Двадесет и три страни – членки на ЕС, подписаха в Брюксел документ, полагащ основите на европейски отбранителен съюз
"Това е исторически ден за европейската отбрана. Днес ние отваряме нова страница". С тези думи върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини описа подписаното в 12.30 ч. българско време в Брюксел от 23 държави – членки на ЕС, споразумението за Постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната (PESCO). Водените от Франция и Германия усилия за интегриране на армиите на държавите в ЕС за пръв път от години се увенчават с успех и в бъдеще Европа ще пристъпи към обединяване на военните ресурси на държавите. Освен повишената координация във военната сфера, европейските политици предвиждат и създаването на общи сили за бързо реагиране.
Подписаното в Брюксел споразумение прави опит да разкрие нова ера в европейската интеграция. Последните домогвания за създаване на европейски отбранителен съюз датират от началото на 50-те години на миналия век. През 1952 г. по инициатива на френския премиер Рене Плеван е подписано историческото споразумение за обща европейска армия. Планът "Плеван" предвижда изграждането на единна, наднационална европейска армия на мястото на съществуващите национални армии. Планът не е осъществен поради възраженията на Великобритания.
Днес Лондон е с единия крак извън общността и идеята за обща европейска войска получава нов тласък. Първоначалната фаза на приетия от двадесет и трите страни проект предвижда създаване на система за набелязване на слабите места във въоръжените сили на участващите страни, а скоро се очаква да заработи и многомилиарден фонд, който на практика да осигури финансирането на общоевропейските военни бригади.
Френско-германската идея е способна сериозно да размести фигурите на полето на европейската сигурност. Известно е, че САЩ системно се противопоставя на проекта за европейска армия от стратегически съображения. Европа е под военна опека от Вашингтон, а НАТО – като инструмент за проектиране на американска сила на Стария континент – поставя непреодолими политически ограничения върху всеки по-сериозен опит за самостоятелна европейска външна политика. В случай, че една функционираща евроармия стане факт, то това би означавало отпадане на нуждата от НАТО и преформатиране на отношенията в целия регион. Въпреки това днешният ход на евролидерите, определен от водещите политици на континента като "исторически", не срещна съпротивата на Вашингтон. За силна европейска армия, подчинена на единно командване, е рано да се говори. Някои от най-близките съюзници на американците като Полша до последно отказваха да влязат в новия формат, но в крайна сметка положиха подписите си под документа, а воденият от САЩ съюз – НАТО, се обяви в подкрепа на военната интеграция на Стария континент, която според него ще е от полза поради повишените инвестиции за отбрана.
В новото обединение ще участват България, както и всички страни – членки на ЕС, с изключение на напускащата съюза Великобритания, а също така и Ирландия, Дания, Португалия и Малта.