„Европейският съюз е инвестирал огромни суми в Гърция. 85% от инвестициите в гръцката икономика, направени през последните години, са от европейски фондове. Мисля, че Гърция има достатъчно. Местните власти в Корфу бяха поискали евро по проект за 5-звезден хотел и аз им отказах. Във времена, когато хора буквално умират от глад, наш основен приоритет е да създаваме работни места, особено за младите. Според мен от евросредства трябва да се възползват най-уязвимите.”
Визията на певицата Бионсе, че момичетата управляват света, още не е постигната от Брюксел, където сериозни бели мъже в сиви костюми обикновено взимат решенията. Новият председател на ЕК Жан-Клод Юнкер се опитва да разбие това клише. Преди официално да поеме руля на комисията, той призова: „Изпратете ми вашите жени възможно най-бързо”. На думите му първа откликна Румъния. Северната ни съседка избра за нежния антураж на Юнкер в Брюксел 47-годишната Корина Крецу. Днес тя заема поста еврокомисар по регионалната политика.
Корина Крецу е родена на 24 юни 1967 г. в Букурещ. Едва 14-годишна губи изцяло зрението на дясното си око, след като момче я уцелва с прашка. През 1989 г. завършва Факултета по планиране и икономическа кибернетика в Академията за икономически науки в румънската столица. Специализира като анализатор програмист. След като се дипломира, за кратко стажува в предприятието за металорежещи машини в Блаж. През лятото на 1990 г. започва кариера в медиите. Първоначално работи като политически репортер, а по-късно и като публицист и коментатор за вестниците „Днес” и „Румънска хроника”. Корина бързо достига своя журналистически връх по време на командировка в САЩ. На събитие в Музея на Холокоста във Вашингтон тя успява да пробие кордона от телохранители и да вземе блиц интервю от американския президент Бил Клинтън. „Заявявам, че румънските надежди за интеграция със Запада са в добри ръце” – запазва самообладание държавният глава на САЩ. Тази случка е повратна точка за Крецу и я изстрелва в политиката. През 1992 г. тя е назначена за говорител на кабинета на румънския президент Йон Илиеску. Заема поста четири години. След като Илиеску губи изборите през 1996-а, Крецу започва работа като експерт в Сената. Само година по-късно става изпълнителен секретар на Социалдемократическата партия и отговаря за връзките с медиите. През 2000 г. се кандидатира за депутат от групата на Социалдемократическата партия. Одобрена е, но бързо подава оставка, за да последва Йон Йлиеску, който печели втори мандат като президент. Изпълнява ролята на негов говорител и съветник, ръководи Отдела за публична комуникация. През 2004 г. Корина Крецу се кандидатира за сенатор. Оглавява Комисията по външни работи и става наблюдател в ЕП.
На първите европейски избори, организирани в Румъния през 2007 г., Корина Крецу е избрана за депутат в ЕП. Кандидатства и през 2009-а, когато отново успява. През 2014 г. печели трети пореден мандат. В момента освен европейски комисар по регионалната политика Корина Крецу е и заместник- председател на Европейския парламент. Злите езици в кулоарите на Брюксел и Страсбург говорят, че Корина е била агент на румънската тайна служба Секуритате още при Николае Чаушеску. В края на миналата година влиятелният италиански всекидневник Corriere della Sera се позова на шефа на външното разузнаване по времето на комунистическия диктатор ген. Йон Пачепа, който нарича Крецу „лястовича опашка” (така в Секуритате наричали сексапилните офицерки, нарочно подбрани, за да уязвяват чуждестранни лидери и да научават тайните им).
Отново според изданието Корина засипвала с прочувствени писма някогашния американски държавен секретар Колин Пауъл. Въпреки критиките и спекулациите в средата на февруари Крецу отбеляза на календара 100 успешни дни от работата си като еврокомисар. Между пътуванията й до Румъния, Полша, Испания и Гваделупа Корина намери време, за да отговори на няколко въпроса специално за читателите на а-specto.
Госпожо Крецу, когато бяхте номинирана за поста еврокомисар от премиера Виктор Понта, имаше съмнения за вашия потенциал. Президентът Траян Бъсеску каза, че сте „шега, изпратена в Брюксел”. Как преодоляхте критиките?
Бях свикнала с недипломатичния стил на президента Бъсеску по време на двата му мандата, така че не бях изненадана. Никой не очакваше той да подкрепи номинацията ми. Коментарите, изречени от мъж, говорят повече за него, отколкото за жената, за която се отнасят.
В началото на януари политически представители на Европейските региони предупредиха, че инвестиционният план на Юнкер за 315 милиарда евро може да изяде кохезионните фондове?
Искам да подчертая, че няма никакво припокриване между новия Европейски фонд за стратегически инвестиции и Европейския структурен и инвестиционен фонд. Те са коренно различни. Обща е целта им да генерират публични и частни инвестиции в ключови области като подкрепа за малките и средните предприятия, за енергийната ефективност, информационни технологии, инфраструктура, проучване и развитие. Затова трябва да бъдат разглеждани като допълнителни.
В края на миналата година имаше голям риск за България да изгуби огромни суми по Оперативна програма „Регионално развитие” и по Оперативна програма „Околна среда”. Около 106 милиона евро по Оперативна програма „Регионално развитие” бяха под риск. Каква е ситуацията сега? Защо България изпитва затруднения с управлението и усвояването на евросредства?
В постоянен диалог сме с българските власти, за да преценим дали се изпълняват необходимите финансови корекции. През изминалите години България имаше затруднения при оптималното усвояване на европейските структурни фондове. Трудностите се дължат на ниския капацитет на администрацията, особено на общинско ниво. Но независимо от това след срещата с премиера Борисов и с вицепремиера Дончев през януари съм убедена, че сме на прав път да извлечем най-доброто за българските граждани от програмите по „Регионална политика”. България напредва с изпълнението на програмите. В средата на декември тя е усвоила 64,7% от бюджета си за 2007-2014 г., през октомври процентът е бил 54,9. Уверих господин Борисов и господин Дончев, че комисията е тук, за да помага на България по възможно най-ефикасния начин. Специална експертна група работи по допълнителни начини за по-добро усвояване на европейските средства в страната.
Истина ли е, че Румъния рискува да загуби стотици милиони евро заради Програмата за трансгранично сътрудничество с Унгария 2007-2013? Какъв е случаят?
Построени са осем нови пътя, още два предстои да бъдат завършени в рамките на Програмата за трансгранично сътрудничество Унгария-Румъния 2007-2013 на обща стойност 55 милиона евро. Както знаете, между двете страни беше подписано двустранно споразумение на 24 юли 2014 година. То реши предишни проблеми, свързани с правната основа за изграждане на последната част на пътя през общата граница. Но въпреки това проблемът остава, докато Румъния не се присъедини към Шенген. Трябва да бъде намерено временно решение на проблема, за да се отворят гранично-пропускателни пунктове. Освен това трябва да се уверим, че ще има дългосрочно въздействие на тази програма. В момента случаят не е такъв. Работим в тясно сътрудничество с унгарските и българските власти, за да решим проблемите възможно най-скоро.
Италия, Румъния и България са в топ 3 по измами с еврофондове. Как можем да променим това? Заявихте, че имате нулева толерантност в това отношение.
Да, точно така. Имам нулева толерантност към измамите и корупцията с европейски пари. На ниво Европейска комисия ние предприемаме незабавни действия. Веднага, след като открием рисковете или недостатъците, за да предпазим бюджета на ЕС. Имаме стратегия за одит. Разчитаме на 43 органа, отговорни за повече от 90% от фондовете ни. И непрекъснато оценяваме надеждността на източника на информация. Възможно най-скоро, след като идентифицираме проблема, прекратяваме или спираме плащанията. Само през 2013 г. сме прекъснали плащания по 181 програми. Но искам да подчертая, че обикновените грешки са по-често срещани, отколкото действителни случаи на измама. Работим в сътрудничество със страните членки за елиминирането им.
Вие сте част от румънския политически живот през последните 25 години. Виждате ли страната в различна перспектива от Брюксел?
Всъщност бях в Брюксел първо като наблюдател в Европейския парламент, после като депутат, тоест вече повече от седем години. Промяната на румънската политическа сцена е поразителна и това се вижда. Тук, в Брюксел, установявам, че политиците от различните партии са по-склонни да загърбят различията си и да си сътрудничат за доброто на всички. Това е урок, който румънските политици трябва да научат и който аз научих през годините, прекарани в Брюксел.