На 27 февруари се случи това, което се очакваше от доста време. В провинция Идлиб след въздушна атака срещу джихадистите неочаквано загинаха десетки турски военни. Колко са убитите не е ясно. Официално Анкара призна за 33 убити и 36 ранени. Иранците твърдят, че загиналите са 67 души. Алтернативни източници на информация твърдят за убити около 120 турски военни. След драмата турските власти ограничиха социалните мрежи в страната. Най-вероятно, за да не се разпространява информация за истинския брой загинали турски военни в Идлиб. Никой не може да каже сред убитите колко са били облечени в турска военна униформа и колко са били турските/чуждите военни инструктори дегизирани като джихадисти в редиците на терористичната организация „Хайят Тахрир аш Шам“. Провинция Идлиб се превърна през последните две години в резерват за джихадистите от целия близкоизточен регион. Самият Ердоган се оказа в сложна ситуация в Идлиб. Той трябваше да обяснява каква е разликата между „умерената въоръжена опозиция“ на Башар Асад и джихадистите. Неговите ангажименти след споразумението в Сочи налагаха да раздели „добрите“ от „лошите“ сирийски опозиционери. По този въпрос Ердоган се провали. Според него само ПКК и сирийските Сили за народна отбрана („пешмерга“- сирийски кюрдски бойци) са терористи. А джихадистите от „Хайат Тахрир аш Шам“ и въоръжените тюркмени са борци за свобода срещу „кървавия режим на Башар Асад“. В кървавото меле на 27 февруари се оказа, че в една редица срещу сирийската армия се сражават турски военни и терористи. Това бе публична тайна от години наред. Но голямата политика изискваше от заинтересованите глобални фактори да се правят, че не забелязват този факт. След споразуменията в Сочи през 2018 г. между Иран, Русия и Турция от турска страна бе поет ангажимент да раздели „умерената“ от „радикалната“ опозиция в Идлиб. Това не се случи до ден днешен. Няма и да се случи. Защото разлика между „умерена“ и „радикална“ опозиция в Сирия няма. Става въпрос за едни и същи джихадисти, на които периодично им сменят етикета и ги наричат с различни имена. През май 2013 г. НАТО разпространи доклад за своите страни членки. В него беше посочено, че 70% от сирийците подкрепят президента Башар Асад, 20% подкрепят „бунтовниците“ и 10% нямат мнение. Така че в Идлиб срещу сирийската армия се сражават джихадисти събрани от целия свят с подкрепата на турската армия. Поради тази причина турците ползват „двоен език“. Наричат джихадистите „борци за свобода“ или „сирийски народ“. Ситуацията на Ердоган изглежда комична. Той иска военна помощ от НАТО за защита на Турция на сирийска територия, в която е нахлул незаконно. А неговата борба срещу тероризма се свежда до... сражаване рамо до рамо с терористите срещу легитимното правителство на същата чужда държава, на чиято земя се е настанил непоканен. Объркана история.

В Сирия американците стабилно се окопаха около нефтените залежи на страната. Нямат намерение да увеличават сегашното си военно присъствие. Това е достатъчно, за да се блокират сериозни източници на доходи за Дамаск и прави проблематично бързото възстановяване на разрушената сирийска икономика. Министърът на отбрана на САЩ бе пределно ясен в своя отговор на турския призив към НАТО и САЩ да се намесят в Идлиб. Той заяви, че „американците не планират да връщат своите войски на сирийско-турската граница и да вземат някакво участие в конфликта в Сирия, като се изключи борбата срещу ДАЕШ“. Янките вече не ги интересува дали ще бъде свален от власт Башар Асад. Тяхната политика в Близкия Изток вече е друга. Ердоган изтърва сирийския нефт. А преди време от Сирия колоните от цистерни пълзяха като мравки към турските рафинерии. Турски фирми бяха посредници в продажбата на откраднатия сирийски нефт. Идилията се разруши от появата на руски самолети в Сирия.     

Самата провинция Идлиб е доста „усвоена“ от Анкара. В нея турски банки са открили свои филиали. На пазара върви турската лира. В училищата се учи турски език. Очевидно Ердоган вижда бъдещето на Идлиб през призмата на своите неоосмански мечти. По-просто казано, турците са окупирали сирийската територия и нямат планове да се изтеглят.  

Руснаците изпаднаха в сложна ситуация. „Приятелят Ердоган“ се оказа, че не е никакъв приятел. Руските военни обвиниха турците, че не са им съобщили коректно, след запитване, къде са дислоцирани турските военни, съгласно споразумението в Сочи. Турците са отрекли, че на посочените от руснаците географски координати има турски аскер. И сирийските самолети са хвърлили бомбите на въпросното място. Веднага след като турците са надали писък, бомбардировките са били прекратени. Дадена е възможност за евакуиране на убитите и ранени турски военни.  За случилото се има различни версии. Според една тях на 27 февруари от въздуха е бил разрушен турски център за бойно управление, който е координирал действията на атакуващите джихадисти. След масирана бомбардировка на сирийски и руски самолети подземният бункер е бил сринат. Сред загиналите е имало турски старши офицери, включително и командир на бригада. Твърди се, че са загинали и над 200 джихадисти. Нещо подобно се бе случило преди доста време в предградията на Дамаск и Алепо. По подобен начин бяха разрушени центрове за координиране на действията на джихадистите, които бяха под ръководството на чужди военни съветници. Поради това, че турският център за координиране на терористите е бил укрепен под земята, са били използвани специални високотехнологични бомби, за разрушаване на бункери. Накратко, бомбардировката с противобункерни бомби е била извършена върху стационарна цел, а не по военна колона. Тази версия има един основен недостатък. Неин първоизточник са няколко големи западни медии. Което е основателно подозрение, че чрез тази версия се търси сблъсък между Москва и Анкара. Руснаците са категорични, че бомбардировките на 27 февруари са извършени от сирийските ВВС и на 27 февруари в зоната не е имало руски самолети.

От турска страна официално се обвинява само Дамаск за събитията на 27 февруари. След опитите да ангажира НАТО и САЩ в своя полза Ердоган получи само твърда вербална подкрепа. Всички негови съюзници единодушно го посъветваха да търси „деескалация“ на напрежението в Идлиб. Лавров изказа съболезнования за загиналите турски военни, обвини Анкара за изостряне на обстановката. И заяви, че Русия няма да иска от Сирия да прекрати настъплението на сирийската армия срущу терористите в Идлиб. На 28 февруари Ердоган успя да се свърже по негова инициатива по телефона с Путин. Тове е сериозен успех. Защото можеше и да не успее.   

Ердоган в момента води война на множество фронтове. Срещу сирийската армия в Идлиб, срещу кюрдите в Северна Сирия и се ангажира в Либия срещу силите на Хафтар. Териториалните спорове с Ирак не са решени. Освен това се конфронтира с Гърция, Израел, Кипър и Египет по отношение на новооткритото газово находище в шелфа на острова на Афродита. Май България все още е единствената страна, с която Ердоган не е в остър остър конфликт. Колкото и да са воинствени турците все пак турското обществено мнение си има болезнен праг. Особено при увеличаване на броя на ковчезите на убитите турски военни. Тези дни и в Либия загинаха 10-20 турци. От друга страна бойното поле в Идлиб отвя митовете за силната турска армия. Турското командване, което следи обстановката в Идлиб, е само на 10 километра от сирийската граница, но получава с три часа закъснение информацията от бойното поле в съседна Сирия. Това не е неочаквано. По заповед на Ердоган 1/3 от турския генералитет е в затвора. А при неуспешния опит за преврат през 2016 г. турските военни пилоти и моряци избягаха в чужбина с поверените им самолети и кораби. Турската опозиция също взе да надига глава и счита, че водената от Ердоган външна политика е погрешна. Турската лира продължава да пада.

На 5 или 6 март по искане на Ердоган ще се състои среща в Москва между него и Путин. Първоначално той поиска да ангажира Макрон и Меркел в преговорите му с Москва. Ердоган заяви, че има намерения да обсъди в Цариград ситуацията в Идлиб с Путин, Меркел и Макрон. Руснаците го отрязаха. Отговориха, че не виждат по какъв повод трябва да дискутират темата с Макрон и Меркел. След което Ердоган поиска среща само с Путин в Анкара или Цариград, но получи отново негативен отговор. Последно турският президент ще ходи в Кремъл да спасява своето политическо бъдеще. На 26 февруари Путин изпрати поздравително послание на своя турски колега по случай неговия рожден ден. Ердоган навърши 66 години. По протокол писменото поздравление е далеч за предпочитане пред устното. Значи Ердоган все още има шанс да успее.

Турският президент започна отново да рекетира ЕС със заплахата да пусне бежанците и те да залеят Европа. Той насъска мигрантите срещу европейците. На гръцката граница вече има организиран от турците хаос. Американските платформи Zero Hedge и VT описват как турски автобуси извозват бежанци от Цариград и ги отвеждат на 10 километра от гръцката граница. Между тях почти няма сирийци, предимно са афганистанци. Мигрантите хвърлят срещу гръцките граничари гранати със сълзотворен газ произведени в Турция. Едва ли ги продават по чаршиите. Преди време мрежите на Сорос помагаха на бежанците по техния маршут към Европа. Сега те бездействат. 

Ердоган още веднъж показа на целия свят, че е темпераментен грузинец (от народа на лазите), който е приел исляма, но това не го е направило по-малко късосъединителен. Същият като Саакашвили, който си изяде в ефир вратовръзката след аватюрата му в Южна Осетия. Предстои да видим дали и този път Путин ще помогне на „приятеля Ердоган“ да запази лицето си у дома и пред чуждите партньори. Мисля, че турският президент вече е разбрал голямата опасност, която грози неговото политическо бъдеще. Ердоган грешно прецени сдържаността на Путин. Прие я за слабост и нежелание да влиза в конфликт. Дано на чаша кафе в Кремъл на 5 или 6 март разумът победи. Иначе до тази дата обстановката в Идлиб ще се нагнетява както и по границите на ЕС. Ердоган ще иска да вдигне максимално мизата преди срещата си с Путин.