Брюксел и Варшава срещу Берлин и Москва

Поредният опит на Европейската комисия (ЕК) да попречи на строителството на газопровода „Северен поток– 2” има две съставни части: юридическа и икономическа. От правна гледна точка е направена заявка за „запълване на юридическия вакуум”, който, както смятат в Европейската комисия, съществува при преминаването на тръбопроводите през неутрални води. Що се отнася до икономическия поглед към проблема, Еврокомисията е на мнение, че допълнителните обеми газ няма да бъдат търсени от страните, които са членки на ЕС, докато равнището на потребление на това гориво не нарасне.

Откъде това внезапно главоболие заради прословутия „юридически вакуум”? Същият този „вакуум” не пречи на доставките на газ в Европа от Алжир или Либия, не възпрепятства строителството на Трансадриатическия газопровод – при всестранната подкрепа на същата тази Европейска комисия. Подобен юридически проблем не възникна и в случаите с неосъществените проекти (газопроводите до Европа от Иран или Катар). Нещо повече, по отношение на запълването на „юридическия вакуум” сегашното предложение на ЕК противоречи на полученото преди месец експертно заключение на правната служба на Европейския съвет, според което юридическите нормативи на ЕС (Третият енергопакет) не могат да бъдат разпространявани на територия, намираща се извън границите на ЕС. Проведените експертизи бяха поръчани от Германия, защото именно тук се планират доставки на руски газ, при което немските компании Wintershall (дъщерна компания на концерна BASF) и Uniper (създадена през 2015 г. в резултат на реформирането на енергийния концерн E.ON) са съинвеститори на проекта.

Втората страна на демарша на Европейската комисия (прогнозата за  потреблението) противоречи на повечето експертни заключения, които се свеждат до това, че дори при стагнация в обема на потреблението, търсенето в импорта се увеличава заради намаляването на добива в страните от ЕС.

Наред със споменатите германски компании, австрийската OMV, френската Engie и британският Shell също възнамеряват да вложат в реализацията на проекта по 10% от стойността му, което прави по 950 млн. евро. Само че при „запълването на юридическия вакуум” – посредством правилата на Третия енергиен пакет – Еврокомисията поставя под удар възможността за възвръщане на средствата, похарчени за газопровода. Как по друг начин може да се нарече това, ако не „извиване на ръцете на европейския бизнес”? Впрочем компаниите разчитаха, че Брюксел ще защити техните интереси от американските санкции според закона, подписан от Тръмп през август тази година. Добра защита. Отговор на искането им за разяснения по тези санкции „Газпром” и неговите задгранични партньори получиха на 10 ноември. В същото време Европейската комисия се трудеше над поредния сюрприз за участниците в газовия пазар.

При така създалата се ситуация в „сюрприза” бе включено отпадането на Украйна, чрез която засега се движи основният поток руски газ. Нима ЕК  смята, че транзитът ще продължава извън зависимостта от техническото състояние на украинската газопреносна система, което предизвика безпокойство още в началото на ХХΙ век? Защото още през 2003 година бе създаден тристранен консорциум за управлението на газопреносната система (ГПС) с участието на Украйна, Русия и Германия, но с това нещата приключиха: украинската страна заподозря руските си партньори в опит за посегателство над национална ѝ собственост. После новият украински президент Петро Порошенко инициира приемането на закон за даване на статут на национална собственост на газопреносната система, преминаваща през нейната територия. През 2009 година, след шумни скандали между Русия и Украйна около транзита на газ и заплащането му, европейците – играейки заедно – надхитриха Украйна като подписаха съвместна декларация за модернизирането на газопреносната система (ГПС).

В крайна сметка Русия бе поставена в ъгъла, а модернизацията така и не се състоя. Накрая се изясни причината, поради която ЕК днес няма причини да се страхува за ремонта на ГПС: регистрираната в Италия компания Rothschild S.p.A. пое тази задача като месец по-рано… бе спечелила търг за приватизацията на украинската газопреносна система. Така че „националната собственост” на Украйна ще отиде в ръцете на Ротшилд.

Изглежда, че „Северен поток – 2” има много решителни противници, констатира западната бизнес преса. Изводът не е оригинален, като се има предвид фактът, че противниците му отдавна са известни.

В Европа флагманът на борбата със „Северен поток – 2” е Полша, която с агресивна реторика по въпросите на енергийната сигурност се стреми да подкрепи заявката си за лидерство в Европейския съюз – заявка, осъществена вече чрез участието на страната в проекта „Междуморие” и инициативата „Източно партньорство”. Тази геополитическа игра представлява тесто, омесено от показна васалска преданост към Съединените щати и хронична русофобия.

Що се отнася до енергетиката, поляците търсят и финансова изгода. В отношенията си с Русия прилагат шантаж – като например изявлението на полския министър на външните работи Витолд Вашчиковски от август тази година, че контрактът за транзитен руски газ по тръбопровода „Ямал” може да бъде игнориран само в замяна на отстъпка в цената при доставките на газ за Полша. Грандиозният замисъл на полските стратези обаче, се заключава в това, страната им да стане доставчик на природен газ за цяла Централна и Източна Европа – получавайки доста прилични пари за това. Липсата на собствени ресурси няма значение, Полша претендира за ролята на енергиен хъб, който да разпределя гориво на съседите си от Норвегия до САЩ и Катар (за целта е построен терминал за приемане на втечнен природен газ).

В Полша е въведена специална длъжност за чиновник, упълномощен да отговаря по въпросите на енергийната инфраструктура. С това се занимава Пьотър Наимски, широко рекламиращ своето политическо кредо: „Ние се намираме между Русия и Германия. Интересите на полската държава често не съвпадат с интересите на нашите съседи. И ако се стигне до ситуация, в която съседите ни се договорят против полските интереси, то би ставало дума за разделянето на Полша или нов пакт Молотов-Рибентроп”. Според  Наимски противодействието на „Северен поток – 2” представлява  „стратегическа конкуренция, с която сме длъжни да се справим, намирайки независими от Москва и Берлин пътища да доставки на природен газ”.

Важно е да се отбележи, че руски газ може да бъде доставян на Полша не само по газопровода „Ямал”, но и от Германия, но полската страна не се отзовава на предложенията на германците да получава от синьото гориво чрез построения вече газопровод „Северен поток – 1”. Непоклатимият полски хегемонизъм отново води до изостряне на противопоставянето между Стара и Нова Европа по градиента „Запад – Изток”. Любопитното е, че Варшава решително възразява и срещу германско-френския модел „Европа на различни скорости”, разделящ Европейския съюз на първостепенни и второстепенни държави.

От своя страна, германското правителство, като най-големият вносител на природен газ в ЕС, винаги по-рано се е отнасяло към „Северен поток – 2” като към чисто комерсиален проект и на това основание се е противопоставяло с политически мотивирани атаки на строителството на газопровода. Сега обаче реакцията на германските власти на изявлението на ЕК е повече от вяла. Министерството на икономиката и енергетиката заяви, че „приема за сведение предложенията на Европейската комисия и  възнамерява да ги проучи внимателно”.

Както е известно, в настоящия момент в Берлин се водят преговори за създаването на правителствена коалиция и явно затова противниците на „Северен поток – 2” предприемат своята атака сега. Аналогични преговори се провеждат и в Австрия, която също подкрепя проекта. Главният изпълнителен директор на компанията OMV Райнер Зеле директно заявява, че в качеството си на транзитна зона Германия е значително по-надеждна от Украйна. И това наистина е така.

Проблемът обаче не е само в това, че Ангела Меркел в момента е заета с въпросите за конструирането на нов кабинет, както и със състава на обсъжданата коалиция. В преговорите участват „Зелените”, които възразяват решително срещу изграждането на „Северен поток – 2”. Би следвало тази партия, борец за чиста природна среда, да бъде длъжна да ратува за използването на газа – доколкото именно той допълва най-добре зелената електроенергетика. Въпреки това „Зелените” се съгласиха да оттеглят искането си за отказ от въглищни електростанции, но – както и преди – се възпротивяват на „Северен поток – 2”. При това те не са смутени от перспективата синьо гориво да се внася по газопреносна система от САЩ – макар американският газ да се добива при използване на технологията на хидравличния фракинг, от чиято употреба Европа се отказа по съображения от екологичен характер.

Идеята за тръбопровод от Русия не се харесва на „Зелените” в Германия по чисто политически причини. Анна-Лена Баербок, която участва в коалиционните преговори, счита за абсурд факта, че с въпроса за строителството на газопровода се занимава – поемайки цялата отговорност за това – правителството на провинция Мекленбург-Западна Померания. Това, че нейната партия, която получи ниска подкрепа на парламентарните избори, се готви да диктува свои условия на новото правителство, ни най-малко не притеснява фрау Баербок.

Трансформацията на „Зелените” от партия на протеста в партия на истаблишмънта, ориентирана към „трансатлантическата солидарност”, е съпроводена с отказа ѝ от аксиоми в политиката по отношение на климата  (обективното предимство на генерирането на газ пред това на въглища; плюсовете на атомните електроцентрали, свързани с борбата с емисиите на парникови газове).

От гледна точка на екологията, даже поляците изглеждат по-честни от „Зелените” в Германия. В Полша почти 3/4 от генериращите мощности в електроенергетиката използват местни въглища (черни и кафяви), а ТЕЦ „Белхатов” редовно е лидер в антирейтингите за „мръсни” предприятия в  Евросъюза. Въгледобивът осигурява работни места на поляците; осигурява и експорт на суровината. Затова Полша е по-заинтересована съществуващите структури в енергопотреблението да се запазят, отколкото от скъпоструващата „климатична политика”.

Автор: Наталия Меден

Източник: fondsk.ru

Превод: Елена Дюлгерова