Референдумът на холандците в никакъв случай не беше изтървана работа. Той е символичен знак за намеренията на ЕС да отлага асоциирането на Украйна . Въпреки че на пръв поглед предизвика паника в Брюксел, референдумът всъщност подготвя украинците за промяната в намеренията на ЕС. Към това насочва и „успокоителното” изявление на Павел Климкин, министър на външните работи на Украйна. Той не е случайно лице, между 2004 и 2008 г. Климкин е бил второто лице в посолството на Украйна във Великобритания, а по-рано в края на 90-те е бил и на същата позиция в Германия. Току преди да стане министър на външните работи на Украйна, точно в периода от 2012 до 2014 г. Климкин вече заема по-високата позиция на извънреден и пълномощен посланик на Украйна в Германия. Тъй като е съвсем ясно кой и как подрежда кабинетите в Украйна, лесно е да се направи извод чий „говорител” е Павел Климкин . Внезапно след резултатите от холандския референдум Климкин се появи с изявление, че Украйна се движи към безвизов режим с ЕС, независимо от решението на съюза за асоцииране. „Имаме категоричните уверения, че безвизовия режим е съвсем отделен път, независимо от асоциирането” , каза украинският външен министър за телевизионния канал „Интер”. Подобен аналгетичен коментар направи и Марк Рюте, премиерът на Холандия, като увери Порошенко, че подкрепя установяването на безвизов режим за Украйна. Този нескопосан опит да се упоят украинските обществени страсти, подсказва, че украинците са прецакани . Майданът се оказа напълно безсмислен, изгорените гуми, стрелбите, загиналите, бандеровците, както и „голямо скъсване” с Русия. За всичките 25 години „независимост” досега Украйна така и не може да възвърне икономическите си показатели до нивата на тези, когато беше съветска република, но през последните две години украинските загуби са по-големи отколкото всичките загуби на страната за четвърт век. Все повече европейски политически знакови фигури започват да твърдят, че Украйна никога няма да излезе от фаталната дупка, ако не възстанови връзките си с Русия. Тъй като без руския пазар икономиката на Украйна върви към ужасяващо бърза деиндустриализация и масови фалити. В момента украинците имат най-ниския БВП от всички постсъветски републики, валутата им за две години се е обезценила три пъти, унищожена е половината от банковата система, средната работна заплата е намаляла с 28%. Някои експерти считат, че само от прекъсването на икономическите връзки с Русия украинската икономика е загубила не по-малко от 100 милиарда долара. И трупането на загуби не е приключило, то продължава. Тъй като управлението е подставено за определени цели, в Украйна е задвижен процес на технологична деградация и опростяване на икономиката. (Апропо, както и у нас, да останем само на лютеница и минерална вода. Защото, оказа се, че не само за тежките индустрии, но дори и за лекичкия туризъм са необходими обемите на руския пазар!) Поначало опростяването (или унищожаването) на икономиката обслужва транснационалните корпорации, а също и глобалните сили, които задават дневния ред на планетата. В света няма място за огромен брой богати държави. Поради тази причина имаме няколко богати държави, една свръхбогата (макар и пирамидално проядена), и всички останали държави, които трябва да се явяват протекторати – служат за пазари на външните стоки и източване (извличане на ресурсите – природни, финансови, интелектуални и т.н.). На Порошенко му е все по-трудно да проси пари от Европа и той се обърна с покана към японския крупен бизнес като предложи някои от големите обекти в украинската икономика, подготвени за приватизация. Само месец преди това Порошенко отправи същата покана и към турските инвеститори. ukraine_2743499b Никой сериозен инвеститор обаче не би вложил пари в страна с подобни показатели – марионетно правителство, висока степен на корупция, гражданска война, липса на предсказуема законова среда, опасност от престъпления, включително разрешаване на конфликти чрез убийства и пр. Да не говорим, че едно предприятие се купува заедно с пазарите му. А украинските предприятия вече нямат пазари, защото единствените такива бяха руските. Едва 26% от украинския експорт е за Европейския съюз. Затова и японците пообещаха състрадателно да помогнат уж с два милиарда долара, но само във вид на кредит. Неотдавна украинският бизнесмен Дмитрий Фирташ заяви, че за пълното възстановяване на икономиката на страната е необходима гигантска сума от порядъка на 300 милиарда долара. В момента кукленото правителство в Украйна няма ресурс да обърне играта в полза на Украйна. Разривът между Русия и полуразпадналата се украинска държава е толкова силен и кървав, че за украинците няма връщане назад. Лошото е, че и пътят им „напред” токущо беше затворен. Дори и да се премине към формално почти насилено асоцииране, то умишлено ще е безбрежно отложено във времето (по схемата на отлаганото турско членство в ЕС). Ще е придружено с толкова много изнудване, принудителни промени във всички сфери на обществено-икономическия живот, изисквания за какво ли не, че придвижването на Украйна ще отнеме десетки години, през които страната практически няма да има от какво да живее и да се храни. Разбира се, на никой на Запад изобщо не му пука за Украйна. Целият разговор изобщо с Украйна е заради контрола върху нейната погранична на Русия територия. Дори отношението на западните държави към Украйна зависи отново от отношенията на същите тези държави с Русия. Украйна още не е разбрала, че е изоставена. Напълно и задълго. Тя може да бъде подхвърлена, пребита, упоена, може да бъде предмет на сделка, тя просто не разполага със себе си. Играчка в едни или други чужди ръце. И да се говори за „независимост” на Украйна в какъвто и да било смисъл, е обидно за всеки мислещ телевизионен зрител. Независимост означава висока степен на самодостатъчност, а също и държавна грамотност за организиране на обществото. „Няма да се откажем от пътя на евроинтеграцията. Украйна и свободата няма как да бъдат спрени” , заяви с патос Порошенко. Украинският президент пак не е разбрал. Украйна няма да се откаже, но от нея се отказват.