Турският президент разкритикува мелодията на националния химн – Марша на независимостта, и заръча на творци да увековечат съвременни събития, като опита за преврат срещу него и нахлуването в Сирия.
След като скандализира балканските държави с изказването си за душевните граници на Турция, президентът Ердоган не пожали и вътрешната опозиция. На 14 март, по време на конгрес на кметовете, турският лидер изрази мнението си за химна на страната. Маршът на независимостта бил прекрасно стихотворение с неподходяща музика.
Президентът на южната ни съседка показва ясен афинитет към конституционните промени, тъй като положението на Марша на независимостта е закрепено в член 3 от Турската конституция, който не подлежи на промяна. Според турския лидер великите строфи на поета Мехмед Акиф Ерсой още не са намерили достойна мелодия, която да се запечата завинаги в сърцата на народа. В изказването си Ердоган заяви, че се надява, че такава музика ще бъде написана. Освен това призова композитори и поети да увековечат съвременни събития като битките, водени от турската армия в Африн, както и опита за преврат от 15 юли 2016 година.
За да разберем правилно изказването на турския президент и да оценим истинския му смисъл, редно е да погледнем отблизо турския химн и неговото символно значение в контекста на днешната политическа ситуация. Авторът на текста е роден в Истанбул, получил е религиозно образование в едно от медресетата на квартал „Фатих”. Бъдещият поет се нарежда в редицата на ислямската интелигенция от последните години на Османската империя. Известен е със стиховете си, посветени на Балканската война. След загубата на огромна част от европейските си владения, за Империята следват 20 много тежки години. Ерсой е на мнение, че религията и изкуството могат да бъдат единствената утеха за народа. Той защитава исляма и обръща внимание върху ролята на религията в политическия живот, вярвайки, че освобождението на ислямските народи от чуждо потисничество и влияние ще започне от Анадола.
За ролята на Ерсой като духовен авторитет можем да съдим от факта, че основателят на Република Турция – Кемал Ататюрк, го кани в Анкара още в разгара на Войната за независимост. Поетът се отзовава на поканата, но не се заседява в избрания за нова столица град, а посещава много градчета и села в Анадола, където изнася религиозни проповеди.
През 1921 г. с решение на Ататюрк е организиран конкурс за бъдещия химн. Надеждите са избраното произведение да повдигне духа на армията преди решаващите боеве във Войната за независимост. Обявена е парична награда от 500 лири. Организаторите получават цели 724 предложения, но не се спират на нито едно. Ерсой не участва в конкурса, тъй като смята за проява на лош вкус обявяването на парична награда за такова народополезно дело. Въпреки това произведението му, съставено от 10 строфи, посветени на турската армия, е прочетено пред Великото народно събрание в Анкара на 12 март 1921. В крайна сметка текстът е избран единодушно за химн, а Ерсой дарява парите за благотворителност. Известно е, че поетът не включва това произведение в сборниците си, тъй като казва, че то вече принадлежи изцяло на народа. В текста се съдържат редица религиозни препратки, като се смята, че първата дума от първия стих Korkma! („Не се страхувай!) е препратка към сура Та ха от Корана, която разказва за борбата на Моисей да избави народа си от робство.
Турският президент Ердоган не крие симпатиите си към Мехмед Акиф Ерсой. Някои от биографите му твърдят, че Ерсой е един от любимите поети на младостта му.
Но тук започват проблемите – музиката! Първият композитор на турския химн е Али Ръфат Чагатай. Негова мелодия е използвана до 1930 г. Може да бъде определена като ала-турка, издържана в стилистиката на старата османска военна музика. Именно на такъв тип мелодии симпатизира турският президент Ердоган, като дори споделя, че внуците му прохождат на тях.
След 1930 г. е утвърдена нова музика към текста на Мехмед Акиф Ерсой. Автор е Осман Зеки Юнгьор – един от последните дворцови цигулари и диригент на Президентския симфоничен оркестър по времето на Ататюрк. Известен с организирането на безплатни симфонични концерти в Анкара и в Истанбул. Този път стилът е западен, а версията за оркестър е аранжирана от арменския композитор и италиански възпитаник Едгар Манас. Музикалното произведение още тогава намира своите критици, след като става ясно, че първоначално е композирано за съвсем друг текст. Според някои музикални специалисти на места липсва хармония между музиката и текста. Въпреки всичко повече от 80 години тази мелодия е един от символите на Република Турция.
Полемиката за музиката на турския химн цели отваряне на още един фронт между светски настроените турци и консервативните кръгове, подкрепящи президента Ердоган. Противопоставянето дори на арената на националните символи говори колко дълбоки са разделенията и противоречията в южната ни съседка. Както и колко големи са амбициите на нейния лидер да остави наследство съразмерно с това на основателя на съвременна Турция – Ататюрк.
Източник: Hurriyet.com