Седмица след неуспелия преврат в Турция идентичността на организатора и истинската мотивация на пучистите остават неясни. Потушаването на комплота засили позициите на президента Реждеп Таийп Ердоган. Интервю на Клеман Бутен с професор Жан Марку, политолог и специалист по Турция.
Опитът за военен преврат разтърси турското общество и позволи на президента Ердоган да затегне хватката си над страната. В ход е брутална чистка, която засегна не само армията, но и правосъдието, че дори и образователната система. Арестувани са около 7 600 човека, 4 500 полицаи и 614 жандармеристи бяха уволнени, 3 000 съдии и прокурори са зад решетките, 15 200 преподаватели загубиха работата си. На прицел са и медиите на проповедника Фетхуллах Гюлен, които от 2013 г. са трън в очите на Ердоган. Президентът заяви и намерението си да върне смъртната присъда, отменена през 2004 г. Но кои са всъщност организаторите на преврата?
Проф. Жан Марку
Въпросът остава неизяснен. Говори се за заговор на гюленисти, но липсват по-прецизни информации в подкрепа на тази версия. Участвали са между 5 000 и 10 000 военни. Появиха се имената на неколцина генерали, в частност това на Адем Худути, командващ втора армия и неговият колега генерал Ердал Йозтюрк, командващ трета армия. В „Съвета за мир в страната” , както се именува координиращият орган на пучистите, личат и имената на няколко батальонни командири. Трудно е обаче да разберем какви именно са били мотивите им и планът им. Според първоначалните информации пучистите са решили да действат, защото са имали информация, че се гласят процеси срещу офицерите, които са били свидетели на обвинението в процеса Ергенекон.
Защо превратът не сполучи? Различен ли е от другите преврати в досегашната история на Турция?
В хода на ХХ век Турция преживява четири преврата. Два от тях са класически, през 1960 г. и 1980 г. – те временно суспендират конституцията. Третият е през 1971 г., а този от 1997 г. е определян като постмодерен преврат. И четирите преврата са ръководени пряко от Генералния щаб, а армията в тях действа като жандарм-пазител на политическата система. Пучът от 15-ти юли е различен, защото е дело на част от армията и не е ръководен от Генщаба. Впрочем неговият началник бе взет за заложник от пучистите.
Какви са отношенията на Ердоган с турската армия?
Трудни. Защото армията има ролята на стожер на републиката и на кемалистката държава. Когато той влезе във властта през 2003 г., между него и армията се установи някакъв modus vivendi. Първата криза в него възникна през 2007 г., когато армията се опита да попречи на неговия кандидат Абдуллах Гюл да стане президент. Но той стана. Вторият удар на Ердоган срещу армията бе процесът Ергенекон, който се точеше от 2007 г. до 2013 г. Осъдени бяха десетки генерали, много от тях влязоха зад решетките. Третият удар Ердоган нанесе през 2010-2011 г. Всяко лято Висшият военен съвет заседава и решава повишаването в чин на офицерите. Той определя състава на Генералния щаб и неговия началник. Изпълнителната власт упражнява надзор над дейността на Висшия военен съвет, но до 2011 г. не се намесваше. Докато Ердоган не реши, че ще влияе на избора му. Така армията загуби политическото си влияне. Преди началникът на Генералния щаб можеше да критикува политиката на правителството, а днес е безмълвен. Въпреки това армията съхраняваше известна автономия спрямо правителството, което не беше успяло да я овладее напълно, за разлика от другите институции. Неуспелият преврат ще даде възможност на Ердоган да я подчини окончателно.
Защо турското население взе страната на Ердоган?
Превратът поляризира турците на поддръжници и противници на Ердоган. Принуди националистите, кемалистите и кюрдите да заемат позиция. Опозиционните партии се произнесоха в защита на конституционния ред, те нямаха друг избор. Което по същество означаваше подкрепа за Ердоган. Но единодушието е измамно, част от населението не подкрепя президента. Той умее да мобилизира симпатизантите си. В края на май, на честванията на годишнината от превземането на Константинопол през 1453 г., поддръжниците му излязоха спонтанно на улиците. Ердоган се радва на подкрепата на приблизително половината от населението. Опозиционните партии са много притеснени от това, което се задава.
Потушаването на преврата ще засили ли позициите на Ердоган като държавен глава?
Да, той продължава да призовава симпатизантите си да излизат на улицата, да поддържат натиска. Така представя себе си като изразител на народната воля. Пучът е повод за разправа с неудобните. Сред отстранените съдии има и много високопоставени, двама от Конституционния съд (Алпарслан Алтан и Ердал Теркан), четиридесет от Държавния съд и стотина от Касационния. Засега няма никакви доказателства за връзки между съдиите и превратаджиите. Ердоган обвинява всички, че са поддръжници на Гюлен, но не е ясно какво именно означава това. Някои получават обвинения, други биват сплашвани. Ердоган от години провежда стратегия по сплашване на журналистите. Близо 2000 човека отговарят по обвинения в „обиди към президента” . Турция е само частична демокрация.
Възможно ли е проповедникът Фетхуллах Гюлен наистина да стои зад опита за преврат, както го обвиняват властите?
Това не е доказано. Трудно е да си представим как Гюлен ръководи преврат от САЩ. Но за Ердоган това се подразбира. Когато бе поискана екстрадицията на Гюлен, Обама от своя страна поиска доказателства за причастността на проповедника към опита за преврат.
Гюлен пък изказа предположението, че опитът за преврат е част от стратегията на Ердоган за укрепване на властта. Възможна ли е такава интерпретация?
Пучът поставя Ердоган в изгодно положение, затова и повдига въпроси. В социалните мрежи хипотезата се появи, когато стана ясно колко изгоден е превратът за Ердоган. Но и това е недоказана теория. Възможно е, да речем, властта да е знаела за готвещия се преврат, но да не е сторила нищо, за да го предотврати, за да може да се възползва по-пълноценно от потушаването му.
Искането за екстрадиция на Гюлен ще развали ли отношенията между САЩ и Турция?
Уместен въпрос. Ердоган отправи тържествен призив към Обама, но не е ясно дали ще го превърне в принципен въпрос или ще го ползва като още един аргумент в преговорите с Вашингтон. Двете страни поддържат силни партньорски отношения от Втората световна война насам, но има и разногласия. Основното е свързано с подкрепата на САЩ за сирийските кюрди. Те от своя страна са свързани с Кюрдската работническа партия (ПКК), която Ердоган клейми като терористична организация. Тъй че са възможни трусове в турско-американските отношения.
Ердоган обмисля връщането на смъртната присъда. Това ще значи ли край на преговорите за присъединяване към ЕС?
Той заяви това намерение на митинг след провала на преврата, защото имаше загинали сред неговите поддръжници, а другите искаха мъст. Турският президент каза, че е чул гласа им, но вероятно няма да го направи. Това бе начин да успокои симпатизантите си. Връщането на смъртната присъда ще тури край на преговорите с ЕС, а не мисля, че той би отишъл толкова далеч.
Турция ще стане ли още по-авторитарна държава?
Да. Процесът вече е в ход. Противотежестите във властта са много слаби – останали са само опозиционните партии и част от пресата, синдикатите и някои НПО, както и отделни големи предприятия, но балансът е нарушен. Сега единственият проблем за Ердоган е, че Турция е опасна страна и трябва да внимава да не разпалва конфликти, които могат да се обърнат срещу него, както този с парка Гези от 2013 г.
Източик: Les Inrock
Превод: Иво Христов