Интервю на Юлия Владимирова с Хосу Хуаристи, депутат в Европейския парламент. Хуаристи е представител на испанската Баска националистическа партия Euskal Herria Bildu (EH Bildu, „Да обединим страната на баските”). В изборите за европейски парламент през 2014 г. EH Bildu участва в електоралната листа Los Pueblos Deciden, или „Хората решават”. Член е на Европейския парламент от Конфедеративната група на Европейската обединена левица.

Господин Хосу Хуаристи, да поговорим за изборите пред испанското общество. Осуетява се всеки опит за управление, което иска да избяга от неолибералната клетка. В същото време крайната десница завладява все повече симпатизанти.

За нас е ужасно, че в Европа се надигат крайно десни партии. Но това е ужасно и за общото ни бъдеще, което доскоро сме си представяли като част от европейския проект. Тези процеси поставят в опасност модела, по който е основан и конструиран Европейският съюз. Моята партия на баските е част от лявото крило на испанския парламент и смятаме, че има нужда и в други държави от повече леви партии не само в Испания и Гърция, за да може нещо изобщо да се промени. И СИРИЗА, и „Подемос” възникнаха като реакция срещу капитулацията на мейнстрийм партиите. Като реакция срещу срива в системата по време на кризата през 2011 г. И е много важно независимо от резултатите да се отчете важността на такива движения. Защото „Подемос” промени политическата карта на Испания. В такива движения има надежда, че нещо може да се промени. Такива партии могат да окупират пространство, което все още би могло да запази Европа и да й даде шанс за просперитет и истински социални права. „Подемос” подчертават нещо, което СИРИЗА бяха казали преди време. Че ако ТЕ НЕ СА алтернативата за Европа, то Меркел ще трябва да води преговори с Марин льо Пен и компания. А това е ужасяващият сценарий за Европа. Страхувам се обаче, че голямата промяна, която искаме, е процес. И Испания е само част от него. Испанското общество осъзнава, че има нужда от нов социален ред, но сякаш все още не е готово за него.

Защо според вас гражданите не са готови за такава промяна?

За жалост в Испания имаме наследството от диктатурата на Франко и очевидно преходът не е бил истински преход за нас. Защото този преход още продължава. Имаме нужда да извървим пътя към напълно демократична система. Трябват ни трансформация, още натрупвания, особено по отношение на хората, които трябва да бъдат убедени, че искат да променят системата из основи. Мисля, че невъзможността това да се случи сега е точно заради диктаторското ни наследство.

Все пак какво мислите, че ще бъде бъдещето на левите партии?

Това е единствената алтернатива, другата са крайно десните. В момента се нуждаем от повече социална справедливост. Проблемът е, че в Съвета на Европа участва само гръцкото правителство, всички останали, които прилагат политики на остеритет, са с дясна насоченост и това, както виждаме, се отразява на всички важни решения за Европа. Като цяло начинът на работа в Европа се превърна в символ на нещо некоректно, поне за нас. Така че има нужда от трансформация не само в Гърция, но и в Испания, и в Ирландия, и в Португалия, и навсякъде. Но е трудно. Очевидно, че институциите и Европейският съвет са ориентирани към дясното. Наистина ми се иска политиката на Европа да бъде различна, по-близка до обикновените хора, по-лява. Това означава, че не са нужни повече активни хора с леви разбирания. Виждате, че дори и предизборната кампания на „Подемос” беше по-различна, нещо като rock’n’roll режим за хората, Иглесиас дори коментираше футболни мачове.

Испания също се сблъска с политиката на остеритет, доходите на хората намаляха, страната преживя и голяма безработица сред младото население, над 23%, както и емиграция към Германия и други по-богати европейски държави.

Да, дори и към Съединените щати, Австралия и Великобритания. Емиграцията е много голяма в момента, но ситуацията в Баската автономна област не е същата, защото тази част значително се различава от други части в Испания. Социалните и икономическите условия също така са различни, в този смисъл при нас този проблем не е чак толкова изострен, но например в Галисия, както и в други райони на страната, младите хора търсят бъдеще в други държави. Но в цяла Испания продължават икономическите мерки на остеритет, те удрят изключително силно здравната ни система, образованието, нямаме дори нужда от Тройката в случая, защото испанското правителство прилага същите мерки. Ние не сме евроскептици, но сме големи еврокритици. Смятаме, че Европейският съюз има нужда от друга институционална архитектура и от друг модел из основи. Политиката на икономии, която в момента е моделът на управление, довежда до още по-голямо пропукване в Европа не само географско, но и социално. По всичко личи, че самият Европейски съюз е в опасност.

Вие сте от Баската националистическа партия, как гледат на вас останалите партии в Испания и какво се случва с борбата ви за независимост?

Това, което ние искаме, е правото баските да решават сами бъдещето си. Тоест баските да кажат дали искат да са независими, или искат да останат част от испанската държава. Колкото до сътрудничеството, много е трудно, дори само на територията на самата Баска автономна област. Страната на баските е разделена на две части, едната част е във Франция, другата част е в Испания, където има четири провинции. Три провинции от тях са обявили административна независимост, но четвъртата, Навара, не е включена там, в самата Навара е обявена отделна автономност. Баската националистическа партия е в коалиция с партии и в Навара, и в другите три провинции заедно с „Подемос” и други политически движения. Така че работим заедно и се опитваме да променим нещата към по-добро. Нашата борба е за независимост на страната на баските. Но хората са тези, които ще решат това. Позицията на партията ми е, че трябва да имаме независимост и да създадем нова държава в Европа.

Как стои въпросът с това да се направи референдум по този въпрос?

Никога досега не сме имали референдум. Затова и не мога да кажа колко процента от хората биха искали да се отделим или пък да не се отделяме. Но имаме политическо мнозинство, около 65% от политическите партии в нашия регион подкрепят правото на баските да решат сами своето бъдеще. За нас е очевидно също така, че имаме и мнозинство в обществото. Въпреки това не мога да кажа дали при един референдум ще спечелим или не. Но това е правилният път.

Шотландците отказаха да се отделят от Обединеното кралство.

Да, но разликата е, че правителството на Дейвид Камерън одобри споразумението, в което се дава право на хората в Шотландия да изберат дали искат или не. Проблемът при нас е, че испанското правителство винаги казва: „Не, не можете да правите референдум, ние сме една държава”. Според нас това е много антидемократична линия, която се следва от години. В случая позицията на Камерън беше много по-демократична.

Тъй като дадохме примера с Шотландия, около техния референдум имаше много анализи, които посочваха, че Шотландия би загубила от едно такова отделяне. Икономически най-вече.

Мисля, че баската страна има целия потенциал реално да се отдели и да може да съществува съвсем добре. Сигурен съм, че ако сега имахме собствена държава и бяхме в Европейския съюз, щяхме да бъдем в топ държавите по икономически показатели. Ние не бихме имали нужда от финансова помощ или кохезионни политики, защото нашата икономика си е достатъчно силна. В момента не можем да работим и да действаме като независима държава, всичките ни компании, цялата ни индустрия се изнася към Европа и света. Независимостта ни определено не би била за нас икономически проблем. Тя е политически проблем за испанското правителство. В Каталуния е същото. В Шотландия също. И страната на баските, и в Каталуния, и в Шотландия си имат инструменти за икономическа независимост и могат без проблем да функционират като нормални нови европейски държави.

Както споменахме, в Европа се засилва крайно десният национализъм. Вие като баски националист как ще коментирате този факт?

Проблемът е, че всички включително и испанското правителство се опитват да поставят позицията на баските политически партии, които защитават баските интереси, в групата на националистите. Аз не се чувствам националист заради факта, че искам да имам своя независима държава, която да е част от Европейския съюз. А крайно десният национализъм, който акумулира все повече енергия, просто използва ситуацията с бежанците. Така те използваха и кризата в ЕС, за да могат да се обявят за основните защитници на обикновените хора, което според мен не е вярно. Не мисля, че табелките „Добре дошли, бежанци” ще спрат тези движения. Отговорността е в правителствата. В това да осигурят по-добри условия за живеене на всички хора – и на толерантните, и на консервативните. Политиката на икономически ограничения, която се практикува навсякъде в Европа и следва стриктно неолибералната рамка, само засилва спекулиращите от дясното крило. Освен че Европа трябва да се погрижи за сигурността на бежанците, трябва да избегне и социалните извращения, които се случват.

Не мислите ли, че по-фундаменталният въпрос на политиците трябва да бъде например как да се спре бизнесът с оръжие и петрол, заради който светът на тези бягащи хора се срина. Всъщност заради парите на Запада.

Да, аз ясно осъзнавам тези неща, Европейският съюз куца и откъм външна политика не само откъм вътрешна. Сирия, Афганистан Африка. А какво направи ЕС последно в посока на външната политика? Реши да даде 3 милиарда на Турция, за да държи бежанците. Да, Турция има нужда от помощ, защото там има близо 2 милиона бежанци. Но със сигурност това е много опасна сделка за Европа, знаем какво прави Турция с кюрдите, знаем как се отнасят с журналистите, знаем за нарушаването на гражданските права и свободата на словото. Освен всичко останало Ердоган е диктатор. Така че ЕС може да води преговори за влизане на Турция в съюза, ако тази държава е демократична. Но тя не е.

Това не е ли ултиматум от страна на Турция тази сделка, свързана с ЕС?

Не мисля, че е ултиматум. Но също така не вярвам, че Турция ще стане държава – член на Европейския съюз.

Вие представлявате баските, но как виждате развитието на конфликта с кюрдите?

Бил съм два пъти в Кюрдистан през последната година. Не мисля, че те скоро биха могли да имат своя собствена държава. Няма как да се случи, тъй като Турция продължава да предизвиква напрежение и да им оказва голям натиск. И няма кой да им помогне. Ние, от крайната левица тук, в Европейския парламент, поставяме много пъти въпроса за правото на кюрдите да се самоопределят и да имат също своя собствена държава, но за съжаление, както и по много други важни теми, нямаме мнозинство. Повечето от фракциите тук подкрепят турската позиция, дори социалдемократите не говорят за правото на тези хора да определят съдбата си. Аз виждам тази картина тук, както и действията на Турция, затова няма как да бъда идеалист.