисарка ще работи най-вече за доброто функциониране на механизмите на ЕС, а съвсем не толкова за просперитета на родината й. Тези хора правят това не от лошо сърце, просто длъжностната им характеристика е такава. Без значение къде са родени, за тях най-важен е Брюксел, а не София, Рим, Мадрид, Виена или Турну Мъгуреле. Ето затова ресорът, посветен на дигитализацията, има значение единствено за г-жа Габриел и няма никакво значение за България. За България има значение това, че сме последни по доходи в Евросъюза, че неравенствата у нас се задълбочават и че расте чувството за безперспективност. Погледнато от този ъгъл, за огромното мнозинство български граждани няма особено значение и любимата напоследък тема на управляващите, а именно прословутото българско председателство на ЕС. Тази тема вълнува най-вече представителите на нашенския елит - на тях им предстои да се отъркат у по-големи и по-малки брюкселски шефове и така да осигурят собственото и на близките си добро бъдеще. Това, че за шест месеца из НДК,  софийския център и луксозните хотели ще се мотаят хиляди брюкселски чиновници, няма с нищо да промени живота на българите. Дали Жан-Клод Юнкер ще се наслаждава на коняка Реми Мартен и на пурата Хабанос в София или в някоя друга евростолица, за нормалните българи, а и изобщо за нормалните европейци, няма абсолютно никакво значение. Ето защо няма да е зле, ако управляващите отделят по-малко внимание на въпросното председателство и много повече внимание на въпроси, свързани с повишаването на доходите и осигуряването на по-добро здравеопазване и образование. Защото това са въпросите, от които се интересуват българите. И им е напълно безразлично дали ремонтът на НДК ще бъде завършен навреме или не.

Разбира се, има теми, свързани с Европейския съюз, които трябва да ни вълнуват. И то много. Например темата за това накъде ще поведат съюза г-жа Меркел и г-н Макрон. По време на срещата си в Берлин онзи ден те показаха, че отлично си подхождат. В политическия план имам предвид. И двамата са либерали до мозъка на костите, и двамата смятат пазара за основен арбитър на човешките взаимоотношения, и двамата се прекланят пред мултикултурализма. Г-жа Меркел по едно време искаше да приема всички мигранти по света, а г-н Макрон директно каза, че нямало френска култура, а имало култура, създадена във Франция. Вярно, впоследствие двамата се скъсаха да обясняват, че всъщност не са били разбрани съвсем правилно, но както се казваше в популярния виц, лошото чувство остана. Сходството във възгледите на германската канцлерка и на френския президент е чудесна новина за евроелита и не чак толкова добра за нормалните европейци. Разделението на Европа на две, че и на повече скорости, ще продължи. Очертава се едно елитарно германо-френско ядро и една широка периферия, в чиято най-маргинална част ще останат страни като нашата. И нито ресорът, за който ще отговаря номинираният от България еврокомисар, нито предстоящото ни председателство са в състояние да променят това.